- Публикувана: 2 март 2011, 17:36 ч.
- Последно мнение: 17 март 2011, 15:17 ч.
Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 9
Ани ще помоля за линк към целия 9 епизод, ако има де.
Ето линк за сваляне на 9 серия на турски.
http://www.megaupload.com/?d=NJEHYRTV
Този линк е с много добро качество, но без превод разбира се.
http://www.muhtesem-yuzyil-dizisi-izle.com/muhtesem-yuzyil-9-bolum-izle/
Мен пък в този епизод много ме впечатли моментът между Хюрем и Гюлнихал:
- Гюлнихал, ти ли?
- Аз съм.
- Раните ти са станали много лоши.
- Моите рани са на лицето. Лицето ми стана грозно, но твоето сърце е грозно. Погледни лицето ми, погледни! ... и виж себе си....
....
- Ето покрий лицето си. Да не се уплаши престолонаследникът като те види...
Ех, тази Хюрем, като че ли се надига понякога в нея някаква човечност, но тя веднага я задушава...
http://www.muhtesem-yuzyil-dizisi-izle.com/muhtesem-yuzyil-9-bolum-izle/
Мен пък в този епизод много ме впечатли моментът между Хюрем и Гюлнихал:
- Гюлнихал, ти ли?
- Аз съм.
- Раните ти са станали много лоши.
- Моите рани са на лицето. Лицето ми стана грозно, но твоето сърце е грозно. Погледни лицето ми, погледни! ... и виж себе си....
....
- Ето покрий лицето си. Да не се уплаши престолонаследникът като те види...
Ех, тази Хюрем, като че ли се надига понякога в нея някаква човечност, но тя веднага я задушава...
Sveltesse,благодаря за информацията. 
Знаех,че в Турция лалето е на почит,но не знаех подробности за това.
Много интересен епизод.Много ми е тъжно за Хатидже султан.Хюррем намекна нещо на Сюлейман за Ибрахим и Хатидже,но изглежда така и не разбра за любовта м/у тях.
Леко съм разочарована от факта,че оставиха принцовете безнадзорно....,иначе ги следват по няколко придворни.
Знаех,че в Турция лалето е на почит,но не знаех подробности за това.Много интересен епизод.Много ми е тъжно за Хатидже султан.Хюррем намекна нещо на Сюлейман за Ибрахим и Хатидже,но изглежда така и не разбра за любовта м/у тях.
Леко съм разочарована от факта,че оставиха принцовете безнадзорно....,иначе ги следват по няколко придворни.
Радвам се, че съдействах за разсейване на мистерията, обвила родината на лалето, момичета 
Наистина не е много честно Холандия да се кипри с титлата "откривател на лалето" 
Всички вие сте изключително полезни, дори и с най-незначителния коментар по темата 
Хубаво е да споделяме информация, мнения, емоции. Както се казва: Споделянето е всичко 
На преводачите с горещи сърца - поклон и благодарности за всеотдайната страст, с която заделят от безценното си свободно време
Наистина не е много честно Холандия да се кипри с титлата "откривател на лалето" Всички вие сте изключително полезни, дори и с най-незначителния коментар по темата Хубаво е да споделяме информация, мнения, емоции. Както се казва: Споделянето е всичко На преводачите с горещи сърца - поклон и благодарности за всеотдайната страст, с която заделят от безценното си свободно време
«Нито една битка не е била загубена така достойно, както битката за Родос», казал испанският император Карл V, самият той в това време воюващ във Франция, узнавайки за турското нашествие срещу йоанитите и за това, че 300 рицари в продължение на половин година удържали отбраната срещу 200-хилядна армия и напуснали острова, съхранявайки знамената и оръдията и вземайки със себе си всички реликви. За половингодишна обсада турците загубили повече от 100.000 воини.
През пролетта на 1522 г. Сюлейман Великолепни отпрял огромна турска армия за завоюването на Родос. Към лятото на 1522 г. било завършено строителството на голям флот, както и подготовката на голяма сухопътна армия за операция срещу Родос. През юни турския флот в състав 300 ветроходни кораба, със 100000 войници морска пехота на борда, се появила на хоризонта пред острова. Едновременно с това, надолу по малоазиатското крайбрежие се придвижвала 100 хилядна армия със 100 оръдия начело със самия Сулейман. В края на юли султанът слязъл на сушата на остров Родос и пристъпил към обсадата на едноименната крепост. Рицарите се защитавали с голямо упорство. В отбраната участвали и жените. Няколко щурма били отбити с големи загуби за турците. Едва на 25 декември 1522 г. Сулейман постигнал целта си и овладял Родос, но с цената на 50.000 убити войници и още толкова умрели от раните си и болести. Тези загуби, въстанието в Египет, еничарският метеж в Истанбул през 1524 г. задържали с няколко години новия поход на Сюлейман към Унгария. Ескадра от 400 кораба със 100-хилядна армия под началството на втория везир Мустафа-Паша и адмирал Курдуглу приближила към Родос. Във втория ешалон се придвижволо 100-хилядна армия, оглавена от самия Сулейман. В края на юли на острова вече дебаркирали около 200000 турци.
През август-септември турците нееднократно щурмували крепостта, но всички атаки били отбити. Турските батареи, разположени в кръг около стените на Родос непрестанно обстрелвали града.
На 4 септември на турците се удало да проникнат в града, разрушавайки бастионите на крепостта в зоната на отбрана на английския «Език». Тук на помощ с неголям отряд се притекъл самият Велик Магистър де л`Ил-Адан. Турците били притиснати и изхвърлени от крепостта. На 9 септември Мустафа отново атакувал този участък, но, губейки повече от 3000 воини, отстъпил. Общо за септември загубите на турската армия достигнали 10000 човека.
Още три месеца рицарите успявали да удържат атаките. Сюлейман I изпаднал в ярост и, отстранявайки своите военачалници, сам оглавил атаките на турската армия.
Последният отчаян щурм започнал на 17 декември и продължил 3 дни. Турците успели да завземат «Външния град». Рицарите се защитавали в полуразрушената вътрешна цитадела, но техните сили били вече на изчерпване.
На 20 декември 1522 г. над руините на Родос бил вдигнат бял флаг. Страните прекратили воените действия и уговорили условията по почетна капитулация.
Преди капитулацията с решение на Съвета на Ордена и Великия Магистъра Ф. дьо Вилие дьо л'Ил-Адам всички църкви на острова били взривени. Йоанитите взели със себе си всички знамена и оръдия.
Най-накрая рицарите се съгласили да предадат острова. Султанът им дал великодушно право да се изтеглят необезпокоявани. Избягвайки кървавата баня, която би заличила ордена рицарите се оттеглили на остров Малта. Той им бил даден от император Шарл V срещу годишен наем от един малтийски сокол. Тук, рицарите изградили укрепления по-здрави от тези на Родос. Ако Родос е бил крепост, Малта се превърнала в супер крепост. Рицарите се заклели, че никога няма да напуснат острова победени. От Малта техните галери се понесли по моретата и скоро се превърнали в страшилище за мюсюлманите. Рицарите се превърнали в истински морски орден, а тяхната непристъпна крепост стояла като скала на пътя на мюсюлманското нашествие.
Голямата атака дошла през 1565 г. Рицарите се били приготвили за тяхната най-велика битка. От всеки орден в Европа били изпратени рицари да защитават острова. На острова постоянно пребивавали 500 Малтийски рицари, 4000 малтийски войни и около 4500 войници от други националности. Срещу тях султан Сюлейман хвърлил 60 000 мъже. По време на великата обсада рицарите получили подкрепление от 680 рицари и войници. С изключение не това, те били откъснати от света. Битките били кървави и без милост. Човешки глави били изстрелвани от оръдията, пленниците били избивани, стрелците убивали както войници, така и цивилни.
Рицарите победили при обсадата на Малта, защото изградили здрави замъци и укрепления, решени никога отново да не бродят бездомни по света. Обсадата продължила до 7 септември 1565 г., когато испанска армия дошла да освободи гарнизона. Турците били прогонени оставяйки 24000 убити. Защитниците на Малта дали 6240 жертви, от които 240 били хоспиталиери. Обсадата била последната голяма битка водена на остров Малта.
Предполагам, че това ще бъде историческата линия в еп.10, зад която ще се вихрят страстите в харема
През пролетта на 1522 г. Сюлейман Великолепни отпрял огромна турска армия за завоюването на Родос. Към лятото на 1522 г. било завършено строителството на голям флот, както и подготовката на голяма сухопътна армия за операция срещу Родос. През юни турския флот в състав 300 ветроходни кораба, със 100000 войници морска пехота на борда, се появила на хоризонта пред острова. Едновременно с това, надолу по малоазиатското крайбрежие се придвижвала 100 хилядна армия със 100 оръдия начело със самия Сулейман. В края на юли султанът слязъл на сушата на остров Родос и пристъпил към обсадата на едноименната крепост. Рицарите се защитавали с голямо упорство. В отбраната участвали и жените. Няколко щурма били отбити с големи загуби за турците. Едва на 25 декември 1522 г. Сулейман постигнал целта си и овладял Родос, но с цената на 50.000 убити войници и още толкова умрели от раните си и болести. Тези загуби, въстанието в Египет, еничарският метеж в Истанбул през 1524 г. задържали с няколко години новия поход на Сюлейман към Унгария. Ескадра от 400 кораба със 100-хилядна армия под началството на втория везир Мустафа-Паша и адмирал Курдуглу приближила към Родос. Във втория ешалон се придвижволо 100-хилядна армия, оглавена от самия Сулейман. В края на юли на острова вече дебаркирали около 200000 турци.
През август-септември турците нееднократно щурмували крепостта, но всички атаки били отбити. Турските батареи, разположени в кръг около стените на Родос непрестанно обстрелвали града.
На 4 септември на турците се удало да проникнат в града, разрушавайки бастионите на крепостта в зоната на отбрана на английския «Език». Тук на помощ с неголям отряд се притекъл самият Велик Магистър де л`Ил-Адан. Турците били притиснати и изхвърлени от крепостта. На 9 септември Мустафа отново атакувал този участък, но, губейки повече от 3000 воини, отстъпил. Общо за септември загубите на турската армия достигнали 10000 човека.
Още три месеца рицарите успявали да удържат атаките. Сюлейман I изпаднал в ярост и, отстранявайки своите военачалници, сам оглавил атаките на турската армия.
Последният отчаян щурм започнал на 17 декември и продължил 3 дни. Турците успели да завземат «Външния град». Рицарите се защитавали в полуразрушената вътрешна цитадела, но техните сили били вече на изчерпване.
На 20 декември 1522 г. над руините на Родос бил вдигнат бял флаг. Страните прекратили воените действия и уговорили условията по почетна капитулация.
Преди капитулацията с решение на Съвета на Ордена и Великия Магистъра Ф. дьо Вилие дьо л'Ил-Адам всички църкви на острова били взривени. Йоанитите взели със себе си всички знамена и оръдия.
Най-накрая рицарите се съгласили да предадат острова. Султанът им дал великодушно право да се изтеглят необезпокоявани. Избягвайки кървавата баня, която би заличила ордена рицарите се оттеглили на остров Малта. Той им бил даден от император Шарл V срещу годишен наем от един малтийски сокол. Тук, рицарите изградили укрепления по-здрави от тези на Родос. Ако Родос е бил крепост, Малта се превърнала в супер крепост. Рицарите се заклели, че никога няма да напуснат острова победени. От Малта техните галери се понесли по моретата и скоро се превърнали в страшилище за мюсюлманите. Рицарите се превърнали в истински морски орден, а тяхната непристъпна крепост стояла като скала на пътя на мюсюлманското нашествие.
Голямата атака дошла през 1565 г. Рицарите се били приготвили за тяхната най-велика битка. От всеки орден в Европа били изпратени рицари да защитават острова. На острова постоянно пребивавали 500 Малтийски рицари, 4000 малтийски войни и около 4500 войници от други националности. Срещу тях султан Сюлейман хвърлил 60 000 мъже. По време на великата обсада рицарите получили подкрепление от 680 рицари и войници. С изключение не това, те били откъснати от света. Битките били кървави и без милост. Човешки глави били изстрелвани от оръдията, пленниците били избивани, стрелците убивали както войници, така и цивилни.
Рицарите победили при обсадата на Малта, защото изградили здрави замъци и укрепления, решени никога отново да не бродят бездомни по света. Обсадата продължила до 7 септември 1565 г., когато испанска армия дошла да освободи гарнизона. Турците били прогонени оставяйки 24000 убити. Защитниците на Малта дали 6240 жертви, от които 240 били хоспиталиери. Обсадата била последната голяма битка водена на остров Малта.
Предполагам, че това ще бъде историческата линия в еп.10, зад която ще се вихрят страстите в харема
Прощавайте, че се намесвам така - малко ни в клин, ни в ръкав - но като гледам колко са големи темите и колко бързо се пълнят, реших направо да питам, че докато ги прочета.... 
От 6-ти епизод нататък няма субтитри. Имате ли представа за причината? Така стоят нещата с доста от турските сериали напоследък. Знаете ли какво се случва и кога ще има субтитри? Гледам, че вече е излязъл 9-ти епизод...
Благодаря ви, момичета и пак се извинявам за влизането на ауфтакт. Поздрави и хубави почивни дни!
От 6-ти епизод нататък няма субтитри. Имате ли представа за причината? Така стоят нещата с доста от турските сериали напоследък. Знаете ли какво се случва и кога ще има субтитри? Гледам, че вече е излязъл 9-ти епизод...
Благодаря ви, момичета и пак се извинявам за влизането на ауфтакт. Поздрави и хубави почивни дни!
Заповядайте 7 епизод с превод на български
Благодарности на Sevi_nil, Mishel, Mistik, Stereo i Emel които помогнаха за превода на тази "историческа" серия 
Благодаря и на екипа по техническата част 
След толкова мъки по тази серия се радвам че е завършена
и слагам едно синьо мънисто против уроки 
Тъй като качването на серията в мегаъплоад ще отнеме почти 3 часа ще поместя линк след като се наспя тъй като едва гледам.
За сега помествам линк за дейлимоушън за най-нетърпеливите.
Благодарности на Sevi_nil, Mishel, Mistik, Stereo i Emel които помогнаха за превода на тази "историческа" серия
Благодаря и на екипа по техническата част След толкова мъки по тази серия се радвам че е завършена
и слагам едно синьо мънисто против уроки Тъй като качването на серията в мегаъплоад ще отнеме почти 3 часа ще поместя линк след като се наспя тъй като едва гледам.
За сега помествам линк за дейлимоушън за най-нетърпеливите.
