Как бихте реагирали в подобна ситуация?

  • 14 677
  • 202
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 182
Къде изчезнА авторката?

Не съм изчезвала, чета ви редовно. Сега да отговоря на въпросите. Не съм излезнала ядосано, поне не съм го показвала. Ние живеем в семейна къща, слезнах до сервизните помещения долу за закваска. Повече от 30 мин не съм стояла навън. Следващия път като се качих беше отключено, нищо не казах, не съм правила скандали. Оправих кухнята, децата и си легнах. Не му е първата изцепка това, да не казвам че е ежедневие, но се случва сравнително често. Преди години ей така от нищото пак такъв побой ми нанесе пред едното дете, главата ми беше спукана, така си и зарасна, не отидох на лекар.
Не сме говорили по този въпрос/последната изцепка/. След тия 14 години на него не му се слуша, а на мен вече не ми се говори. Пазим поведение, гледаме си децата, вършим основното из къщи, но спазваме дистанция.
Доколко ми е сложен характера ...не знам. Смятам ,че няма лесни хора, но като има любов и уважение всичко се нарежда. При нас явно това липсва...за съжаление.

# 76
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Анеди, разбирам, че заключването е просто детска смешка на фона на случващото се в семейството ти.
Аз не бих правила опити да опазвам подобно ефимерно "семейно щастие". Нито за теб е добре в чисто  физически план, нито за децата ти. Имаш ли подкрепа от родителите си, неговите родители или всички са в блажена заблуда за отношенията ви?

# 77
  • Winterfell
  • Мнения: 590
Авторке,ти имаш 4 деца,едно от които е лошо и невъзпитано ConfusedСпоред мен е голяма грешка,че стоиш с този "мъж".Още щом е започнал с мизерийките и "наказанията" е трябвало да предприемеш нещо.Не е лесно с 3 деца.Особено в твоето положение.И аз не живея в родния си град.Нямам роднини тук.Само шепа приятелки.От няколко месеца работя,малкия обича баща си и ако се реша на раздяла,то явно ще сии търся квартира в този град.На мен още не  ми е посягал,но взе да обижда(което за мен е абсурд в едно семейство)

Последна редакция: пн, 14 фев 2011, 09:40 от Ro

# 78
  • Бургас
  • Мнения: 364
anedi, знам, че ще прозвучи може би дори нагло от моя страна (но може би ще съм ти полезна с мнението си), но е трябвало да отидеш на лекар след побоя, и медицинско да си извадиш, да се разведеш, че и да го осъдиш да плаща издръжка за трите деца... и да видиш как по-нисък от тревата ще ти стане. Не бъди толкова сигурна, че си опазила децата от случващото се в къщата ви. Следващия път (защото, за съжаление, сигурна съм, че ще има следващ път  Confused) си помисли и не се бави, за да обърнеш лесно закона на своя страна. Казвам всичко това, за да покажа, че може да има и друга гледна точка, през която да видиш нещата.  Hug

# 79
  • Мнения: 182
И на мен много ми се иска да си взема децата и да се махна, но това ще промени целият им живот. Те обичат баща си. Имат си приятели тук. Всички са в блаженна заблуда за нашия брак. Засега искам само спокойствие да си гледам децата...

# 80
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Това, че създаваш илюзия за щастлив брак, вреди преди всичко на теб - и ти започваш да й вярваш. Не знам на колко години са децата ти, но не си мисли, че те не виждат и не отразяват семейната си среда. Това и за тях не е голям плюс.
Не знам, никога не съм преживявала насилие. Трудно е да се дават съвети по такива вопроси. Като за начало бих се постарала да не крия и да не маскирам поведението, изблиците и ударите му.
Самозаблудата, в случая твоята, е най-лошият съветник за осмисляне на живота ти.

# 81
  • Мнения: 182
Това, че създаваш илюзия за щастлив брак, вреди преди всичко на теб - и ти започваш да й вярваш. Не знам на колко години са децата ти, но не си мисли, че те не виждат и не отразяват семейната си среда. Това и за тях не е голям плюс.
Не знам, никога не съм преживявала насилие. Трудно е да се дават съвети по такива вопроси. Като за начало бих се постарала да не крия и да не маскирам поведението, изблиците и ударите му.
Самозаблудата, в случая твоята, е най-лошият съветник за осмисляне на живота ти.

Знам,че си права, но така съм възпитана. Да не раздухвам семейните си проблеми, не съм свикнала да ходя да се оплаквам, да мрънкам. В крайна сметка каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи.

# 82
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Възпитание, възпитание, но човек трябва да мисли за самосъхранението си. Егоизмът неправилно е низвергнат като порок.

# 83
  • Мнения: 10 311
anedi, според мен мъжът ти си позволява такова поведение по две причини - нещо в ценостната му система не е наред и второ: знае, че ти си абсолютно безпомощна, защото живееш в неговата семейна къща и няма къде да отидеш. Мисля си, че ако не живеехте в дома на неговите родители, а в жилище купено от двамата след брака той щеше повече да внимава какво прави, защото можеш да го изгониш. Тук има и други такива теми за жени, подложени с години на унижения, тормоз и бой от мъжете си и забелязвам, че в повечето случаи те живеят заедно с неговите родители или в неговото жилище и жените са напълно зависими. В твоя случай мисля, че няма да направиш нищо по въпроса и ще продължиш да живееш по същия начин. Не се заблуждавай, че децата ти не знаят. Големите със сигурност са наясно с положението и най-вероятно ще гледат да избягат от къщи колкото може по- рано. Ако стане нетърпимо имаш вариант да се махнеш с децата на квартира, но чак когато те завършат училище и могат да помагат финансово. Най-вероятно ще те подкрепят. И гледай да ги възпиташ така, че никога да не изпадат в зависимост от някого. Другият вариант е да отидеш при родителите си с децата. Най-добре е вече да им разкажеш какво става в дома ви, няма смисъл да криеш. Много кураж ти пожелавам  bouquet

# 84
  • Мнения: 4 560
И на мен много ми се иска да си взема децата и да се махна, но това ще промени целият им живот. Те обичат баща си. Имат си приятели тук. Всички са в блаженна заблуда за нашия брак. Засега искам само спокойствие да си гледам децата...
Не ти стиска да рискуваш и използваш децата като оправдание.
Не си мисли че те са слепи.
Сигурна ли си че побоя над теб не е дал някакви скрити увреждания?Въпроса ми е сериозен.

# 85
  • София
  • Мнения: 19 835
И на мен много ми се иска да си взема децата и да се махна, но това ще промени целият им живот. Те обичат баща си. Имат си приятели тук. Всички са в блаженна заблуда за нашия брак. Засега искам само спокойствие да си гледам децата...

Първо, не се заблуждавай, никой не е в блажена заблуда за вашия брак. И аз така си мислех за бившия си брак, понеже не се оплаквах и не разказвах, обаче вярвай ми, нито хората са слепи, нито глухи, нито децата са толкова глупави за колкото ги имаш.
И второ, това, че искаш спокойствие да си гледаш децата е най-разбираемото нещо на света. Обаче след като го нямаш и няма да го получиш тук, какво следва? Да се откажеш от идеята си за спокойно гледане на децата и да се предадеш пък каквото стане?
Разбираемо е, че те е страх, разбираемо е и че се криеш зад децата си. Наистина!
Искрено се надявам да дойде за теб момента, в който ще се събудиш и осъзнаеш каква е правилната посока на действие и ти пожелавам да е скоро  Hug После всичко ще се нареди изключително лесно, чак сама ще се изненадаш.

# 86
  • Мнения: X
Не съм излезнала ядосано, поне не съм го показвала. Ние живеем в семейна къща, слезнах до сервизните помещения долу за закваска. Повече от 30 мин не съм стояла навън. Следващия път като се качих беше отключено, нищо не казах, не съм правила скандали. Оправих кухнята, децата и си легнах. Не му е първата изцепка това, да не казвам че е ежедневие, но се случва сравнително често. Преди години ей така от нищото пак такъв побой ми нанесе пред едното дете, главата ми беше спукана, така си и зарасна, не отидох на лекар.
Не сме говорили по този въпрос/последната изцепка/. След тия 14 години на него не му се слуша, а на мен вече не ми се говори. Пазим поведение, гледаме си децата, вършим основното из къщи, но спазваме дистанция.
Доколко ми е сложен характера ...не знам. Смятам ,че няма лесни хора, но като има любов и уважение всичко се нарежда. При нас явно това липсва...за съжаление.
Грешката ти е ,че мълчиш!
И той си мисли,че вечно ще търпиш и си начесва комплексите на твой гръб.
Пишеш,бил те е пред детето ...и мислиш ,че децата ти нищо не подозират?
Повярвай,децата имат по-силно развит усет за всичко негативно,случващо се в живота им...Решението си е твое,естествено,но не мога да си представя как се живее в такива постоянно нагнетени отношения ден след ден...за мен би било съсипващо.

# 87
  • Мнения: 182
Не се крия зад децата си, просто ги знам какво мислят по въпроса и не искам да ги подлагам на всичко това. Иначе за всичко друго сте абсолютно прави, така е, знам.... Hug

# 88
  • Мнения: 3 454
Преди години моя приятелка се раздели със съпруга си. Той е малтретираше и физически, и психически. Децата й бяха на 7 и 8 год. Каза си "Децата ще порастнат, ще си създадат семейства и ще си тръгнат от тук, а аз...какво? Цлб живот ли това ще търпя." Разделиха се много драматично. В момента това бивше семейство е пръснато из Европа и най - много пострадаха децата, които след едно определено време вече нямаха нито майка, нито баща....

# 89
  • София
  • Мнения: 19 835
Не се крия зад децата си, просто ги знам какво мислят по въпроса и не искам да ги подлагам на всичко това. Иначе за всичко друго сте абсолютно прави, така е, знам.... Hug

На кое не искаш да ги подлагаш?
Честно ли смяташ, че за тях ще е по-зле да растат с разделени родители отколкото с родители, които се пребиват пред тях?
Спирам, че моето вече на агитация избива, а не ми е работа.

Общи условия

Активация на акаунт