Размисли на кръстопът на един учител по литература

  • 4 080
  • 29
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 879
Впрочем, самата учебна програма примерно за 7-ми клас уж има за основна цел "подготовка на личности, които възприемат художествената литература като ценност, като достижение на човешката мисъл и изпитват стремеж и потребност да общуват с нея", а като погледнем какво става в учебните часове, сякаш целта е да научиш децата, че не е важно как те са възприели произведението, а какво едикоиси критици са казали, че трябва да се възприеме.

А на теста за кандидатстване след 7 клас има един въпрос, на който децата трябва да отговорят с няколко изречения. Когато публикуваха ключа към отговорите през май 2010, се оказа, че броят точки се определя въз основа на употребени от детето определени думи - тоест клишета. Понеже такъв вариант даваха за пръв път, представям си сега каква надпревара за наизустяване на подобни изречения пада  Mr. Green

# 16
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Литературата винаги е била предмет със субективни оценки, ама опитите да сложат обективни критерии пак объркват нещата.

# 17
  • Мнения: 819
И аз мисля,че литературата е изкуство,както е музиката,живописта и др.Много се радвам,че все още се намират такива учители,които желаят да събудят тоз "заспал"българин.
Според мен в днешно време съзнанието на българина "дреме".Имам чувството,че още не сме се "събудили от сън" от онази Предвъзрожденска епоха.Е докога и аз не знам.
Много ми се иска в училище до обучават децата ни на добре подредена мисъл,добър изказ,но изискванията на учителите се свеждат само до красиво и грамотно писане и много тестове.Наистина децата ни през ден правят всякакви тестове по различни дисциплини и се състезават помежду си(което май не е на добре).
Още веднъж искам да изкажа дълбок поклон пред такива Учители като Вас Госпожо и дано такива като Вас да се преумножават!!!

Ще цитирам един мой любим текст от песен
"До всяко добро същество да застане поне още едно.......тогава........"

# 18
  • Мнения: 8 229
Учителките ми по литература и в прогимназията и в гимназията бяха точно такива. Никога не са ни карали да четем така наречената критика. За да изкараш висока оценка беше достатъчно да си прочел произведението, да си вникнал в него и да можеш да мислиш. Например в 11клас, последното ми класно по литература беше "Какво харесвам в творчеството на ...." и си избираш за кои от авторите изучавани през годината ще пишеш. Спомням си, че учебника ни за 10-11 клас по литература беше една огромна тухла изпълнена с неясни изречения (сигурно е била предвестник на днешните учебници  Laughing) Учителката още в началото ни каза, че няма никакъв смисъл да се мъчим да я четем, а да я ползваме само за биографиите на авторите и христоматията.
Страхотна учителка си имахме. Като се замисля обаче почти всичките ми учители от 1-ви до 11-ти клас са били все страхотни, с много малки изключения. Стараеха се да правят уроците интересни, да ни научат да мислим, да търсим причините, да си вадим изводи. Друг е въпросът, че дори и при това положение пак имах съученици, за които в училище нямаше нищо интересно.

# 19
  • Мнения: 5 539
Болезнено вярно! Все едно аз съм го писала, дума по дума се припокрива с моят опит.
Аз впрочем се отказах от преподаването, стената е непробиваема, особено след 7 клас.
Възпитаваме и обучаваме конформисти и зубрачи.
И двете страни се преструват, че се върши някаква работа, а де факто само се отбива номера.
Преподавах в елитна гимназия, издържах едва 1 година.
Системата е такава, че огромния процент от учениците предпочитат да научат нещо наизуст, но не и да си размърдат ума и да изразят собствено мнение.
Никога не съм изисквала от тях да назубрят чужди тези, биографии, фактология, просто за тях това е най-удобният вариант.
Не се съмнявам, че има колеги, които го правят обаче.

# 20
  • Мнения: 8 567
Дали някой би ми препоръчал подобен учител по литература за сина ми, 5 клас. С удоволствие ще го запиша.

# 21
  • Мнения: 1 252
Lilibon, за жалост вече не останаха учители като теб. И правилно разсъждаваш дали да не се махнеш...
Имам приятелка , учителка по литература , с която се запознахме заради сина ми , който е дислектик. Без уроци и ненужни харчове тя научи детето ми да чете, в истинския смисъл на думата.

Тя сложи основите на класа да разсъждават , да мислят... Също като теб в часовете й децата се деляха на две групи и пр.
Когато сина ми беше в 5 клас тя взе решението и напусна. Срещаме се - липсват й децата , училището , но казва , че не би върнала.
Защо МОН изгони истинските учтели, а после се вайка , че децата ни били неграмотни...

# 22
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Роса, не съм аз учителката, която е написала това. Просто мислите й докоснаха сърцето ми и затова ги споделих. Мисля, че тя много ще се зарадва, като разбере, че не е единствената, която вижда нещата по този начин. И може би по-лесно ще намери решението дали да продължи да се занимава с децата в училище или да почне друга работа.

Благодаря ви за споделените хубави истории, момичета!   bouquet

# 23
  • Мнения: 5 877
Едно време се е учело реторика.
Изкуството да се изразяваш добре, да бъдеш убедителен, да накараш другите да повярват в твоето мнение.
Днес децата ни учат граматическите формулировки за дефиниция на сказуемото или функцията на метафората у еди-кой си автор, но обучението е подредено така, че те въобще не разбират, че ако използват повече глаголи, ще задържат вниманието на читателя/слушателя по-лесно, също както един наситен с действие филм увлича; и че добре подбраната метафора е едно от най-силните средства за убеждение, напр. когато трябва да убедиш рицарите си да те последват в битка или когато искаш да спечелиш президентски избори Simple Smile

Те нямат интуиция за силата на словото и това е безспорно в техен ущърб. За самостоятелното мислене да не говорим, подобна е ситуацията и по други предмети.

# 24
  • Мнения: 164
Да си учител по литература е призвание, като това да лекуваш хората. Моята любима учителка в гимназията беше по литература-невероятна жена с ярко присъствие-Славея Илиева. Дано има повече такива хора като нея и цитираната учителка-децата имат нужда от учители с душа .

# 25
  • Мнения: 1 253
Трудно ми е да повярвам, че толкова малко се е променило за последните 15-20 години. Да, прави сте, спор няма.

Лилита, разбирам огорчението. И все пак, докато са в училище или университет, няма непробиваеми стени и не е късно. Ключово е да срещат смислени учители по пътя. Просто резултатите може да не се виждат веднага.

# 26
  • Мнения: 8
Мислеща учителка- това е оксиморон, който образователната система отрича! На нея трябват учители, които са зависими- треперящи за заплатата си, покланящи се на по-горе стоящите, глупави изпълнители на задачата- да създават тъпи граждани. Немислещите лесно се управляват, затова нашите деца ще бъдат изпитвани с тестове- а,б,в избираш. Така се отчита,че всички деца се справят, но в цял свят при тестово изпитване прагът на минаване е 60%, че и повече(Това е за 3-ка!)  Децата ни са златни като потенциал, но няма как да го проявят в затворената система училище! Трябва промяна на системата, но смислено с идея за бъдешето на нацията и държавата, а не с популиски идеи и политически окраски!
Много са малко мислещите учители в България и още по-малко ще бъдат! В момента от студентите СУ никой не иска да бъде педагог. Не е тайна, че тези специалности са с най-нисък бал при приема.
За щастие на детето ми преподават и много качествени учители, но те съвсем не са в млада възраст...

# 27
  • Мнения: 5 701
Да си учител по литература е призвание, като това да лекуваш хората. Моята любима учителка в гимназията беше по литература-невероятна жена с ярко присъствие-Славея Илиева. Дано има повече такива хора като нея и цитираната учителка-децата имат нужда от учители с душа .

Напълно съм съгласна с горното мнение!
Учителят по литература задължително трябва да е обаятелен,завладяващ,да има присъствие,да увлича децата.За съжаление много малко са такива учители по литература!

# 28
  • Мнения: 3 379
Радостно е да разбере човек, че съществуват такива учители... Не че не подозираме за съществуването им, но те са толкова "голямо" малцинство  Sad. Много се отказват, именно защото борбата със системата е трудна. Искрено се надявам тази учителка да е от тези, които ще останат. Надявам се и децата ми да имат възможност да се срещнат с поне един такъв учител в образованието си, това би означавало много.

Като чета и се сещам за филма с Робин Уилямс "Общество на мъртвите поети" - беше от любимите ми в моята младост... Подобен е и "Усмивката на Мона Лиза". Жалкото е, че и двата филма разказват за едни отдавна отминали времена, преди десетилетия, а тук това е нашата действителност.

Лилибон, можеш ли да споделиш коя е учителката? Или къде е написано? Интересно е да се прочете повече от тази жена...

# 29
  • Мнения: 3 331
Имах страхотна учителка по литература в 11 клас - така нареченото УПК. Беше през 89/90 година, когато се сменяха ценности и идеали. Часовете по литература за нас бяха като глътка въздух и прозорец към света. Не си спомням произведенията, които имахме като учебен материал, но помня колко много ни даде тази жена като формиране на мироглед.

Общи условия

Активация на акаунт