Отговори
# 555
  • Мнения: 65
"ние сме на всеки километър"  Joy

# 556
  • София
  • Мнения: 7 464
"ние сме на всеки километър"  Joy
Ха дано, ама надали.  Mr. Green

# 557
  • Мнения: 1 422
Да мразищ или не, е избор.

При мене още в най-ранното детско поведение са се наблюдавали странни проявления на липсата на омраза и ответна реакция при проявена агресия към мене. Да, това води до проблем при наличие на конфликт, просто защото е зона на дискомфорт - не знаех какво да правя като дете с хора, които например крещят, защото нямах такъв опит. Никой не ме беше учил, не ми беше крещял, не ми беше говорил дори какво да направя, ако някой ми крещи. Като порастнах се научих. Не казвам, че мога да крещя или че го приемам за начин на комуникация. Обратното. Научих се как да реагирам, какви действия да предприема. Има няколко човека, които са си позволявали да ми повишат тон. На всеки от тях казах в прав ред, че ако го направят още веднъж, напускат живота ми на мига и завинаги. Единият беше баща ми. Един единствен път ми е викнал и няма да го направи втори. както и останалите.

А такива, които смятат това за нормално поведение, не са част от живота ми. Имах такава шефка, напуснах след първия път, когато си позволи да ми повиши тон. От този миг нататък кариерата ми тръгна почти вертикално нагоре. Но истина е, че при мене чувството за самосъхранение е на първо място. Егоистично или не, това е. По тази причина нямам и нужда да се науча да мразя. Лошите хора не участват в моя живот. Когато се случи нещо отрицателно, аз просто действам според ситуацията, така че да извлека най-доброто от нея. А на мен ми се е случвало какво ли не.

Така и не разбрах защо хората смятаха, че трябва да мразя първия си мъж заради начина, по който се разделихме - че ние изобщо не бяхме подходящи един за друг. Като толкова време не предприех крачката аз, съдбата се постара да се случи като ме удари с тоягата по главата. Доста хора не разбират и как така аз реших, че искам да се разделим с втория ми мъж поради това, че определени неща не ми изнасяха, а в дни като днешния, когато ми трябваше професионалист от неговата сфера, именно на него се обаждам. Каква полза бих имала от омразата? Никаква. Мене ме ръководят единствено удоволствието и ползата като реакция към чуждото поведение. Друго няма  Laughing Ако аз обичам, обичам без значение каква е ответната реакция на човека. Аз обичам заради себе си, заради моята потребност. Това е огледалната страна на липсата на омраза.

# 558
  • Мнения: 9
Дарена, хареса ми ,когато каза"изпитвал" омраза..Замислих се,кое всъщност определя чувствата и емоцията - и положителните и отрицателните - това,че сме ги изпитали, или че ги изпитваме Thinking В смисъл - накара ме да се замисля,че всички ,през пътят си сме/и ще/ изпитвали палитрата чувства, опитали сме/и опитваме/ от "менюто", и след това сме си харесали и ще си харесаме любимото/любимите/. Та всъщност за мен омразата/понеже върху нея се фокусирахме/ е онова състояние,което дълго,напоително и съсредоточено изпитваме към някой.А иначе,така казано, да, и аз съм мразила.временно/тук обаче се обърквам с това,дали мразя и ненавиждам са синоними Thinking/.И явно съм разбрала за себе си,че не ми е здравословно да мразя, и преминавам към следващото в "менюто"-съжаление,безразличие,игнориране..Така е и с положителните - понякога любовта започва от симпатия,през приятелство,после разбирателство..понякога в обратен ред - важното е да си "поръчваме",иначе ни грози емоционален глад,нали Wink

# 559
  • Мнения: 13
Когато бях малка можех да мразя с цялата си душа, мразех с една огромна сила, направо чувствах , че мога да убия някой само с омраза! Научих се да обичм със същата тази сила...  Heart Eyes

# 560
  • Мнения: 3 034
Рози и розиPeace

Не смятам, че всеки човек задължително изпитва цялата палитра от налични чувства и емоции. Изпитва това, което трябва да изпита предвид пътя, по който е избрал да върви. Да станеш финансова акула и да станеш монах определено няма да доведат до една и съща палитра от чувства или емоции през живота. Отделно, че да носиш тъмнината и светлината в себе си съвсем не означава да обичаш и да мразиш, задължително. Поне не в моите разбирания. Има хиляди нюанси - от изгрев до здрач. И на светлината, и на тъмнината. Аз изпитвам страхотен гняв, това е което може да ми помогне да убия някого с голи ръце, винаги заради детето ми, рядко се е случвало свързано с мен самата. Но да мразя означава дълбоко, постоянно, равномерно да усещам толкова силно негативно чувство - това не е в характера ми. Или ще съм го забравила, или ще съм го изхвърлила от живота си, или ще съм го очистила. Няма какво да го кътам и да го мразя.

Написаното от Рози и рози за разделите също е много вярно. На мен пък ми е непонятно защо според много хора, разделите трябва, просто е наложително, да са в резултат на някакви Шекспирови страсти. За мен това е пресилено. Вървят двама, израстват, променят се, нищо по-смислено не виждам от това да си помахат и да продължат напред, ако усещат че пътищата, идеалите, мечтите, плановете им вече не са същите. Болка, тъга, носталгия - да, може да ги има, често ги има, отблясъците на умиращия огън, уютните мигове преди да заспим. Но те са точно това - мигове, които винаги ще си останат хубав спомен. За всеки от двамата ще се появят нови хора, най-вероятно по-подходящи за съответния етап от живота им. Такива са моите разсъждения, така живея живота си.  Отне ми доста време, поне по отношение на разделите, но добре, че можех да погледна назад и да проумея колко смислено всъщност е бло, че сме се разделили.  Simple Smile

# 561
  • Мнения: 1 652
Рози,Крещенето не винаги е омраза. То е слабост, със сигурност крещи човек, на който запасите му са на изчерпване.. и така се зарежда. Но омразата- аз съм виждала как се мълчалива омраза. Някъде четох или на мен ми хрумна, вече не знам, че този, който много мълчи, най-много говори вътре в себе си.Просто той го натиква в себе си. Има смразяващи усмивки, погледи ...

А иначе,така казано, да, и аз съм мразила.временно/тук обаче се обърквам с това,дали мразя и ненавиждам са синоними Thinking/.И явно съм разбрала за себе си,че не ми е здравословно да мразя, и преминавам към следващото в "менюто"-съжаление,безразличие,игнориране..Така е и с положителните - понякога любовта започва от симпатия,през приятелство,после разбирателство..понякога в обратен ред - важното е да си "поръчваме",иначе ни грози емоционален глад,нали Wink

с това съм съгласна . и аз мисля за себе си същото. И колко е вярно- изпитвал или изпитал омразата на някого върху себе си....

# 562
  • Пловдив
  • Мнения: 698
Чак сега открих тази страхотна тема Rolling Eyes Запис  Peace

# 563
  • Мнения: 1 422
Съгласна напълно, момичета. Няма еднозначни дефиниции и правилни отговори в човешките взаимоотношения. И да, когато страним от нещо (както аз от повишаването на тон) сигурно е по някаква причина. Вокси сега пак ще пусне песента с чистенето  Rolling Eyes. Прав си, приятелю, това го знам и аз. Само че аз съм по приказките, по откритостта, по изясняването дори, което много тормози някои хора. Ама на мен пък ми харесва да разговарям, да обяснявам позиция и в приказки да стигнем до общата цел и как да я реализираме.

Всякаква форма на агресия за мен е за изхвърляне от живота. Просто този човек не съответства на моите разбирания за уют, топлина и единство. Свободните електрони да си живеят техния живот, но те общ с мене няма как да имат. А към тази категория приобщавам стремящите се да се наложат, да имат надмощие, да контролират живота ми. Говорим, ако не стигнем до общо решение къде например ходим на почивка, нищо не пречи аз да отида и да се опна 5 дена на плажа до сърфовете в жегата и после да ходим заедно на север някъде, ако човекът до мене изконно мрази топлината в крайната й форма. И ако ще ми развива теории как така ще ходим отделно на почивка или с други хора като сме двойка, ами така, мой човек. За мене това си е напълно ок. Както приемам нощните смени или командировките на половинката си.

Всичко това е част от толерантността в общуването и ненасилието върху любимия човек. Ако искам да поема проект, който включва да ходя за по няколко дни да съм с екипа си в друга държава от време на време, а човекът до мене мрънколи по въпроса, на първия път още ще му бъде казано да си задържи това мнение за себе си след като вече го е споделил, защото моето професионално развитие е мой личен избор. Но пък когато на човека до мене му трябва критично око, което да му изчете проекта като го сътвори, аз съм първата, която го прави. Просто личните отношения стъпват на конструктивизъм.

Признавам си, че има някои други неща, които в моето отношение към любовта куцат и то масивно все още, но те са от друг филм и някой път ще ви ги сервирам като отидем в тази темичка. Сега - лека нощ от мене!

# 564
  • Мнения: 1 643
Рози и рози, може да не съм те разбрала, прости ме...
Но значи ли това, че всеки ден казвам молитвата си и с нея изричам желанието си така "вадя луковицата"?

Това е интересно. От една страна постоянно визуализации, а от друга - forget about it!
Кой е верния път в крайна сметка?

# 565
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
zaiko Wink твоят  Grinning

# 566
  • София
  • Мнения: 2 840
Ох!
Преживях сънна парализа. Това е кошмар някакъв. Поне разбрах какво е това чудо, че го бях преживявала и преди много години, та тогава ме беше страх да заспя, да не би да се повтори Mr. Green
Казвам го, защото състоянието е свързано с Осъзнатото сънуване по някакъв начин, а то пък е съзнателно търсено и разработвано именно с цел контрол над подсъзнанието и изживявания в съня, които могат да доведат до реални промени в живота и вземане на разни решения.
Само да си кажа - това е ужасно, ама много ужасно нещо. Четох, че тези, които тренират контрол над съня и осъзнато сънуване, му се кефели, но...не си е за разправяне колко е мъчително.

Ето, казах си Crazy

Освен това бяхме болни с детето. Тоя вирус ни разби тотално, с много усложнения. Може сънната парализа да се е явила и вследствие на огромното количество антибиотик, което ми се наложи да погълна. Детето тоже сънува кошмари същата нощ. Хъм Thinking

Та, исках да кажа, че подсъзнанието нямам идея как някои го контролират, но това, което то може да ти причини в такъв момент е много силно и си даваш сметка, че съзнанието е просто по-слабо. Абе, който не го е преживял, не знае за какво говоря. Има описания в нета, ако някой се вълнува. Във всеки случай, не го пожелавам на никого.
Хубави сънища Grinning

# 567
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Сънна парализа вЕрно си е гадна  Close    .... трЕбе си луд да се кефиш на това  Sunglasses

Има толкова убавини в живота  Wink


КЛОНКА  Hug много здраве от мен  Grinning

# 568
  • София
  • Мнения: 2 840
Дес, гадно, щото нямаме интимни отношения с твърдата дрога, иначе, казват, мнооо яко било Joy Joy

# 569
  • Мнения: 3 034
http://square.100wmz.com/ Моят символ го позна.  Grinning Разказвам ви, да ми потръгне.  Simple Smile


Това е интересно. От една страна постоянно визуализации, а от друга - forget about it!
Кой е верния път в крайна сметка?

Пътят е един. Тези две неща не си противоречат, в този смисъл тук няма два пътя. Преди повече от година в сайта на Тайната беше обяснено така: да не можеш да отпуснеш означава да продължиш да се притесняваш ще стане ли, няма ли да стане, ама как ще стан, ама кога, ох, какво да направя да стане и т.н. Тоест, ти не вярваш, че го заслужаваш, че е твое по закон и право. И обратното - да отпуснеш означава да си визуализираш, колкото искаш, но с ясното съзнание, че го правиш, защото ти доставя удоволствие, защото покачва нивото на емоциите ти и след визуализацията да си продължиш деня, както обикновено. Защото знаеш, че пожеланото е твое.

Това отразява и моето разбиране и моите методи.  Peace

Последна редакция: нд, 23 яну 2011, 02:25 от simplyaven

Общи условия

Активация на акаунт