Да повдигна въпроса къде преглежда доктора на частно?
- Публикувана: 28 фев. 2011, 21:32 ч.
- Последно мнение: 25 март 2013, 22:40 ч.
Мнения за д-р Хранов Майчин дом,гр. София
Здравейте на всички,които четете моят пост, лично за мен това е най-проклетия и усобен човек заради него едва не се случи най-лошото мисля,че суперлативите които се сипят за него му са вдигнали прекалено много самочувствието.Подмазва се не проф.Чернев и прави каквото му нареди ,като едно послушно кученце.Пари ли не му предлагахме,малко ли му се сториха не знам.За мен той е един ИЗРОД.Моля ВИ не се лъжете да му се доверявате ТОИ Е ЕДНО ЛУСТРО!
Парите са последното нещо,което може да повлияе на компетентната му оценка!
Когато плюеш по някой специалист, поне бъди конкретна, за да могат тези,които не го познават да си направят сами преценка.
И не на последно място, ако го напишеш и грамотно, шансовете ти могат да се увеличат
Мисля ,че за провинциални неграмотни жени като теб тоий е най-добрия да,така е.Вземете си го в дълбоката провинция.Успех!!!
nikolina_1987, темата е за д-р Хранов и мисля,че без да искаш (разбира се!)може да обидиш някоя майка,която не го заслужава
Относно грамотността-поне да си беше написала поста като хората-мисля,че е време и да си преговориш правилата относно пълния член
А колкото до провинцията -за съжаление не я познавам добре и нямам близки там,но ако имаш да предложиш нещо роднинско изгодно, може и да се замисля
Относно грамотността-поне да си беше написала поста като хората-мисля,че е време и да си преговориш правилата относно пълния член
А колкото до провинцията -за съжаление не я познавам добре и нямам близки там,но ако имаш да предложиш нещо роднинско изгодно, може и да се замисля
Хайде и аз един глас за д-р Хранов. Изкара ми бременността до 39 седмица при условие, че бях с контракции на 3 минути от 7 месец . Накрая ми направи секцио (по спешност, за мой късмет в дежурството му). Моят разрез минава през средата на корема, тъй като имах проблем, който не позволи стандартното. За такава тежка-коремна операция се възстанових супер бързо, а белегът е сравнително деликатен.
И аз искам да споделя мнението си за този "лекар" и "професионалист".
Ето какзапочна моята одисея, която ме отведе в Майчин дом:
В края на март, 2011 година, аз постъпих с адски болки в ГЪРБА в Майчин дом.Защо там ли?! Ами защото бях бременна и то в 8-ми месец.
Беше около 4 часа сутринта. Не искам да навлизам в подробности относно обстановката - пълна мизерия и мръсотия. Та така, след постъпването се паднах при него в Патологията. Водеше се ординатор на няколко от стаите там и уж следеше състоянието на пациентките. Аз се паднах в стая с едно момиче, което също имаше проблем с гърба и двете бяхме оставени на произвола на съдбата, защото случаите ни не бяха в областта на акушерството и гинекологията, но паради факта, че сме бременни, си ни държаха там.
Хранов е доста простоват, поне откъм изказ и поведение. Бих казала груб. Изобщо не ми обръщаше никакво внимание, но за да си мина по пътеката, си ме държаха (седмица) в болницата. За да оправдаят присъствието ми, решиха, че имам пневмония (открита на 3-тия ден само със слушалка от някаква кукумицинка в поликлиниката на болницата). Почнаха да ми дават сироп за отхрачване, от който започнах да кашлям много, защото просто нямаше какво да отхрача, да ми дават антибиотик през устата и да ми бият антибиотик венозно. Аз си мисля, че щом са взели решение да ме натъпчат с лекарства, поне трябваше да предприемат риска да ме видят на рентген. Тези тъпаци направиха това на 6-тия ден от престоя ми, и то след като Чернев (шеф на отделението) дойде най-после на визитация и попита учудено как са могли да започнат да ме лекуват без да са поставили окончателно диагнозата. Пратиха ме на рентген СЛЕД започване на псевдолечението. Хем ме облъчиха, хем ме натъпкаха с антибиотици. Аз през цялото време плачех и исках да си ходя, защото бях убедена, че ме тровят и че нямам никаква пневмония. Че убиват детето ми... Искаха да ме държат 1 месец до раждането.
Чернев каза, че щал да предприеме дайствия (а дано, ама на дали) и че съжалява за случилото се, но всички сме били хора и ставали грешки... Когато е за чужда сметка е лесно...
Казвах на Хранов, че ме боли гърбът и че искам да си ходя, защото от неудобното легло нещата се влошаваха. Там леглата са с изтърбушени пружини като в студентско общежитие. Той каза да си донеса матрак от вкъщи. Мъжът ми намери из боклуците, които бяха струпани в коридора на отделението две дъски и ги сложи под дюшека и овърза пружините поне да не се свличат надолу. Хранов се разкрещя, че съм му осквернила (така се изрази) отделението...
След като излезе готова рентгеновата снимка и се оказа, че нямам пневмония, аз побеснях. Бях изписана скорострелно на следващата сутрин. Изведнъж решиха, че съм излекувана и няма смисъл да ме държат месец. А в тъпата им епикриза, пак за да оправдаят поемането на лекарствата, писаха, че съм имала плеврални сраствания и че съм дошла с болки в дясната половина на гърба. Аз се изсмях и им казах, че явно не правят разлика между дясно и ляво, защото дойдох с болки в ляво. Освен това, единият антибиотик и сиропът не бяха вписани в епикризата.
Та така, отивам аз при този гном, който между другото говори като селянин (не е зле да помисли колко лошо впечатление прави това), за да ме види на ехограф преди изписването.
"Е, Еленке - къде ше раждаш?"
Отговорих му, че преди случката си мислех да раждам там, но сега едва ли...
"Бебето ти е дребно и малограмажно - ама нищо, ше родих лесно. Ше е най-много 2700"
Апропо, преди постъпването ми на консултацията при проследяващия ме лекар се установи, че бебето ми е 2900 грама. И се роди 3250 - това ако е малограмажно, здраве му кажи!
Сега ще разкажа и какво се случи нощта преди изписването ми. Както казах, бяхме две в стая. Другото момиче беше трагичен случай - имаше някакъв проблем с гръбнака и изпитваше адски болки. Молеха се и плачеха да извадят бебето, защото то отслабваше в нея. Но нямаха пари. По-късно се чух с нея и се оказа, че са я задържали още след мен (беше влязла между гругото в 9-тия). За да кротува и да не им прави проблеми, я тъпчеха с успокоителни (диазепам). Тази нощ тя много рева и изнерви сестрите. На мен трябваше да ми се бие последната доза венозен антибиотик, защото "лечението" беше започнато и беше рисковано пък да се спре твърде рано самия антибиотик. Сестрата много се ядоса и изпусна спринцовката на пода. След което много бързо докато успея да реагирам ми я заби в абоката...
Това аз му го казах на Хранов, но той най-нагло ми каза - ми да съм била реагирала. Какво съм мълчала. Аз го попитах според него редно ли е това да се прави, той ми каза, че няма мнение...
Каза ми също, че хубаво съм била вземала антибиотици, профилактично било. Аз му казах той да си ги вземап рофилактично. И си тръгнах.
Аз съм отвратена от този човек!
Беше дълго, но се надявам да съм била полезна. Може би съм една от малкото, които просто не са имали късмет, но е факт, че при мен се случи.
Всъщност, имам страхотен късмет, защото имам прекрасна здрава, красива и силна дъщеричка.
Тя се роди във 2-ра градска болница, без избор на екип. Там ВСИЧКО беше различно. Много по-различно от Майчин дом.
Ето какзапочна моята одисея, която ме отведе в Майчин дом:
В края на март, 2011 година, аз постъпих с адски болки в ГЪРБА в Майчин дом.Защо там ли?! Ами защото бях бременна и то в 8-ми месец.
Беше около 4 часа сутринта. Не искам да навлизам в подробности относно обстановката - пълна мизерия и мръсотия. Та така, след постъпването се паднах при него в Патологията. Водеше се ординатор на няколко от стаите там и уж следеше състоянието на пациентките. Аз се паднах в стая с едно момиче, което също имаше проблем с гърба и двете бяхме оставени на произвола на съдбата, защото случаите ни не бяха в областта на акушерството и гинекологията, но паради факта, че сме бременни, си ни държаха там.
Хранов е доста простоват, поне откъм изказ и поведение. Бих казала груб. Изобщо не ми обръщаше никакво внимание, но за да си мина по пътеката, си ме държаха (седмица) в болницата. За да оправдаят присъствието ми, решиха, че имам пневмония (открита на 3-тия ден само със слушалка от някаква кукумицинка в поликлиниката на болницата). Почнаха да ми дават сироп за отхрачване, от който започнах да кашлям много, защото просто нямаше какво да отхрача, да ми дават антибиотик през устата и да ми бият антибиотик венозно. Аз си мисля, че щом са взели решение да ме натъпчат с лекарства, поне трябваше да предприемат риска да ме видят на рентген. Тези тъпаци направиха това на 6-тия ден от престоя ми, и то след като Чернев (шеф на отделението) дойде най-после на визитация и попита учудено как са могли да започнат да ме лекуват без да са поставили окончателно диагнозата. Пратиха ме на рентген СЛЕД започване на псевдолечението. Хем ме облъчиха, хем ме натъпкаха с антибиотици. Аз през цялото време плачех и исках да си ходя, защото бях убедена, че ме тровят и че нямам никаква пневмония. Че убиват детето ми... Искаха да ме държат 1 месец до раждането.
Чернев каза, че щал да предприеме дайствия (а дано, ама на дали) и че съжалява за случилото се, но всички сме били хора и ставали грешки... Когато е за чужда сметка е лесно...
Казвах на Хранов, че ме боли гърбът и че искам да си ходя, защото от неудобното легло нещата се влошаваха. Там леглата са с изтърбушени пружини като в студентско общежитие. Той каза да си донеса матрак от вкъщи. Мъжът ми намери из боклуците, които бяха струпани в коридора на отделението две дъски и ги сложи под дюшека и овърза пружините поне да не се свличат надолу. Хранов се разкрещя, че съм му осквернила (така се изрази) отделението...
След като излезе готова рентгеновата снимка и се оказа, че нямам пневмония, аз побеснях. Бях изписана скорострелно на следващата сутрин. Изведнъж решиха, че съм излекувана и няма смисъл да ме държат месец. А в тъпата им епикриза, пак за да оправдаят поемането на лекарствата, писаха, че съм имала плеврални сраствания и че съм дошла с болки в дясната половина на гърба. Аз се изсмях и им казах, че явно не правят разлика между дясно и ляво, защото дойдох с болки в ляво. Освен това, единият антибиотик и сиропът не бяха вписани в епикризата.
Та така, отивам аз при този гном, който между другото говори като селянин (не е зле да помисли колко лошо впечатление прави това), за да ме види на ехограф преди изписването.
"Е, Еленке - къде ше раждаш?"
Отговорих му, че преди случката си мислех да раждам там, но сега едва ли...
"Бебето ти е дребно и малограмажно - ама нищо, ше родих лесно. Ше е най-много 2700"
Апропо, преди постъпването ми на консултацията при проследяващия ме лекар се установи, че бебето ми е 2900 грама. И се роди 3250 - това ако е малограмажно, здраве му кажи!
Сега ще разкажа и какво се случи нощта преди изписването ми. Както казах, бяхме две в стая. Другото момиче беше трагичен случай - имаше някакъв проблем с гръбнака и изпитваше адски болки. Молеха се и плачеха да извадят бебето, защото то отслабваше в нея. Но нямаха пари. По-късно се чух с нея и се оказа, че са я задържали още след мен (беше влязла между гругото в 9-тия). За да кротува и да не им прави проблеми, я тъпчеха с успокоителни (диазепам). Тази нощ тя много рева и изнерви сестрите. На мен трябваше да ми се бие последната доза венозен антибиотик, защото "лечението" беше започнато и беше рисковано пък да се спре твърде рано самия антибиотик. Сестрата много се ядоса и изпусна спринцовката на пода. След което много бързо докато успея да реагирам ми я заби в абоката...
Това аз му го казах на Хранов, но той най-нагло ми каза - ми да съм била реагирала. Какво съм мълчала. Аз го попитах според него редно ли е това да се прави, той ми каза, че няма мнение...
Каза ми също, че хубаво съм била вземала антибиотици, профилактично било. Аз му казах той да си ги вземап рофилактично. И си тръгнах.
Аз съм отвратена от този човек!
Беше дълго, но се надявам да съм била полезна. Може би съм една от малкото, които просто не са имали късмет, но е факт, че при мен се случи.
Всъщност, имам страхотен късмет, защото имам прекрасна здрава, красива и силна дъщеричка.
Тя се роди във 2-ра градска болница, без избор на екип. Там ВСИЧКО беше различно. Много по-различно от Майчин дом.
Дълго време се чудех дали да споделя и аз моето мнение за въпросния "професионалист" д-р Хранов, защото ми се струваше загуба на време да се връщам към нещо, което е минало, но смятам че е редно освен суперлативите за един доктор да се чуят всички други мнения, та ако има някой който желае да ражда при него, да си направи по-добра преценка.
Изключително съм разочарована от отношението на така прехваления специалист. От няколко мои познати бяха ми го похвалили, но аз не мога да кажа нищо хубаво. Никога и никъде не съм срещала такова пренебрежение и грубост, от който и да е доктор. Освен че ми говореше като на някаква натрапница, която го притеснява, че иска да ражда при него, като си плати, при прегледа на ехографа в отделението на 10 етаж ми каза, че бебето е много малко (явно не само при мен минава с този номер), каза че бебето ще се роди не повече от 2500 гр., а то се роди 3200 гр., Използва същите думи, като на момичето от предходния пост. Как аз съм си казвала да е по-малко бебето, за да го родя по-лесно, едва ли не, че аз съм била виновна за това. Да съм стояла мирно, че съм му пречела да ме прегледа, и то с такъв тон, че очаквах всеки момент шамар да ми удари. Говори на някакъв неприятен диалект, и според мен има изключително негативно излъчване. В крайна сметка успя да ме стресне доста, казвайки че има много проблеми, че плацентата не се храни, че плода е изключително малък, а родих напълно здраво дете, слава Богу. С какво го нервирах толкова този човек, така и не разбрах, държах се изключително въздържано, точно с цел да не досаждам с въпроси, защо разбирам че и те са в стрес с тази професия. Болно ми беше, че въпреки че искахме да си платим ми се демонстрираше, че не съм достойна да съм му пациентка. И все пак по стечение на обстоятелствата, родих през нощта, той не дойде, а от дежурния екип, който беше на смяна останах много по-доволна. Никой не се е държал с мен като с принцеса, но хората си свършиха работата професионално. Родих естествено и раждането мина безпроблемно, само където ми остана една горчивина от престоя ми във МД и от великия специалист д-р Хранов. Не го препоръчвам на никого, но и до ден днешен не мога да си обясня на каква база той дели пациентите си, и с едни е внимателен и позитивен, а с други простак и грубиян.
Изключително съм разочарована от отношението на така прехваления специалист. От няколко мои познати бяха ми го похвалили, но аз не мога да кажа нищо хубаво. Никога и никъде не съм срещала такова пренебрежение и грубост, от който и да е доктор. Освен че ми говореше като на някаква натрапница, която го притеснява, че иска да ражда при него, като си плати, при прегледа на ехографа в отделението на 10 етаж ми каза, че бебето е много малко (явно не само при мен минава с този номер), каза че бебето ще се роди не повече от 2500 гр., а то се роди 3200 гр., Използва същите думи, като на момичето от предходния пост. Как аз съм си казвала да е по-малко бебето, за да го родя по-лесно, едва ли не, че аз съм била виновна за това. Да съм стояла мирно, че съм му пречела да ме прегледа, и то с такъв тон, че очаквах всеки момент шамар да ми удари. Говори на някакъв неприятен диалект, и според мен има изключително негативно излъчване. В крайна сметка успя да ме стресне доста, казвайки че има много проблеми, че плацентата не се храни, че плода е изключително малък, а родих напълно здраво дете, слава Богу. С какво го нервирах толкова този човек, така и не разбрах, държах се изключително въздържано, точно с цел да не досаждам с въпроси, защо разбирам че и те са в стрес с тази професия. Болно ми беше, че въпреки че искахме да си платим ми се демонстрираше, че не съм достойна да съм му пациентка. И все пак по стечение на обстоятелствата, родих през нощта, той не дойде, а от дежурния екип, който беше на смяна останах много по-доволна. Никой не се е държал с мен като с принцеса, но хората си свършиха работата професионално. Родих естествено и раждането мина безпроблемно, само където ми остана една горчивина от престоя ми във МД и от великия специалист д-р Хранов. Не го препоръчвам на никого, но и до ден днешен не мога да си обясня на каква база той дели пациентите си, и с едни е внимателен и позитивен, а с други простак и грубиян.
Момичета, съжалявам,че сте изпитали негативни емоции по време на бременността си, независимо от причината. За 4 години и 3 бременности можете да си представите колко интензивни са били срещите ни с д-р Хранов. Мисля,че съм го виждала във всякакви настроения-и той е човек все пак, и той може да има лош ден. Със сигурност не е човек, който глези пациентките си, не е мазен само и само да се хареса на някого, защото може да изкара пари от него. Но той е такъв и извън професионалния си живот. Знаете как е между хората-понякога си пасват,а понякога не.
Виждала съм го как страда за пациентка и бебето й,която дори не беше негова. Мъжът ми го е виждал как се бори за живота на друга пациентка. Имам познати които случайно са попадали при него-такива,които са страшно доволни, но имам и познати, които не са толкова доволни.
Между другото не познавам друг човек, който да чете, колкото него, направо ме е изумявал
Виждала съм го как страда за пациентка и бебето й,която дори не беше негова. Мъжът ми го е виждал как се бори за живота на друга пациентка. Имам познати които случайно са попадали при него-такива,които са страшно доволни, но имам и познати, които не са толкова доволни.
Между другото не познавам друг човек, който да чете, колкото него, направо ме е изумявал
Препоръчани теми