Как се справяте с насилието и изобщо морала в класическите детски приказки?

Тинкър . Много точно си го обяснила.

Но преди всичко критерий трябва да е детето. И аз като вас първоначално прескачх и попроменях, докато един ден не проумях, че моето съкровище хич не се впечетлява от разните му изяжданици, изкормваници, изгаряници, зли мащехи и т.н. Първоначално, признавам си, доста се притесних - толкова ли не съм я научила да разграничава доброто от злото, допустимото от немислимото ... Но след известни наблюдения ми стана ясно - дъщеря ми отлично прави разлика между измислица и реалност и съответно преценката й и реакциите й са различна .  
Друг е въпросът, че от голяма част от тези приказки няма какво да се научи... Предпочитам многократно да и чета за Франклин, приказките-стихотворения на Леда Милева, Карлсон, Пипи и т.н.

И аз чета както са си и не виждам кой знае колко да са впечатлени!Е,въпроси ми се задават с кофите,но да Ви кажа честно момчетата ми сънуват кошмари със сюжети на филмчетата,които са гледали,а не от някоя приказка...
Предпочитам старите(класическите)приказки.Преди време, по време на разходка,малкия ме врънка,че искал да му купя книжка и аз ,за да спре му взех някаква малка разфасовка за стотинки.После съжалих хиляда пъти,че не взех някоя по-скъпа и съответно хубава.Беше за червената шапица и вярно елементи на насилие нямаше,но как да обясня на детето какъв е тоя безплатен ваучер за пътуване до Хаваите,с който вълка омайва бабата!?!

Добре, Косе-Босе за каква възраст си я оставила и/или ако си я редактирала, как точно косето се е справило с лисицата без помощта на приятел?

Е точно с тая приказка за червената шапчица пада голям смях като взема да се правя на онези от хоум шопинг - и само сега получавате уникалния шанс да вземете 2 на цената на 3, не пропускайте възможността, вие сте избрана от 1000 други да бъдете изядена.... И аз се забавлявам да импровизирам и на нея й е забавно театралното представление. Доста по-лесно е от това да обясняваш как врабчето и лисицата отишли да вършеят, или как бабата изстъргала нощвите.

Флаш, признавам си, че не четем много български приказки и тази специално не я знам в детайли, други са й я разказвали. Личното ми мнение е, че косето в началото си е чист мухльо, как така ще си дава яйчицата, нали много иска да има дечица.  Ако човек много иска нещо, поне се бори за него. Но после нали заедно с кучето измислят хитрия план да накарат лисицата да се пъхне в храстите при кучето. Т.е. накрая то не е пасивен ревльо, а активно участва в действието. Ясно е, че в много, много случаи човек, още повече дете, или косе-босе, не може да се справи сам. Тука недоволствам само срещу пасивното приемане на страданието и сляпото облягане на големия.

Още нещо се сетих, като се разписах за нощвите. На мен питката от житената питка, ми е толкова симпатичен герой - аз съм питка сладичка, сладичка и мекичка, от хамбара метена, от нощвите стъргана, с медец намазана, на баба не се дадох, от дядо избягах, от вълчо избягах...
Хем хитра, хем със самочувствие, хем жизнерадостна. И накрая книжката завършва - и хитрата лисица сладко, сладко хапнала глупавата питка. Е, глупава ли е питката - не, просто е млада и наивна и вярва в ласкателства. Хитра ли е лисицата, не - лисицата е от онези далавераджии, дето няма да се спрат пед нищо, гледат да те омаят в лъжи и да те сдъвчат и изплюят после. За това не харесвам бг приказките.

че това май си е много в час и отразява съвсем реални страхове, и аз вече като звънне телефона съм нащрек  с каква ли оферта ще ме тормозят, особено след като веднъж ни предлагаха гробове на изгодна цена. 

Ясно...е, аз определено предпочитам българските приказки.
Ще погледна книгата която препоръча на Анда, нямам я и ще я купя да добия представа за това което говорите.

Четяха ме много. После и сама до 10-12 години четях приказки. Не съм жестока и не обичам насилие.
И на дъщеря ми и ги чета в оригинал /без Андерсен/.

Нашата червана шапчица носи курабийки, плодове, баница и бонбони на баба си, среща куюйчо, баба меца и байо-байо и ги черпи. Първо им отказва, те казват "моля" и баба меца носи даже круши на малките мечета, а байо, ако се е случило ЧШ тоя път да не носи моркови, го водим с нас да пие чай с бисквити у бабата на ЧШ.

Смятам да мина на басните на Лафонтен и да прескоча за сега Андерсен, братя Грим и болшинството БГ Нар. Приказки....

но! разказвам само аз засега. Картинки не показвам и си ги разнообразявам както ми дойде.

Не харесвам съвременните варианти. Не знам, може да е и само от пуста носталгия, но пък в една приказка определено не само сюжетът е от значение.
Как ви се струва това:
"Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръжта жълтееше по
полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше по египетски.."
В сравнение с това:
"В градината на стар чифлик се излюпили патенца. Всички били малки, жълтички и пухкави, освен последното. То било толкова едро и грозно, че отначало мама патица го помислила за пиле. Но като видяла как умело плува в реката, се успокоила и го заобичала."
И 2-те са "Грозното патенце", но първият откъс е от превод на Св.Минков и не че езикът на 2-рия е лош, но пък определено му липсва атмосфера. Когато чета на Ради, ми се иска не да му предавам низ от действия в някаква последователност, а и по-различен характерен свят. Честно казано това е, което ми е останало от приказките. Докато не почнах да ги чета наново с Ради, не си спомнях за мизерията и жестокостта. И макар,че знаех сюжета на известните, доминиращият спомен е, че бяха Хубави. И не си спомнях да съм се ужасявала от разпрания корем на вълка в Червената Шапчица или мащехата на  Пепеляшка или Снежанка. Вярно, че сега е различно и се ужасявам от "Заведи го в гората и го убий, но за доказателство ще ми донесеш белия и черния му дроб..", но явно децата приемат историите по-различно (дори детето да знае какво и за какво служат белия и черен дроб, знае много малко за болката, а и какво е смъртта за него, изобщо трудно може да почувства, нещо, което не е "пипнало"). От друга страна, едно по-голямо дете прави разлика между въображаемо и реално и не е ли по-интересно, дори нормално, въображаемото  да е по-различно, странно, дори страшно, да е място за бягство, ако искате или да място, където страшните неща се случват, но  пък в повечето случаи краят е добър (за разлика от действителността).
Тинки, често на едно силно дете му писва да бъде такова, а приказките за онеправданите и възтържествуването на истината са сладко отклонение от действителността. Но явно е въпрос на дете;).
Конкретно по въпроса, някои "жестокости" не мога да ги преглътна и ги прескачам, други- не и наблюдавам реакции, говорим.

Тинк,
ами положението е по-лошо с момичетата, защото принцесите обичайно наистина си нямат друга работа, освен да хубавеят и да чакат да бъдат омагьосвани и спасявани. В този смисъл препоръчвам с две ръце "Приказките на Осмиянко" от Криста Бендова, само дето по антиквари евентуално може да се намери. Там има многоучеан принцеса, спортна принцеса, която прави змейовете на футболни топки, светеща принцеса, абе всякакви весели разновидности. Ние също си измисляме такива. Инак и аз като Ива не харесвам осъвременени приказки, но нямам нищо против добре написани нови със съвременна атмосфера. Бих се издразнила на вълка-рекламен агент, но на твоята интерпретация много се смях, страшно въображение имаш!
Затова ми харесват и книжките на Астрид Линдгрен - супер енергични, весели и инициативни геройчета. Туве Янсон също е много добра в психологически план, чудна е тази жена.
Джани Родари е много добър в това отношение, Андерсен също впрочем - защо ви се струват жестоки? някои са тъжни може би, но не са жестоки, никога няма кръвопролития. Не бих лишила детето си от тях, намирам ги за много красиви.

А за питката - хм, в моя вариант тя избягва от всички животни, обикаля си нивката и се връща при бабата и децата... Иначе в английската приказка за gingerbread man наистина лисицата му вижда сметката накрая... и на мен ми се вижда тъпо.

Благодаря за идеята за книжката, ще се възползвам.

Напоследък доста се замислям по тоя въпрос. Наскоро в нета открих книжката за Макс и Мориц. Като дете много я обичах, чела съм я десетки пъти, страхотно много ме забавляваше. Никога не съм се замисляла за жестокостите в нея.  Предполагам вече съм била на възраст, в която съм разграничавала реалното, от измислиците в приказките. Сега, обаче бях доста разочарована от повечето "весели" случки там.

" И - трас! - със каната за мляко
се хвърля мигом във атака.
Кръв капе от това духало
и седем зъба се търкалят."

или това:
 "И безмилостно решава:
„В блатото ще ги удавя“.
Плахо-плахо ритат двете
животинчета с нозете -
всяко смътно предусеща
своята съдба зловеща.
Хоп! - едното литва в кръг.
Плиш! - удави се без гък.
Хоп! - и второто се гътва.
Плум! - и бездната го глътва.

.....и за мъст жестока жадна,
яростна и безпощадна,
им облива със газта
неприличните места.    Без коментар.

Като малка са ми чели много приказки  - за вещици, мащехи и изоставени деца, Клан- клан недоклан. Не помня да са ми въздействали особено или да са ми повредили психиката.  Аз също харесвам оригиналните варианти на приказките, но някои части от тях не си представям да ги прочета на 2-годишно дете.  Скоро майка ми купи на малката "Дядовата ръкавичка"- приказчица за най-малките, лесно се запомня. Много красиво илюстрована, обаче няма нищо общо с приказката, която ние знаем. Бяхме доста разочаровани, затова я потърсих в нета. Е, да ама приказката завършва така:
- Какво мислиш бре, човече! -
дядо сам на себе рече
и ръкави си възпрете,
и с тоягата удари,
и повтори и потрети..."
Не бях очарована от края й. Какво да обясня аз на това дете, като ме пита защо дядото ги пребива от бой, след като те просто си търсят къде да се постоплят?

С риск да ме биете ...
аз не мисля, че класическите приказки са лоши... в смисъл не се притеснявам, че ще чета на Александра как вълка изял червената шапчица, как после ловеца му разпорил корема....
Децата съвсем не възприемат нещата така както ние.. например на мен сега Андерсеновите приказки са ми ужасно тъжни. Да, ама аз вече съм с обременено съзнание.. като дете ги обожавах и никак не са ме карали да се натъжавам!

Ето, значи всички ние сме ги чели тези приказки и никой не е останал потресен от това, че сестрата плела ризи от коприва в ГРОБИЩАТА.... значи и на нашите деца няма да им стане нищо!

В приказките се отразява донякъде действителността. А колкото по-малко се спестява на едно дете от действителността - толкова по-добре....

Аааа, ще ви кажа какво ме дразни - лошо адаптирани класически приказки. Умирам от яд направо...
Иначе ако става дума за книжки без насилие - Франклин е идеалния вариант. Миролюбива, с поука и красиви илюстрации!

Ей, това е. Напълно съм съгласна.
 Андерсеновите приказки ги обожавам. Абсолютно реалистични.  От тях не бих спестила нищо. Но те в никой случай не са за малки деца. Дразнят ме тези, в които има ненужно образна жестокост, като по-горе цитираните от мен.

Де да знам, старомодна ли съм, ама смятам, че по картуун има доста повече простотийки, дори и насилие... Тя гледа като зомбясала, наясно съм, че точно това би могло да й въздейства повече от споменатите приказки, но понякога и аз зяпам с нея.. особено кучето Кърижд...

ПРЕДИМНО насилие...
В къщи любимото на двете големи деца (да се чете Елина и баща) е Джак Самурая...
Аз съм израстнала с приказките на Андерсен и сие, с филмите за Втората световна, Чичо Томовата колиба, Том и Джери и Пинко.....пък нищо ми няма на психиката (поне на пръв поглед).

Момента, в който Ловеца разпаря корема на Вълка е най-прекрасния (ако вярвам на очите и ушите си) за Елина в цялата приказка....
Аз избягвам да и чета такива хоръри...не за друго, ама на мен ми става гадно....но все някога ще стигнем и до тях. Най-малкото, защото им ги четат в градината.

Децата имат нужда да тъгуват. И предпочитам да им доставям нужната доза тъга чрез приказките, вместо да се сблъскат с нея неподготвени на един по-късен етап.

Не знам до колко съм права...