Не съм изчезвала, чета ви редовно. Сега да отговоря на въпросите. Не съм излезнала ядосано, поне не съм го показвала. Ние живеем в семейна къща, слезнах до сервизните помещения долу за закваска. Повече от 30 мин не съм стояла навън. Следващия път като се качих беше отключено, нищо не казах, не съм правила скандали. Оправих кухнята, децата и си легнах. Не му е първата изцепка това, да не казвам че е ежедневие, но се случва сравнително често. Преди години ей така от нищото пак такъв побой ми нанесе пред едното дете, главата ми беше спукана, така си и зарасна, не отидох на лекар.
Не сме говорили по този въпрос/последната изцепка/. След тия 14 години на него не му се слуша, а на мен вече не ми се говори. Пазим поведение, гледаме си децата, вършим основното из къщи, но спазваме дистанция.
Доколко ми е сложен характера ...не знам. Смятам ,че няма лесни хора, но като има любов и уважение всичко се нарежда. При нас явно това липсва...за съжаление.