Скоро четох за една от скандинавските държави май беше (не помня коя, но държава от западна Европа), каква е схемата с даването на дрехите.
След като са сложени в контейнерите, дадени в "пунктовете", дрехите се събират и се дават на организации, които ги пускат по разни магазини втора употреба, charity shops и т.н., първо в държавата. След това, останалото се разпределя за масова разпродажба, за смешни пари, отново с благотворителни цели и отново в същата държава. И чак след това, за останалото се търси страна за износ.
Т.е. склонна съм да вярвам, че дрехите, които идват при нас са най-ниското останало качество. И въпреки това, в магазините за втора употреба не рядко се намират абсолютно нови дрехи или изключително запазени такива.
Всъщност, който е посещавал мероприятия от рода на "ден за едно евро", разни thrift stores или vintage магазинчета в чужбина, знае, че има доста по-интересни и качествени попадения - и от гледна точка на марки, модели, дори предмети с "колекционерска" стойност (примерно обувки от стара колекция на Валентино и т.н.)...
Но това може да се случи в общество, в което има консумация на такива вещи/дрехи. При нас какво ще се предлага - носените китайски дрехи от Илиянци? Няма лошо, всичко е китайско, но качеството за нашия пазар не е съвсем същото, та да остане една дреха/вещ дълго време запазена след употреба от първия собственик...
Стана дълго, но исках да обясня какво имах предвид по-горе.
След като са сложени в контейнерите, дадени в "пунктовете", дрехите се събират и се дават на организации, които ги пускат по разни магазини втора употреба, charity shops и т.н., първо в държавата. След това, останалото се разпределя за масова разпродажба, за смешни пари, отново с благотворителни цели и отново в същата държава. И чак след това, за останалото се търси страна за износ.
Т.е. склонна съм да вярвам, че дрехите, които идват при нас са най-ниското останало качество. И въпреки това, в магазините за втора употреба не рядко се намират абсолютно нови дрехи или изключително запазени такива.
Всъщност, който е посещавал мероприятия от рода на "ден за едно евро", разни thrift stores или vintage магазинчета в чужбина, знае, че има доста по-интересни и качествени попадения - и от гледна точка на марки, модели, дори предмети с "колекционерска" стойност (примерно обувки от стара колекция на Валентино и т.н.)...
Но това може да се случи в общество, в което има консумация на такива вещи/дрехи. При нас какво ще се предлага - носените китайски дрехи от Илиянци? Няма лошо, всичко е китайско, но качеството за нашия пазар не е съвсем същото, та да остане една дреха/вещ дълго време запазена след употреба от първия собственик...
Стана дълго, но исках да обясня какво имах предвид по-горе.
Макар че пролетта накарах мъжът ми да занесе един компютър с монитор купувани през 2006. Директорката казала, че са затрупани със стара техника. Още си стои на тавана. Нямам идея къде се изхвърля техника за рециклиране. 
