Публикувана: 14 фев. 2011, 18:22 ч.
Последно мнение: 15 юли 2014, 12:36 ч.

Как наистина се интегрират децата ни?

49 358
50
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как можем да се борим за правата на нашите деца в различни институции и техните представители, вместо да се фокусираме върху практическото им интегриране?
Какви са предизвикателствата, пред които са изправени родителите на деца със специални нужди в процеса на интеграция?
Какви са стратегиите за успешна интеграция на деца със специални нужди?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как можем да се борим за правата на нашите деца в различни институции и техните представители, вместо да се фокусираме върху практическото им интегриране?
  
  Форумът обсъжда различни преживявания и предизвикателства, пред които са изправени родителите с деца със специални нужди. Те споделят своите борби да осигурят интеграцията на децата си в обществото. Те срещат съпротива от приемането на децата в училища и детски градини, като се сблъскват с негативни нагласи и липса на разбиране от някои учители и родители. Въпреки това, те активно ангажират институции и общество за създаване на подходящи условия за интегриране на децата им.
- Какви са предизвикателствата, пред които са изправени родителите на деца със специални нужди в процеса на интеграция?
  
  Родителите се сблъскват с няколко предизвикателства при интегрирането на децата си. Те включват трудности при приемането им в училища и детски градини, срещат отрицателни нагласи и липса на разбиране от някои учители и родители. Освен това те са загрижени за социалната интеграция на децата си и се сблъскват с предразсъдъци и негативни отношения в обществото.
- Какви са стратегиите за успешна интеграция на деца със специални нужди?
  
  Родителите подчертават значението на подкрепата и търпението, както и обучението на децата за толерантност и емпатия. Освен това, активното участие в терапевтични програми и дейности, които насърчават социалната интеграция, е от съществено значение за успешния процес на интеграция.
- Какви са предизвикателствата, пред които са изправени децата със специални нужди в училище и детска градина?
- Какви са стратегиите за подпомагане на децата със специални нужди да се чувстват ценени и обичани в училище и детска градина?

14 фев. 2011, 18:22 ч.

София
Мнения: 1 239

Прави ми впечатление, че тук в подфорума за интеграция основно си говорим как се борим за правата на децата ни с различни институции и техните представители, а не за това как точно се интегрират на практика. В смисъл имат ли приятели, как ги възприемат на детската площадка, съучениците им, другите деца в детската граднина, съседите, нашите близки и роднини. Ние как помагаме да ги приемат възможно най-нормално? Получава ли се или не и защо?
Синът ми е много малък (с диагноза ДЦП) и специално моят опит е все още ограничен, но съм сигурна, че всички смятаме това за едно от най-важните неща. Мисля, че за всички ще бъде полезно, ако споделите с какво се сблъсквате и как успявате да накарате децата си да се почувстват желани и обичани не само от мама и тати.

# 1 15 фев. 2011, 09:08 ч.

Мнения: 6 017

Моят син е по-голям - на 8 години е вече, с аутизъм. Вече е първи клас и се води успешно интегриран.
Може би всичко си зависи и от диагнозата за интегрирането. Никога не съм го деляла от децата още от малък. То всъщност ние и на по-късен етап разбрахме, че детето има проблем. При нашата диагноза колкото е по-малко, толкова по-малко му личи, че е различен и затова и децата го приемаха по-добре. Сега като по-голям съответно по му личи различието. Проблеми с възрастните, които са около него нямам - има си много добра учителка, която прави всичко възможно за да не бъде делен от децата. И мисля, че се справя добре. Децата обаче са различни. Едни го приемат и му помагат, други изобщо не се занимават с него, трети го подиграват. Но така са децата по принцип към различните от тях. Но пък и така интеграцията и социализацията за нашите деца е по-добре - отсега е хубаво да знаят, че не всичко е като при мама и тате и, че не всичко е само любов и галене с перце Confused

. Това го пиша със съжаление, защото вътрешно ми се иска да е точно така за моето дете - да не среща тези трудности в живота Confused

# 2 16 фев. 2011, 16:31 ч.

в полите на Балкана
Мнения: 3 462

Моя син също вече е голям 8кл. Когато тръгна на училище все още не му личеше увреждането, но уведомихме директорката още на предвалителната родителска среща. Не сме имали проблеми за сега. Детето е прието много добре за което изключителна заслуга има първата му учителка. Когато наближи времето да е зависим от инвалидния стол, занесохме стола в училище за да свикнат и децата с мисълта, че това ще е средството за придвижване на съученика им. Свикнаха, помагаха му. Докато са малки всичко е по-лесно. Сега вече ги тресе пубертет и той определено се чувства различен и нежелан. Никой никога не му се е подигравал, не са го и отбягвали,по скоро са безразлични от време навреме. Сред познати, близки, роднини нямаме проблеми. Всички го приемат такъв какъвто е. Според мен ние родителите имаме най-голямата заслуга за приобщаването на детето ни. Ако ние го приемем такова каквото е и не правим от това драми, а се стараем да улесним ежедневието му, контактите му и детето ще приеме различието си спокойно и ще се чувства добре сред другите.

# 3 24 фев. 2011, 12:52 ч.

Мнения: 53

Здравейте, детето ми не е със специални нужди но в момента посещава дневен център за деца където е на логопед и на кинезитерапия.
Когато казах това на една от учителките в детската градина на дъщеря ми, тя така ме изгледа и каза ти луда ли си да водиш детето там, то там само болни деца ще се шашне.
При което мн се ядосах/аз съм с рядко заболяване и винаги съм усещала разделянето ми от останалите деца/ и й казах, че явно си е объркала професията, искам детето ми да знае, че има по-специални хора на тая планета които да уважаваме и да им помагаме ако се наложи, в никой случай да не съжаляваме тези хора понеже те са като нас.
Цял живот съм се чувствала като изпъдена от всякъде, не бих допуснала и детето ми да се държи така с останалите деца!!!
На всички майки и страхотни дечицаа пожелавам да са много щастливи такива каквито са, да знаят че са супер специални и със самочувствие!!! bouquet

П.С дали не се получи разбиркано незнам ама така ми дойде от душата bouquet

# 4 24 фев. 2011, 15:27 ч.

Мнения: 39

Ми мойта щерка /приказката за гаргата и гарджето си я знаете:)досега не е имала проблеми в училище откъм ученици и учители-проблема е в нея-писва и в един момент и това е,бие отбой и нищо не може да я накара да седи в клас/и да отиде до училището респ.,сигурна съм,че няма тормоз,защото работя като преподавател в същото училище,явно е някаква фаза/.Сега сменихме училището и детето си ходи с желание,само дето се оказа,че има ужасно много за наваксване,но стискаме палци-класа е с 10 деца и индивидуалното обучение и внимание е по осъществимо,от зверилника с 25 деца в клас.По -малките паралелки са по -приемливи в това отношение.

# 5 27 фев. 2011, 00:46 ч.

София
Мнения: 1 239

malta, дано все повече са хората като теб. Аз съм оптимист, мисля, че промяна (ще) има, но за съжаление става много, много бавно в нашето общество.

# 6 15 апр. 2011, 20:21 ч.

В една Дупка.
Мнения: 632

Охххх, много дълга тема...имаше подобна преди време. Там писах същото, което ще напиша сега.
Интеграцията е само в главите на нас, родителите,.за съжаление.
Да, и ние случихме на прекрасна госпожа, прекрасен директор, прекрасни деца, но......до там. Не че я обиждат, не и се подиграват..приемат я. Но я отбягват, не контактуват с нея извън училище. Дано и занапред не е така. Не виня никой, просто и самите деца селектират. Не, че не е нормално. Като беше по-малка на детската площадка не се усещаше. Но сега, когато речта е вече основния начин на общуване, виждам разликата.
И моля ви, естествено, че няма нужда да споменаваме близки и роднини как ги приемат.
Но може би и нас ни прави повече впечатление, просто защото го очакваме, дебнем за разликите..)))
Ще стане, но много бавно.
За протокола - на 10г. е

Последна редакция: пт, 15 апр 2011, 20:29 от BuBiCa

# 7 18 апр. 2011, 16:17 ч.

в полите на Балкана
Мнения: 3 462

Цитат на: BuBiCa в пт, 15 апр 2011, 20:21

............................................................................
И моля ви, естествено, че няма нужда да споменаваме близки и роднини как ги приемат.
..................

Това по повод на моя пост ли е? Написала съм го защото знам, че много близки не приемат различното дете в семейството. Няма да се впускам в подробности, но познавам такива хора. Дори ние сме минали по този път в началото.

# 8 26 апр. 2011, 15:03 ч.

Мнения: 784

Никак, вярвай ми и ако вие майчетата не сте готови за бой........децата ви са обречени.

# 9 27 апр. 2011, 21:32 ч.

Мнения: 741

Дъщеря ми е с диагноза ХБН (хронична бъбречна недостатъчност) и е в 7 клас. Проблемите с приемането от съучениците й се увеличиха, когато разликата в ръста и теглото между нея и тях, видимо си пролича. Заради заболяването й, изоставането в растежа е наистина голямо. Подигравките и изолацията заради това някак си ги преживяваме. Но болката, която й причиняват заради диагнозата й, е ужасна. Изумена съм от това на каква жестокост и злоба са способни децата. Дори класният ръководител не предприе нищо в нейна защита и подкрепа. Дори съчувствие не прояви. "Ами, госпожо, те са си такива, ако не е Вашата дъщеря, ще се захванат с някой друг". Принудих се да предупредя, че ще потърся съдействие от Инспектората. Не че имаше промяна... Просто, много, много борба и наистина много битки .... Не заради това да я приемат и обичат, не, просто за това да спрат да я нараняват, да спрат да смачкват психиката й, за това да не й отнемат правото на нормален живот и нормално детство...

# 10 30 апр. 2011, 18:48 ч.

Мнения: 53

Цитат

Проблемите с приемането от съучениците й се увеличиха, когато разликата в ръста и теглото между нея и тях, видимо си пролича. Заради заболяването й, изоставането в растежа е наистина голямо. Подигравките и изолацията заради това някак си ги преживяваме. Но болката, която й причиняват заради диагнозата й, е ужасна. Изумена съм от това на каква жестокост и злоба са способни децата.

Аз имах същият проблем но преди много години/сега съм на 29/, сметнете колко е.
Немога да повярвам, че все още има такива неща, направо съм изумена потресена и незнам си какво.
Моят съвет като препатил психически, емоционално и всякак е да не оставяш нещата така.
Ако трябва премести си детето, не навсякъде има идиоти #2gunfire

Няма да допусна с моето дете такова нещо!

# 11 30 апр. 2011, 22:44 ч.

Мнения: 741

За щастие, остават й 2 месеца още в това училище, защото е 7 клас. Надявам се ЕР на ТЕЛКА да й помогне да я приемат в гимназия, където няма да има подобно отношение.

# 12 1 май 2011, 00:35 ч.

София
Мнения: 1 239

Ужасно е като чета за подобно отношение от деца Confused

. А всъщност вината е в нас, възрастните. Дано дъщеря ти намери своето място и истински приятели оттук нататък.

# 13 1 май 2011, 11:59 ч.

Мнения: 741

Да, в някои случаи вина имат родителите, защото подкрепят поведението на децата си. Една от майките, с която ми се наложи да говоря заради проблемите, причинени от нейната дъщеря, е на мнение, че точно нейното дете трябва да е лидер в класа, а за да е такава, трябва да "мачка" всички пред себе си, и колкото по-жестоко го прави, толкова по-сигурно ще е лидерското място. Рядко съм виждала такива родители, но една такава среща ти носи толкова отрицателни емоции и натоварване, че ти стига за години напред. В други случаи вината е в училищното ръководство, защото са безразлични към личните проблеми на учениците. Децата просто си търсели мишена, какво лошо имало в това, че са амбициозни и нахъсани да успеят в живота?! Сякаш хората (не всички разбира се) живеят според принципа "Колкото сме по-гадни, толкова сме по-велики".

# 14 2 май 2011, 15:16 ч.

Мнения: 784

Препоръчани теми

Хиперактивно дете на 20 месеца

Хидроцефалия

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Трудно проговаряне - тема 27

Причина:

Причина: