Не разбирам каква връзка се прави между умението да си служиш с прибори в ежедневието си и да имаш просто едно нормално поведение при хранене и украсена маса за гости.
Децата могат да се хранят при по- обикновени условия всеки ден, без да има задължително украси /украсата и харесването й като вид са строго индивидуални/ и бяла покривка и да се научат да боравят с това, което им е нужно.
За дамата с масата, понеже пита за деца и за колко време свиквали- не знам тя има ли деца, колко са големи, но няколко месеца не са достатъчни. Поне за моите деца не бяха. Още поливат и цапат. Затова ми е достатъчен минимумът "обзавеждане"- чинии, чашки, виличка, лъжичка и ножче /малкото не ползва още, на мен не ми се рискува/, салфетки и то за еднократна употреба.
С решението и личното усещане за разпределение между комфорта и удобството няма нищо общо нито финансовата криза, нито зрението. Комфортът не е задължително да се изразява в точно определен вид украса и подредба. Той е свързан предимно с удобството.
Темата тук става като това как ще се облечете при разходка в планината, например.
Децата могат да се хранят при по- обикновени условия всеки ден, без да има задължително украси /украсата и харесването й като вид са строго индивидуални/ и бяла покривка и да се научат да боравят с това, което им е нужно.
За дамата с масата, понеже пита за деца и за колко време свиквали- не знам тя има ли деца, колко са големи, но няколко месеца не са достатъчни. Поне за моите деца не бяха. Още поливат и цапат. Затова ми е достатъчен минимумът "обзавеждане"- чинии, чашки, виличка, лъжичка и ножче /малкото не ползва още, на мен не ми се рискува/, салфетки и то за еднократна употреба.
С решението и личното усещане за разпределение между комфорта и удобството няма нищо общо нито финансовата криза, нито зрението. Комфортът не е задължително да се изразява в точно определен вид украса и подредба. Той е свързан предимно с удобството.
Темата тук става като това как ще се облечете при разходка в планината, например.
