Паническо разстройство - част 7

  • 185 861
  • 766
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 9
Момичета имам нужда от помощ!Не издържм вече- имам натраплива невроза от много години,не мога да спра да се мия над 1000 пъти на ден,не мога да пипна или да се докосна до нищо-от всичко ме е гнус и ми е мръсно и постоянно си мисля кое до кое се е докоснало и как се е изцапало SadПия антидепресанти от мнооог време,обиколила съм почти всички психиатри,психолози, хомеопати,терапевти и нищо:(Пълнея постоянно,от както спрях да кърмя и започнах отново антидепресаннтите вече съм качила 35 кг. и никакво желание за секс:(Най-лошото е,че ме е страх да не въздействам на дедето.Сашко е на 3г. и 6 месеца.Забелязвам ,че е започнал и той всичко да бърше и да почиства,а и го измъчвам постоянно с моето миене и бърсане,"не пипай това,"не пипай онова""дай да измия играчките ти"трябва да те изкъпя"...Страшно съм притеснена- аз някакси свикнах да живея по този начин сама за себе си,но в никакъв случай не искам да измъчвам дедето и да правя така,че и то да се разболее.Не знам вече какво да направя,към кого да се обърна,писна ми от лекари и от лекарства и да няма резултат:(
Добър психотерапевт би ти помогнал да се справиш с ОКР. Споделяш, че си търсила помощ от терапевти, а откри ли каква е функцията на симптома - миенето на ръцете? Защо го правиш? Ако имаше отговора на този въпрос навярно щеше да си разрешила проблема. Според мен имаш нужда от дълбинна терапия, за да откриеш причините, след което да ги преработиш. Успех!

# 736
  • Мнения: 0
Da prava e vallin i az mislq, 4e trqbva da tursi6 pri4inatata s dobur psixolog, razbira se. Az o6te se oslu6vam bez terapiq i lekarstva, za6toto tuk mi e malko finansovo nevuzmojno i o6te se nadqvam na sobstvenata si vqra, ama da vidim dokoga... Vqrvam, 4e mnogo skoro 6te nameri6 pravilniq terapevt i vsi4ko 6te zabravi6 Hug

# 737
  • Мнения: 7

Ами какво да ви кажа-ходила съм на поведенческа терапия,на психотерапия и какво ли не.Нямаше никаква полза, все още не съм разбрала кое е нещото,което ме кара да се мия и да имам този проблем.Просто вече не искам да си давам парите за сеанси,които протичат така все едно съм на кафе с приятелка и си споделяме просто проблемите.Може би не съм попадала на подходящите специалисти- не знам,но вече нямам желание за терапия. Много хора споделят,че са успяли да се излекуват от това пусто ОКР,само ако можеше да разбера и аз как да се излекувам....Дано някой ден наистина да успея:)

# 738
  • Мнения: 9

Ами какво да ви кажа-ходила съм на поведенческа терапия,на психотерапия и какво ли не.Нямаше никаква полза, все още не съм разбрала кое е нещото,което ме кара да се мия и да имам този проблем.Просто вече не искам да си давам парите за сеанси,които протичат така все едно съм на кафе с приятелка и си споделяме просто проблемите.Може би не съм попадала на подходящите специалисти- не знам,но вече нямам желание за терапия. Много хора споделят,че са успяли да се излекуват от това пусто ОКР,само ако можеше да разбера и аз как да се излекувам....Дано някой ден наистина да успея:)
Много е кофти, че формулата за лечение не е еднаква за всички, нали?  Grinning
Щом не си открила „нещото”, което генерира този твой ритуал, не си попаднала на "твоя"психотерапевт или пък сеансите не са били достатъчно. Аз на твое място бих сондирала мнения от хора излекували се от ОКР относно избора на терапевт, макар и това да не е достатъчно условие, че на теб той би ти помогнал, може просто да не сте от „една кръвна група”.
Няма как да не споделиш проблемите пред човека, от който очакваш да ти помогне. Понякога обаче ако човек го е страх да „отпусне юздите” просто саботира един такъв процес, макар и да не го осъзнава....
Решение на проблема ти има и ти пожелавам скоро да го откриеш  Simple Smile


Последна редакция: пт, 20 яну 2012, 20:33 от valin

# 739
  • Мнения: 3
Здравейте, момичета, преди време писах във форума, а тогава дори не предполагах, че проблемите ми с ПР ще станат по-големи... Редовно ви чета и историите ви наистина ми помагат и зная, че не съм сама, ще се присъединя отново, ако ме приемете. Вчера ходих на психолог. Стигнах до там, след като в продължение на една седмица посещавах всички възможни спешни кабинети - Пирогов, АГ-Тина Киркова, ВМА... с различни оплаквания - инфаркт, перитонит, кръвоизлив... просто в един момент мозъкът ми сякаш отказа да функционира и изпращаше грешни сигнали в цялото тяло. До този момент някак си успявах да подтискам атаките сама, но те бяха толкова силни - треперене, тресене, усещане за всемирен ужас... искаш да избягаш, а няма къде. Вкъщи вече едвам ме понасят, нямам желание за нищо, по цял ден се вглеждам в тялото си и при най-малкото пробождане вече изпадам в паника, ръката ми е на пулса през десет минути, нон-стоп си меря температурата.... Психиатърът ми предписа атаракс и Ципралекс, сутрин пия и конкор за кръвното. Още ме е страх да пия този Ципралекс, наплашиха ме страничните ефекти. А и психиатърът ме предупреди, че първата седмица ще се засилят симптомите.. От Атаракс взех вече две половинки - вечер и тази сутрин и наистина се чувствам по-добре... Но дори и в момента все още съм нащрек и мисля за лоши неща и това просто ме подлудява. Затова и потърсих помощ тук отново. Извинявайте за дългия пост....

# 740
  • Мнения: 0
Kato 4eta, mai vsqka vtora vzema lekarstva za kruvno. 4udq se na men za6to ne mi gi izpisvat i o6te po se 6a6kam. Thinking

# 741
  • Мнения: 3
Може би е по-добре, че не ти ги изписват. За мен поне лекарството, което пия, е по-скоро патерица. Когато съм го приела, знам, че няма да ми се вдигне. Преди време бях стигнала до там, че по разкази на колеги купих лекарство, което сваля кръвното. Пиех всеки ден по половин хапче, докато не разбрах, че то се взима само при екстрени случаи. Затова и не прави като мен и не се шашкай, че не са ти го предписали. Дава се чак тогава, когато кръвното се вдига постоянно, а и паник атаките наистина влияят.

# 742
  • София
  • Мнения: 8 160
Аз не взимам хапчета за кръвно, даже никакви хапчета не взимам. Опитвам се да се справя с ПР само с консултации с психолог.

# 743
  • Мнения: 0
I az taka. Daje i psixo nqmam. Tuk edna konsultaciq e min. 50 euro, predpo4itam da gi izpratq na deteto, nqmam izli6ni.Abe 6te se spravim nqma kade da idem.

# 744
  • Мнения: 20
Здравейте и от мен! Никога не съм предполагала, че може да е толкова трудно с това ПР. Много ми се пътува и много ми се ходи нанякъде, ама пустото ПР ме спира. Много зле се чувствам на друго място, различно от вкъщи.Много ми е болно ии ми тежи, че за всяка моя болежка така се стряскам и ходя на лекар.
Момичета, с това кръвно, моето пък е много ниско и не знам какво мога да ви посъветвам.От моя гледна точка, като има някакъв проблем и той води след себе си други.Тоест кръвното ви е от ПР, а не от нещо друго.Демек трябва да се премахне първопричината, за това може би не ви изписват и лекарства. Желая ви по-малко мерене на кръвно и по малко ПА  Hug Hug

# 745
  • Мнения: 305
И аз съм с ниско кръвно. Онзи ден ми беше лошо и като си го премерих ми беше 120/80  Grinning доста височко за мен.
За гърлото - ходих на УНГ и ми казаха че съм с фарингит. Сега го лекувам, ще видим после.
Ходих и на тази компютърна диагностика. Да ви кажа интересно е. Апатара показа повечето ми болежки, включително и фарингита. И че съм зле с вегетативната нервна система  Mr. Green

Габриела, в коя държава живееш?

# 746
  • Мнения: 0
az v Ispaniq. Niskoto kruvno moje i da e ot AD, dokolkoto znam pri produljitelna upotreba svalqt kruvnoto. Az predi godini 4esti4ko si pripadax ot nisko kruvnno, no ne me e bilo strax nikoga. Sega kvo ludnax neznam i az.celuvki.

# 747
  • Мнения: 3
Здравейте и от мен. Явно това с антидепресантите не може да подейства веднага, а си бях внушила, че вече ми е по-добре. Сутринта станах, дори не ме болеше корема и в един момент отново започнах да си внушавам, че имам апандисит, перитонит и какво ли още не. Едвам се довлякох на работа. Сега вместо да свърша нещо, седя и гледам тъпо монитора и отново преравям симптоми и болки в гугъл.... Снощи си мислех, че това е най-големият ад, който човек може да си сътвори сам... Защото дори и тези, които получават инфракт, го изпитват веднъж, а на нас ни се налага почти всеки ден да чувстваме ужаса от това да ти спре сърцето... или пък да имаш апандисит, или перитонит или какво ли още не... имам нужда от помощ, а не знам как да се справя. Чакам с нетърпение събота, когато съм отново на психиатър и се чудя как да издържа, без да отида отново на спешен хирург, защото паниката от това, че ми се случва нещо лошо в момента продължава((((((( ужасно съм тъжна и ядосана на себе си...

# 748
  • София
  • Мнения: 8 160
Момиче, стегни се! Да не ми се обидиш сега, че така ти говоря. Казвам го, защото съм била в такава ситуация и знам какво е. Сега помисли малко. Не знам на колко си години, но едва ли си на 60! Сега е времето да живееш, после ще съжаляваш, че си го пропуснала! Просто помисли колко хубави неща ти предстоят оттук нататък. На мен също ми беше трудно. Но малко по малко успявам. Консултацията с психолог много ми помага. Помисли така: След като толкова пъти си ходила в спешното и нищо не ти се е случило, значи си добре и този път също няма да ти се случи нищо лошо! Помисли реално! Успех, стискам ти палци!

# 749
  • Мнения: 9
Сега вместо да свърша нещо, седя и гледам тъпо монитора и отново преравям симптоми и болки в гугъл....
По-добре ще е за теб да престанеш с търсенето в нета на дадени болести и респективно с напасването ти към тях. Това, което се лекува по-трудно и от самото ПР е хипохондрията. Когато човек си внуши, че е болен от нещо си, понеже симптоматиката му идеално отговаря на още 10-ина болести е много трудно който и психиатър или психотерапевт да му избие тази мисъл от главата.

Общи условия

Активация на акаунт