Тема Незабравима (Unutulmaz) 169

две са мила , прави му предложение за брак и кутийката е с инициалите на двамата , нашето момиче става активна  

Добър ден.Ползотворна и усмихната нова седмица,макар и мразовита.  
Днес се събудих с една велика българска песен и ви поздравям      
http://www.youtube.com/watch?v=Eubf1UkwZfg&feature=related

един от уникалните български гласове , уви вече не е между живите , мерси Рекси

Колко често пропускаме важните мигове в нашия живот,а понякога е твърде късно да ги върнем отново,затова живейте на макс 

...
Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват.
След тях остават обувките и немият телефон.
Само най-неважното се влачи като крава,
а най-важното е толкова бързо, че изведнъж се случва.
...После нормална и съвсем непоносима тишина –
като чистотата, родена простичко от отчаяние,
когато мислиш за някого, оставайки без него.

Не бъди сигурен, че имаш време, защото сигурността е несигурна,
взима ни чувствителността така, както всяко щастие.
Идва едновременно, както патосът така и настроението,
но двете страсти все са по-слаби от едната:
така бързо си тръгват оттук, както дроздът,
млъкват през юли, като нестроен звън или като изсъхнал намек.
За да погледнат наистина – затварят очи.
Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно.
Не пиши за това много често, а веднъж и завинаги.
И ще бъдеш като делфина – умерен и силен.

Нека побързаме с обичта – хората така ненадейно си отиват,
а тези, които не си отиват, не винаги се връщат.
И никога не се знае, говорейки за любовта,
дали първата е последна, или последната – първа.

Ян Твардовски

http://www.youtube.com/watch?v=DtfMgJSdb6Y

     

.......
"Та нали по-голям е рискът да се родиш, отколкото да умреш.
Винаги обичаме недостатъчно и винаги – късно."
......
Рекси, прекрасно е!!! И съвсем не е късно за "нашичките"! Ама като му знам табията на Хубавелко...може и да отърве и този влак?!

Разбира се че не късно да бъдат заедно,но като се сетя заради ината си и обстоятелствата колко мигове на щастие пропуснаха 

Пепел от рози, разкошно е!

Хайде малко спомени и от мен  
http://www.dailymotion.com/video/xgex1z_eda-harun-eksik_shortfilms

http://www.youtube.com/watch?v=iXv70CztiHQ
http://www.youtube.com/watch?v=4XT8mT2BFOM

Проклинам си съдбата,
Но най- вече ината ,
Много съм чепата ,
Ходя все напред с рогата,

Мъж прекрасен имам ,
Любов с шепи взимам,
Ревността ми е голяма ,
Друга такава няма ,

Съсипах си живота ,
И то с голяма охота,
Появи се Еджето гадина,
Дето ме трови четвърта година,

С мъжа ми любов била изживяла,
Отровата си върху мен е изляла,
Насреща гордо ми се пъчи,
Да ме подлуди  се мъчи,

От тази лъжа сънят си изгубих,
Любовта на Харун  погубих ,
От реване лицето си изхабих,
Щасливите ни мигове похабих,

Сега ще ми идва света вода ненапита,
Като ме лъга за последствията не пита,
Шамар и ударих по леко не ми стана,
Кашата дето забърках така си остана,

Милият ми той бил само мой ,
И ето започнах да бия отбой ,
Какво да направя в къщи да го върна ,
Силно и пламенно да си  го прегърна,

Реших в ръце да се взема ,
Болезнената истина да приема,
За нищо на луд го направих,
А себе си в сълзи одавих ,

Реших изненада да му направя,
Нещата между нас да оправя ,
На скъп ресторант да го поканя ,
към помирение да го приканя,

убийствена рокля си сложих ,
за косата що осилия положих,
накиприх се като принцеса ,
толкоз яка да ти падне феса ,

уви сюбливният момент настъпи,
Той ме гледа и не ще да отстъпи,
Започнах аз молби за прошка ,
Гледах като гладна за просо кокошка,

От очите му гръм и мълнии излизат,
На мен пък само греховни мисли влизат,
Реших директно аз да атакувам ,
Гордостта си да преболедувам,

Изкарах халките от кутийката скъпа ,
Изчервих се мигом чак до пъпа ,
Плахо брак аз му предложих ,
Да не ревна що усилия положих,

Той ме погледна и пръстена върна,
Света ми за миг се преобърна ,
Усещам как сълзи много ще роня ,
И от тук на сетне аз него ще гоня,

Прошка лесно нямало да ми даде,
Присъда тежка ще ми  издаде ,
Обичта си аз да му докажа  ,
Че съм се променила да му покажа,

Но аз знам колко ме обича ,
Макар и в противното да се врича,
Затова няма да го пусна лесно ,
Ще се боря за бъдеще чудесно.





 ,

Радвам се,че ви харесва!

Кесара незабравима си и непоторима     

Кесара ,страхотно е стихчето,но колкото и сериозно да се опитваш да пишеш винаги прозира хумора