Подсъзнанието може всичко 35 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Мерси, момичета! Обичам ви!
Сега като се чета  на спокойна глава, излиза, че се тръшкам за пари. Не е баш така. Е, ще излъжа, ако кажа, че не ми пука И за това, но проблемът не е паричен, дори не е и в отношението на неква селска простакеса. И двете мога да ги преживея и нямаше да ви занимавам с дребната си лична драмичка. Щях да рива в клю-то, не при вас.
Истинската същност на емоциите ми се изясни тази сутрин, когато получих ЛС от едно момиче (   ти си знаеш). Предположението и беше, че това ми се случва като разплата (или балансиране) за нещо хубаво, което съм получила. Писала съм тук, че изведнъж пред мен се отвориха пътища и възможности, за които само съм си мечтала. Хммммм

Оказва се, че съм в екзистенциален колапс на вярата. Тоест, върти ми се въпросът, дали всичко, което правя от пролетта насам – присъствието ми при вас, ритуали, списъци и т.н. ИМА СМИСЪЛ. Ако, за да ти даде нещо, Вселената иска в замяна парче от душата ти – за какво ми е да искам? Значи аз тук чета книги, правя ритуали, молитви и т.н. с надеждата за нещо по-добро и в един прекрасен момент отсрещната страна вади тефтера и ми представя сметката. Като се замисля каква би могла да бъде тази сметка – ами по-добре да живея в коптор, да се къпя два пъти годишно и да карам на боб и картофи! И защо край себе си виждам хора, които нарушават Божиите заповеди по 10 пъти преди закуска и въпреки това са щастливи като прасета в локва? Къде е ТЕХНИЯТ балансьор, м?

Всичко станало не ми се връзва с идеята за безкрайната щедрост на Вселената и това, че ние сами творим живота си – нещо, под което се подписвам с две ръце. ПодписваХ се. Досега.  В момента се чувствам точно като кукла на конци. За това е цялата драма.

Благодаря ви за отговорите и за погледа отстрани!
 

Делфи, задай въпрос към Вселената и слушай нейния отговор, ама не си измисляй какво ти е удобно да ти отговори. Иди виж моето първо постнато в тази тема на първа страница. Аз така си получих отговора и съм щастлива сега.

  Делфина  ,не вярвам в тезата за сметката и компенсацията. Няма тефтери, извън нас. Направила си жертва,съжалила си. Тук си се завъртяла в своя ад. Ако можеш пробвай нещо. Пиши ги парите изгубени. Думите - забравени. Иди и си купи нещо, което грабне погледа ти или се почерпи с нещо, от което си се лишавала.Срещни се с човек, който ти липсва,но не си намирала време. Да видим какво ще се случи.    

Отново тук се коментира нещо, което и на мен ми се случи преди повече от месец и преди няколко дни ми потвърдиха, че "Пари нямам".
И аз от опит по принцип пари на заем на не близки хора в никакъв случай, нооооо как да откажа на човек, който е неизлечимо болен и само ми се извинява, че не е в състояние да върне сумата, която не е малка, но ....но ... хем се чувствам малко глупаво, хем...нали разбирате.
Господ е справедлив, дано на него човек даде здраве и възможност да си върне дълга!

А иначе когато става въпрос за хора, които са си перманентно "затруднени финансово" и ако такъв човек ви излъже, аз знам че лъжата си остава за негова сметка, той така ще си я кара затруднен, докато не си промени начина на мислене, а Делфинке на теб ще ти се върне сумата неколкократно и  аз така мисля!

Темата е чудесна, благодаря на всеки, който е допринесал за това!     

Делфи, сетих се още нещо. Направи си нещо като техника ли, ритуал ли, знам ли как да го нарека. Подобно на написаното от Амбър - направи най-напред ти нещо за себе си, цяла поредица от неща дори за няколко дни, после се накисни в топлата баня, намажи се с уханен крем, някое етерично масло стопли в аромалампа, после запали свещи, загаси светлините в стаята и си седни на пода и си помисли за всички случаи, в които си дала без да искаш или не са ти върнали. Все едно разказваш приказка, или си измисли стихотворение като онези нашите за джуджетата и като разкажеш всичко си поискай да ти се даде, каквото си дала по най-добрия начин за тебе.

Аз го учих това миналата пролет и като го направих потече поток. Буквално! От всякакви добри неща - покана за обяд от човек, който ама никога не плаща сметката, сега пък се пазареше, че така му било приятно, после някакви приятелки решиха една след друга да ме водели на кафе - едната понеже бременна, другата понеже сестра й родила, третата понеже подписала договор (ама преди 6 месеца) - все едно си измисляха поводи. И оттам все по-големи неща. Успех и на тебе.

Делфина,
и аз се чувствам по подобен начин и разсъждавам за същите неща, защото си купих кола сама с мой пари, хубава, обгрижих я и изведнъж хоп някой ми я взе.
Просто ей така. Та и аз тея дни мисля за баланса и какво дадох и какво загубих. И се хващам, че като че ли забравих да бъда благодарна за това което имах, просто свикнах със сбъднатото ми желание.

A m b e r, Рози, този ритуал много хубав, как да не го направиш с удоволствие!
spoooks, пробвай да се откопчиш от проблема, с някоя от техниките - предай проблема на Бог, ангелите или нещо друго, което на теб ти допада. Всичко ще се нареди  
wild flower, Делфина, Дива, на място на даденото/взетото ще дойде нещо много по-хубаво и мечтано

Делфина,не,че съм адвокат на Вселената, но какво общо има в случая?Ти си дала парите с ясно съзнание- не си ги загубила ,не са откраднати.Постъпила си както си преценила,че е правилно в момента и явно преценката ти не е била правилна.Аз мисля ,че законите общо взето са твърде относителни но в този за непоисканото добро твърдо вярвам- пише си ясно-правиш добро само ако ти е поискано очи в очи от човекът на когото му трябва,не от второ и трето лице както е в твоя случай.Пожелавам ти успех в решаването на проблема.
wild flower,не знам какво да ти кажа освен освен да ти пожелая успех с намирането на колата или застраховката да покрие разходите ти и въобще всичко да се реши по най добрият възможен начин!
Този ритуал да направим нещо за себе си е много хубав и си спомням,че преди време mijjka май беше писала подобен- да правим нещо за себе си определен брой дни не помня подробности,но ще го потърся. 

Тъй като аз съм тази, която написа ЛС-то на Делфи може би е по-добре тук да поясня какво имам пред вид с уговорката, че не го отнасям конкретно към случая на Делфи

Първо да кажа, че екзистенциалният колапс на вярата по принцип е нещо супер-прекрасно и е абсолютно необходимо да го преживяваме от време на време, за да преосмислим същността на вярванията и убежденията си, пък и нас самите като личности... и в крайна сметка да надграждаме и да вървим напред. Отрицание на отрицанието в действие

Мисля, че основният въпрос, който следва да си зададем след като получим нещо, за което сме мечтали, към което сме се стремили, и след като премине първоначалната еуфория на радостта, че някой ритуал, списък или карта на желанията са  "проработили" е: това води ли до промяна в нас самите? Ставаме ли по-добри като хора ние самите? Правим ли или поне опитваме ли се да направим и този свят по-добро място за нас и за другите? Защото аз наистина вярвам, че когато ни се дава, и ние трябва да дадем в замяна. И съвсем не става въпрос за пари, макар че паричната енергия в 3Д-то е една от най-активните и в най-голямо обръщение. Можем да дадем различни неща като да се посветим на някоя кауза, да помогнем на някого, да се молим... Говорили сме и друг път за тези неща. Хиляди и най-различни са начините да се отплатим. Дори "отплата" едва ли е правилната дума, защото тази "отплата" трябва да излиза от сърцето ни, но не мога да намеря по-точна... Както и да е, схванахте идеята ми  

Защото наистина винаги има баланс, равновесие и хармония - това е като закон във Вселената.

А това кой е "балансьорът на другите" изобщо не би следвало да ни занимава, нито да стои пред нас като въпрос  
Не знаем на кой каква му е кармата. Може тези "други" да имат много време пред себе си и по-дълъг път да извървяват, с много и различни прераждания. Кой може да каже?

Единственото, в което съм на 100% сигурна е, че Вселената/Бог е винаги справедлив.

Ще дам пример  

 Има много призиви за помощ и благотворителност за животоспасяващи операции на дечица и т.н. Ето някой от тези ппизиви ви докосва сърцето и вие давате  след време се оказва че призива е бил фалшиф   Е къде е справедливостта тогава , къде е отишло нашето добро   на грешно място ли къде ???

Да малко груб пример но има мн. наподобяващи   Е къде е баланса тук , къде  



Делфи не я е яд за пустите пари , яд я че не са вероятно при правилния човек. Ей това е  
Има хора които злоупетребяват с добротата  на другите

Деска, ти си дай от сърце, пък всеки отговаря за себе си 

Приятен уикенд на всички 

Аз пък мисля, че трябва да има баланс между духовното и физическото. Когато се вкопчим прекалено в едното, другото веднага ни удря.

Всички съвети досега към Делфина бяха да се оттегли, да приеме духовно нещата, да потърси причината, да си научи урока, да не се ядосва - чиста проба подтискане. В общи линии идеята е да остави на мира жената, да поработи върху гнева си, да забрави за случилото се и да продължи напред. Но тогава къде ще е ползата за обществото, за която говорим?

Много често лошото тържествува, защото доброто си мълчи. Понеже добрите са много духовни, не искат да "паднат" на нивото на лошите и те си правят каквото искат. Все пак живеем във физически свят и не можем да се изолираме в духовното си израстване, без да взаимодействаме в него.  Не можем да се ограничим с намирането на причината и приемането й и работа върху нас. Ако се ограничим само с това, ще си е форма на егоизъм. Какъв по-добър начин от конфликтите и неприятните ситуации не само да се развиваме ние, а да използваме наученото, да действаме по нов начин, ама не само с пасивно наблюдение и философстване, а с чисто практически действия да му дадем материален израз във физическото поле. Все пак за грубия физическия свят понякога са нужни физически действия.

Урокът за Делфина може да е чисто практически - да се научи да не разчита само на духовни размишления, но и да прави нещо, да въздейства, да променя, да се бори доброто да възтържествува. "Помогни си сам, за да ти помогне и господ" предполага  някаква активност и от наша страна.

Въпросът не е дали да работи върху себе си или да действа и да бъде "кучка". Защо решението да не е от две части - осъзнава причината за случилото се (нагласа,  нерешителност, вид поведение и т.н), осъзнава ги духовно, но не спира до тук, а  ДЕЙСТВА. Тук вече идва изборът - по нормалния начин (който тя нарича като кучка) или духовен - напр. разговор с висшия аз на засегнатите, искане на духовно напътствие от нейния висш аз и т.н (нещо от 1ва стр), но после да действа.

Че то иначе много лесно - седиш си духовно извисен и преглъщаш ли преглъщаш неправди, без да ти се налага да правиш каквото и да е и чакаш вселената да ти го сервира на тепсия.

Като се замисля съм малко "крайна" това че един път са ни подвели, излъгали не трябва да ни спира да бъдем добри  следващия път доброто ни  може да попадне на точното място 

Кофтито е това че лошите случки подкопават вярата и доверието ни   



 


Позитивното мислене без позитивни действия носи едно позитивно нищо.
 Б. Шугарс

Делфина, момичета, смятам за погрешно да се движите според създадени/измислени от някой закони-правила. Имате ли представа колко ви пречи това?
Знам, че голяма част от вас няма да се съгласят с мен - прекалено са вградили в мисленето си рамките от прочетени, повторени и потретени неща; прекалено са се срастнали с прочетеното в езотеричната литература. Но ще си го кажа: Неща от сорта "Няма ненаказано добро" са пълни глупости! "Наказание" и "добро" са спорни понятия. Ако се замислите - сигурна съм, че всяка от вас е правила добро, което е останало "ненаказано". Забравете тия правила! Понякога се случват неща, които за нас са неприятни, незаслужени. Понякога ни се сбъдват дори неочаквани подаръци от Вселената. Няма крайности, има живеене. Живеенето, или както още се нарича - "пътят" - ни изправя пред очаквано и неочаквано. Е, ако всичко в живота ни се случваше както сме го очаквали - пак щяхме да сме недоволни; щяхме да се оплакваме от скука, също като принцесите в приказките, които умират от скука, защото имат всичко, което поискат...

Делфина, мисля че повече те е заболяло от отношението на "интелигентната" майка към теб. Мисля, че "грешката" ти е, че не си могла да и отвърнеш подобаващо. Сега се чувстваш и прецакана с пари, и незаслужено нагрубена. Може да се почувстваш по-добре, ако забравиш добротата си, ако и се обадиш и и кажеш по същия груб начин какво мислиш за нея и сина и. Така ще изкараш поне агресията вън от себе си. В противен случай дълго ще те яде отвътре.

Сега видях, че докато пишех, подобен пост е публикувала Alexa JT...