Публикувана: 6 фев. 2011, 14:30 ч.
Последно мнение: 11 фев. 2011, 16:23 ч.

"Новият" човек след загубата

1 890
12
1

6 фев. 2011, 14:30 ч.

София
Мнения: 1 459

Здравейте,

С дълбок поклон към силата на всички ви, позволете ми да попитам тези от вас които след загубата на любимия човек, са намерили начин да продължат и са срещнали някого когото чувстват, че могат да обичат или поне чувстват по-близък!

Държите ли снимки на човекът когото сте загубили, на място където новият човек би ги виждал непрекъснато, вкл. в колата си, на екрана на мобилния си телефон и къде ли още не?
Очаквате ли новият човек (той/тя) да ги приеме и да се чувства добре и изобщо как е "нормално" да се държи новия човек по отношение на предишния?
Ако отидете на място където сте ходили с починалия, казвате ли на детето си в присъствието на новия човек: Ето тате, тук сме идвали с мама преди.
И ако правите всичко това значи ли, че не сте готови за новата връзка, нищо че вече е продължила повече от две години например?

Благодаря ви предварително за споделеното, което ще ми бъде от изключителна полза
да разбера чувствата от "другата страна". bouquet

# 1 6 фев. 2011, 14:44 ч.

Мнения: 533

Ами мисля че пишеш за различна загуба, т.е. ние сме загубили дечица,а в конкретния случай явно става въпрос точно за дете и не знам доколко изобщо ще сме ти полезни, дано се включи някоя мама с подходящ за теб съвет.

# 2 6 фев. 2011, 14:51 ч.

София
Мнения: 1 459

Taleto, благодаря ти!
Наистина става въпрос не за детенце, а за родител.
Ще помоля модераторите да преместят въпросът ми към родителите
отглеждащи сами дечицата си....Благодаря още веднъж!

# 3 6 фев. 2011, 17:36 ч.

Мнения: 3 661

Трудно е да се даде еднозначен отговор на въпросите ти, всичко зависи от това как възприема всеки от вас случващото се. Останах с впечатлението, че питаш от името на новопристигналия, възможно е и да греша.
Единствено безспорно е, че детето трябва да запази жив спомена за починалия родител, за това не трябва да се мълчи пред него. Друг е въпросът, че е по-подходящо това да става в отсъствието на новия. Ако, обаче, той наистина иска да се впише в това семейство, не може да се прави, че другият не е съществувал. Имало го е, отнет е насила от тях и болката дълго няма да отшуми.
Възможно е живият родител да държи наяве снимките на починалия, не само, защото още не е готов да се раздели с него, а за да не наранява чувствата на детето. Каквато и да е причината, трябва да се уважат чувствата им.
Новият не бива да мисли, че идва да измести починалия. Ако има достатъчно човечност, любов и самочувствие, ще заеме свое, собствено място в сърцата им, редом до другия, наравно с него.

# 4 6 фев. 2011, 19:39 ч.

София
Мнения: 1 459

usmih ni_mi_se ,благодаря ти! Правилно си разбрала. Терзанията ми са от
страна на новия човек, който в никакъв случай не иска да измести спомена за починалия,
но сред всички тези спомени се чувствам по-скоро натрапник от колкото нещо друго. Иска ми се да разбера как да постъпвам, без да наранявам ничии чувства и именно затова след дълги размисли потърсих мнението ви.

# 5 6 фев. 2011, 20:50 ч.

Мнения: 3 661

Цитат на: Муци в нд, 06 фев 2011, 19:39

Постъпвай така, както го чувстваш. И да се опиташ да играеш, няма да продължи дълго, а и ще ти коства много нерви.
Те винаги помежду си ще имат спомена, който ще създава известна дистанция с теб, но не виждам защо това те кара да се чувстваш натрапник. Фактът, че две години сте близки, доказва, че имаш своето място при тях. Обаче това не те удовлетворява, иска ти се тя по-малко да присъства в отношенията ви. Ако, обаче, се опиташ да погледнеш от позицията на бащата, който трябва да преведе детето си през това жестоко изпитание, може би ще ги разбереш по-добре и ще приемеш поведението му. Не знам колко е голямо детето, но очевидно неговите чувства са приоритет за бащата и това е най-нормалната реакция в случая.
За теб остава или да го приемеш (не да се примириш, а приемеш) или да се отдалечиш от тях. Моят съвет е да не очакваш да престанат да живеят в спомени, а да се опиташ да ги накараш да забележат теб. Не в ролята на съпруга и майка, към този образ те са ревниви все още, него трябва да изпълняваш съвсем ненатрапчиво, а в ролята на човек, на близък. Споделяй собствените си проблеми извън семейството, искай съвет, говорете за твоите интереси - книги, емоции, заведи ги на своите любими места, позволи им да те опознаят.
Ще е труден и бавен процес, трябва наистина да държиш на тая връзка, за да имаш търпението да го осъществиш, но дори да не успееш, поне ще знаеш, че си опитала, без да ги нараняваш.

# 6 6 фев. 2011, 22:16 ч.

София
Мнения: 1 459

usmih ni_mi bouquet

Детенцето е почти на три сега. Аз винаги съм си мислила, че именно моето присъствие ще е подкрепа за бащата и той няма да бъде сам в това което предстои. Но също мисля, че ако бащата държи на връзката ни и на децата ни, би направил така, че да сме заедно, да живеем заедно и да решаваме проблемите си заедно. Но той се е заобиколил от нейния образ навсякъде и не прави нищо освен да живее по течението....Искам да разбера какво е в мислите му, но не говори за нищо.... И затова си мисля ,че или аз не съм човекът или времето за мен не е дошло. т.е Hug

Последна редакция: нд, 06 фев 2011, 22:24 от Муци

# 7 7 фев. 2011, 01:38 ч.

Мнения: 3 661

Успех, каквото и да решиш! Hug

# 8 7 фев. 2011, 15:58 ч.

Мнения: 406

Не виждам нищо нередно в снимките, в спомена, в уважението към този, който си е отишъл.
А, ако новият не може да приеме това, то значи той самият не е готов за такава съдба, да запълни празното място.

# 9 8 фев. 2011, 11:42 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 143

Цитат на: Муци в нд, 06 фев 2011, 22:16

usmih ni_mi bouquet

... или времето за мен не е дошло. т.е Hug

не, че твоето време не е дошло... Просто му трябва още време на този мъж... Иначе казано, не е преодолял все още загубата й... Дайде си време и не насилвате емоциите си. Всичко ще се получи, ако излезе от "течението". Понякога това излизане трае по-дълго и не се влияе от хората. Само от времето... което казват, че всичко лекува.

# 10 8 фев. 2011, 15:54 ч.

София
Мнения: 1 459

Благодаря ви момичета!
bouquet

# 11 11 фев. 2011, 01:35 ч.

Мнения: 160

Муци,съвет не мога да ти дам,мога само да ти кажа ,че ти се възхищавам!Самият факт,че тези въпроси те терзаят,показва,че си прекрасен човек,от когото всеки преживял загуба ,би бил щастлив да има до себе си!Успех!

# 12 11 фев. 2011, 16:23 ч.

София
Мнения: 1 459

Благодаря ти ksd_g!

Иска ми се да намеря правилния път, да не се обиждам за
нещо което не е направено с цел да ме обиди или притесни или
пък обратното, да си тръгна там от където няма място за трети.
В същото време бих искала да сме щастливи защото сме заедно, живи и здрави
Децата ни да израстнат без комлекси за липса и
да бъдат пълноценни хора, които могат да управляват чувствата и емоциите си.
Все пак живота продължава за всички ни тук и най-добрият начин
да го изживвем според мен е да оценим човека до нас, когато все още
имаме възможност да го направим. bouquet

Препоръчани теми

Закрива на детето...

Съвети за справяне с първоначалния шок

Нужда от съвети

Въпрос

Причина:

Причина: