Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

НЕ лекува времето. На тези дето ти го казват им кажи да идат да се снимат някъде... Мъката се размива във времето и се научаваш с нея да живееш. Ставаме едно цяло. Това е истината.

Абсолютно си права!

Мили момичета, простете, че нахлувам така в темата ви. Имам и аз своите проблеми, и затова нещо ме накара да вляза и да почета.  Съжалявам за това което ви се е случило, макар,че това няма да помогне. Ще си позволя да ви препоръчам една книга, която може би ще даде отговорите на въпросите които търсите, на мен ми помогна доста.
Книгите, които лекуват - книга 1: Книга от светлината
автор .Диана Мечкова
Радвайте се на дечицата които имате, това е нещото което ви е останало и никак, ама никак не е малко. Прегръщам ви!

Езотерична ли е книгата?

зависи какво се разбира под езотерична, но според мен това е книга която всеки трябва да прочете, книга от и за живота. Давам линк на сайта от който може да се прочете отделни страници от нея и всеки сам да прецени. Аз когато се двоумях дали да си я купя, прочетох отзивите и това наклони везните.

http://www.book.store.bg/p46911/knigite-koito-lekuvat-kniga-1-kn … ana-mechkova.html

Лека вечер

Мерси за линка. Измислици от името на Девата не биха допаднали на никой християнин.

На гроба му ходите ли момичета?

Аз, всъщност ние с детето ходим всяка събота. При нас така е прието. До изнасянето на година се ходи всяка събота. До изнасянето на 40 дни четвъртък и събота.
Но се и съобразявам с това, кога детето ми почива, защото ние пътуваме до провинцията. А пък през зимата едва ли ще можем да ходим всяка събота. Когато не можем просто ще си запаля свещичка и ще раздам на комшиите.
Така е при нас.

Атази книга просто не е от моите....

До 40 ден всеки ден ходехме със свекър ми и свкърва ми.Сега по принцип всяка събота но да ви кажа честно аз ходя всеки ден.Тази седмица несъм ходила няколко дни че е студено за малкото ми дете а и подготвям голямото за операция във вторник ще му вадят сливиците.Кандилото вкъщи паля всяка вечер.Много ми е мъчно и с всеки изминал ден ми става все по мъка и вече много ми липсва.Но той ми показва понякога че е до нас може да не ми повярвате но понякога вкъщи цвърка гумена играчка която ния нямаме такава случвало ми се и в двора когато малкия плаче или мрънка.Ходих при Мариана Илиева и тя ме свърза с него и вече съм сигурна че душите на хората не умират.Но той ми липсва много тялото му искам да го гушна да го целуна и т.н

Наденцето  , в книгата която ви препоръчвам пише точно това. Не умират, те имат свой живот така да се каже но без физическото тяло. Душите растат и затова е много важно да не скърбим до болка за тях,защото така ги дърпаме надолу , те тъжат и не могат да израстват, не могат да се завърнат спокойни там където са и да продължат да се учат, ако мога така да се изразя, за да се завърнат един ден отново в друг живот. Знам че може би ви звучи откачено или ненормално това което пиша, но аз така преборих скръбта за моята баба. Приемах я като майка и затова не можах дълго време да се примиря. Вече знам,че там където е , е само светлина, тя е просто щастлива и иска и ние да продължим да живеем щастливо.
Кураж, снощи се молих за всички  вас,  прочетох почти всичко, трогнахте ме, разплаках се и затова се престраших да пиша. Дано намерите и вие отговорите на своите въпроси.

Дано ти се приемат молитвите. Това горе не е според християнскатъа вяра. И аз си имам своите вярвания и се моля за душата на съпруга ми често.

Когато стана всичко с моето момче аз не можех да затворя очи, защото си отиде в ръцете ми. Мног бях уплашена. Свекърва ми и девер ми отидоха да им леят куршум, но аз отказах. Бях бременна, тъкмо влязох в пети месец и нещо в мен ме спря, беше ме страх, че мога да навредя на детето. Отидох в църквата, отчето ми прочете молитва за уплаха. Преди това поговорих с него, той беше отчето, който миропомаза съпругът ми, венча ни и направи опелото. Така се случи, не е било планувано. След молитвата започнах да спя, поне не виждах ужаса от последния му миг.
Всеки може да реши сам за себе си кое би му дало малко повече спокойствие, лично аз се чувствам по-добре да отида да се помоля в църквата, да му запаля свещичка.
На гробищата ходя рядко, защото няма кой да ми гледа детето, а не искам да ходя с него. А, за да отида трябва да хвана автобус, защото нямаше места в Централните гробища и го погребахме извън града в съседното село, там е Западния гробищен парк, но е на 8 км от табелата на града. Иначе, докато бях бременна ходех всяка събота, последно ходих с корема на 29.06, а родих на 01.07. Там и кучетата ме знаят вече, бременни жени рядко се срещат по такива места.
Но той е винаги с мен, в мислите ми!
Към Наденцето, ако усещаш, че потъваш, потърси помощ от професионалист! Не е срамно! Нямаш избор, не можеш да се предадеш, заради децата. Знай, че твоето момче ти е оставило най-милото си, има ти доверието да се грижиш за тях, знам, че вярва в теб, че ще се справиш. Казват, че Господ не ни товари повече от това, което можем да носим, не знам дали е така, твърде много товар носим.  И все пак, аз съм Му благодарна, че имам детето!!! Замислям се над факта, че, ако ми е писано да живея, в един момент малкия ще има само мен, няма баща, няма братя, няма сестри, няма да ги има и бабите и дядо му, не мога да се откажа, той е всичко заради, което живея, в прекия и преносния смисъл!
Тази мъка не се преживява, опитваш се да живееш с нея! За нас, нашите момчета са идеал, трябва да опитаме да възпитаме децата си така, че бащите им да се гордеят с тях и с нас!
Прегръщам Ви!

Аз наскоро четох книга за Пътят на душите след смъртта какво става с душата на човек и от всички случаи описани в книгата стигнах до извода че душата е вечна а само тялото умира но те душите продължават да са до нас.Просто ние не ги виждаме.

съгласна съм за душите че остават с нас 
Ти от кога си вдовица ?

Три месеца сами. Без нашият татко. Три черни месеца...

Marry Djane

Ти от кога си вдовица ?
Не съм вдовица бащата на детето ми не е починал но загубих познат който бе част от живота ми и стига си се бъркала в мъката и си ровичкала нямаш това право.