Домашно насилие - Тема №2

ха,ха, ха ако ти го беше шамаросала с няколко ... дали щеше да говори така?

Между другото чакам да ми се обадят кога ще е делото

Съжалявам, че нямам сили и време в момента да прочета всичко по темата... Преди може би месец бях писала в друга тема за опасенията ми. Мислела съм много пъти да избягам. Заплашвал ме е много кратно с убийство и какво ли още не години наред...7-8. Удрял ме е през това време 2-3 пъти еднократно по какви ли не безумни поводи. Но ето че на 26.12 вечерта преди няколко дена прекали... Без дума обяснение една вечер се нахвърли с юмруци върху мен, опитва се да ме души, децата ме чуха че викам от спалнята и се хвърлиха върху мен, малкият е на 3, големият на 7 се опита да го спре като го дърпаше. Понеже всички ме питат, алкохол мъжът ми не употребява... Причината: свръх ревност, защо съм си писала в интернет и съм споделяла лични неща с негов приятел. Поиска ми телефона, естествено нямаше нищо, което да крия в него. В момента, когато излезе да го разглежда в другата стая, грабнах децата и по чорапи избягахме на улицата...Тръгнах да бягам видях един съсед на вратата им, около 50 м от дома ни. Скрихме се у тях, веднага извиках полиция... а мъжът ми е полицай също. Ще спестя част от разказа, извикал е родителите ми, неговите, обадил се на съпругата на приятеля си. Родителите ми дойдоха, вече имах протокол от полицаите, с полицаите отидох и събрах част от багажа си, не искаше да ми давал децата, а те спяха у съседите. Консултирах се с адвокат (много добра приятелка) каза ми в момента сте с равни прави или ти или той ще ги вземе, бягайте. Не съм от града, в който живеехме. Тръгнахме към 1 през нощта с децата и родителите ми. Сега съм на 250 км от него. На следващият ден си извадих медицинско от съдебен лекар, смених си настоящият адрес, извадих удостоверение за мен и децата от психиатър. Както вече споменах е полицай и явно като е осъзнал какво е направил и се е стреснал и ми предложи каквото реша аз, само да са добре децата и да ги виждал. Подготвихме молба за развод по съвместно съгласие, но започнаха увъртанията, 80 лв на дете му били много, казах му да ги направи по 60 - минимума, явно толкова е загрижен за децата си. Имаше и забележка, че големия ми син иска да го вижда не 2 седмици през лятото, а 1 месец, отказах му. Мислех всичко да мине мирно и тихо, но по телефона го чух да казва на детето, че ме е ударил, защото съм си имала любовник... Побеснях и мисля, че не заслужава такъв развод. Все още имам време да реша и искам на 2-3 януари ( обещал е да ми осигури достъп да си взема багажа) след като си прибера вещите и се върна в родния си град да пусна молба за развод за домашно насилие, искам да му наложат ограничителна заповед... Не мисля, че заслужава да вижда децата! Моля ви за съвет, правилно ли постъпвам, все още съм в шок... Постоянно се обажда, мъчно му било за децата и така нататък...да беше мислил какво върши пред тях, и за многобройните скандали, на които са били свидетели през годините. Въпросът ми е кой развод е по-удачно да избера, разбирам, че не мога да разсъждавам рационално в момента и ви моля за съвет...

Развеждай се.Но не му забранявай да вижда децата.Безсмислено е.Какво значи"той не заслужава да ги вижда?".Тях бие ли ги?Малтретира ли ги?Ако е така,има соц.служби.Но ти не можеш да решиш еднолично,кой какво заслужава.
п.с.Иначе така описаната случка,е типично коплексаркса изцепка,на неосъществен супер мен..Бягай от такива отрепки.

Steli_Meli , и аз ще кажа, че нямаш друг избор, освен развод.
Това е избиване на комплекси от ревност и няма никога да се оправят.
Лошо е и , че мъжът ти е и полицай и си излива и негативите в къщи. Дори и да не беше нямаше да се оправи, но това още повече утежнява положението.
Ревнивите хора не посягат на децата си, така, че не виждам защо да не му разрешаваш да вижда децата. разбира се, ако само това е причината.

Благодаря ви, знам че разсъждавам емоционално в момента за това исках вас да попитам, наистина на децата не е посягал, но се притеснявам дали няма да нарушава разпорежданията за свиждане... За определенията към него отдавна съм стигнала до този извод, яд ме е, че загубих толкова време от живота си докато се осмеля да се махна! Назад няма, винаги съм гледала само напред и знам, че ще се справя и без него, и без това изцяло поддръжката на дома ни, дрехи храна, беше поета от мен, той изплаща хилядите си заеми... Домът ни е на името на баба му, колата е след брака, но нищо не искам, само свободата си за мен и децата ми.

Мисля, че ти се очертават големи проблеми.
За преобразуване на такъв човек, просто не виждам начин.
Доста трудно и ще те остави на спокойствие. Просто си му необходима.

Снежи, аз за това се опитвам да го елиминирам възможно най-далече от нас. Той в момента знае, че му правя голям компромис като не подавам жалба в прокуратура, тъй като ще му отнемат оръжието, което държи вкъщи все пак ( не ми се мисли какво можеше да стане), и ще остане без работа, но въпреки всичко продължава да отлага за багажа, за подписването на молбата и говотри глупости от сега по телефона на детето... Ами след това, когато започне да ги вижда, да го взема ваканциите какво ще бъде? Децата са в ужасен стрес, обяснявам му го, но според него не е така...

Няма ли някой колега или приятел на който можеш да се облегнеш.
Полицията разполага и с психолог на щат.
Не става въпрос да се връщаш, а да успокоиш положението.

Ами баща му е единственият според мен, който го вразумява, ще трябва и с него да поговоря да се спре вече

Миличка,много добре си решила.Оставяй го и не го мисли.Това ,което е причинил на децата с насилието над теб е достатъчно дори да не ги вижда.Децата помнят страшно много такива грозни сцени и те вече според мен имат страх от него.Никога няма да е същото.пази си дечицата.Направо се ужасявам като си представя картината в момента когато децата се мъчат да те спасят.Такъв стрес е и не мога да си представя какво им идва на ум.Едното малко,а другото ученик....Незнам ти си преценяваш дали той ги обича истински и дали се грижи за тях ,за това дали да му позволиш да ги вижда и най-важното питай децата дали искат да го виждат.Това е моето мнение.Успех!

Съгласна съм с mirelkata78! Не е необходимо тоя идиот да бие децата си, за да се забранят свижданията. Моят "баща" не ме е бил, но ужаса и мъката да виждаш как бият майка ти са в хиляди пъти по-големи отколкото теб да те нашамарят. Така, че мненията на Снежа и eksipnos са доста повърхности и ясно си личи, че не познават проблема и си говорят на изуст. Ако можех да избирам на времето, нямаше да искам да го виждам тоя моя!

Pepina, случая е много по - сложен и може да бъде с много по - лоши последствия.

Снежа, въобще не разбирам какво имаш предвид? Но щом знаеш кое точно е сложно, кое повече и кое по-малко  Нямам думи...

Избягвам да давам съвети при случаи:
1. Мъжът е полицай,  военен и други подразделения на тези професии.
2. Психолог или психиатър.
3. Адвокат, съдия.
Според мен насилие / физическо/ съчетано с първите и насилие / психическо/ съчетано с вторите е много опасно.
За третите, просто четат закона, като дявола евангелието.

Ами все още увърта за багажа кога да си го взема, днес пак ми каза след ден два ще се прибера... Не знам имам ли право да искам съдействие от прокурор? Решила съм докато не си прибера вещите да не избързвам, явно при неизбежната ни среща тогава ще усетя - преценя коя молба за развод да пусна. Имам и още едно питане, към момента може ли да измисли нещо друго, за да дойде да си иска децата макар, че няма кой да му ги даде, нито да ги пусне тук... Разполагам с документите от съдебния лекар, протокола от полицаите, свидетелството от психиатър, но ако извикам полиция, ако дойде и ги покажа ще бъдат ли достатъчно основание да не го допуснат до нас? Съжалявам, ако задавам глупави въпроси, но съм все още в ужасен стрес