Проблем с адаптирането в детската градина вече втора година!!!

В началото на миналата година започна да посещава детска градина, а по късно март месец навърши 4 годинки. Вече беше по-голям, с много обяснения и увешания, с примери, споделяне започна да проумява факта, че ходенето на градина е задължително и това е "неговата професия" за сега . За съжаление го приеха в група с по-големи деца-с о 1,5-2 годин по-големи. Започнаха да ги наричат бебе, да му се подиграват и да се сеят, че е по-малък от тях. Той се сви , стресира, но в същото време се амбицира и на 4 годинки започна сам да ме моли д аго уча да чета и да пише.  Ревовите и тръшкането обче не спряха, Сутрин беше ад. Тежък е не мога да го носа, когато започне да се влачи по земята не мога да го дърам като чувал с картофи. Опитах всичко  наистина всичко. В групата имат проблемно дете, не харесвам този терин, но набързо нам как да се израся по друг начин. То постоянно биеше не само моето дете, но и останалите, всяваше сматоха, с него работи педагогически съветник, но явно проблемаът не  в самото дете, а в семейството. Моето дете сме го взимали със сини, охлузвания, разплакан, зачервени очи, кошмар. По наша молба директорка, за което съм  и безкрайно благодарна, го измести от септември 2011 в друга група с неговите връзстни.
И оооо чудо, 5 месеца и половина от първия ден в новата група, до преди седмица никога не  прорева, влизаше с удоволствие. Всички бяха възхитени

3-та серия 
 До преди една седмица.
Отново рев, тръшкане, умоляване. Вкъщи се събужда посред нощ с рев и крещи -моля теее не е води утре  . Миналата седмица тръгна след мен да ме гони, след като беше влязъл вече в групата. Госпожата много се  е изплашила. Говорих с него, извиних се, цял уикенд гоорим и самият той ми казва, че трябва да свикне, че има приятели, но има нещо което не може д маи каже и не иска. Къса ми се сърцето. Днес сутринта беше кошмар. Представете си всички най - лощи моменти при воденето на вашето дете на градина и го уножете по 10 
Още преди да успея да съблека якето му и да му сложа пантофите, госпожата у излезе (явно ни е чакала и като чу че скърца врата и се появи) и ми каза "Няма да стане така! Говорих с директорката
попитах "Как така?Какво няма да стане""
отговор- "НЯма аз да го гоня, да се занимавам само с него!" последваха и други думи , а държа да отбележа, че детето тръгна да ме гони при другата госпожа. Помолих я да не говорим пред детето и, че правя всичко възможно , за да го вкарам спокоен, а не с рев и после да се чудят какво да го правят цял ден ако го натикам ревящ и дивеещ.
Успяхме някакси да го придумаме, но не влезе по собствено желание, а издърпан. Опитах се да говоря и с директорката. Нейното мнение е, че едва ли не аз съм виновна. Ужасена съм, потресена съм как така никой не иска да разберем итинската причина за промяна на настройката на детето ми.Все пак цели 5 месеца ходеше без проблем!
НАдявам се поне педагогическият съветник да помогне!

Може някой друг родител да се е оплакал точно от това и да са смъмрили госпожата. Проблемът винаги има 2 гледни точки... Желая ти да намериш своето решение!

За какво да се е оплакал родителя? Детето не закача и не бие другите деца. НЕ те разбирам 

Че госпожатаму обръща специално внимание и се занимава с него повече, отколкото с други деца. Тя е искала да направи добро, детето ти се е адаптирало, а после тя е излезнала виновна. Поне на мен ми дойде такава ситуация на ум.

Каква е причината за тази драстична промяна отпреди седмица в детето. Щом досега е ходел спокоен и преди седмица сте се върнали в изходна позиция, значи нещо се е случило, разбери какво - от детето ли, от персонала ли, но разбери. Щом като смяната на групата е подействала веднъж, сменете я пак.
Търсила ли си помощ от психолог? Много деца не се адаптират никога и така и не започват да ходят с удоволствие, но поне свикват и дори и да не им се ходи, си отиват на градина. Ситуацията при вас ми изгежда доста критична и категорично извън рамките на обикновена липса на адаптаця.

Титулярката (госпожата, с която днес ми беше изключително трудно да комуникирам)на групата отсъства често, когато има заместничка  нещата сякаш са по-контролирани. Заместничката е възрастна и явно много спокойна и уверена жена. Не ми се иска така насляпо да обвинявам някого, просто разсъждавам. Но фактите са, че днес насреща ми се появи една изнервена и неконтролираща се преподавателка.
Относно смяна на групата и аз го мислих, но предвид ограничените места в градините, едва ли някой ще ми обърне внимание, дори и за смяна на групата само, но нищо не пречи да опитам.
Срещали сме се с детски психолог- по неин съвет и след много разговори с персонала на яслата го спряхме от ясла. Сега в градината от утре ще има срещи с педагогически съветник. НАдявам се да помогне в разбирането на същината на проблема. Искам да разбера какво се е случило за да откаже така скед 5 месеца да ходи на градина. Лошото е , когато, обаче от цял персонал само 2-3-ма си вършат работата съвестно и с желание.
Вкъщи обстановката е нормална, нямаме скандали, няма стрес. Мъжът ми е в чужбина от октомври, върна се за коледните празници и пак замина. Допускам, че това е част от проблема, тъй като детето много тъгува за него. Предполагам че е емоционално уязвим и това допринася за поведението му. Преди час говорих с мъжа си и вече има купени билети за връщане(за съжаление може чак края на април да се върне) па макар и само за месец. Готови сме на всичко , за да е добре малкото ни човече.

  А не можеш ли да го отпишеш от градина, да го водиш на някакви занимания по интереси за да има контакти с връстници, а после на предучилищна група като стане на шест и която е до обяд? Така плавно ще тръгне на училище. Не разбрах ти ходиш ли на работа...  но тези сцени ми се виждат излишни, явно детето се чувства ужасно.
   Не всички деца са за градина. На някои тя никога не започва да им харесва и се чувстват зле. Нито аз нито сестра ми сме ходили. Детето ми също не обича градината и ходи по-скоро инцидентно, сега е вече на пет и тепърва почва лека-полека да я приема.

Iris04 и това го обислям като вариант. Ако разговорите с педагогическия съветник не дадат резултат до седмица две ще го отпиша.
Ходя на работа и то доста натоварена и динамична, но мислим в каря на годината да се пренесм при таткото в чужбина и мога да напусна по-рано 
Не предприемах отписване, тъй като детето има много приятелчетаот групата, говори постоянно за тях, научи много нови стихотворения. Не искам да го лишавам от това.

Свекърва ми повече от 30 години е работила като педагог и музикален ръководител в детски градини.
Казвала ми е, че макар и рядко, има деца, които просто не могат да свикнат и не искат да се адаптират.
На ваше място ще търся друг вариант.
Явно детето е по-чувствително (в което няма нищо лошо) и няма смисъл да изживява всичко това.

bodilchence, много добре те разбирам и ти съчувствам, но, за съжаление, съвет не мога да ти дам. Аз съм на същото дередже. Синът ми тръгна на ясла на 1,11 год., вече 3-та година ходи на градина, все на едно и също място е, обича, харесва госпожите си, но не обича ходенето на градина. Сам ми го казва, че не му харесва на градина. Реве, тръшка се, не е винаги така, но и е трудно да се приеме за нормално това, че е на 5 год. и плаче понякога сутрин. Ходи известно време спокойно или поне не проявява безпокойство и изведнъж, влиза спокоен и в същата секунда сякаш нещо му прищраква и започва да реве, да изпада в истерия, повръща и ме моли да си тръгне. Много е чувствителен, знам това и гледам винаги, когато е възможно, да му спестя ходенето на градина. Мъжът ми понякога се ядосва, че не може всички деца да ходят на градина без драми, само нашият да драматизира, но му обяснявам, че всички деца са различни, всяко дете е индивидуално, а нашето е просто по-чувствително, по-привързано към нас и ние трябва да го приемем. Стига сме се опитвали да вкарваме децата в определени рамки и норми.
Знам, че основен проблем за детето ни е спането следобед. Вкъщи рядко го слагаме да спи следобед, само когато си личи, че е преуморен. Иначе, много мрази спането следобед, а в градината ги карат да спят и той ми е споделял, че му е много тежко, защото стискал очите си, но сънят не идвал и го местели в друго креватче, за да не пречел на другите деца. Другото, което го плаши, са сборните групи. Още от сега ме моли да не ходи в сборни групи, а да се стои вкъщи. Не знам. Може би има някаква причина при вас, но може и да няма конкретна такава - просто детето да е чувствително. Може пък, ако го запишете в предучилищна група в училище, нещата да бъдат по-добре за него, знам ли. Желая ви успех и на теб сили и търпение.

zuki   За страха от сборните групи те разбирам напълно. За моето дете това е страх, кошмар, не знам какво точно изпитва. Наложи се миналото лято да остана по-до късно на работа и след като го взех от сборната група се вкопчи в мен като зверче и ме умоляваше никога повече да не го пращам там, както и ако лятото идват нови деца, пак да не го водя в сборна група.
Сега , след като сподели за проблема и със следобедното спане се сещам  че детето ми много се тревожеше , че като легнат на него не му се спи и му се карат и ми казваше-"Стискам, стискам тези очички, но сънят не идва, а госпожата ми се кара и ме наказва" Ето още една нишка от проблемът, който накрая ескалира.
Изморих се да говоря с хора, които се толкова ограничени, че не виждат по-далече от носа си. Омръзна ми да ми се казват заучени фраси и да ме парират с репликата, "С моя .....еди колко си годишен педагогически стаж....няма такова нещо, вие сте виновна!"- без никакво конкретно предложение и желание за помощ и решаване на проблема. Ако трябва да се замерваме с дипломи имам 2 за висше образование, магистратури, едната от които ми е педагогическа специалност!!!! Това прави ли ме всезанеща ???? Така, че днес бях накомъсм да и кажа къде да си завре педагогическия саж и да се опита да ми помогне , а не да ми философства!!!!!

bodilchence, разбирам гнева ти, но системата е такава. Хората, които не харесват т.нар. държавна система, изпращат децата си на частна градина и в частни училища. Това, разбира се, не е правило. Някои го правят и за престиж. Но няма да спамя темата.
Просто, миналото лято, когато бяха сборните групи, синът ми при една точно определена госпожа се дереше от рев, чуваше се чак на улицата. Е, случи се една сутрин и мъжът ми да го чуе в колата, докато ме чака, слезе и отиде да си го вземе, скара се на госпожата, която беше пред пенсия и също на много висок тон размахваше ръце с това, че била с не знам си колко години стаж и много добре знаела как се гледат и възпитават деца. Мъжът ми в й направи забележка просто да му обръща внимание в началото, за да не стои разстроен, защото тя ги нарежда на столчетата децата, някои само реват, а тя се прави, че не ги чува и им се кара и ги заплашва, вместо да ги успокои и да им каже някоя добра дума. При което тя избухна и съответно мъжът ми избухна и си взехме детето. И тя ни каза, че щом не ни харесва възпитанието тук, имало частни градини, да сме го били записали в частна. Та по този повод споменах за частните.
Нашите деца не се вписват в обстановката и се квалифицират за неадаптивни. Нормалното се приема детето да влезе покорно, послушно, изпълнително, без да се дава възможност да изяви индивидуализма си. Това е положението. Нямам финансовата възможност да го запиша на частна градина, а и ми харесва в тази, която ходи, но по-конкретно харесвам госпожата му, която е с по-нестандартно мислене и дава повече свобода на децата. Затова и когато тя е на смяна, детето не плаче.
И след като вчера споменах, че госпожите му са хубави, синът ми след толкова години в тази група ме опроверга напълно, споделяйки снощи, че лелката го плашела, защото с другата госпожа двете заплашвали децата, че, ако не слушат, ще ти пратят в други групи и синът ми само това ме разпитва - дали ще отиде в друга група, ще бъде ли в сборна група лятото и т.н. все в този дух. Картинката ми стана ясна.
Аз постоянно разговарям с детето, когато той споделя, аз му представям положителната страна на нещата. Много му говоря, за да отиде спокоен там.

Ооооо Господиииии!!!! Как да научим децата си, как да ги възпитаме, след като дори с часове да говорими обясняваме само една дума и постъпка нараняват хрехката детска душевност ! Защо всички деца трябва да се поставят пд общ калъп-на тихото, безлично и кротко дете! Всички дечица от групата на сина ми са страхотни, едни с апо-буйни, други по-кротки, трети правят бели, бият се, обиждат се, но са деца и след 5 минути всичко забравят! От нас се иска да сме добри и разбиращи, з ада ги насочин в правилната посока.
Днес наблюдавах детото си половин час как играя в двора. Скрихс е зад една кола, лелееее само ако знаете каква гледка бях  Той играеше с всички деца, бягаше, забавляваше се, усмихваще се. А вчера следобед като го взех въпросната госпожа, която аз най-отговорно обвинявам и и ги казах лично ми обясняваше, че децата започвали да странят от моето и го избягвали. Е, аз имам очи-такова нещо няма!!!!
Но ми стан ясно, че детето ми и пречи. Тя не може спокойно да си пие кафенцето, защото той не и се подчинява , не заспива, когато са в група задава ного въпроси и целта и е да му смаже психиката, но това няма да го позволя!!!!
Снощи разбрах, че е забранила на лелката да го гушка и да го прегръща. Трябва да не му обръщат никакво внимание и да се чувства изолиран и наказан. Е как това дете д ами повярва, че в градината е хубаво, обичат го, защитен е , след като той вижда и усеща друго?!?