Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Напълно те разбирам единствено имаме сили заради децата да продължим да съществуваме не да живеем.Вчера бяха 20 дни от смърта на съпругът ми събрахме се само най близките не исках да отида при тях, не исках това да е за моят Георги гушках тенистката му и плаках,плаках и се питах защо Господ ми го отне а толкова силно се молих да се оправи поне да е жив друго не исках.Сега живея половин живот,моята половинка моята сродна душа е няма.

Чета те, а все едно аз съм го писала .. Прегръщам те...

Утре трябва да тръгвам на работа,винаги си говорихме по телефона нищо,че само до преди час сме спали един до друг.Всяка почивка му се обаждах а ако пропусна звънеше той,веднага след работа му звънях да го чуя да го попитам иска ли нещо да ядене или да приготвям просто нещо.Животът е като кула от карти при най малкият полъх и се срутва,така се срути и моят живот не остана нищо.Само двете деца заради които да съшествувам на този жесток свят,преди ме беше страх да умра,но вече не ако така ще съм с него.Личната лекарка иска да ме праща на психиатър,за антидепресанти на психолог,с две думи май в лудница искат да ме пратят май май.

Иди при специалист, аз също ходих. При мен се случи така че все още кърмех и не ми позволиха да пия каквото и да е . Пробвах с малко валериан, но детето се опиваше и спеше по цял ден.  После беше много изнервено. Чувствах се ужасно тогава, защото знаех, че няма да е доволен и съгласен, че причинявам това на малката. Та така се оттървах от лекарства. От днешна гледна точка, по-добре .. после трудно се спират.
Психиатърката тогава ми каза да си дам време до 6тия месец от загубата, ако и тогава смятам, че имам нужда от лекарства да отида отново. След 6 месеца реших, че след като съм се справила .. няма да посегна към лекарствата, а беше тежко. Беше зима,   а аз в майчинство, затворена у дома. Само големия ни син се прибираше и виждах външен човек ..
Помня говорих с моя близка изгубила съпруга си преди година.. тя беше прекалила с лекарствата. Изпадаше в кризи, лежа в болница... Разговорът с нея ми подейства разтърсващо, защото си казах .. Боже, нямам прави, кой ще се грижи за децата ми .. просто нямам право .. !
Такива мисли ме запазиха..., а е трудно, толкова е трудно!

Аз Ксанакс все още пия,почнах от следващият ден в който той влезе в болницата.Иска ми се и него да спирам дори а не да почвам и нови малкият ми е на 5г силно привързан към мен не мога да си позволя кризи и други съпътсващи екстри.Ако отида ще е при психолог не при психиатър те знаят само лекарствата и нищо друго.Брат ми познава билките казал ми е да пия чай от Жълт Кантарион че той антидепресант ама дали го пия е друг въпрос.На моменти съм горе долу добре,на моменти изпадам в кризи на рев и яд иска ми се да удрям,да чупя да крещя.Всяка вечер го сънувам,всяка нощ аз или преживявам кошмара или се усещам че е сън а него го няма ще се събудя и няма да го има.Даже веднъж сънувах че плача и го удрям яростно затова,че не ме е послушал и сега го няма.
Незнам как ще прозвучи,но му бях казала,че за рожденият му ден (30.05) щу си направя татус с неговото име в знак,че го обичам и той беше съгласен (аз нямам и той също)но тогава нещата се объркаха и го оставих за юни,но пък тогава влезе в болницата и 2 седмици по късно почина.Та мисълта ми е,че няма да се откажа и ще си направя няма да е както първоначално го обмисляхме заедно,но в негова памет и в знак,че завинаги ще бъде в сърцето ми ще е направя.

Всички усещания, които описваш са съвсем нормални .. минала съм през тях .. преминали са в други и така.
Относно татуса .. прави нещата, както искаш и усетиш .. няма правилно .. няма грешно

Момичета, чета ви и плача. Минаха 3месеца и ми става още по-тежко и трудно да продължа живота. Знам, че трябва да го изживея до тогава докато и на мен и е писано, и после да ида и аз при него. Вчера за пръв път видях детето ми което е на 10годинки толкова притеснен за мен, държеше се като възрастен човек. Случи се така,че не бях добре и трябваше да отида на спешен кабинет до Пирогов. Милото през цялото време плачеше и казваше мамо грижа ми е за теб само ти ми остана и само питаше добре ли съм. Толкова е страшно и когато го няма любимия човек до теб за опора подкрепа,ужасно дори и в такъв момент се чувствам сама. Защото знам, че ако беше до мен нямаше да е така. Обичам го Липсва ми. Но знаете за първи път се оплаших, за детето. Задавах си въпроса а ако ми се случи нещо той какво ще прави, кой ще се грижи за него. Плаках и продължавам да плача. Момичета би ми било приятно да се запознаем ако има желаещи.

Рени (може ри така да ти казвам) напълно те разбирам,само това ме крепи жива мисълта,че трябва да съм до децата и мисълта какво болка ще им причиня ако се случи и на мен нещо.Загубиха баща си ако загубят и майка си,болката ще им е в стотици пъти по силна и разрушима от нашата в момента.Пиша го,и самата аз си го повтарям като папагал защото на моменти съм спокойна и в следвашият плача,и ми идва да....
Моето момченце преди половин час бях в банята и той не ме видял къде съм и го чувам по коридора "Мамо,Мамо,Мамо къде си" но тихичко и уплашено.Четох една книга на Хироши Мотояма много ми хареса и в момента искам да вярвам че е точно така и той и аз сме свързани и отново ще бъдем заедно дали там или тук,но знам че съм била с него и преди,бях сега,ще бъда и занапред.Отнесох се,прегръщам ви.

Рени,този пост все едно аз съм го писала, моето дете също пребледнява и постоянно пита добре ли съм,а аз определено все се чувствам не добре.Опитвам се да се справя без лекарства,но Ксанакса не го вадя от чантата,за всеки случай.Не пиша често,но темата я препрочитам няколко пъти и благодарение на това ,което споделяте успявам да си давам кураж.При нас днес става година и 1месец,но не мисля,че ми е по_леко,напротив даже мисля,че на моменти и по-зле става.Опитвам се да изглеждам и да се държа нормално,заради децата,но само аз си знам какво ми е и четейки тук някак си намирам разбиране.Пожелавам на всички  ви и на себе си здраве за да си отгледаме децата и сили да съумеем да продължим напред

Днес ми е изключително зле,снощи го сънувах усещах болката от това че го няма.Сънувах,че на спалнята щорите са отворени и се вижда кацнало сиво гълъбче с качулка(от любимият му суитчър) и аз казвам на децата вижте това е тати а досега не съм го оприличавала на това.Много ми е тежко,боли свиват ми се гърдите искам да плача,да викам.Вчера си поговорихме с дъщерями на 13г е,казах и неща които трябваше аз да чуя от някой но който и да ми ги казваше не го чувах и вчера като ги казах на нея и на мен подействаха.Вчера бях спокойна а днес съм все едно в самото начало на всичко няма да споменавам какви мисли ми минават през главата само и само тази болка да спре!

Сега се прибрах от село . Оставих всички деца на село за ваканцията . А аз съм сама у дома . Гадно . Ех ако имах повече отпуска да можех да съм си с децата . Трябва да се хвана за някаква работа , защото е  самотно и ми липсват . Малките се разплакаха , а мен направо ме приболяват гърдите .

Не се затваряй сама в къщи, излез с приятелка или направи нещо лично за себе си,знам ,че не ти е до това,но   живота продължава някъкси.Аз също имам  болки в гърдите,в началото мислех,че съм болна от нещо,след това осъзнах ,че това е мъката,стои си там и не минава,само на моменти по-силна става.

На 01.08. имах рожден ден . Свекърва ми доведе малките и си изкарах добре . Само мъжа ми липсваше . На 02 . 08 . станаха 5 месеца от както почина . А днес е 03. 08 . Днес пак съм сама , но се захванах да чистя къщата и други неща . Сякаш по се живее , като минаха тези два дни . bubbolina успокоихте ме за болката в гърдите . Бях започнала да се притеснявам . Странно уж ми е все едно дали ще съм жива , а пък се притеснявам . Отивам да чистя . Момичета , мисля за вас и се надявам да сте добре . Търся с нетърпение да прочета за вас и емоциите ви . Надявам се да намеря пътя след време . Да стана добър родител , защото в момента не мога да се организирам . Дори ми липсвате . Не знаех ,че някога ще ми липсват и ще разчитам на хора , които не познавам лично. Но човек се учи докато е жив . Боже имам чувство че което и да кажа е черен хумор . Как ни разтърси живота . Чао от мен .

Мами, нищо не приключва с физическата раздяла, дръжте се, просто се дръжте. Проклетата болка я има и винаги ще я има, но тя не може да бъде по-силна от вас, защото нейната цена е възможно най-високата -  децата. Моят съпруг почина сега, в средата на юли, точно когато се радвахме с пълна сила, че е приключил новото лечение срещу хепатит С.  Направи кръвоизлив, постъпи внезапно в болница, направи още два кръвоизлива там за два дни и почина. В началото на месеца бяхме спокойни и радостни,  че сме победили болестта, в средата той почина. Лъгаха ни през всичките години в болница "Каспела" в Пловдив, през цялото време твърдяха, че черният му дроб е средно увреден, през три-четири месеца влизаше в болницата/ откакто разбрахме за хепатита през 2014-та г./ за какви ли не изследвания и различни процедури и никой нищичко не ни каза през цялото това време. Дори не знам причината за смъртта му, защото за два дни казаха 5 различни неща. И не ни казаха, че това е краят. В нощта, в която почина ние на сутринта тръгнахме с малкия към морето. Той искаше да му покажа морето, видях го предния ден в болницата, пак никой лекар нищо не ни каза, никой от нас, нито пък той си е мислил, че може да стане най-страшното. Заведох сина си  и му показах морето. И не съжалявам нито за секунда, затова че изпълних желанието му, а и на детето, защото и малкият го чакаше с нетърпение, от месец броеше оставащите дни до виждането на морето за пръв път.  Аз няма да се предам, каквото ще да става, да, колкото и да ме боли, знам че той иска да бъде така, той беше пример за борбеност и знам, че иска да продължа да се грижа с цялата любов и внимание, както досега,  за детето ни - за неговото образование, възпитание и усмивки. Двамата не се познаваха даже, само докато беше бебенце общуваха, ние не знаехме за мръсотиите в медицината, че всеки път не ни изследват кръвта за смъртоносните вируси, а я изхвърлят и казват на хората, че са здрави, докато умират. Кръвта ни не се изследва за хепатитите даже при задължителните изследвания за брак. Такъв е законът - пълна безотговорност към здравето на хората. За детето няма никаква разлика, пазихме се от заразния вирус, бяхме отделно, но той ме обичаше  много, както и аз него и мен много ме боли.  Винаги ми е помагал и ме е подкрепял във всичко, беше ми изключително близък - нещо, което не мога да кажа за голяма част от роднините ми. И той също за неговите. Борихме се с болестта, безпаричието, различни обстоятелства и хора.., с всичко се борихме и бяхме много близки. Ходеше на работа с последни силички, само и само да ни помага. И заради двамата, аз няма да се предам. Едно хапче не съм и няма да изпия,  на химията няма да се оставя. Напук на всичко и всички ще се боря с живота, с последната си капчица сила, ако трябва, както той се бореше до последно с болестта. Може  да ме помислите за луда, но той ме подкрепя - и от гробищата го прави. Толкова много знаци ми изпрати отгоре, дава ми огромна сила. Той реално спира сълзите ми. Не вярвам в господ вече, грях не грях не ми и пука кой какво ще си помисли,  след смъртта му вече не вярвам, даже вчера блъсках икони в стената, но моят съпруг ми изпраща знаци, мами, прави го, той иска да се усмихвам и да не се предавам, да се изправя срещу проклетата болка, той иска да сме щастливи с детето. Знаците: Точно в деня на погребението му, точно в часа на погребението му, няколко чайки ни обградиха в кръг/ бяхме във водата с малкия/ и летяха около нас известно време. От всички хора там, избраха да летят около нас с детето, в кръг.  Беше потресаващо, мами, нещо като красив, тържествен полет, обръч около нас, той ни защитаваше.  Дори хората започнаха да ни коментират, толкова явно беше това поведение на птичките / съпругът ми много обичаше всякакви птички/, показа ни, че винаги ще бди над нас с детето и ще ни закриля. Предният ден, вечерта, му купих картичка, събрахме мидички за него  детето и от всички сувенири, не знам какво ме накара, но му купих точно фигурка чайка. Той е погребан в ръчичките с нея, с картичката и мидичките. Майка му ги занесе и после пак се върна при нас. Той е при мен, хора. Почина на 20-ти ,погребан е на 21-ви, малкият ми изтекоха водита на 20-ти, родих го на 21-ви. Картите ни са с валидност до 2021-ва година, стаята в която бяхме на сватбено беше  номер 201-ви, апартамента на жилището му е 21-ви....Много обичаше всякакви пилета, природата...Изпрати ми клипче наскоро как едно врабче хваща с човчицата трохичка и я поставя в устичката на другото врабче, после пак я хваща и пак го храни - от човчица в човчица. Случи се 2-3 месеца преди да почине. Преди точно три дни - това се разиграва буквално до нас, пред краката ни с детето, на една детска площадка. Беше топличко, обяд, ние седяхме на пейката, заради сянката, а и малкият ядеше сладолед и по едно време гледаме две врабчета - едното хваща трохички от земята/ нали от меката настилка на площадката/ и ги слага в човчицата на другото, после още няколко пъти така и отлетяха. Е, кажете ми какво е това. Отива моя приятелка на морето, не знае, че е починал. Аз пак му купих сувенири от морето, за втори път, вече да му ги оставя на 9-я ден на гробищата - магнитче купих, едно сърчице дървено, което се отваря  и вътре има картинка с море и една костенурка със зелена шапчица, направена от рапанчета. Оставих ги на гроба отгоре. Връща се моята приятелка от морето, идва да ме види, след няколко дни се случва и ми носи в ръцете си магнит и познайте какво - същата костенурка, която аз оставих на гроба му. Те ги продават  с най-различни по цвят шапки, но нейната костенурка също със зелена шапка.  Казва ми, аз като я купувах, все още не знаех, че той е починал. Казвам и,  аз пък му я купих същата, просто тя ми хареса и му я занесох на гробищата. Тя направо се стресна, като и казах, че аз съм му купила същата. Детето ми е много послушно и възпитано, но все пак е малко дете и се случва да не слуша понякога. Само като кажа Васко има едно желание, да си измише зъбките/ нещо не искаше едната вечер да ги мием/ и веднага изпълнява всичко на секундата. Само казвам неговото желание е еди какво си и детето веднага изпълнява, за да е той щастлива звездичка, не тъжна. Той ми помага реално и от гробищата. И аз го виждам и го усещам. Не съм го сънувала все още, нито веднъж. Няма да се предам - заради него и заради детето. Преди да разберем, че е болен, за един мой рожден ден ми купи сърчице на Сваровски, от всички цветове и двамата най-много харесахме едно в черно със сиви проблясъци, без да знам аз тогава, че сега ще е част от траура ми. Мами, дръжте се, децата ви не заслужават да бъдете неадекватни. Така или иначе болката ще я има, тя няма да мине, животът няма как да продължи по същия начин за нас, няма какво да се лъжем, мъката няма да изчезне, но нека е само тази болка - нашата, защото децата заслужават цялото щастие на света - със или без бащи. Заслужават го, а отговорността за тяхното щастие е изцяло наша.  Моят съпруг ме подкрепя и аз го усещам. 

Днес е 04.08 един месец мина откакто го няма моето мило момче,един човек изпълнен с доброта и човечност,човек който винаги беше до мен в радост и болка.Днес дадох на сестра ми да качи децата на село,сутринта ставаха разправии и взех решение да отидат а аз останах както преди месец с тази разлика,че аз тогава също се качих а сега останах всяка сутрин се ходи на гроба до 40 дни а аз немога да го оставя и да не отида.Много ми липсва,сънувам го но от това повече ме боли,да го видя за малко и после да изчезне да знам,че ще се събудя и няма да го има.Миналата година когато бяхме на почивка,бяха най прекрасните 6 дни,не ходим за първи път,но за първи път тогава се почуствахме така добре и спокойни така щастливи а то било за последен път.Аз няма да се предам,ще живея заради децата ще се боря заради тях и ще продължа животът така както с него си го живеехме по трудно, но по неговия морален и човечен закон.


Обичамте мило,винаги ще си в сърцето ми!