Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 6

Добър ден!
Корделия, Хенриета Ана, Сирен 62, Лили прави сте: "ако СУЛТАНЪТ реши"! И в това е и ПРОБЛЕМЪТ!

Още нещо от: http://paper.standartnews.com/archive/2003/01/17/family/s3607_9.htm
"Султан Ибрахим II например все не бил доволен от обитателките в харема и един ден заповядал да му намерят най-дебелата жена в Истанбул. Довели му 130-килограмова арменка и той никога повече не пожелал друга." 

Лили- снимките са РАЗКОШ!!! 

 translation:


               Friend

A spark drops firstly, it gets bigger slowly
When you look it became a volcano, you burned out, friend
Neither mother nor brother isn't as you
This is the most beatiful and the most warm emotion, friend

Becoming partners every joy, every trouble, sorrow
and walking for life, together, hand in hand
Don't be tears in the laughing eyes
Even if we hived off a day, friend
(Even if our ways were hived off with you, friend)


Evet arkadaş; kim olduğumu, ne olduğumu / Yes friend, who I am, what I am
Nerden gelip, nereye gittiğimi sen öğrettin bana / Where I'm coming from and going, you learnt me
Elimden tutup, karanlıktan aydınlığa sen çıkardın / You took me out from nigth to light
Bana yürümeyi öğrettin yeniden / You learnt me walking again
El ele ve daima ileriye / Hand in hand and always to the feature
Bir gün. / A day.
Bir gün birbirimizden ayrı düşsek bile / Even if we hived off a day
Biliyorum, hiçbir zaman ayrı değil yollarımız / I know, our ways are never hived off
Ve aynı yolda yürüdükçe / and as we are on the same way
Gün gelir ellerimiz yine dostça birleşir / our hands will be together friendly again a day
Ayrılsak bile kopamayız / Even if we hived off, we will be together


Anna,          a big thank you for you !
We would like to listen Halit more and more...       

А относно дебелите жени, нали си спомняте оня виц където питали радио Ереван, как да отслабне такава жена...а радио Ереван казало.....Сакън, не разваляйте хубавата жена!!!

А Хюррем, до края си знам, че е внимавала със това със какви храни и колко се е хранила. При ония сладости таааааам,  едва ли бих устояла..., но тя упорит човек, всички виждате и знаете до къде е стигнала. На едни манджи и сладости ли ще се даде

peregrin благодаря за статията, много интерсни неща научих от там . Само  не разбрах от какво така внезапно е умряла Хюррем

anna3com, клипът с Айтем Алпман в дует с Халит Ергенч доставя върховно удоволствие, особено след като прочетох в превод и текста, благодарение на Мики! Благодаря, че го сподели с нас. 
Тази певица, която слушам като че  ли за пръв път, е удивителна, а с гласа на Халит... усещането е неописуемо!  

Благодаря за красивия клип ! Удоволствието беше несравнимо! Певицата има плътен, завладяващ глас, а  двамата с Халит Ергенч са чудесен   дует-  допълват се и радват ухото на слушателя !

В книгата "Роксолана" описват Махи като жена, която лежи на лаврите си на съпруга на султана и доста се е запуснала, в смисъл доста е напълняла. Валиде Султан по тази причина я критикува, особено след като става ясно, че Сюлейман не е безразличен към Роксолана. Във филма, разбира се, Махидевран е доста красива и елегантна жена, даже в началото на мен малко ми приличаше на анорексичка, толкова слаба ми изглеждаше.
Турската кухня предлага големи вкусотии, и не знам как им устояват тия красиви актриси и успяват да запазят фигурите си. 

И аз не знам причината за тази "внезапна смърт". Изглежда ми доста подозрително!!!
Тинчето, Мистик или някой друг чел книгите за Хюррем, ако може да подскаже? 
И друг въпрос към компетентните по история: Как изобщо могат да си помислят Валиде и Махи да се разпореждат с Хюррем, пряко волята на Сюлейман?

Но си от компетентните по история!  

Явно ни е нужен Грисъм от 'Местопрестъплението", да разследва евентуалното убийство на Хюррем- улики, мотиви, заподозрени...

А по въпроса: Как изобщо могат да си помислят Валиде и Махи да се разпореждат с Хюррем, пряко волята на Сюлейман?
Тук надушвам, че знаеш! 

Лежеше в постелята сякаш увиснала над пропаст. Наоколо — нищо. Пустота. Неми, безмълвни светове се срутваха върху нея и мрачни прагове се издигаха пред замъгления й взор.

Султанските лекари отстъпиха отчаяни. Сюлейман не се отделяше от умиращата, готов бе може би с цената на собствения си живот да даде живот на Роксолана, но смъртта не приемаше замяна.

Завладя половината свят, а губеше най-скъпия човек и бе безсилен да спре смъртта!

Седеше до нея на ниското ложе, гледаше това единствено скъпо същество, гладеше косите, милваше с поглед лицето и капризните устни и всяко, дори мислено докосване до това копринено тяло, предизвикваше в него забравен трепет. И макар онова пълно с живот тяло отдавна да го нямаше, а да съществуваше само една призрачна обвивка, както и преди в ушите му още звучеше нейният мил глас и паметта упорито издирваше отминалата страст. Той си спомняше нейните обятия, целувките й, шепота й, устата й, мириса на косите й, докосването на дланите й и горчиво плачеше.

„Ти ще се възнесеш на небето, ще се възнесеш! — трескаво повтаряше той. — И аз след тебе! Отдавна знам това, вярвах и вярвам и сега…“

Той още се надяваше на чудо, надяваше се, че това неповторимо леко тяло ще се възроди, челото ще просветне, устата капризно ще се усмихнат, нежните ръце гальовно ще докоснат неговите груби бузи и на него отново ще му бъде леко, радостно и прекрасно като на небето.

А Роксолана, макар и да чувствуваше присъствието му, беше толкова безсилна, че не можеше дори да каже на султана за омразата си към него. Радваше се най-сетне, че между тях настанаха отношения, неподвластни на никакво насилие. Освобождаваше се от робството, най-сетне ще бъде свободна, най-сетне! Не искаше нито да вижда, нито да чува някого. Рустем молеше да влезе. Навярно се боеше, че след смъртта на Хасеки отново ще бъде отстранен от поста садразам. Не го пуснаха. Михримах искаше да види майка си — не! Селим като че ли още не знаеше, че майка му умира, но и да знаеше, едва ли би се помръднал от своята Маниса. Да си седи там и да чака своето султанство! Би прогонила от себе си и Сюлейман, ако имаше сила, но пазеше последните остатъци за спомени и сетни мисли.
Умря не от времето, а от страданията.

Сюлейман заповяда да погребат Роксолана до михраба на джамията „Сюлеймание“ и над гроба й да издигнат разкошна гробница. Осмоъгълна каменна постройка със заострен купол, опряна на колони от бял мрамор и порфир. В средата на тюрбето зад масивен орехов парапет стои самотен каменен гроб, покрит със скъпо бяло покривало. Стените са облицовани с изкусен фаянс. Цветовете греят — синьо, гранатово-червено, тюркоазено, зелено. Цветя и листа на гъвкави стъбла. Стъблата са черни като отчаянието, а горе на купола са алабастровите розетки — бели като безбрежната самота.

Само росата и дъждовете ще намират път към погребаната под ислямския камък удивителна жена, която не бе се загубила и не ще се загуби дори във времето на титаните.

 

Почти четиридесет години тя смайва безграничната Османска империя и цяла Европа.


Това е част от последната глава на книгата Роксолана.