Явно е до дете и до етап в развитието. За мен Червената шапчица си беше съвсем нормална приказка без никакъв повод за притеснение, детето обаче си я премисля и явно го вълнува възможността някой да яде деца (даже веднъж ни помоли да не я ядем, тъй като татко й я нарекъл "сладкишче"). Приказка с безпомощен добър герой и силен по-добър герой, който го спасява, може да се възприеме различно - като малка обичах да се идентифицирам със силния герой, който отива и спасява другите добри, абе нещо като Робин Худ в поличка, даже си имах въображаем град сред клоните на една гора.
Наистина е гадно това от Макс и Мориц, но като дете не съм се впечатлявала - нито съм знаела какво е газ, нито за какви неприлични места става дума. Затова пък направо потръпвах от приказките на Е.Т.А. Хофман и по-специално от тази за малкия Хацек - или нещо такова беше името, малко злобно същество, много грозно нарисувано. Бррр, и до ден днешен не бих я отворила пак тази книжка.
Наистина е гадно това от Макс и Мориц, но като дете не съм се впечатлявала - нито съм знаела какво е газ, нито за какви неприлични места става дума. Затова пък направо потръпвах от приказките на Е.Т.А. Хофман и по-специално от тази за малкия Хацек - или нещо такова беше името, малко злобно същество, много грозно нарисувано. Бррр, и до ден днешен не бих я отворила пак тази книжка.
)
И откъде детето знаело такива неща, само за отрови приказвало. За малко да кажа, че у дома тайно се занимаваме с алхимия (едно философско камъче няма да ми дойде зле, хе-хе-хе). А той, човекът, преживявал приказката за Снежанка. Нахълта в една галантерия и каза на продавачката: "Не ти ща отровния гребен!" След което демонстративно излезе.
