Подсъзнанието може всичко 37 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Това какво означава? Обясни, моля те.

Що се мъчиш да си сдържаш чувствата? Като не го понасяш, не го понасяш и това е. Аз не съм фен на идеята да обичаме всички.

Mного ми харесва дзейн-дизайна
mijjjka, вероятно си в добър синхрон и си на правилния път, за да е толков абърза реакцията.  И аз пиша писма към Кармичното ръководство. Не мога да кажа, че нещата се изпълняват мигновенно, но има крачи в съответната посока. При мен самото изпълнение на 1 от поетите задължения е нещо важно и желано
 

"То видиш ли старото индийско знание съществува от ен-на-брой-години"

Това не е никаква гаранция.  Както и няма гаранция че описаните неща в интернет или в някоя книга са от надежден източник. Когато няма такава гаранция, източника с проверен статус е с по голям приоритет(поне за мен )
Въпроса в мудрите касае планети, енергийни канали, мозъчни центрове др. и не е все едно как си държим пръстите и ръцете.

"В какво се заключава силата на човека? – В неговата разумна воля. Колкото по-силна и разумна е волята на човека, толкова по-силен е той. За да не отслабва волята ви, винаги дръжте палеца си отвън, а не свит под пръстите. Когато искат да накажат човека, да го обезсилят, отрязват му палеца. Палецът трябва да се движи. Забележите ли, че волята ви отслабва, започнете да движите палеца си нагоре–надолу, наляво–надясно, да правите упражнения. Правете упражнения и с другите пръсти. Като отделите палеца настрана, приближете останалите пръсти, два по два, и правете различни упражнения с тях. Колкото по-подвижни са пръстите ви, толкова по-здрави ще бъдете. "

Именно Любовта може да е ключ към решаването на кармичните въпроси. Може да е от значение и това по каква причина даден човек ни е неприятен и ако дори за това да има обективни причини, да се работи за промяна на отношението  - съответно също положителни утвърждения може да помогнат, както и за спокойствие и вътрешен мир.  В краен случай поне да се постигне невъзмутимост/неангажираност - да не ни прави особено впечатление.

rosiani, на мен ми помага техниката за закопчаване с цип, има я накъде на първите страници, а на мен преди доста време ми я беше показал един приятел, който се занимава с рейки.
И аз като Клонка не се опитвам да съм приятел с всички, просто с някой си допадаш, с друг - не.

Аз пък изобщо не виждам смисъл да хабя енергия в безумни опити да захаресвам някого, който не ми се нрави хич. И защо? Мога да си изразя позицията и да тръгна към директна конфронтация с близки, роднини и със самия човек, но поне няма да се тровя вътрешно.
Винаги има причина да не харесваме някого. Като се идентифицира причината, може да се даде и някаква насока как да си спестят неприятните усещания.

Ами аз съм друг случай - не тръгвам на директна конфронтация, просто свеждам общуването с човека до делова вежливост "Добър ден", "Довиждане" и така. Ако се опитва да ме провокира към противопоставяне, само пускам нещата покрай ушите си и игнорирам, изслушвам клатейки глава и подобни.

Винаги, когато съм влизала в директна борба с някой, всъщност се чуствам по-ангажирана по някакъв начин с човека и ми се струва, че излишно влагам енергия и тровя нерви. Тактиката на безразличие към хората, с които не се обичаме работи по-добре при мен, не се ядосвам излишно.

Ами в книгата си " Излекувай живота си", която чета в момента, в главата за прошката Луиз Хей има едно упражнение, което се казва "Отмъщение". Идеята е мислено до най-големите подробности да си отмъстиш на човека, когото не харесваш и "да ти олекне" - както казва тя "нека това приключи завинаги".
 И аз не смятам, че те трябва да всички да се обичат и при други обстоятелства може би нямаше да е такъв проблем, но усещам гнева как ме завладява и наистина не се чувствам добре така.Сякаш някаква отрова се излива / как звучи , а  ?/. За това искам да се науча да преодолявам такъв тип "проблеми". Назад в темите, някои момичета са споделили  за егото . Приемам нещата твърде лично, т.е. нещата видени от моята камбанария, но той не го прави, за да ме ядоса, такъв му е характера...Но как да не приемаш нещата лично? Трудно е, а дали е възможно?

  В краен случай поне да се постигне невъзмутимост/неангажираност - да не ни прави особено впечатление.
[/quote]
 
 Това искам да постигна!!! Благодаря, че формулира проблема ми толкова точно  .

Мери Джо, той е брат на мъжа й, затова казах директна конфронтация, защото няма как да избегне срещите с него. По пътя на ясно изразената антипатия може и да й се получи, което ще доведе до конфликт с близките й, но пък и това ще мине, а човекът няма да си натрапва поне присъствието.

Трудничко е, да. И аз за сега още се уча, да не се гневя, но понякога това надделява над волята.
Права си, Клонка, май с близки роднини е неприложимо, нямам опит с толкова близък човек.

Да споделя едн статия (няма да е нешо ново за вас, но на мен като "начиещ" ми дойде добре)
http://fashionbg.info/formula-na-stastieto-5-nachina-da-badesh-stastliv/

О, да, абсолютно съм съгласна, че на нещата, които сме поели, дори не бива да се гледа като на "задължения" или "ангажименти"  
То иначе би било егати и мъката 

rosiani и аз имам една подобна персона в родата.
И понеже  съм от хората които"каквото им е на душата такова на устата" директно не мога да конфронтирам. Още повече че въпросната персона не е сторила нищо, което да предизвиква тази моя негативна реакция освен...... тоталното разминаване във мирогледа.
Аз лично се опитвам да се боря със собственото си чувство да и се нахвърля (но във физическата битка определено ще загубя  ) чрез мислено обръщане на изразите и действията и в противоположна смешна посока.... така съм поне малко ангажирана с нещо което ми носи поне положителни емоции и .... вече не се усмихвам насила.
Естествено съм свела контактите си до минимум, не звъня, не си пия кафето. Поради естеството на връзката ни се виждаме почти седмично, но или си намирам на работа, или си подреждам мислите .... кимайки, или се опитвам да се забавлявам по описания горе начин.  Кофти е когато усетя че имам физически израз на недолюбването си - стяга ме гърлото, потят ми се дланите.... но и не се опитвам да обикна човека от среща.

Мише на 23ти декември написах едно писмо и на 27 ми се изпълни, е бях пропуснала една две подробности, но ще си ги коригирам. И аз забелязах същото, че веднага ми се показа и отговори на молбата.

rosiani, напълно те разбирам, защото и моят съпруг има много близък човек, който явно не желая да приема. На пълно ми е ясно, че действията му не са насочени спрямо мен - Не приемай нищо лично. Да, аз не приемам нищо лично, но пак се дразня. Особено при общуването с детето ни. Естествено, както са писали момичетата съм ограничила контактите максимално, но не мога да ги преустановя напълно. Благодарение на тази тема съм спокоен човек и като цяло приемам нещата от живота без да се впрягам /с малки изключения, разбира се/. Обаче въпросната личност явно не искам да я приема. Единственото, което ни свързва е съпругът ми. Във всичко останало се различаваме тотално. Понякога забелязвам, че същите постъпки, извършени от друг човек само ги регистрирам, без да влагам емоция. За единични срещи може да се каже, че успявам да се справя с негативизма си, но понякога се налага да общуваме в продължение на няколко дни. Тогава нещата стават по- сериозни. Не само в моите очи. И съпругът ми споделя мнението ми /и всички, на които съм разказвала за какво става въпрос/, но ние не избираме роднините си. Последния път около седмица пих билков успокоителен чай, за да приемам нещата по-спокойно. Много  съм доволна от чая, не за първи път прибягвам до помощта му. Ако те интересува какъв е точно - пиши ми на ЛС.



Закопчаването с цип по метода на Дона Идън определено помага. Например преди разговор с шефа. Предварителен разговор с висшият Аз също може да има ефект. Както и благодарност към ангелите, които помагат за разрешаване на конфликта, изглаждане на недоразуменията и пр.



Щом така си усещала нещата, най- вероятно това е трябвало да направиш.




В такива случаи се допитвам до Библията.