Паническо разстройство - част 7

Харем стил  миналия четвъртък получих силно главозамайване,уж си давах кураж но не успях и ПА беше на лице.Още същия ден отидох на лекар-пълни изследвания ЕКГ,кръвно,кръв,урина и т.н. всичко ми е като по учебник ми каза личния и ми изписа симпатил да пия по две на ден да не се чувствам толкова напрегната.Те не ми помогнаха но все пак....Имам сега главозамайване по няколко пъти на ден но при мен имам чувството че се вдървявам и че ще припадна всеки момент,нямам сила и ме избива на рев.От днес започнах хапчетата,че не издържам вече...

mamast тези хапчета си ги пила и не ти действат ,или сега започваш да ги пиеш?
За тези хапчета съм чела във форумите и има добри отзиви!

Аз от няколко дена съм със световъртеж,но слава Богу не е постоянен.Забелязах,че когато мисля за болести или си втълпя,че съм болна от нещо,световъртежът се засилва.Сега съм нма вълна "диабет" и правих куп изследвания.В норма са,но са почти на горната граница.И сега съм изпаднала в ужас.То е ясно,че глюкомер ще се купува  Честно да ви кажа,втълпя ли си,че съм болна от нещо,симптомите ми са едно към едно с въпросната болест.

П.П Днес излязохме на разходка с малката,естествено с приятелка,щото сама не мога и някой все пак трябва да ме вземе и  изпрати до входа.Още по стълбите (живея на 4-я етаж без асансьор) усетих страшно сърцебиене,силен световъртеж,недостиг на въздух и силно треперене на ръцете.Първо си викам:"Ето я ПА",после влизайки у нас ми прималя,пуснах детето на земята (добре,че милото вече ходи самичко от 3 дена) и се строполих на стола да не ми прилушее повече.Помислих си:"Май не е ПА,а хипогликемия".Ами хапнах сладко и след 15 минутки се посефирясах.Абе мисля си,всичко ми е наред,две здрави деца,любящ съпруг,от към пари не сме презадоволени,ама пък гладни не сме останали,общо взето добър живот,а аз за болести мисля все.Моя мъж все се майтапи,че щял да хване сопата и после само за туй ще мисля-не за болести,а да не ме пречука като се прибере от работа  Сменихме си квартирата,за да ми е близо до работа и да ходя самичка-успях няколко месеца,ама от два месеца пак ме водят и прибират П
исна ми вече от тази хипохондрия,все мрънкам туй ме боли-онуй ме сърби,знам,че съм досадна на семейството ми,добре че въпреки всичко пак си ме обичкат(личи им,не си го измислям  )
А кажете сега туй мойто нормално ли е?

mamast,аз си гаврътвам ксанаксче от няколко дена ,че най-добре ми действа.По мъничко си пия-половинка от 0,5 мг.Знам,че когато искам мога да го спра,не привиквам към него,по принцип нямам проблем със спирането на транквилизаторите(ама за АД не е тъй при мен-мъка,мъкаааа,ама вече 2 години съм "чиста" ).Навремето ми изписваха ривотрил-1 година го пих,ама си го спрях по схема без проблем.А четох и знам,че доста трудно се спирал.

Харем стил   страхотни неща си сътворила   , разгледах ги в подписа ти .
Ти вече  почти си преодоляла, ПР, много е важно да усещаш любовта на близките си и когато осъзнаеш, че всичко е в ,,главата'' и оцениш това, че си наистина здрава остава само още една крачка..............да спреш да обръщаш внимание на ,, лъжливите симптоми'' и да приемеш себе си такава каквато си
Момичета ПА не са толкова страшни , по-лошо е това , което причиняваме на себе си със страха си от това да не се появят, всичките ограничения, които сами си налагаме и тревогите на близките ни.
Здрави сте, по-чувствителни и прекрасни, повярвайте в себе си, не се страхувайте от страха, предизвиквайте го и той ще избяга от вас      

Харем стил , а на работа как се справяш , смисъл тежка ли ти е работата? Аз например на работа ако имам трудни моменти някак си се организирам и ставам много уверена в себе си. Не веднъж ми се е налагало да се защитавам и доста добре ми се получава. По принцип изглеждам уверена , но вътре в мен само аз си знам какво бушува . Много ми хареса оня ден Ернестина Шинова в едно предаване по БТВ , каза нещо от сорта на това - "щастлива съм може би , защото живея в хармония със себе си". Много ме впечатли това , което каза. Може би там е разковничето.
Иначе при мен сякаш ПА отдавна изчезнаха , но ми остана едно гадно чувство , някак си не мога да се отпусна и да се радвам на живота. Винаги намирам за какво да мисля , в повечето случаи говоря за незначителни неща, измислям си проблеми и т.н. От друга страна нищо не ми липсва - любящ съпруг , наскоро се оженихме , живеем в хармония и спокойствие , уважаваме се, слава Богу родителите ни са живи и здрави , имаме приятели , събираме се, веселим се , живеем самостоятелно (макар , че не е наше жилището) , пари - понякога има , понякога не толкова , но пари се печелят , за сега не сме нито на улицата , нито умрели от глад. Абе с две думи напълно удоволетворяващ живот. Сега малко съм в депресийка , че ме съкратиха , но взех да го превъзмогвам. И въпреки всичко това аз си товаря главата със страшни диагнози , последните , от които бяха - левкемия и нещо сериозно на белия дроб  . Да не говорим страха ми от странни хора на улицата , но това е провокирано от тоя дето ме уплаши преди няколко години на отиване към работа , а и като бях малка един се опита да ме изнасили. За тези неща си мисля , че има някакво обяснение , има травма , която си стои , не е преминала с времето и интересно , но чак сега след толкова години се проявява. Може би е провокирано и от това , че вече имах две случки с разни индивиди и за това.

Здраввейте, чувствителни момиченца!
Нямам в момента много време да пиша, но ви прочетох всички.
За шофирането аз проблеми нямам /чукам на дърво/ , също така и в сутуации в които трябва нещо да се върши или да се изисква мобилизиране на енергия. Тогава съм най-в кондиция! Стягам се и тръгвам да действам и хич не ми идва на акъл за ПА. Но пък виж ако нямам някакво занимание и се чудя какво да правя...от нямай къде си извиквам Па.

Здравейте, момичета! Да ви кажа, нещо напоследък и аз сдадох багажа... Забелязала съм, че наложи ли се да се мобилизирам и да свърша нещо важно, се държа... После обаче, когато нуждата от действие е отминала, симптомите ми временно се усилват. Тегаво!

А това с чудесните семейства и невъзможността ни да им се радваме пълноценно все си мисля, че е от тревожността. Тя ни заблуждава, че нещо лошо ще се случи, когато няма никакви основания за това. И, тъй като тези основания не се виждат с "невъоръжено око", а усещането си остава, ние ставаме двойно по-наблюдателни и си изнамираме такива. Дори си мисля, че не симптомите ни се усилват, а се усилва нашето внимание спрямо тях.

Скоро гледах едно лигаво филмче с Рийз Удърспуун, в което чух страхотни психологически прозрения. Едно от тях беше (цитирам по памет): "Лиши тревогите си от вербална подкрепа!". Може би това е начина - да ги лишим, не само от вербална, ами от каквато и да било подкрепа... 

Здравей момичета реших да вляза тук за да ви уверя,че има живот и без ПА  Страдах от същотото ,но повече от 3 г. нямам нито една .Да е жива и здрава терапевката ми,че ме спаси от това проклятие  Лекувах се без хапчета,само разговори и практически задачи и за около 8 м. се оправих 
Харемче това ссъс световъртежа ,терапевката ми го наричаше дереализация,имала съм дни  в който се чувствах все едно не съм в тялото си,даже чувах гласа си все едно друг говори 
Истината е че атаките изчезват,когато се убедиш че не са реални и никой освен самия ти не може да ти помогне 

тук изтривам ,не успях да коригирам.

Здравейте момичета качвам ви една статия надявам се да ви е полезна....
Подробно е описано състоянието вегетативна дистония и вследствие от нея така познатите ПА
пРОЧЕТЕТЕ НАРЕД БЕЗ ДА ПРЕСКАЧАТЕ НИЩО
Как да се справим с вегетативната дистония
Дистония, невроза на сърцето, респираторна невроза, ангионевроза - много наименования на едно и също състояние. Да, състояние, а не болест, защото при него няма никакви органични изменения в органите.
Пълно ”безредие” във вегетативната нервна система е основна причина за многобройните страдания на хората с такава диагноза.

Как да се помогне на болен, който се оплаква от задъхване и недостиг на въздух, ако няма никакви проблеми с дихателната система? Какви лекарства да се предпишат на човек, който описва всички симптоми на сърдечния пристъп, но има абсолютно здраво сърце?

Основната причина за многобройните страдания на хората с вегетативно-съдова дистония се заключава в едно: разногласие и безредие в самата вегетативна нервна система. Тази система играе много важна роля в нашия организъм, дори ще я наречем ”административна”. Тя контролира и управлява всички процеси в жизнеността и функциите на всички органи. Когато трябва, вегетативната нервна система ни мобилизира за борба със стресовете. Или обратното - дава ни команда ”свободно”.

Ако обаче този строен, но много фин и чувствителен механизъм се разцентрова, тогава настъпва пълна неразбория. Двата дяла на вегетативната система се включват в работа тогава, когато им хрумне, когато сметнат за добре.

В такъв случай дори едно банално пътуване с градския транспорт може да ви се отрази като истинска катастрофа. В ситуация, изискваща повишена концентрация на вниманието, се случва точно обратното - съвсем не на място настъпва апатия и потиснатост.

Обърнете внимание на симптомите. те могат да отровят живота ви

Вярно, че вегетоневрозата не е болест, но симптомите могат значително да отровят живота на страдащите. Понякога се стига до там човек да се превърне в доброволен затворник в собствения си дом. Той ужасно се страхува да напусне пределите на дома си. Страда от чувствителност към промените на времето. Всъщност това е първият сигнал на организма за настъпилото безредие, както го нарекохме, в тази чувствителна нервна регулация.

Ето кои са признаците:

- настъпват периоди на влошаване на паметта, когато е трудно човек да се съсредоточи;
- състояние, при което човек се облива ту в горещи, ту в студени вълни;
- усещания ту за рязък прилив на сили, ту за ужасна умора дори и при най-малко натоварване;
- сухота в устата, треперене на ръцете или клепачите при вълнение и притеснение;
- изпотяване на дланите и стъпалата;
- проблеми със съня в стресови ситуации;
- постоянно леко повишена или понижена температура на тялото;
- чести колебания на кръвното налягане, задъхване;
- главозамайване и прилошаване при навеждане на главата;
- рязко влошаване на настроението и внезапно връхлитащо чувство за безпомощност.

Паническите атаки са един от най-болезнените етапи в развитието на дистонията

Следващият етап от развитието на болестта е появяването на т.нар. панически атаки. Те се проявяват с внезапно учестено сърцебиене, повишено кръвно налягане, задъхване. Болните развиват чувство за страх от смъртта или страх да не изгубят ума си. Възможни са странични симптоми от страна на стомашно-чревния тракт. Например подуване на корема, стомашно-чревно разстройство. Често пристъпите са през нощта. Ако тези пристъпи станат редовни, това се отразява много силно на качеството на живот на болния. И независимо от факта, че сама по себе си вегетативно-съдовата дистония не е опасна за организма, тя трябва задължително да се лекува. И то колкото може по-рано.

Пристъпите при това състояние са два вида. В единия случай човекът е обзет от апатия и пълна отпадналост. Във втория точно обратното - възникват много остри пристъпи, съпроводени със силна тревога. Затова те се наричат панически атаки.

Има и други видове пристъпи, когато кръвното налягане се понижава, сърцето бие по-рядко, човек не може да диша нормално и потъва в сън.

На страдащия от това състояние трябва да му се осигури максимален покой. За него са вредни ярката светлина, шумът, гръмките гласове

Във всеки случай на дистония на страдащия трябва да се осигури максимален покой. Ярката светлина, шумът, гръмките гласове - всичко това може да влоши състоянието на болния.

Необходимо е да му се даде успокоително средство - може настойка от валериана или божур. А също и корвалол. Ако тези мерки не са достатъчни и пристъпът не преминава, по-добре извикайте ”Бърза помощ”. Между другото, може и да не сме го споменавали досега, но вегетативната дистония се проявява още в най-ранно детство, защото в основата на болестта лежи наследствената дисфункция на специфичните вегетативни центрове в главния мозък. С годините получената по наследство ”слабост” само се задълбочава.

Обаче причина за срив във вегетативната система може да стане и хроничният стрес, някаква сериозна болест, прекаленото физическо натоварване, силните емоционални сътресения.

Не на последно място като причина за това състояние подреждаме болестите - неврологичните, психичните, ендокринните. А до срив в нервната регулация понякога водят и тежките инфекции като грип, също така черепно-мозъчните травми и другите заболявания, изтощаващи организма.

Страдащите от дистония трябва да се изследват. Защото симптомите много си приличат с тези на други, много опасни заболявания на вътрешните органи. Тези изследвания трябва задължително да включват електроенцефалография. Това е изследване на кръвотока в магистралните артерии на главата. Следва дуплексното сканиране на кръвоносните съдове, ултразвукова доплерография, реоенцефалография. Тези изследвания със сложни наименования помагат да се изследват кръвоносните съдове на главния мозък, както и да се определи състоянието на стените и спектъра на кръвотока.

Но най-съвременният и информативен метод за изследване на главния мозък е магнитно-резонансната томография. Този метод позволява да се визуализират всички структури в главния мозък. И с голяма вероятност се прогнозира възникването на нарушения в мозъка и съдовете в ранни етапи от заболяването.

Също така е необходимо изследване на хормоналния фон. Защото и при някои ендокринни заболявания се проявяват симптоми, сходни с тези при вегетосъдова дистония.

Предписаното от лекаря лечение няма да струва пукната пара, ако сами не направите усилия да контролирате своите страхове

Лекарят обикновено предписва препарати, които да повлияят на съдовия тонус, да подобрят мозъчното кръвообращение и да понижат възбудимостта на болния. Може да посъветва да се подложите на ултразвук, иглотерапия, азеротерапия, масаж, кислородни и радонови бани, лечебен душ. Но трябва да разберете едно: всички тези средства няма да струват и пукната пара, докато сами не се научите да контролирате своите страхове. Ненапразно навремето Теодор Рузвелт е казал, че ”страхът е единственото, от което трябва да се страхуваме”.

Затова наред с медикаментозното лечение с антидепресанти и успокоителни препарати, лекарите предписват и допълнителни сеанси по психотерапия. Задачата на психиатъра е да изтласка от подсъзнанието човешките страхове, комплекси и неврози. И най-вече да научи болния да ги контролира.

Понякога е достатъчно просто да разберете самите себе си, да решите вътрешните си конфликти и така ще се отървете веднъж завинаги от мъчителните симптоми на вегетоневрозата. Изключително важна е работата на пациента над самия себе си. При вегетативно-съдова дистония е крайно необходимо да си осигурите здрав сън и редовни физически упражнения - особено плуване и контрастен душ. И, разбира се, откажете се от пушенето и алкохола.

ВНИМАНИЕ!
Често хората се страхуват, че поредният пристъп ще ги докара най-сетне до инфаркт или инсулт, толкова са страдали, че друго не ги очаква. Но този страх е напълно безпочвен. Експериментално е доказано, че при здраво сърце такива пристъпи играят ролята на своеобразна гимнастика за сърдечния мускул.

Няколко лесни упражнения облекчават състоянието

Дори и най-съвременното, грамотно подбрано лечение няма да помогне, ако страдащият от вегетосъдова дистония човек не се научи да се отпуска. Няма да се уморим да го повтаряме. Това е най-важно. Приемете го като задължително условие.

Ето например как правилно трябва да дишате: на ”едно” вдишайте не дълбоко, а на ”две-три” издишайте дълбоко. При вдишване изпъчвайте корема, а при издишване го стягайте. Този тип дишане е направо лековито, нарича се диафрагмално. То подобрява кръвоснабдяването на белите дробове и сърцето и по един изключителен начин понижава вътрешното напрежение.

За достигане на желаното облекчение помага и специалната гимнастика. Тя позволява последователно, а след това и едновременно да се отпуснат мускулите на челото, лицето, шията, раменете гърба.
 

Чудех се къде сте, а вие нова тема сте заформили.
Аз направих изследванията за стомаха, чакам си резултатите на 25-ти. После бяхме на планина няколко дни и ви изпуснах. Сега се връщам да чета и после ще си "говорим" 

Харем, отдавна не сме те виждали. От преди да родиш, като че ли 

Мхмм    да,  boni  ,ама пак съм на черешата  . Габи малко поотрасна и аз пак ръка за ръка с хипохондрията  .Разбрах,че единствения лек за мен е да раждам,раждам,раждам... Но пък все пак искам да помня имената на децата си (това по повод всеизвестната многодетна ромка)

maria_84 ,много ми хареса статията.Благодаря 

Elizabett,работата ми не е натоварваща-маникюристка съм,но пък не винаги съм в кондиция.Завие ли ми се свят,ела виж как се прави ноктопластика или как се декорират нокти.Изисква се прецизност и съсредоточеност,които малко ми убягват,ако ръцете ми треперят,очаквайки поредната ПА.В такъв случай си позволявам да не записвам часове,докато не усетя,че съм годна за прецизно изпълнение на желанието на клиента.Естествено това си го позволявам,защото салонът си е мой.Работодател не ти влиза в положението.Имам случай,в който бях под наем в салон,но наемът беше само за маникюрското място.Ами собсвеника на салона ме изтърпя 9 месеца и ми каза:"Мойто,момиче,много добре работиш,ама един ден си тук,на другия ти е лошо и не идваш.Моите клиентки искат маникюр,ама теб те няма"....и естествено освободих мястото.Бях убедена,че това е моето призвание-да съм маникюристка и реших в първия удобен за мен момент да си отворя собствен салон,макар и с помещение под наем.Минах и през други салони,научих (откраднах) и фризьорския занаят,практикувам го и в момента.Но осъзнах,че на работодателя "болен персонал" не му се нрави.



lasi,благодаря ти много за хубавите думи  И аз мислех,че почти съм преодоляла ПР,но май едно трайно разбалансиране на психиката и хоп...пак си в кюпа 

Еееех,живот,живот

Здравейте, чета ви редовно, но много отдавна не съм писала.

Не че нямам вече ПР просто започнах да свиквам, че ще са част от живота ми явно. Една идея ми е по-леко, но хипохондрията си ме мъчи....
А то все има нещо, първо беше инсулиновата резистеннтност, падаше ми кръвната захар, колко време ми трябваше да свикна да не се притеснявам, като излизам...., после започна да ми се вие свят, хайде пак отначало, страх от излизане.....постепенно и с това се справих. Сега най-новото, от вчера е, бяхме навън то грееше слънце и изведнъж заваля, прибирайки се нещо не ми беше добре и вкъщи започнах да  виждам размазано, все едно съм гледала слънцето и после в по-тъмна стая, не знам как да го опиша...легнах, пих вода и ми мина, но как се разтреперих....
Баща ми каза, че било от атмосферното налягане, нещо с кръвното, ама ето сега ме е страх да излезна пак, всичко започва отначало....писна ми да се боря със себе си
На някой случвало ли му се е нещо такова

Здравейте момичета. Аз до сега душа брах . Събудих се с адско главоболие и замаяност. Станах , не мога и две крачки да направя , пих кафе , мааалко ми посветна ама после пак ми стана гадно. Реших да видя кръвното - 120/90. Долната граница височка , даже втория път като го мерих беше и 115/90. Не знам от кафето ли така ми се е вдигнала долната граница? Май трябваше да изчакам малко след кафето , но аз и от преди да го пия ми беше много зле. Сега хапнах и се оправих почти. Малко съм доближила границите явно . Имам чувството , че днес тая луна ми оказва влияние , защото направо станах като смазана. Вие как сте днес?

Elizabett кафето задължително ти е вдигнало кръвното като цяло,затова ви качих  предната статия  .По принцип чувствителните хора ,който чувстват промените на времето  и луните и каквото там във по голямата част са дистоници.Затова и имаше едно много важно изречение ,ако самите ние не искаме да си помогнем никой лекар със никое лекарство няма да помогне!Пиша ти го това  и специално наблягам на кафето ,опитай се да замениш кафето със др напитки ,която ако ти е ниско кръвното ще го вдигнат ,защото кофеина той възбужда нервите ,това няма да ти е от полза а др напротив след време може от хипотоник да се превърнеш във хипертоник.Било ти е лошо сутринта ,моя съвет стани направи си фреш от плодове ,една филийка или айран със малко сол и нещо допълнително .Ти още от сутринта със това кафе си си предначертала целия ден, тялото да ти е под напрежение ,защо?Да не си помислиш,че едва ли не ти се карам,но ако сами не си помогнем няма кой!

Харем стил  радвам се ,че ти е харесала статията ,дано да ти помогне да промениш нещо към добро ,това целях със най добри чувства:):)