ТРАНСФУЗИОНЕН СИНДРОМ ПРИ ЕДНОЯЙЧНИ БЛИЗНАЦИ !!!

Едва ли някой загубил близнаци би искал да споделя публично мъката си по форумите.
За радост имаше и други случаи на щастлив край въпреки страшния синдром. Ползвайте търсачката и ще намерите разкази на майки

Едва ли при всички е завършило трагично - и аз това питам ,ако някой е минал по този път като мен ! Преди имаше такава тема и в нея  пишеха много жени за своята загуба така, че не мисля че  жени преживели трагедията - успешно или не няма да искат да споделят  ! Нали за това е форума за да споделяме своите радости и мъки ?

На мен ми звучи като "бъркане в раната". А и не виждам опашка от желаещи да споделят
Пробвай с търсачката, щом ти се четат такива истории.

      ЕТО ТОВА Е СТАРАТА ТЕМА - МИСЛЯ, ЧЕ ДОСТАТЪЧНО ЯСНО СЕ ВИЖДА КОЛКО ПЪТИ Е ПРОЧЕТЕНА И КОЛКО ОТГОВОРИ ИМА ........и не ми се четат такива работи просто за забавление ,а исках да споделя и с други които са го преживяли като мен !!!!!!!!!!!!                                                    Страници: [1] 2 3 4 5 6 7 8 ... 13  Всички         
 
 Автор  Тема: Т-синдром  (Прочетена 14252 пъти) 

zaiobaio
Потребител


 Offline

Пол:
Публикации: 527


Местожителство:
BG-CH


  Т-синдром
« 17 Декември 2008, 08:45:59 »   

--------------------------------------------------------------------------------

Здравейте на всички! Аз съм една много тъжна мама и имам нужда от малко повече споделен опит, за да се справя с ужаса, който ме връхлетя.
Бременна съм в 18-19 г.с. с две еднояйчни момиченца. Много добре са развити и са абсолютно здрави за момента. Ходя често по доктори, на не знам колко фетални морфологии съм била. И консултация с кардиолог съм правила. Последните такива прегледи бяха миналата и по-миналата седмица... Всичко до този момент беше учудващо хубаво - лекарите много се радваха на това колко добре са развити бебчетата, колко здрави и жизнени са. Снощи обаче внезапно нещата взеха неочаквано лош обрат. Бяхме при д-р Марков, който видя ясно, че съм развила Т-синдром. Това беше възможно най-лошият сценарий и надеждите ни бавно угасват. Всъщност, той почти никакви не ни даде заради ранния срок на бременността ми. След 2 седмици може да се наложи да направим най-тежък избор. Стискайте ни палци да не се налага! Днес отивам при разни светила да потвърдят или отхвърлят страшната новина...
Ще съм благодарна, ако споделите каквото знаете за други такива случаи - все едно с какъв изход. Това ще ми помогне както евентуално да намеря някаква светлинка, така и да приема по-лесно ставащото, ако се наложи да направя най-неприятния избор. Не знам за какво по-напред да питам - искам да знам какво може да стане с бебетата, ако предпочета да ги задържа максимално дълго; не е без значение и какво става с мен - ако нямам избор, тогава какви са рисковете върху моето здраве и ще мога ли да имам и други деца... Объркана съм, не знам какво да мисля, ще съм благодарна на всичко...
 
 
 --------------
                     

JULI _ , много добре помня старата тема. Никъде не съм писала, че всички случаи са завършили трагично - точно обратното подчертах, че за радост не всички са завършили зле. По въпроса със споделянето: разбирам, че ти искаш да си кажеш, но може би няма други желаещи за тази дискусия, тъй като в темата си пишем само аз и ти. Предложих ти да търсиш стари теми с търсачката, за да прочетеш и други истории, тъй като явно темата те вълнува. А ако между четящите тук има такива, загубили близнаци вследствие на синдрома напълно разбирам нежеланието им да се разголват образно казано и да споделят болката си пред целият свят.
Надявам се вече да е станало достатъчно ясно. Уморих се да повтарям едно и също. Считам темата за приключена.