Рейки-тема № 4 за всички - начинаещи, напреднали, интересуващи се

А как се справяте с (не)използването на микровълнова фурна? Аз се старая поне вода да не си притоплям в нея и да не готвя в нея, но храната ми е най-лесно да си притоплям в микровълнова.

И аз за притопляне я ползвам. Не съм готова още да се откажа напълно от нея. Но зная, че е вредна. Дано да измислят някакви по-безвредни поне, та да я сменя с такава.

Изобщо нямам микровълнова в къщата си.

Искате ли да си говорим за Рейки, за промените, които носи в живота ни, затова как ни помага  

Как да заредим  храни и напитки с Рейки

Активираме Рейки, след което обхващаме съда с храната или вода с ръце. Поемаме дъх като сме сложили езика на небцето, точно зад зъбите/ по този начин акумулираме енергия, затваряме движението на енергията по предния и задния срединен меридиан/. След това по посока на водата или храната издишаме покрай езика като си предтавяме светлината в определен цвят.
Може да се изпозлват най-различни цветове, в съответствие с проблема. Универасално може да се изпозлва - златно, за хармония- розово, за успокояване- син цвят или според личното си усещане в момента.

Благодаря,Дани 

Връщането към минали животи чрез регресивна хипноза е по-скоро вредно отколкото полезно.
Първо, част от спомените са травмиращи и болезнени и това само ще обремени настоящия живот, отколкото да помогне... Друга част са просто един най-обикновен, скучен и безинтересен живот - не знам защо повечето си мислят, че нещо кой знае какво са били или пък са правили в миналия си живот.
Второ, прекаленото задълбочаване във въпроса какво точно трябва да постигна като урок в този живот води до зацикляне в себе си и ти пречи да живееш истинския живот - т.е. да си научиш и изпълниш урока, за който си дошъл на този свят, така че се обезсмисля цялото начинание.

Аз поне не смятам, че картините от минали животи ще дадат някаква полезна информация защо си прероден сега и каква е мисията ти сега... Едва ли ще се получи. Можеш само да гадаеш.
А и никой регресивен хипнотерапевт няма да ти отговори точно и ясно на въпроса: "Ти си на този свят, за да постигнеш това и това, или да научиш това и това."
Смисълът на настоящия живот е да можеш да търсиш отговорите само в него - тук и сега.

От раз се съгласявам с написаното 

Не виждам причина да обяснявам никому, каквото и да било, което пряко означава, че изобщо ситуацията някой да се бил съмнявал отпада. Не ми пука изобщо кой в какво вярва, както и не обяснявам аз в какво вярвам. Това са лични неща и не касаят други хора. Не ми е необходимо да помниш това или онова. Нищо не зачерквам, но и в нищо не се вкопавам. Животът си върви напред. Това с уроците на мене лично хич не ми е чак толкова интересно или вълнуващо. Каквото е нужно да знам, научавам го. Голямото копаене, търсене и вадене на неща, които не са ми под ръка, не смятам за полезно за мене лично. Хич не се занимавам това или онова де изучавам. Наслаждавам се на всеки миг, в който живея.

Тези дни препрочитам "Пазителите на градината". Там попаднах на нещо - според мен изключително интересно, което преди ми е убягнало или не съм му отдала значение, а именно - концепцията за "отпечатването" или за "отпечатъците".
Намерих ето тук точния цитат от книгата, което ми спестява (сумбурния вероятно) мой преразказ със собствени думи  
Малко съм объркана от прочетеното... Ще ви помоля за вашите мнения  

Какъв е смисълът от регресия тогава, ако написаното от Кенън е така??  

П.П. Да не пропусна да благо-даря специално на Дани Аврамова за зареждането на храна и напитки с Рейки     Благо-даря, че го припомни     

Регресията не винаги е нужна, тя подпомага процеса на психо-емоционалната стабилност на индивида. Моята регресия стана в определен за мен момент, когато беше необходимо да разбера конкретен опит от минал живот, когато зациклила в определени взаимоотношения, беше необходимо да "разбера'. Не съм я търсила, тя просто си дойде.
А, иначе понякога душата има необходимост от спомена...
Цялото, Едното се проявява , трансформира и изживява постоянно. Не можем да обозрем всичко, не можем да достигнем до цялото знание, въпросите мисля, че са ни нужни, за да се движим,търсим и да намерим себе си. И именно поради това, че Цялото се изживява то пази спомена за всички животи.

Мисля, че точен разговор дава това послание на мой близък приятел:

"Когато фокусираш мисълта върху нещо по-различно от сега, от този миг ти губиш връзката си с мен и ставаш сам и отделен.  Да бъдеш сам, далеч от мен върви ръка в ръка с последствия. Ти сам, поради илюзорността на границата, се ограничаваш. Ограничаваш светлината, ограничаваш любовта.  Любов и светлина това е здравето на твойто тяло. Защо си мислиш че това не е едино цяло – тяло-дух-душа? Едно и също са – това е Светлина, това съм Аз. Ако аз под формата на Дух се спусках и одухотворявах тяло, значи тялото ти се явява съд на моя Дух. Духът ми трябваше да бъде ограничен, но аз съм безграничен, вечен, тогава няма как да се съдържам нито в тяло, нито във душата, нито във сърцето, нито някъде на друго място. Аз съм всяко място и съм всяко нещо.
Но тялото – то страда, разболява се, умира и изчезва, къде съм тука Аз, се питаш.
Защо си мислиш че умира? Защо си мислиш, че това което АЗ СЪМ – Абсолют побира се в едно пространство. Пространството съм аз и аз съм съдържанието, есенцията и смисъла.   
Ако бе възможно да съм вън от теб и да се спускам за да те одухотворя и после да се отделя и да се върна в себе си – тогава казваш че си вън от мен, или че аз съм вън от теб. Тогава аз и ти не сме едно. Тогава нямаше да бъда онова което съм. Абсолютът винаги е цяло, той е винаги едно. Където има две неща – там няма абсолютна Светлина, там няма истина – единствено лъжа. Илюзията произвежда множествеността.
....
Болестта е граница, илюзия, несвобода и самота.
Аз се движа, нещата във вселената са в непрекъснато движение – трептят, вибрират. Когато аз се проявя чрез теб, във абсолютната природа ми е да се движа и аз се движа и ти се движиш, и аз и ти сме същността на цялото движение. Когато спреш започваш да се различаваш ти от мен, различен си от своята естествена природа. Тогава Аз и ти се разминаваме. Но ти си надарен с божествен дух, със свобода и с правото да можеш да избираш. Да се намеся и да те задвижа би ме обезмислило. Не мога, няма как да наруша сувереността на твоя избор. Тогава аз се движа, а ти си спрял. Не мога нищо друго да направя, освен да продължа и да се движа. Когато Аз и ти се „разделим” се разжда времето. Ти помниш че сме цяло, а после пък сме две неща и между тези две събития простира се илюзията ти за време. И колкото все повече  се движа аз и колкото все повече ти спираш, толкова все повече минава време. И времето минава и контрастта се засилва, между спомена за онова единно цяло и изживяването в настоящето. Във времето полека ти ограничаваш изживяването си, до преживяване и вместо да се изживяваш цял и безграничен, изпълнен със божествен потенциал – започваш простичко да преживяваш. Ставаш спрял, а всичко друго движещо се, през теб протича като някакъв поток. Дълбоко в себе си си спомняш, че самият ти и тоз поток и източникът му сте цяло и едно и също нещо. Но споменът е толкова дълбок и стар (понеже вече сътворил си времето, поставяйки се вън от мен, отделяйки се), че ставаш устремен в това да позволиш на целия поток да през тебе да протича. Това като че ли  за тебе най-се доближава до абсолюта и до истината.  Захващаш се да практикуваш ритуали, да правиш упражнения в стремежа си да се възстановиш – това е думата. Да се възвърнеш в себе си, отново да се слееш с мен, със себе си, защото няма нищо вън от мен и няма нищо вън от теб, освен нещата които ти самичак по силата и сувереността на избора си не поставиш вън от теб. Но както казах естественото състояние на Абсолюта е такова във което няма тук и там и няма вън и вътре. Абсолюта не е и не може да е ограничен от рамки и разцепен от различни граници. Това се случва само във полето на илюзията. Знай, когато мисълта ти постои неща, които се намират вън от теб – това илюзия е. Дори да мислиш ти за мен, акто за поток от светлина която през теб протича и те одухотворяа – това илюзия е. Независимо че ти се отдели от мен чрез граница – това илюзия е и аз го зная, ала ти нехаеш. Във моя свят сме аз и ти едно, независимо че ти се преживяваш сам, отделен и във най добрия случай ми позволяваш да протичам някак си „през” теб. Но тази мисъл няма смисъл. Аз съм тук и там и там и тук в едно и съшо време. Аз съм тук, отсам преградата и там отвъд и след като съм тук и там в едно и също време, просто няма никаква преграда. Така че аз протичам и през теб и аз съм теб и ти си мен, но ти ме осъзнаваш само във частта която ти си позволил да протече и всичко друго е поставено отвън. 
И копнежа ти по времето преди да се разцепим, те кара да зацикляш в ритуали, във учения, в науки и във практики и смисъла на цялото ти търсене е да се завърнеш в себе си, във мен.
Докато не осъзнаеш илюзорността на първата стена, на границата която те оставя сам и отделен, дотогава ти ще гледаш на себе си като на съд, а на мене, като дух, поток и светлина, който те изпълва. И независимо от практиката и от ритуала, винаги ще изживяваш много малко от това което аз съм. Така во веки се обричаш да си отделен от мен, да се стремиш към мен и никога да не ме познаеш, тоест никога да не познаеш себе си, едиността. Докато си устремен към мен, докато копнееш да се завърнеш в мен, дотогава ще си сам и отделен. Защото в този миг, ей тук сега ние сме едно и също нещо. Позволи си и го усети. Освооди се и се изживей. Във всеки миг, във всякое сега едно и също нещо сме. Във всеки миг и всякое сега си позволявай безусловно да се изживяваш - това е, няма нищо друго.

Не мога аз да избера за теб да осъзнаеш илюзорността на своето отделяне от мен. Да го направя, значи да се обезмисля, значи да отхвърля правото ти да избираш. Познавам цялостта, защото аз съм цялостта. Повярвал си на множествеността родена от илюзията. Изборът ти да си сам, отделен, се противопоставя на изборът ми да съм самосъдържащо се цяло. Тогава кой от нас  е в право? Аз изживявам себе си божествено, а ти се изживяваш отделен и сам и в липса. И изборът ти е такъв, че всъщност ти забавяш ход и спираш, а аз се движа. От контрастта между твоето и моето изживяване и спомена ти по мига във който бяхме аз и ти едно, се разжда липсата която преживяваш, от нея пък се ражда и копнежа ти по мен. Не би копнял за нещо, ако не го познаваш. И точно липсата, недостига са движещото колело на твоето „завръщане”. "

За мен тези послания са много силни и ми дават отговорите, когато се "загубя"..
 

Рози и рози, Благодаря ти за посланието:


ЗАД ВСЯКО ЧУДО СТОИ ЧУДОТВОРЕЦ... ЗНАНИЕТО Е СИЛА, СТАНИ ЧУДОТВОРЕЦ!

 

Една интересна техника от Фейсбук :

"Уникална практика,която едни турски рейки мастери,които срещнах в турция ми предадоха и бях потресен от енергийните усещания и резултата и.Наричаха я изместен пъп(енергиен пъп) и когато я направиха на мен беше потресаващо....първо една енергия се завихри около пъпа ми и тръгна нагоре към гърлото с хлипове като на бебе..мислех,че ще се разрева..докато я правиха ми говореха за това как енергийния център на пъпа се мести при емоционални разстройства,семейни скандали и загуба на чувството за любов към най-ближния човек в семейството и тази енергия се разпръсва  и често отива по към слънчевия сплит и от там после идват честите дразги,нерви и притеснения.

Прибрах се вкъщи(тогава вкъщи беше остров Лимнос(Гърция)-това лято беше.........та по едно време жена ми се оплака от силни болки в корема и в главата чак до конвулсии в корема.......невероятно,но след 5 минути и тази практика всичко отмина...да не говоря,че след тази практика,човек просто става различен-спокоен,всичко му е на място,не се дразни и не разпръска излишно енергията си

 

1-Човекът ляга по гръб със свити крака в коленете-сиреч с повдигнати колена и ходила на леглото

 

2-С лявата или дясната ръка(при мен по-силно се получава с лявата) си забивате четирите пръста в пъпа му внимателно(без големия пръст-само в него не се усеща пулс!!!).Усещате ли силно и равномерно пулс?Силно имам предвид чак да ви подскачат пръстите нагоре все едно са точно върху работещо сърце!!!

Не го усещате така явно и отчетливо?А натискате вече достатъчно,така че пръстите ви да се изгубят до половината в пъпа му?

 

3-По централната линия на тялото(едната ръка си стои и си натиска в пъпа с четерите пръста,с другата) тръгваме нагоре към слънчевия сплит да търсим къде тупти най-силно и има ли изместване на този най-важен според тях енергиен център.Често намираме веднага това туптене 3-4 пръста по нагоре от пъпа.След като го фиксираме започваме да избутваме и с ръка и мисъл едновременно това енергийно кълбо надолу за да го докараме върху пъпа-пълна импровизация..пробвах-става всякак!!!Въпроса е действително да си го представяме и с включен рейки канал и работещи ръце да бутаме и енергията и самата кожа надолу лекичко.....правим това поне 5 минути....може да ,,събирате,,....,,въртите"...,,побутвате" енергията за да я закарате в пъпа-отворено поле за изява на импровизацията ви.Накрая зентрирате енергията в пъпа и задържате там пръстите си(внимание-човекът не диша много лесно с натиснат пъп)...накрая положете двете си ръце върху пъпа и давайте рейки колкото е необходимо..било то 30 минути

 

4-ако това силно и отчетливо туптене е отляво или отдясно на пъпа(около 5 пръста) това ще рече,че човекът има проблем съответно с ляв или десен бъбрек.Ние пак си събираме житото в дупката(енергия към пъпа)

 

Пробвайте-уникална е техниката"
https://www.facebook.com/groups/284233601591084/

Може ли да споделят майките как дават Рейки на бебетата си,на кои позиции си държат ръцете(защото на това малко телце като си сложиш двете ръце направо си покриваш 2-3 позиции едновременно) и за колко време(доколкото знам повече от 5мин не се дава рейки на малък човек и моля сега да не скочите с това "ама какви са тия глупости"),ако може Дани Аврамова да ми отговори,че винаги е положително настроена и никога не критикува-все пак сме тук за да се учим 

Никой не може да сложи хронометър и да измерва колко време ТРЯБВА да се дава Рейки.

Прави се толкова време, колкото вътрешното чувство (интуиция) водят.

Позициите нямат никакво значение, стига да е комфортно за даващия и за получаващия. Децата са изключително сензитивни и е лесно да се разпознае кога е достатъчно, кога не желаят, коя позиция им е конфортна. Чувството води! Добре е да започнем повече да го слушаме ......

Lavander