Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
За други такива като мен може да е полезно това:
, нищо ние пък мъжките майки ще чакаме някой ден да ни донесат момчетата по една добра снахичка 
Ако не стане на нейната целия блок разбира 
И мерси за пожеланията! 
Забелязвам, че определено на тази им възраст вече и по поведение си личи кое е момичето и кое момчето на площадката. Момчетата (и Кубрат на Скайпетя ми направи силно впечатление като се засякохме преди месец) тичат ли тичат по топките, дори ритат супер кординирано. Анди я интересува топката само, ако някое детенце я "заплаши" да й я взема и вземе ли си я, я забравя. 
) и не и не. Всеки път едно и също. Майка й (много симпатична) вече няколко пъти подмята "Ама Андиии, ти защо правиш така? Защо буташ Яна, защо я дереш? Недей такааа". Аз естествено напълно я разбирам. Адски е гадно, когато някой по някакъв начин причинява дискомфорт на детето ти, едва ли не излиза, че е потърпевша на вид детска агресия (мразя тази дума, понеже освен този й странен навик Андреа по никакъв друг начин не е агресивна). ТА в началото тонът на майката беше нормален, но днес усетих и нотка на "скарване". Въпросът ми е как реагирате в такъв момент, ако въобще ви се е случвало някой да направи подобна забележка на детето ви... 
На мен ми стана криво, защото майката хем е права, но хем аз достатъчно се намесвам, винаги без изключение, и пред нея самата. А и повтарям колко ми е неудобно и притеснено, колко съжалявам. Естествено тя е казвала "е, няма проблеми". Но днес го усетих различно. Не се сдържах и казах "Ами дете е, какво да я правя, и на мен хич не ми е приятно и не знам какво да направя." Е, казах го уж меко и между другото, ама се усетих, че хич не ми стана приятно. Най-вече ми е криво, че наистина нищо не помага и едва ли не излиза, че трябва да не я извеждам, че да не се засичаме с Яна или пък други деца, което няма как да стане. 
Та съм в голяма чуденка какво и как да правя/реагирам в тези ситуации. 
При нас май някой от 2рия ред кътници е тръгнал. Започна и да ме хапе и баща си ухапа - сега и двамата сме белязани - аз по крака, а той по рамото.
След голямо 4удене и аз се престраших, 4е нали при мом4енцата е по-притеснително, знам ли 
Много съм щастлива! 
