
Elwing,слава на Бога,и ние сме като вас.По-тежки последствия не е имало и се моля да няма!


Изкарахме страхотно с нашите мили приятелчета, ще пиша по-подробно и снимки ще кача, но сега имам един бърз въпрос към "просветените"



Впрочем въпросът с призванието е много сложен и дълбок. Вие открили ли сте вашето и как го познахте. Мислите ли, че правите точно това, което ви харесва и за което сте родени? И въобще в днешно време струва ли се да мислим изобщо върху това?...
Утре трябва да реша. 
. Да е все такова жизнено и усмихнато дете и от здраве да не се отърве. Цвети, прекрасно си се справила с тортата, с нетърпение ще чакам да видя и калинката.
. 
дано бързо отшуми всичко. А за Ники така няма да говориш, че ми е слабост!
Във всяко време си струва, помисли ако Шекспир си бе задал този въпрос и бе махнал с ръка... Въпросът за призванието наистина е сложен и дълбок. В тази връзка сигурно ще ти хареса книгата на Кен Робинсън "Елемента" - купи си я ако имаш възможност и я прочети (има я по Биомаг-овете и не само, лош превод, аз си я поръчах на английски от www.thebookdepository.co.uk с безплатна доставка и ми излезе по-евтина от българската, но все още си чета българската). Та, стана дълго отклонението, но мисълта ми беше, че тази книга ме накара да се замисля по-структурирано ако може да се каже над въпроса за призванието. Нямам 100-процентово правилен отовор за себе си, но знам какво обичам да правя - да чета, пиша и уча другите, да общувам с много и различни хора. В този смисъл в известна степен се занимавам с тези неща, но не точно по начина, който аз бих искала. Все пак се надявам да вървя нататък. Мечтата ми е да напиша книга някой ден и да водя обучения и да изнасям презентации по темата
Още не съм решила каква ще е темата обаче
Имам и други, по-малки и може би по-реалистични мечти. Наистина не зная коя от тях е моето призвание и се надявам да разбера скоро, защото наближавам средата на живота
Знам само, че всичко, което правиш с любов и отдаденост ти се отплаща някой ден, а всяко начало не е лесно. Кураж, Гери! Както казва мъж ми: "иска се сърце да вземеш такова решение"! 

).
А и Тео вече е голям и спокойно можеш да го отбиеш, щом се налага. Аз от 2 дни се замислям сериозно за отбиването на Рая. Нещо пак върна нощното цокане, макар и по малко, но усещам, че засуче ли и бебето започва да се бунтува, та ще видя как ще го реша, но 2 г. си е прилична възраст и съм доволна, че успях да и дам всичко полезно с кърменето до този момент. 
Аз като започнах работа не виждах голяма перспектива за развитие и си мислих, че няма да изкарам дълго време там, но в последствие нещата се развиха много в посоката, в която исках да се развивам и работя. Сега виждам, че съм взела правилното решение за себе си, макар и тогава да не го знаех със сигурност. С тази професия дори тук мога да си намеря прилична работа, която да ме удовлетворява. Така че, живота ни крие изненади и не винаги те са неприятни, а напротив. Дано и на теб ти поднесе една приятна изненада по отношение на призванието и работата. 