Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 2 839
Повечето от вас не отчитат ясно заявената позиция на Касиди, че за нея НЕ е опция И тя да замине. При това положение от нея се очаква да вземе решение дали е готова да живее без мъж. Много е простичко.
Ако тя приема този вариант - казва О.К.
Ако за нея семейството е нещо, което се гради от двама, заминаването на съпруга не е приемливо.
Нека не забравяме, че докато "градим БЪДЕЩЕТО на децата си", ние всъщност живеем и собствения си живот.

# 46
  • Мнения: 9 990
Не е толкова простичко.Това, че е заявила нежелание да излиза извън БГ не значи, че е простичко.Има решения, има вариации по темата, само че тя, ТЕ, трябва да седнат и да ги изговорят и по-точно-въпросното какво се очаква от нея-също.

# 47
  • Мнения: 26 870
   Мъжът ми работи за две години извън България. Имахме опция да се преместим в Санта Барбара. За мен не е вариант да живея далеч от семейството си за постоянно, а то е тук. Спечели пари, върна се,  свършихме си някои работи. Нямахме дете.
  Сега пак се замисляме на такъв вариант по финансови причини, но детето усложнява нещата - не ми си ще дълго да е далече от нея. Изобщо не стои варианта да замина и аз - не мога и не желая.

# 48
  • Мнения: 47 211
В началото на връзката обсъждали ли сте подобни въпроси. Ако да и той знае позицията ти, съгласил се и сега му е щукнало нещо др., той е този, който трябва да направи компромис и да се придържа към решението ви.

# 49
  • Мнения: 9 990
Това принципно е така, само че всички хора се променят с течение на времето в една или друга посока, сменят се принципи и приоритети.Може и двамата да са достигнали до друго виждане на нещата, може и само един.Нужно е отново и отново да се говори и оглежда, а не да се отсича.Не може нещо, изкоментирано някаго назад във времето да не се промени някога.Трябва да сме по-адаптивни и гъвкави, за да можем да се справяме с промените.

# 50
  • на плажа
  • Мнения: 1 862
 Iris, извинявай, но едно изречение ми направи впечатление - кое е твоето семейство - съпругът и децата ви, или родителите ти?

# 51
  • Мнения: 47 211
Това принципно е така, само че всички хора се променят с течение на времето в една или друга посока, сменят се принципи и приоритети.Може и двамата да са достигнали до друго виждане на нещата, може и само един.Нужно е отново и отново да се говори и оглежда, а не да се отсича.Не може нещо, изкоментирано някаго назад във времето да не се промени някога.Трябва да сме по-адаптивни и гъвкави, за да можем да се справяме с промените.

Така е, но на практика нещата се получават, само когато и двамата узреят за промяна. Не може да се омъжи за мъж, който е заявил в самото начало, че не иска деца и да започнеш да го натискаш след години...

# 52
  • Пловдив
  • Мнения: 47 559
Ох...като чета,че има и такива които имат къде или при кой да заминат и не го правят...а има и такива,които искат и търсят начин да избягат,а няма при кой  ConfusedНие сме от вторите...Защо някой не отвори такава "опция"- да помага и намира работа на свои сънародници,силно желаещи да променят н-на си на живот?

# 53
  • Мнения: 26 870
Iris, извинявай, но едно изречение ми направи впечатление - кое е твоето семейство - съпругът и децата ви, или родителите ти?

  При нас няма или. Всички сме едно семейство. Макар че не сме едно домакинство. То не включва и точно родителите ми - вече не и двамата, нито пък само от моя страна.  Не чувствам нужда да обяснявам повече, макар че ако има още питания, ще отговоря.
  Важното е, че сме единодушни по тези въпроси.

# 54
  • Мнения: 9 990
Това принципно е така, само че всички хора се променят с течение на времето в една или друга посока, сменят се принципи и приоритети.Може и двамата да са достигнали до друго виждане на нещата, може и само един.Нужно е отново и отново да се говори и оглежда, а не да се отсича.Не може нещо, изкоментирано някаго назад във времето да не се промени някога.Трябва да сме по-адаптивни и гъвкави, за да можем да се справяме с промените.

Така е, но на практика нещата се получават, само когато и двамата узреят за промяна. Не може да се омъжи за мъж, който е заявил в самото начало, че не иска деца и да започнеш да го натискаш след години...

Може.Хората са Различни и се Променят различно. GrinningАз затова съм писала-ние тук няма как да отрежем с ножа.Защото Те двамата ще седнат и ще изяснят кой къде и как се е променил/ще промени/се е променило най-важното нещо в живота му и пр.Отделно, понякога е нужен натиск/хайде, да не е натиск, но да е насочено вниманието към нещо/ за да погледне другия и той в тази посока.Както писах-на мен първия път ми дойде като шок и отрекох кардинално.След време нещата улегнаха и установих промяна в мисленето ми, приоритетите ми, желанията ми.Може и при тях да стане така, нищо не се знае.А може и да не стане.

# 55
  • София
  • Мнения: 3 242
Касиди, никой не е в твоите обувки. Всеки съди от своята си камбанария само. Деца, разходи, роднини, езици, срокове, разстояния...

Моята камбанария е обратната на твоята. Аз искам да се махна от България, по възможност завинаги. Имам и къде да отида. Но мъжът ми отказва. За мен раздялата на дъщеря ми от баща й не е цена, която бих ги накарала да платят, за да избягам аз с нея от всичко, с което вече ми е писнало да се боря. Мисълта тя да остане тук с него, а аз да замина изобщо не стои на тезгяха за обсъждане.

Та мисълта ми е, че всяко решение в живота има цена. Щом имаш думата, кажи си я. И претеглете всичко заедно, дайте си малко време да погледнете ситуацията отстрани.

Нормално е да ти е тъжно и объркано. Обратното би било по-притеснително, ако спокойно приемаш новината за заминаването му.

Успех ви желая, каквото и да решите!

# 56
  • Мнения: 2 885
Jizzlobber, колко добре те разбирам. До по-миналата година опция чужбина никога не е седяла на дневен ред. Въобще не ми е минавало такава мисъл. Но децата растат и сменяш средата, правят ти впечатление неща, към които уж си бил свикнал и ги приемаш за даденост.
Хората се променят, изискванията се променят, посоките се обръщат.
Не може да изискваш тотална липса на промяна в плановете за бъдеще време. Няма начин. Рамки не поставям.

# 57
  • Мнения: 3 634
Kasidy, мога да ти дам само гледната точка на детето в цялата ситуация. 31 години брак имат моите родители, през 28 от тях непрекъснато се караха за това, че баща ми иска да работи в чужбина. Цялото ми детство премина между нейните сълзи и неговите полу-реализирани мечти. И до развод стигнаха, но заради мен се отказаха. Радвам се, че сега са заедно, но тя просто се примири, а той е прекалено възрастен, за да реализира изцяло мечтите си.

Кой е крив и прав в случая не мога да ти кажа, но така ще си ги запомня - тя плачеща в кухнята, а той с гръб към нея и вперил поглед в хоризонта. Всеки ден очаквах да ни е последен като семейство и не можах да си живея спокойно.

Когато се омъжих предупредих съпругът ми да си прави планове за кариера без дълги отсъствия и работа в чужбина. За този живот ги изплаках сълзите и преживях самотата по пътуващ мъж, пък било то и баща. Болката не е по-малка!

Успех!  Hug

# 58
  • Мнения: 6 059
 Imam problem s pisaneto na bulgarski* komp. mi sazdava griji* a taka ne mi e ydobno da otgovarqm, zaradi tova samo 4eta. V nai-skoro vreme 6te se vklu4a.

# 59
  • Мнения: 17 992
Ние живяхме така 1 година. Не е работа да се срещаш на 3 месеца някъде по света, поне за мен някакси обезмисля нещата.
Сега тук съпругът ми беше изправен пред дилемата отново да сме разделени ( ставаше дума за наистина много пари, който  ще ни осигурят за старини, че и за поколения напред). От друга страна и двамата в момента имаме много хубави и добре платени работи.  Избрахме да сме заедно като семейство и синът ни да расте с нас. Поне за сега ще е така, иначе сме авантюристи и двамата с няколко местения по света, така, че не се знае след 4 години какво ще решим Mr. Green
Знам само едно, човек трябва да следва мечтите си.

Общи условия

Активация на акаунт