Баба Марта на дечицата върза на ръчицата мартенички чудни.

Тофиии , много се радвам, че изходът е добър и за двама ви!
И аз настръхнах докато четях,да не се е получила руптура на белега?.. Ей така стават някой път нещата, в последния момент и абсолютно неочаквано. Добре че си била на правилното място ...
Разказът ти е точно за онази фанатична тема за домашното раждане на всяка цена...
Успешно кърмене ви желая и аз! Малко ще е зор с баткото, но пък Диданка ти е дала хубав съвет, Йоши също е изпратен да гледа филмчета или пък гледа при мен в стаята, или разглежда книжки. Постоянно се обясняваме как той е голямо момче, а Яни е бебе и има други нужди. И колко е хубаво да си голям батко - имаш си колело, можеш да пиеш какао... примерно. И всякакви ей такива, че бебетата не разбират, затова плачат и т.н. Йоши повтаря постоянно как той е голям Йоши, а Яни е бебе и е много щастлив! Ще свикне Марти, малко време ще му трябва. Може да пробваш и в слинг да кърмиш бебето, когато поукрепнеш .
Бързо възстановяване! Страхотни сте и четиримата, направо си им като една какичка, изобщо не личи да си била доскоро бременна! 

Утро, мойто мнение е като на Шамс... Гледай малко по-лежерно и не се хаби за неща, които не можеш да промениш. Бабата като я е разхождала толкова време и Симона е издържала, значи всичко е наред. Не винаги трябва да има абсолютен ритъм. Аз с мойте двама вагабонти се опитвам да въведа уж някакъв, но познай дали става, а преди Яни Йоши никога не е имал режим, когато-тогава. Заради бебето се старая, защото ми е непосилно и с двамата един след друг да се занимавам, а на спящия да пазим тишина, а аз пък изобщо не мога да си почивам. Щом не прави номера на баба си детето и се разбират някак, оставяй ги да се оправят ... А за яслата, на Йоши все съм му разказвала колко е хубаво, каква привилегия е да те вземат там при децата и че за малко отива, после си го вземам, щото повече не дават. Но той след първата седмица вече не искаше да си ходи на обяд, сега чака с нетърпение да дойде краят на август и ще остава и следобед. Просто се опитай малко въодушевление да вкараш, ако не си пробвала, много ми е мъчно като те чета как си трошиш нервите. Децата са вече големи и много добре разбират, че някои неща трябва, а някои не трябва да се правят или стават...

Диде, дано мине тая черна антибиотична серия при вас най-накрая, намъчи се Радостче !

Илиянче, стискам палци за Йоси - да се оправя бързо и да не се окаже нещо различно от някой безобиден заблуден вирус ...

Тофи, да ти е жив и здрав малкия (и големия де) юнак!  Добре, че всичко вече е минало, не мога да си представя какъв страх си брала.

Тофи, честито ти малко юначе! Да са ти живички и здравички и двете момченца, както и ти и цялото ти семейство, разбира се Много сте сладки и четиримата Разплаках се и аз от твоя разказ... Между другото това на мен ми е най-големия кошмар - ако не дай си боже се наложи да ме оперират някога, да не подейства упойката. Бях гелдала такъв репортаж преди години, за жена, раждаща секцио - как въпреки че била упоена, чувствала всичко, но не можела да реагира И оттогавааа... Радвам се, че всичко е минало вече

Моето неуморно Стефче също заспива с триста зора на обед, ноооо - и аз не се давам! Докато мога ще я натискам да спи, че и аз да си почина малко, може и един час да е, но си е мой! Диданче, и ние се приспиваме още понякога - гушкам я и й пея тихичко докато поумалее малко и тогава я слагам в легълцето й.

Дидипиди, а ти защо се нервиш толкова, че Радостче иска да спи при вас. Вярно, че е редно всеки в легълцето си, но пък това са мигове на близост, за които после ще си спомняме с умиление. Поне така мисля аз, де Стефи например пък винаги е спала в леглото си, едва от скоро пожела на няколко пъти да я вземем при нас, но не я свърта особено и я връщаме пак в креватчето й в повечето случаи. Но докато се гушкаме ми е много миличко

Нали живот и здраве октомври ни предстои и на нас тръгване на градина - голямо агитиране й провеждаме на Стефи Всеки ден й обясняваме колко е хубаво в градинката с дечицата, как ще играят, пеят, танцуват, ще им разказват приказки, ще се хранят самички, после ще спинкат... И да ви кажа - има супер положителен ефект. Едва чака Стефчето да стане голяма и да тръгне на градинка, първия ден поне ще отиде с желание, убедена съм. За втория не съм сигурна, но за първия - да Естествено не й спестяваме, че ще я оставяме на учителката, ще казваме чао и мама и тати ще отиват на работа, дори наблягаме много на това.

Утро, Дано наистина вече се адаптира Симонка и отмине този период. Съчувствам ти искрено. Не знам, ако бях аз как и дали бих се справила. Сигурно и аз щях да се обвинявам...

Хайде лека от мен, че се поулях

Добро утро!
Днес с радост я заведох на яслата след вчерашните изпълнения на бабата. Там поне са свикнали да се грижат за малки деца и им знаят потребностите. Аз уж гледам да не се ядосвам много - наясно съм, че съм в неизгодна позиция и се налага някой друг да ми гледа детето и не е редно много да имам претенции, ама понякога пък виждате, че няма начин. Значи вчера в обедната почивка аз всъщност ги срещнах на центъра в 12:40 и много се притесних, тъй като Симона ми се видя една вяла и без никакво настроение - помслих си да не се разболява. Тогава не ми хрумна, че е уморена, защото моят делничен ритъм е друг. Но като се върнах на работа и се размислих.... Наистина случва се да се поуморят децата, но при нас беше извънредно положение, тъй като последните три нощи, а и в неделя следобед почти на сме спали. Детето беше извънредно уморено и определено имаше нужда от почивка. Много им беше весело вечерта да ми разкажат как заспивала на масата на обяд и даже казвала : заспивам....  Такова нещо никога не съм допускала да се случи.....
А за яслата - мисля си, че пред Симона не показвам, че ми е стресиращо и на мен. Гледам да сме спокойни сутрин /малко трудно се получава при положение, че тя ревва още щом си отвори очите/, но правя всичко възможно да я успокоя и да я убедя, че на яслата е хубаво. Говоря й за децата, за лелите, за това, което ще правят там.... По принцип тръгнах много положително настроена да я водя на ясла - каката само първата седмица малко е хленчила и после никакъв проблем не сме имали нито с ясла, нито с детска градина.  Симона обаче е друга работа.... Чувствам се гадно просто, че на детето не му харесва а е принудено да прекарва там целия ден. Дано свикне все някога! Не мисля да я оставям бабата  да я гледа - първо, че ме нерви страшно много, второ, че така и така сме се хванали на хорото - все трябва да свикне с деца Симона.

Извинявам се много, че ви затрупвам с моите проблеми, но така ми олеква като ви споделя....  Благодаря ви, че ме изслушвате!   

За следобедния сън, дето дискутирате - още им е много рано на децата да карат без следобеден сън. Някъде чак към последните групи на детската градина - 5 годишни, тогава спират да спят през деня. При вас се получава така, защото сте си вкъщи и стават късно децата, затова. Пробвайте да ги вдигате малко по-рано, за да им се доспи до обяд! 

Тофче, честито ти малък мъж, да ти е жив и здрав  !

Диданка, голям сладур е Момо с новата прическа !

Утро, аз Алекс от сега я мисля за градинката и очаквам големи драми , но съм решила да бъда непреклонна. Не може да си ги отглеждаме до големи, трябва да се социализират и свикват сами. Всички приятелчета (наборчета) на Алекс отдавна са  на градина, баба и като я води в парка няма с кого да си играе, защото са само бебета.
За бабата - не се ядосвай, и моята свекърва ги върши такива, като се заприказва с приятелки и забравя за времето.

Всички болнички бързо да оздравяват!

Тофи, добре че е минало страшното, направо ми призля като прочетох какво ти се е случило 

Фафи вчера не спал в яслата, та снощи в 8 ч. заспа за секунди. Много бях доволна, само дето в 3 и половина взе да мрънка, да суче, и в четири каза, че иска в тоалетната, ама не можа да стигне навреме. Страшна диария, целият се омаза, та се къпахме. После, разбира се, не пощя да спи въпреки кандърмите и сутринта изпозаспали се закарахме на ясла и сега дремя в офиса  Дано да може да подремне малко и да си почине, бедното.

Иначе нашият проблем е, че не ще да стои с баща си. Ако съм там - може, ако ме няма обаче и за секунди не иска да остане, а вчера и днес рева да го водя на ясла, но да не го оставям на баща му.

Здравейте 

Аз ви чета редовно, но все нямам време да пиша 
Аз съм вече "мома"  Никол я оставих в Гърция при наште......
Гледам говорите за режим, спане .... При нас заспиването е проблем откакто поотрасна (може би след годинката), а като си спомня като бебе как спеше - хранехме се все с пощипване по бузите. Дори се притеснявах да не я посиня  Та откакто тръгна на градина всеки обяд там си спеше като войник, но събота и неделя НЕ. И аз започнах въобще да не се тормозя да я приспивам. Еми писваше ми по 2-3 часа да шъткам и водя преговори.
Като заминахме в Гърция миналата седмица усетих коренна промяна. Там има страхотен апетит (тук последните седмици дали заради честите хреми, незнам за какво, но ядеше само боклуци). Спи всеки обяд по 2-3 часа, изобщо явно климата си оказва влиянието върху нея.
Засега я залъгват, не сме се виждали по скайп, че може да се разстрои - доста беше свикнала с мен напоследък....

  Бързо оздравяване на всички болнички.

мараба!
дребния още е с Т. днеска пак го водихме на лекар. уж само гърлото, ама вече четвърти ден е с 39. писнаааа мииии! нищо де. ходихме този път не при нашата си педиатърка, ами при Масларски, много симпатичен и много мил и спокоен човечец. прегледа го обстойно и заключи, че няма нищо притеснително и се надява до 2 дни да се оправи самичък, ако не - ще му мислим.

така, а сега по темите за нашите сладки скорпиончета

Ида спи на обяд, рядко пропуска, но е имало и такива случаи. ако я видя, че не й се спи, особено ако сме си у дома и не сме излизали преди обяд, т.е. не се е уморила, я оставям да си играе в нейната, с уговорката, че щом няма да спи искам да пази малко тишина, да чете книжки или да си реди пъзел - не ме интересува, искам тишина и се получава. после обаче вечерта заспива права още в 8. така ако не съм си взела обедния час-два почивка, си ги вземам с по-ранното й лягане, иначе ляга към 10.

Утро, за Симона и яслата, защо не пробваш техниката "отразяване" на чувствата, има я описана в книгата, която ти препоръчах. Идеята е да седнеш и да поговориш с нея, да й обясниш, че знаеш, че не иска да ходи на градина, че разбираш, че й е мъчно, че на тебе също не ти се ходи на работа, но тряба, и за теб би било по-приятно да си останете цял ден заедно, но няма как, трябва да отидеш на работа, за да има парички. Идеята е да й покажеш, че прекрасно разбираш какво изпитва, че е напълно нормално да изпитва тези чувства - тъга, гняв, самота, и да й дадеш ноу-хау как да се справи с тях. Примерно да й кажеш, че знаеш, колко й е тъжно за теб, но ако седне и ти нарисува една картичка докато теб те няма, така по-бързо ще й мине времето. Или пък й предложи твоя снимка и всеки път, когато й домъчнее за тебе да може да си я поглежда. Кажи й примерно, че ти като си на работа си имаш нейна снимка на бюрото и често я гледаш. Покажи й, че ти също ги изпитваш тези чувства, но ето ,че има начин, да ги преодолееш.

Аз лично имам голям напредък с Ида от както следвам тези съвети и "отразявам" емоциите й. Те все още са малки и не знаят как да се справят със силните емоции, за това плачат или ги избира на агресия. Ако им се покаже, че това, което изпитват, е съвсем в рамките на нормалното и им се даде метод да овладеят чувствата си, ще са по-спокойни и по-уверени в себе си.
Освен това, когато си говорим за чувства, трябва да сме много прями с децата, за да могат в бъдеще сами да разпозанват ситуациите и емоциите. Примерно днес бях много притеснена заради Йоси и свекърва ми дойде, два пъти по-притеснена от мене, и започна да си предава притеснението върху мен, аз обаче кипнах и направо я изгоних, въобще нямах нерви да слушам нечии притеснения, имам си моите. Ида съответно стана свидетел на сценката и ме попита защо се карам на баба и каза, че  се е уплашила. Аз седнах до нея на земята, прегърнах я и й обясних, че съм много притеснена, защото Йоси е болничък и заради това и съм изнервена. Онясих й, че съжалявам, че така съм се скарала на баба, но съм й се ядосала. Обясних й, че не съм искала да я плаша. Просто се притеснявам, че Йоси има температура и ще трябва да го водя пак при леля доктор. Милата накрая стана и прегърна Йоси, цунка го и заключи "да, топличък е, има тепетура", прегърна го и каза "спокойно, мама ще те заведе нпри леля доктор". След това сама закуси, и се облече и обу за градина, само с две три подканяния и напомняние, че мама тази сутрин е притеснена и трябва бързо да отидем до градината, за да мога да заведа Йоси на преглед. Малко подробна станах, но идеята ми е, че ако им обясним чувствата и емоциите си, те по-лесно ще ги разпознават и по-адекватно ще реагират. В противен случай можеше просто нищо да не й обяснявам, а да продължа да викам след нея цяла сутрин, а тя съответно да ми прави на пук. Така занеше, че не си играем, а съм сериозна и наистина трябва да хапва и да се облича. Други ситрини си играем и се гоним из вкъщи, но днес беше по-различно и се изискваше по-различно поведение от нея.
МИсълта ми е, че не трябва да забравяме, че са деца, но и трябва на моменти, когато изискваме от тях по-сериозно поведение, да подходим с разбиране и търпение.

Илка, много ти благодаря за подробния пост! Книжката, чийто е-вариант публикува тук, започнах да я чета последните дни, но хаотично и точно на описаното от теб не съм попаднала още. Иначе някои от нещата и аз ги правя, но явно има още какво да се желае. 

Момичета, благодаря за пожеланията(във ФБ)    и да почерпя по случай 21 РД 


Тофи  дано всичко е приключило 

Стискам палци на болните дечица бързо да са оздравяват 

По темата за ясли,градини и стоене без мама не мога много да споделя т.к. все още се гледаме с малкото чудо.

За спането мога само да кажа че напълно разбирам как може едно дете да не спи 12-14 часа  Моето чудо редовно ми прави такива маратони  Всичките ми опити да го приспя завършват с неуспех. Аз си лягам и момъка си носи играчките в леглото при мен да не скучае докато спя 

НОВА ТЕМА