Здравейте,може би някои от вас вече са чели темата която пуснат преди седмица.
От около месец съм самотна майка.
Съпругът ми с който имаме брак и детенце на пет години и половина ни напусна.
След смъртта на свекъра ми,мъжът ми изпадна в нещо като депресия,пиеше,не ходеше на работа и така около два месеца.
След като се върна на работа,споделял с една колежка,както той каза тя била негов изповедник и го подкрепяла и се влюбил.
Съпругът ми директно се нанесе при новата си жена,още в деня в който ми каза че иска развод.
Иска развод по взаимно съгласие и да не се разчува много много.
Свързала съм се вече с адвокат и започнахме да действаме по въпроса.
Аз още не съм се съвзела от случващото се и най-вече от обидата която чувствам.
Дъщеричката ни вижда баща си само когато я взема от градина.Той за момента не желае да има друга комуникация с нея. В почивните си дни знам че ходят с приятелката му напред назад,но време за детето си няма.
Мъчно ми е защото детето го търси,иска да му звъним по телефона,плаче всеки ден след като я остави вкъщи след градината.
Постоянно ми се задават въпроси защо тати ,вече не ме иска,защо не ми обръща внимание?Защо го няма вкъщи?
Опитвам се да бъда силна,но когато ме погледне с насълзени очи и цялата се разпадам.
Искам да ви попитам кога вие като възрастни приехте ситуацията и намерихте душевен покой?
Как успяхте да запазите добрият тон с бившата половинка в името на детето(аз вмомента изпитвам само гняв и като го видя искам само да му крещя,но се въздържам)?
Как обяснихте на децата си случващото се?Как те реагираха на раздялата?
От около месец съм самотна майка.
Съпругът ми с който имаме брак и детенце на пет години и половина ни напусна.
След смъртта на свекъра ми,мъжът ми изпадна в нещо като депресия,пиеше,не ходеше на работа и така около два месеца.
След като се върна на работа,споделял с една колежка,както той каза тя била негов изповедник и го подкрепяла и се влюбил.
Съпругът ми директно се нанесе при новата си жена,още в деня в който ми каза че иска развод.
Иска развод по взаимно съгласие и да не се разчува много много.
Свързала съм се вече с адвокат и започнахме да действаме по въпроса.
Аз още не съм се съвзела от случващото се и най-вече от обидата която чувствам.
Дъщеричката ни вижда баща си само когато я взема от градина.Той за момента не желае да има друга комуникация с нея. В почивните си дни знам че ходят с приятелката му напред назад,но време за детето си няма.
Мъчно ми е защото детето го търси,иска да му звъним по телефона,плаче всеки ден след като я остави вкъщи след градината.
Постоянно ми се задават въпроси защо тати ,вече не ме иска,защо не ми обръща внимание?Защо го няма вкъщи?
Опитвам се да бъда силна,но когато ме погледне с насълзени очи и цялата се разпадам.
Искам да ви попитам кога вие като възрастни приехте ситуацията и намерихте душевен покой?
Как успяхте да запазите добрият тон с бившата половинка в името на детето(аз вмомента изпитвам само гняв и като го видя искам само да му крещя,но се въздържам)?
Как обяснихте на децата си случващото се?Как те реагираха на раздялата?
![]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[](http://cdn.bg-mamma.com/e3sb/kPPcX.jpg)
