Публикувана: 21 март 2011, 13:38 ч.
Последно мнение: 16 ноем. 2011, 03:55 ч.

Променихте ли се?

22 723
301
1

# 30 23 март 2011, 11:59 ч.

Мнения: 258

на мен ми се струва, че авторката май търси инфо лично за себе си как би и се отразила една такава териториална промяна
и затова все виси по всички теми тук
[/quote]

Не виждам причина, дори и за себе си да пита, какво лошо има. А и темата е интересна, защото наистина познавам такива българи, като нейният познат, просто тръгнали и след няколко месеца всички са им криви.
Аз съм се променила до толкова, че спрях да се нервя, което в бг ми беше ежедневие.Тук не се гледа кой какво облечен, това просто никого не интересува. Хората не робуват на дребните материални неща и живеят спокойно. И естествено не сме си забравили приятелите в бг, чуваме се всяка седмица.

# 31 23 март 2011, 16:00 ч.

MUC
Мнения: 297

Промених се, разбира се. Особено в светлината на факта, че дойдох тук веднага след гимназия, младо и зелено на 18 години. Simple Smile

Оттогава минаха почти 10 г. – в тази възраст човек много се променя. Т.е. промените при мен не са свързани само с идването ми в чужбина, а причините са комплексни.

От познати чувам, че съм станала "капризна" – това по отношение на недоволството ми от определени аспекти на българската действителност. И да, оптимизмът ми за нещата, които могат да се променят в България, както и желанието ми да разкажа/покажа, че някои работи могат да се случват различно, поугасна. Към близките си хора не съм си променила отношението, но някои, които смятах за близки, се промениха към мен.

# 32 23 март 2011, 17:12 ч.

Houston, TX
Мнения: 15 944

Лично за себе си не мисля, че съм се променила. Отношенията ми с близки и приятели са си същите. А и отдавна съм минала възрастта на израстването.

# 33 23 март 2011, 21:45 ч.

Мнения: 616

Беба, познавам хора при които може да се каже същите промени настъпиха след заминаването зад граница, познавам и хора, при които беше обратното - нищо не им харесва в новата държава и всичко в БГ е по-хубаво/добро...Индивидуално е, зависи от човека и средата, в която ще попадне, както и от средата, от която идва.
Аз лично не мисля, че живота в друга държава конкретно ме е променил, но пък аз съм сравнително прясно емигрирала.

# 34 23 март 2011, 23:28 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

променила съм се, да. според майка ми не съм ве4е аз.
аз пък си се 4увствам баШ аз си в пове4ето отноШения.

е, не можах да ги убедя, 4е ако детето ми е болно, няма да спретна коледните трапези, или ако имам финансови проблеми, едва ли Ще се запия с кеф на маса 24 4аса, Щот било (пореден) празник, както и няма да го направя ако на другия ден съм на работа само Щото те били "гости" (ежегодиШни, с по седмици)
няма как да стане просто, разли4ни приоритети. плЮят ме, здраве да е. аз не седя да им натяквам за тяхната изолация преди 'нам колко си години, когато според бг лекарски светила скарлатината налагала 20 дневна карантина. и за изхвърлянията им не им натяквам, ама съм се променила, сигурно е това.
и за други неЩа съм се променила, ама айде да не развалям положителната теми4ка.

# 35 24 март 2011, 13:41 ч.

Мнения: 653

е аз и по този показател не съм се променила, ни преди ни сега има угодия, явно повредата не в моя телевизор Mr. Green

# 36 24 март 2011, 16:13 ч.

Мнения: 3 932

Не бих казала, че съm се проmенила, просто някои качества, които преди явно съm потискала излязоха наяве. В началото се дразнех, че трябва да се обаждаm за всяко ходене на кафе, но сега се ядосваm, ако някой mи се изтърси без покана. Като че ли понаmалихmе иmпровизациите, станахmе по-организирани и планираmе повече нещата.

# 37 24 март 2011, 17:36 ч.

Калгари, Канада
Мнения: 1 384

Човек се променя докато е жив!

Направо ви се чудя, как може да твърдите, че сте си същите. То и тези дето си останаха в България са се променили, какво остава за нас дето сме сменили средата и обстановката покрай нас. Това, че си храним топли чувства към близки и роднини, не значи, че сме си все същите. Или това, че сме си съхранили приятелите /или част от тях/. Всичко тече, всичко се променя. И ако ние си мислим, че сме се променили към добро, може познатите ни в България да мислят, че е към лошо.

Иначе за протокола и аз съм се променила към добро hahaha

А когато си ходя в БГ обичам да вися на приказка с приятели и без деца /ако може по цял ден/. Само дето не ме кефи да ме карат да пия алкохол на всяко ядене и да ми се обиждат, че не ща /добре че това го има само при някои и в края на краищата разбират, че това си е мой избор/.

Цитат на: MissNellie в ср, 23 мар 2011, 21:45

И аз така мисля и познавам и от двата типа хора.

# 38 24 март 2011, 18:19 ч.

Мнения: 653

mamamia,
предполагам, зависи какво разбираме под промяна все пак dontknow

# 39 24 март 2011, 21:23 ч.

Мнения: 1 178

ако правилно съм раzбрала авторката акцентира не върху промяната като цяло (то е ясно, че с времето всеки се променя), а върху промяна в отноШенията спрямо блиzки и приятели след като сме zаживели в чужбина Thinking

# 40 24 март 2011, 21:59 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: Котарана в чт, 24 мар 2011, 21:23

ако правилно съм раzбрала авторката акцентира не върху промяната като цяло (то е ясно, че с времето всеки се променя), а върху промяна в отноШенията спрямо блиzки и приятели след като сме zаживели в чужбина Thinking

понеже 4ужбина и женитба ми съвпадат, трудно ми е някак да определя на какво може да се дължи промяната и дали, ако се бях омъжила в България, ЩеШе да е разли4на.
понякога имам 4увството, 4е старите ми приятелки са по_близки с мен, отколкото с другите, живееЩи в България такива. което потвърждава тезата, 4е вси4ки междувременно са се променили, 4ужбина, или не.

от живеенето в 4ужбина (ако Италия може така да се наре4е Twisted Evil

), промените ми имат някакви социално_обЩествени отенъци, които нямат по4ва в България (освен, естествено, сред представителките на бг_мама)...

# 41 25 март 2011, 01:25 ч.

Мнения: 13

Не знам имам право да кажа в тази тема,защото съм живял две години само навън.Бях се променил обаче.Спрях да слушам високо музика и се научих да карам по-добре.Върнах се в БГ и пак си станах същия.Не е за мен чужбината.На екскурзия може,но съм си баш българин.

# 42 25 март 2011, 01:35 ч.

Мнения: 2 563

Аз тази година осъзнах, че съм спряла да следя разни български празници и да следвам традиции. Почти проспах първи март, трети март абсолютно не го отчетох, осми март на никого не честитих, идея си нямам кога е Великден. Ходя на народни танци с други българи - там носиха да почерпят за 8 март, че и цветя си подаряваха - обичаи, които абсолютно съм забравила. Иначе спазвам американското правило да пращам картички за благодарност и за рождени дни Simple Smile

# 43 25 март 2011, 08:50 ч.

Мнения: 481

това за празниците и при мен е така. Добре че сестра ми ме подсеща, ако има нещо важно ( 3аговезни да се иска прошка например)

# 44 25 март 2011, 11:10 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: Hear Again в пт, 25 мар 2011, 01:35

Аз тази година осъзнах, че съм спряла да следя разни български празници и да следвам традиции. Почти проспах първи март, трети март абсолютно не го отчетох, осми март на никого не честитих, идея си нямам кога е Великден. Ходя на народни танци с други българи - там носиха да почерпят за 8 март, че и цветя си подаряваха - обичаи, които абсолютно съм забравила. Иначе спазвам американското правило да пращам картички за благодарност и за рождени дни Simple Smile

не споменавай 8ми март Confused

тази година го забравих тотално и не 4еститих на майка ми, леле какво натякване падна, 4е обида, 4е рев

(при това тук си се празнува, ама не специфи4но като празник на майката)
виж, Баба Марта не я забравяме, децата умрат да се наки4ат с мартеници, та и в у4илиЩе носят Laughing

Препоръчани теми

Отказ от българско гражданство

Нуждая се от пълномощно за детето ми бихте ли ми помогнали?

Българи в Турция - молба за съвет

препоръчайте ми сериозна фирма за гледане на болни родители в София

Причина:

Причина: