Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Групата във фейсбук не е лоша идея, но името предполага че е само за жени, загубили мъжете си, които са имали брак.

Правилно! Нека, който знае как да промени името на групата! Извинявам се!

Ще го променя. Идеи  за новo.
https://www.facebook.com/groups/361773029295569/?notif_id=164779 … ned&ref=notif

Досега препрочитах последния ни чат във вайбър от преди година точно. Една година откакто влезе в болница и го видях и докоснах за последно… 💔 Чувствам се все по-изгубена.

Още не знам с какво сме заслужили да преживяваме тази мъка…

Идеята за фейсбук група е много добра, браво. Изпратих рикуест за приемане

Тази група като че ли бе изоставена след миграцията във FB, но мисля, че има стойност защото комуникацията в двете е доста различна. Тук я няма динамиката на голямата аудитория а в някои случаи това е предимство.

Тук е някакси по позитивно и светло, във фейсбук групата ми идва малко в  повечко негативното, целта е да се разтоварваме и помагаме, а не да се натоварваме. Мен лично не ми е комфортно там и съвсем доброволно и осъзнато я напуснах.
Но хора разни, всеки със своята болка, така че кой както се чувства

А,аз дори незнаех, че има ФБ група...истината е , че не съм влизала отдавна, когато последно влезнах и четох...четох... толкова мъка

Сили и търпение за всички! Болката е огромнаааа!

https://chetilishte.com/%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d0 … HlP5mxA3J7ZdLDWLY

някои са малко крайни, но има и ценни мисли...

Не се пише, радвам се за което.
Мъката си е наша, ама човек някак почва да живее с нея.

Здравейте!

Отдавна не съм писала тук, а и виждам, че никой не пише. Дано сте добре и да няма нови страдащи хора като нас.
При мен стана година и един месец, но все още се чуствам както в началото, дори и по - зле. Да, по малко плача отпреди една година, но мъката не ме напуска и за секунда.
 Идва лято, топли и дълги дни, а няма го най - близкият ти човек, с който да изживееш пълноценно най - хубавия сезон. Не мога да планирам почивка както когато бяхме заедно, защото съм зависима от други хора. И изобщо за всяко нещо е така за съжаление. Семейството ми е разбито и няма връщане назад.
Мислех, че след годината утихват нещата, но не било така.... и може би няма да утихнат никога!
Липсва ми ужасно много. Във всеки един момент, за всяко нещо и навсякъде....

Kalina malina всички сме така.Това лято е много подтискащо,всички се радват,плануват а ние само тъжим.При мен моя любимго няма от 7 месеца.И аз плача все по-малко ,но мъката е все така голяма и болката от това,че него го няма и няма да се върне и вече няма какво да планувам.Аз живея ден за ден.

Тежко е, мъката е все така голяма, независимо колко време е минало. Скоро ще трябва да правя 4 години, откакто го няма моята любов и опора и ми се иска времето да спре… Вчера бях на РД на наша много добра приятелка, два дни преди това се чувствах много изнервена и през главата ми минаваха какви ли не оправдания, за да не отида. А тя ме посрещна със сълзи в очите и с думите “Събирам всичките си близки приятели, но ми е тежко, че един много ценен човек за мен няма да присъства”. И цяла вечер си спомняхме случки с него, смяхме се, плакахме и сякаш чувах смеха му. Радвам се, че приятелите му го помнят и си спомнят за него само с добри чувства. А аз продължавам всяка сутрин да го будя със запалена свещичка и целувка… 😢

Все ме преследват спомените от реанимация, последният ни разговор и моргата. Много мъка изтърпях и много сълзи изплаках. Липсва ми….. много ми липсва!!!

5 юли 2017г е денят а часът 07:32 сутринта станала съм в пет-шест часа а съм легнала в 23:45 помня го като,че ли се е случило днес!Предният ден 4 юли 2017г ми казаха,че шансът му да оцелее е 1% и,че докато има живот в него ще го поддържат!В същият ден на 4 юли в 23:45 той умира а диагнозата е "вклиняване на мозъчни структури"....на следващия ден с даването на документите от КАИЛ ми изваждат и такъв в който отказвам аутопсия не ме питат а направо си казват...."Няма нужда от аутопсия смърта е ясна от какво е няма смисъл да се реже!"А аз приех а сега съжалявам....не знам защо точно,но съжалявам с това поднасяне на "Няма нужда...."се съмнявам за лекарска небрежност!Но смисъл няма за търсене и ровене най малкото пък сега!Сутринта на 5 юли бях на село....там където започна нашата история,първата ни среща,първата ни  целувка предложението за брак и мястото от което ме "взе" от родителите ми.Там на същото място на което започна всичко там и завърши....нямах сила и смелост да чуя тежките думи,че съпругът ми е починал и телефона го вдигна сестра ми.Тя пое този удар вместо мен и нищо,че и е бил само зет тя както и цялото ми семейство уважаваха страшно много  съпругът ми.Аз бях на автопилот и се държах бях до болницата до погребалната агенция после до общината в градът ни до църквата....А когато се прибрах при родителите му....майка му беше решила,че от тук на нататък няма да се съобразява с мен!Беше решила,че щом синът и го няма аз нямам думата за нищо и бях навиквана за глупости за това,че бях решила и исках да бъде опят в църква а не да бъде направо сложен в гроба.Бях овикана за това,че казах,че трябва да се помисли и за гробното място!Бях овикана за какво ли не!Баща му обаче застана до мен и ме попита за всичко и ми чу мнението и ме защити пред нея.И нека тези които четат и я познават ако искат и да и кажат,че внукът им ходи там предимно заради дядо си!Не съм злопаметна не мразя,но помня всичко и не забравям кой как се е държал и се държа с него спрямо неговото държание.
Минаха 5 г и аз ги отбелязвам на 5 юли а не на 4 юли както се  води по документи.През тези 5 години животът ни се промени из основи.Едно нещо не се промени и това е спомена за него и болката,че ни напусна така рано и внезапно.Може би хора ще си кажат "Е да ама нали си има дете и друг мъж вече какво да и е!" Еми не казвам го честно и откровено,че не мъжът прави семейството-семейство....да би било страхотно да има мъжко рамо и другар....Но децата или по точно малката ми дъщеря ме събра и ме направи цяла....сега съм "свободна" жена в разцвета на силите не красавица,но не и лошо изглеждаща имам "правото" и "възможноста" да имам мъж/е.....Но.....не от това имам нужда,не от това съм имала нужда и преди!И да не е крайно и да не звучи лицемерно.....имам нужда от другар,но летвата е високо пробвах веднъж човека и да скачаше нямаше да я докосне а всъщност не се изисква много а само елементарно отношение което в днешно време и изключително изродено ....Втори път нямам сили и желание....
Лек ден и приятно лято ние тази година с малката дъщеря май няма да напуснем пределите на София.Каката е на работа а края на август е на море със съученици,баткото е на лагер началото на август а на мен само с малките двама никъде не ми се ходи....Ще си умра от скука с един 10 годишен и 3 годишна....каката ми е страхотна компания ама тази лято си има свои планове.😀