Тема Незабравима (Unutulmaz) 169

Рекси,много ги харесвам на тези снимки и двамата...

Специално за Ураганчето  ,нейната любима бебка 

bganio от всичките ти постове до тук, подкрепям прословутата ти скромност

май всички гледат филма...никой не пише...

кога ли ще ги видим така

Какви са тия снимки   ?! Великолепни са- и снимките, и Серхан и Йозлем! Тия очички, и тия ръчички са доста палави!

Само през крив макарон , Фокси! По-добре ще му стоят Мелда или Едже , постоянно отговарящи :
"Евет, ашким! " или "Тамам, севгили!"

дали през крив или през прав,аз вярвам,че ще ги видим....

Здравейте компания! Поизоставих ви последните дни, ала преследваха ме разни дребни неудачи, но сега съм си на линия, даже след като ми се счупи компютъра, имам си нов, да си пиша. Нещо като малка компенсация - днес се поупражнявах с диалози от филма ни. Те стават все по-глупави, или пък на мен ми омръзнаха... Добре че, все още има какво да науча, та не се отказвам да ги превеждам. Който му е скучно, подминава ги. Инак - нямам какво ново да коментирам - докато достигнат до доверието нашите герои има още да се погонят (ама това го казвах и преди 10 епизода).

Харун - Хазар:
Хазар - Не се радваш да ме видиш, като че ли не си в състояние...
Харун - Уморен съм... Малко съм притеснен. Нещо важно ли има?  
Хазар - Можеш ли да ми кажеш новини за Арас?
Харун -  Казах ти, че това няма да го позволя.
Хазар -  С покритието по нашите книжа какво се случва знаеш ли?  
Харун -  За това няма какво да се тревожиш.
Хазар - Преди заедно добри работи направихме.
Харун - Тук не си дощъл да говорим за миналото, нали така?  
Хазар - Точно обратното, дойдох да ти кажа, че можем да вземем едно ново решение за напред.  
Харун - Какво искаш?  
Хазар - Да приключим с партньорството и прителството и си искам парите обратно.
Харун - Когато изпълним получената оферта, както е според споразумението ни, ще си получиш своя дял.  
Хазар - Искам си парите веднага.  
Харун - Виж, Хазар! Аз съм бизнесмен. Работите си не ги разрешавам с тъмни методи! Като дойде времето, ще си вземеш парите.  
Хазар - Преди да ми се изпречиш на пътя, добре ли си го обмислил, Харун Арсланлъ. Това си има своята цена.  
Харун - Бизнесът зад граница си има своята цена, за това ще говорим като дойде подходящия момент.
Хазар - Заради любовта към един човек цената не може да остане неплатена. В това бъди сигурен. Какво странно има, нали?
Харун - Разбира се. На мен не са ми грижа нито парите, нито Арас! Твоят метод Хазар, не е подходящ за мен! Аз враговете си гледам в лицето, смело се боря!  Не удрям в гърба като теб!...  
Хазар -  Говориш без да знаеш до къде ще стигнеш в думите си.  
Харун - Несправедлив си! Това, което знам, ми е достатъчно.
Хазар - Грешно постъпи, Харун. Много грешно постъпи.  
Харун - Това, което за теб е грешно, за мен е правилно! Това е разликата между нас!...  

Тюркян - Мелда:
Тюркян - Ето, къде си била. Кошницата/багажа останала в моята стаята.
Мелда - Благодаря ти майко. Защо си на крак още до този час? Няма нищо спешно за правене.
Тюркян - не мога да заспя. Окото ми се хвана, да по-подредя.
Мелда - ние вече подредихме. Ти не се уморявай... Утре сутрин с баща ми ще отивате в болницата, нали? До днес все за нас си мислила. Престани да се измъчваш заради нас. Заради нас направи още едно нещо. Отиди в болницата! Когато бяхме малки, ти не ни превръзваше и казваше че нищо й няма на раната, нали така? Права си била мамо, раните не са били за превръзване. Смъртта е обаче друго... виж отново сме заедно, баща ни е с нас. Здраво сме вкопчени един за друг. Отново станахме едно семейство. Моля те, позволи заедно да превържем тази рана/да преодолеем това. Всичко минава и заминава, с течение на времето се забравя. С изключение на едно - майчината обич. Нищо не може да заеме нейното място. Ти за нас си като един бог и ни обединяваш с добрината си, за нас винаги си източник на добрина. Не оставяй децата си сами, не ги оставяй без обич, мамо. И докато (когато) има разрешение, защо е този инат? Всички заедно преминахме през толкова трудности, стараейки се за по-добри бъдещи дни, твоите услилия напразни ли бяха? Моля те, не ни оставяй без теб, мамо.
Тюркян - стига вече, да спираме. Дано утрото е добро и нещата се наредят...

Ямур-Тюркян-Джемил:
Ямур - майка ми и татко ми след малко ще си дойдат... Най-добре ще бъде да ви почерпя с чай...
Тюркян - моят да бъде чист.
Ямур - добре-е-е... това ще рече, че чаят да бъде без захар.
Джемил - много-о-о благодаря... Моля ви, защо се притеснявате, госпожо Ямур?
Ямур - да ви е сладко!... Това тук е чаят на баба ми...
Тюркян - ах, кой можеше да предполага, че толкова хубав е станал... Чудно хубав аромат, какво ще кажеш Джемил??
Ямур - наздраве... Е-е-е, как са децата, госпожо Тюркян? Бели правят ли?
Тюркян - а-х-х х-а-а х-а..... А-х-х, госпожо Ямур, не питайте, много са немирни, мно-о-о-го...
Ямур - детски работи, какво д ги направите.... Как е работата, господин Джемил, надявам се добре (Господ да даде да е добре)?
Джемил - а-а-а-а, добре, добре е, много добре.
Ямур - ама, усмихни се де, бабо... А-а-а майка ми и баща ми си дошли...
Харун - добре дошли!
Джемил - добре заварили!
Харун - добре дошли!
Тюркян - добре заварил, сине!
Ямур - баща ми-и-и!
Харун - а-х-х, дъще!
Еда - защо така се смеехте?
Тюркян - А-х-х когато чоек е до това мило/добро (от памук) момиче, възможно ли е да не се смеш?
Джемил: Забавлява ни... черпи ни чай, разговаряхме.
Ямур - х-а-а-а.