Отговори
# 45
  • Мнения: 295
Честити празници!Опияняващо-влюбено да ви е!

# 46
# 47
  • Мнения: 3 034
Завиждам на хората, които се събуждат всяка сутрин с мисълта, че точно това е животът, който искат да живеят - работа, личен живот, здраве, пари. На успелите в материален план само няма за какво да им завиждам, защото откакто работя с такива ми се изясни, че извън платените сметки, останалото им се случва както и на мен - болести, неудачи в личен план или загуби. И те ги преживяват също като мен.

А на мен си се ядосвам,ч е още не успявам да открия начина да правя точно това, което искам и да си плащам сметките с него... Ей това много ми се иска.  Embarassed И в тази връзка, взимам пример от такива. Само че нещо засега не се подреждат нещата. Но не губя вяра, де. Защото тези, от които взимам пример дълго са вярвали, което си е достойно за възхищение.

Sweta, не успях днес да намеря такива соли, но и нямах много време. Утре пак ще потърся.  Rolling Eyes

sv_harmony , благодаря за темата! Дано е пролетна и ведра!  Grinning

# 48
  • Шотландия
  • Мнения: 2 865
sv_harmony, благодаря за прекрасната темичка!

Честит празник на всички!

# 49
  • Мнения: 7 201
Hug
Добро утро!
Изтървала съм новата тема ... Blush
Благодаря, sv_harmonybouquet
Хубав ден на всички!

# 50
  • Мнения: 958
..........................
А на мен си се ядосвам,ч е още не успявам да открия начина да правя точно това, което искам и да си плащам сметките с него... Ей това много ми се иска.  Embarassed .......................

Аз също се опитвам да си изясня с какво искам да се занимавам. Някак си не ми харесва професията ми, вече, и искам да правя нещо, което да ме кара да съм щастлива, всяка сутрин да отивам на работа окрилена, и дори и проблемите да ме усмихват.
Даже знам какво е това,  от много време го обмислям, ама изисква големи инвестиции и само си блъскам главата, дали да си зарежа работата, да натоваря семейния бюджет, а пък да не е ясно какъв ще е резултата..... И все се надявам "нещо" да ми покаже моят път, и професионално бъдеще.

# 51
  • София
  • Мнения: 7 467
 Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
Събудихте ли се?


Какво става с момченцето на Дарена, някой знае ли? Praynig


Аз знам с какво ми се занимава, ама поне за сега не ми носи пари или поне не толкова, колкото ми трябват, за да мога да плащам най-малко сметки. Поне на този етап успявам да не правя това, което не ми се прави. Някой по-назад беше казал, че в това била свободата - значи съм я стигнала (но аз винаги така съм правила, като не ми се прави нещо и не го правя  Embarassed ). Надявам се, че и на моята улица ще изгрее слънце в материално отношение. (Ако не, една баба циганка - гледачка, ми беше казала, че синчето ще стане много голям човек, успял и богат и много щял да се грижи за мене - колко остана още 20-тина, 25 години, ще почакам.  Mr. Green )

# 52
  • София
  • Мнения: 1 729
sv_harmony   bouquetза новата тема и постоянните ти усилия!
Виждам, за материални успехи си говорите...Понякога ви завиждам, че имате толкова време за писане, честно казано, често не успявам да допрочета всичко....

# 53
  • Мнения: 1 349
Здравейте и от мен!   bouquet
Замислих се върху това, което се коментира тук.
За да постигна онова което искам обикновено ми се налага да скоча с главата напред, т.е усещането , че съм на прав път е в сърцето ми, а картина за това, което искам да се реализира е в главата ми, т.е реално в материалния свят все още няма нищо, а простете има нещо, това са съмненията на околните, натякванията, ако щете и подигравките, които са неизменна част.
След като скоча нещата започват да се реализират и да се нареждат едно по едно и да се появяват също така, след това вече никой не се сеща да се съмнавя, подиграва, упреква или каквото и да било друго негативно изказване, защото няма място за такова.
Да поемеш риска, да преодолееш страха и срама, това е голямата цена според мен, която аз съм плащала и съм готова отново да плащам, защото се убедих, че те не могат да попречат на сбъдването на мечтите ми! Живяла съм в страх и в пазене на сигурното малко, и мога да кажа че само съм си губила времето.

# 54
  • Мнения: 9
А как разбираме в кое сме най-добри ThinkingИмаме познания в дадена област,имаме интереси, следваме ги, а може би силата ни е в съвсем други плоскости..Да, може би всеки ще каже - аз знам какво искам, аз знам къде и в какво  съм най-добър,ами ако не е така? Понякога дадени ситуации ни отключват заложби,за които даже и не сме предполагали..Понякога усещаш,че в теб има толкова много потенциал, а като че ли не знаеш как да го изкараш навън? Понякога "случайна" среща с някой ти показва силата ти, понякога -слабостите..Понякога си казваш-ето сега ще правя това,за да се подсигуря материално,а после -после ще правя "онова" за да се запълня духовно,или онова,което наистина искам да правя-ами ако заети с материалното, не остане време за "другото"..Ох, ей такива мисли ме занимават напоследък-дали съм на правилната писта? Thinking

Дарена, надявам се малчо вече е по-добре,без болка и сте спокойни и усмихнати-пиши Hug

# 55
  • морето, сините вълни...
  • Мнения: 510
...................да съм щастлива, всяка сутрин да отивам на работа окрилена, и дори и проблемите да ме усмихват......

Това е нещото, което се опитвам да намеря и аз. В себе си и за себе си. Дори "желанията" ми са свързани точно с жеания за изясняване на ситуацията, с проглеждане. Молбите ми засега остават не чути или .... аз не разбирам. Не съм изгубила обаче надежда.
Вярвам че всеки човек има уникални способности, нещо което само и единствено той може да прави.... хм ето че otilia изказа мислите ми докато пишех.....

# 56
  • Мнения: 605
А как разбираме в кое сме най-добри Thinking.......Понякога усещаш,че в теб има толкова много потенциал, а като че ли не знаеш как да го изкараш навън?....

А може никога да не откриеш в какво си /би могъл да бъдеш най-добър /даже твърде често се случва/. Например ако се замисля колко много неща не съм опитала, в спорта, музиката... и в кои ли не области още... Откъде да знам, че от мен не би могло да излезе прекрасна изпълнителка на флейта например  Mr. Green. Винаги много съм се радвала на хората, които са успели да намерят "тяхното" нещо, и са се реализирали брилянтно, въпреки че май освен на шанс да открият "за какво ги бива" е резултат на много желание и работа!
За мен, от опита който имам, за да се чуствам добре с това което правя /имам предвид работата с която си изкарвам прехраната/, начина е да го приемам като игра Wink. Нали си спомняте въодушевлението, с което едно време сте помагали на мама да глади, да готви, чисти или въобще всякакви такива дейности на големите /сега са ви ужасно скучни и досадни предполагам Wink. Ей такова детско въодушевление като ме обземе, бих могла и улиците да мета  Laughing.

Поздравявам ви с новата тема, sv_harmony  , и всички списващи я Hug, със закъснение и с прекрасните празници!

А всъщност, поздравявам ви с днешния ден, единствен и неповторим! Усмихнете го!  Two Hearts

На всички които имат нужда от положителна енергия  lovekiss


# 57
  • Мнения: 1 422
Феички любимки, нали помните как шопът казал за жирафа: "Ето такова животно няма и не може да има...".

Прелитам само (с кратичко кацане) да ви кажа, че толкова промени в такова кратко време около мене.... хъм ....... Абе аз бях разбрала, че денонощията имали само по 24 часа, а седмиците само по 7 дни, но явно нещо съм се объркала..... Искам да изям нещо голямо сладко, да се отпусна и да се сгуша за час извън времето и пространството, че мдаааааа



Като не ставам за сладолед тези дни най-много да изям на масажистката цялото налично количество медец и да мирясам!

# 58
  • София
  • Мнения: 67
Момичета, да споделя,
тренирам много често в един и същ фитнес от близо година. Та там съм си забравила един суичер, връщах се, търсих, но потъна някъде. Вчера отивам и ме посреща управителката с него, облякла си го, аз си го познавам по леко раздърпаните ластици на ръкавите, все пак ми е от поне 5 год.
И ми стана едно такова кофти, защото си го обичах, нищо не казах, но тя усети. Започна да говори, да ме опсипва с комлпименти, капучино ми направи. И си казах, колко ли и е трябвал точно моя стар и леко раздърпан суичер и дали като го носи ми взима малко и от моята енергия.
Беше ми криво доста след това през деня.
Нещо тази година ми тръгна на загуби, колата ми откраднаха, суичера ми носят, от работата напуснах принудително, но пък е на път да ми се сбъдне една от най-големите материални мечти.
Дали това е така наречения баланс на Вселената - "ще ти дам, но и ще ти взема"?

# 59
  • София
  • Мнения: 3 771
По повод на реализираните заложби - аз винаги съм искала да се занимавам с музика, като малка все пеех, после по хорове, но..така и ми остана не осъществено. Исках и на пияно да се науча да свиря, ама нямало място у нас. После се роди брат ми и място се оказа, че за него има.

Та по този ли повод, по друг ли все се чувствам не реализиране, не показала потенцияла си.

Крен, и аз чакам прозрение, нещо да ме удари по главата едва ли не...ама ини не идва или аз не го виждам. затова така задълбах в тоя сън - все ми се струва, че там е искания отговор.

Общи условия

Активация на акаунт