Трудно заспиване след махане на бибата - колко време продължава драмата?

Значи, периодът се разширява - най-мрачната прогноза е 3 месеца. ... Аз, така... да знам за какво да се подготвя психически...

Аз я срязах като навършихме 1 година. Но го правих постепенно в рамките на 10 дена. Като остана съвсем мъничко от нея като заспеше му падаше от устата и така практически спеше без нея. Свикна за седмица и не я е търсил.

Не видях подобна тема за биби ако не е тук мястото моля кажете къде да търся съвет. Преди месец както играеше с бибата на обяд взе че я скъса, почна да разширява дупката и вече не ставаше за смукане. Почна страхотен рев повече от час, докато не почна леко да и текат сополки примесени с кръв. Намерих резервен и накрая заспа в столчето на колата от преумора.
Сега пак се опитвам да я махна, но днес ми каза че иска биберон и на моя отговор че сме я изгубили тя отвърна, че иска нещо да цока. Докато се обърна си беше лапнала показалеца е се смееше. Проблемът е че съпругът ми е цокал пръст и в резултат е с деформирана челюст.
Май в случая е по-добре биба, но докога?

Пробвайте постепенно, но колкото по-рано, толкова по-добре и по-лесно щге стане. Когато детето стане на годинка, две е доста по-трудно.

Винаги съм намирала смукането на ръста за по-лошият вариант, за това не ме е притеснявала биберонът.
Ние махнахме бибата когато сина ми стана на 2г и 10 месеца. Преди да я махнем около седмица всеки ден казвахме, че отидем ли на ски я хвърля. Така и стана - февруари бяхме за няколко дни на ски почивка и там сина ми сам си хвърли бибата.
И една вечер не е плакал, не е имало никакви драми.
Ако знаех, че така леко ще се раздели с нея, щяхме да я махнем по-рано.
Но той заспиваше с нея и не можех да си представя как ще става това ако е без биба.
Стана обаче лесно.
Дори след като се прибрахме на няколко пъти той сам с гордост обясняваше как си е хвърлил бибата и че не е бебе, а голямо момче.
  

с каката беше лесно,като се роди малката и казахме че е кака и че бибата ще я дадем на бебето,но тя е ползваше само като заспива и после и я махах,но при малката беше трудно тя постоянно я смучеше и хленчеше за нея.Накрая кучето я взе но доста рев падна 1 седмица пита за нея

Аз се тормозех бая с този въпрос. Големички сме за буба (3години), но при условие, че само заспиваше с нея, накрая реших да не я травмирам толкова.
Та обяснявах, че бубата е ака и едина сутрин сама отиде до коша, заяви тържествено на баща си, че вече е голяма и бубата е ака и я хвърли. Вечерта плака бая, на другата вечер попита два пъти и на третата попита само веднъж. Мислех, че ще е голям шок и за нея и за нас, но за няма и седмица решихме проблема  .
За жалост в БГ манталитета ни е малко странен, още ненавършило детето годинка и се чудим как да я махнем.

При нас нямаше драми - сам я хвърли на кучето пред блока, и няколко пъти пита за нея, а след като припомнях какво е направил забравяше 
 Колкото повече трупам опит като родител, толкова повече се убеждавам, че това с насилственото избързване и предприемането на драстични мерки, по отношение на всичко, за което бебето /детето не е готово е голяма грешка 
Нането спокойно  Няма да продължи вечно това с драмите около бибата, въпреки, че в момента надали ти се струва така 
Чакам да се похвалиш в първата вечер без драми и пр. 

Аз я срязах преди месец. Не я търси, не се сеща за нея, заспива лесно. Обаче започна пак да се буди през нощта ( а не се е будил няколко месеца). И не знам кога ще спре. 

О, махането на биберона за дъщеря ми беше голяма драма .
До 1 г и 10 м. не я изпускаше от устата си . Един ден се ядосах и я прибрах. Когато я потърси казах, че съм я дала на Ева (едно съседско бебе) и като се разрева , няма спиране . Вечерта преди да легне отново се сети за нея и пак се разрева, но аз и повторих, че биберона го няма вече. Рева близо 30 мин, но след като разбра, че няма да го получи, заспа. На другия ден историята се повтори, но аз категорично отказвах. На третия вече го беше забравила и повече не се сети за биберона  .
На сина ми го махнахме, когато беше на 1 год. Една седмица мрънкаше за него, но нямаше кой знае какви драми.

Ох, както и да махате бибите и когато и да става това, децата го преживяват - които са по-готови да се разделят с този така ценен приятел се справят бързо, но има дечица, които направо се травматизират. Трябва да имат заместител на бибчо - мама да гуши, да целува, да приспива....Търпение е нужно от страна на мама и тати, но периодът отшумява. В никакъв случай не бива детето да се чувства виновно, че страда за бибата си.....

Аз също като повечето от вас реших да изчакам датето само да се откаже от бибата, още повече че винаги я е ползвало единствено и само при заспиването. Час по-късно като го проверявах бибата беше захвърлена, единствено като се почувства неспокойно докато спи си я намираше спейки и си я връщаше отново в устата. Но след като тръгна на ясла забелязах че всеки път като ми извеждат детето то е с биберон в устата. Аз го оставях на госпожите за обедното спане. Затова срязах 2 от бибероните и казвах че мишката ги е изгризила. То вадеше биберона, оглеждаше го и казваше "мишката гризила" и отново си го поставяше в устата. Така мина седмица,но не се отказваше и една вечер като си лягах видях, че е захвърлило биберона на земята и го прибрах. На сутринта като го потърси детето, казах че го е хвърлило на земята и мишката като го видяла е помислила че вече не му трябва и го взела за своите малки мишлета бебета. Ами минаха 2 седмици докато напълно отвикна. Първите няколко дни си лягахме с църкот и "иска биба", като някой път преминавахме в плач. Имало е случаи да се събуди и да си търси бибата и като не я намери да започне да плаче. Утешавахме се, милвахме се, гушкахме се и така. Започна да спи с някоя плюшена играчка, но и тя е на земята след като заспи. Така че може да се брои че сме я махнали на 2г. 8м. Преди няколко дни видя на библиотеката бибата си и веднага каза "искам бибата" но аз и обясних че това е играчка и че тя е вече голяма и не и трябва биба и веднага забравихме за нея. Много си зависи от детето колко време ще му е нужно за да свикне без биберона и дали бързо ще намери друг одушник. Но за мен си беше лош навик имайки предвид че вече се храни с нормална храна и има изникнали всичките зъби.

Ще свикне,малко търпение.
При нас,спря следобедния сън,вечер заспиваше в пргръдките ми,сега всичко е ок

Аз самата също споделям мнението, че смукането на биба е по-добре от смукането на палец, затова не съм бързала да я махам. ПРи нас стана така, че таткото на Преско, като му събирал багажа, зада го заведе при баба му, забравил бибката. По-късно детето се сетило да я търси, но му казали, че Рекс (това е нашето куче) я е взело за себе си. Малко е поплакал, но заспал сам. След това няколко дни пита, но обяснението за кучето му стана интересно и не е било голяма драма. Тогава беше на около 2 години.

И тримата са били с биби,малкия все още докато заспи,като започне да си я вади сам от устата нощем и ги махам,нито съм рязала нито съм имала драми,кучето ни я взимаше когато я хвърлеха някъде и за два ти дни сагата минаваше