Злоядо дете -как се справяте?????

Аз самата бях злоядо дете, но съм благодарна на бабите ми и на родителите ми, че никога не са ме насилвали да ям - колкото, толкова! Години по-късно прочетох, че храненето насила е главна предпоставка за затлъстяването. Приятели с проблемно тегло до един потвърдиха, че са били хранени насила. Мога да се похваля, че повече от двайсетина години след завършване на гимназия, съм на същите килограми - качвах доста по време и на двете си бременности, но после без никакви диети, ги смъквах. Така че не се тревожи, давай на детето повече плодове, салати и бъди спокойна, че то самото знае колко храна му е необходима.

Ако детето не изглежда зле, не боледува...не виждам проблем.
Децата много добре усещат кога и какво да хапват. Моите са по-малки, но знам, че са на някакви периоди, когато или ядат много, или нормално, или малко...сменят си вкусовете и предпочитанията. Сега малкото ми стана "злоядо", но знам, че ще отмине. Не го насилвам. Естествено, предлагам разни интересни неща за хапване, поднасям храната по нестандартен начин, но...не му тикам лъжицата в устата. Ако иска да яде. Не му натяквам нищо по въпроса.
Може твоето момиче просто да иска да си хапва по-често, но по малко. Някои деца имат и по-добър метаболизъм и усвояват по-пълноценно храната. Така си мисля без да съм спец. Като цяло не съм привърженик на храненето на всяка цена. 

твърде познато.
Но пък наближавате възрастта (може би след 2-3 години), в която ще се отпуска малко по малко... И ще почне да опитва и да яде поне по 1 филия (примерно).
Само спокойствие. И дано малката да е по-ящна.

Аз бях злояда. Синът ми също е злояд. Не насилвам. Здраво дете няма да се остави да умре от глад. Винаги има на масата плодове и ядки и той си пощипва оттук-оттам минавайки. След като е ОК физически, за мен (и за педиатъра) проблем няма, а е много активен, значи поема достатъчно калории. 

Синът ми е на възраст колкото твоето момиче и също е злояд. Не го насилвам да яде. Само държа режим да има. Колкото хапне - толкова. Между храненията давам някакъв плод - ябълка, банан, портокал, мандарина... Слабичък е, но си изглежда нормално за възрастта.  
Не боледува много.  

Аз бях злоядо и насилвано да яде дете. Затова ми идва да  всяка вманиачена майка и баба, които отравят детството на децата с маниите си.

Голямата щерка се оказа злоядо дете- от бебе още...Що зор, маймунджулъци, театри, залъгвания...Докъм 2,5 й годинка...Сигурно ядеше по 50-100 грама храна на ядене...Капризна...Ужас.

После малкото се появи и заемаше повече от вниманието ми. Нямах време за театри покрай храненето. Така че промених правилата на играта, наложих ги и на услужливите и грижливи баби, както и на таткото:

На масата се сяда да се яде това, което е сервирано.
Не се готви на всекиго по отделно.
Който не иска да яде, или се е нахранил, независимо колко е хапнал - става от масата и се заема с другите си занимания.
Не се насилва, не се заплашва, няма обещания и награди за "още една лъжица" или за "довършена порция".
Следващото ядене е, когато му е времето. Междинни хапвания- плод, мляко, нещо леко...
Храната не е повод за вманиачаване и следене, измества се доста на заден план като нещо супер-важно, и детето не се фиксира върху нея, както и не я използва да манипулира родителите си.

Това е. Сработи учудващо добре и успешно. Не че голямата изведнъж прояде и стана ящна, но определено се спестиха сума ти нерви и от двете страни. Малкото се оказа по-лакомко, и сега каката покрай нея си хапва по-добре - състезават се нещо.    И по-добре хапва вече, на 6 годинки е.

Сама си си отговорила.

ми остави я...да яде по 3-4 лъжици...чат-пат ще огладнява и ще яде по-стабилно...
като каже, че не ще, взимаш  чинията, ако поиска после сама нещо - да яде, ако не на другото хранене  чак сервираш, до тогава не отваряш дума за храна.
не я питаш какво иска...готвиш каквото решиш, даваш каквото има...ако ще да яде... ако не - ако си хареса нещо от хладилника или плод...или нищо....

Тя като беше малка (на 3 години) питала ли си я дали иска да яде, отказвала ли е? Ако е отказвала, опитвала ли си се да я подлъжеш "една лъжичка за мама, една за тати", т.е. видяла ли е по някакъв начин на тази възраст (3 години), че има голямо значение за теб дали е яла? Също така позволявала ли си й да не яде, ако "не иска"? Глезила ли си я по този въпрос?

Подкрепям напълно. Аз съм прояла в пубертета- някъде към 5 клас. Бях кльоштава , но изключително здрава. Под панталоните обувах анцунг,  за да не изглеждам  като манекен на концлагер. Заклех се да не карам никого да яде насила и не го правя.
Остави детенцето на мира - ще си спестиш и време и нерви.

Разбирам те и ти съчувствам.Дъщеря ми като бебе ме докарваше до истерия-но това беше докато беше бебе.Когато порасна достатъчно и можеше да казва, че иска да яде я оставих(въпреки ,че мъжът ми и досега ми казва,че настоявам).Ако е здраво дете и не боледува се опитай да не се травмираш ти самата, че детето не е яло, колкото ти смяташ ,че трябва да изяде.Пробвай да го оставиш само да прецени(трудно е, защото майките се вманиачаваме на тема колко и изяло детето) и само да реши колко да яде.

Аз бях злоядо дете. Сега съм нормално изглеждаща, но не много ящна жена.
Обаче, проблемът след тормоза да ям от страна на всички около мен, е че не изпитвам никаква емоция при храненето. Ям, за да живея. Не че одобрявам чревоугодничеството, но аз дори не обичам да готвя, макар че го правя добре, когато съм в настроение. Просто тази част от живота, включително и удоволствието да сътвориш някоя кулинарна чудесия за мен е бетонирана. А така ми се иска да ИСКАМ  да сготвя, да изпитам удоволствие от приготвянето и от самата храна.
Седяла съм като дете по 2 часа над масата с първата хапка от нещо, което е добило кашав вид и вкус и което не мога да преглътна. Понякога имам чувството, че детството ми е преминало на масата. Другите деца играеха, аз не ядях......Проядох по-нормално в пубертета.

Затова се заканих, че никога няма да карам който и да било да яде. Ако иска - яде, ако не иска - не.
Слава богу децата ми се хранят и изглеждат съвсем нормално, като определено предпочитат плодове, зеленчуци, супи и сготвени манджи. Вредна храна почти не ядат, но то е защото и ние не го правим. И, слава богу, не ме застигна клетвата на майка ми да ми се падне дете като мен, за да видя какво е.

Съвет - остави я. Щом е здрава, не е проблем. Но контролирай и малкото, което яде. Не позволявай да изяде 1 пак. чипс, вместо 3 лъжици супа, само и само, за да е изяла нещо. Защото и такъв пример имам пред мен и повярвай, от здравословна гледна точна е пагубно.

И още нещо - хората са различни. Аз напр. имам малък стомах и ям често, но по малко. Мога да ям 5 пъти дневно, но затова пък от две яйца второто ми идва в повече. И като дете бях така и това беше най-големия проблем - след като съм хапнала малко, останалото просто нямаше къде да го сложа. Чак ми се гадеше от многотия и нерядко съм повръщала. Не е било глезотия, просто резервоарът се е препълвал. Виж дали дъщеря ти не предпочита да хапва по няколко хапки по-начесто. По-добре е, отколкото да получи отвращение към храната.

Същата работа. Бях в университета, когато майка ми продължаваше да ме гони с лъъжицата. 

Замислих се, че в БГ непрекъснато виждам деца с наднормено тегло, но тук изобилства от теми за злояди деца. По-добре злоядо и слабо дете, отколкото дебело дете с проблеми.