Въпрос за раждане в присъствие на таткото

  • 1 746
  • 19
  •   1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 2 748
Здравейте, въпросът ми е следният: като присъства бащата на раждането, къде го позиционират- отпред ли стои, дето се гледа всичко, или зад майката, предполагам да й държи ръката, или пък другаде ? Кои от вас са раждали така и разкажете как мина- даваше ли ви кураж мъжът до вас, или и той се притесняваше ?

# 1
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Можеш да го инструктираш предварително, когато настъпи момента и те преместят от предродилна в родилна зала, да стои само до главата ти, ако разбира се ти желаеш да е така.
Иначе за мен беше незаменимо, че таткото присъства. Даваше ми кураж, беше супер спокоен, разведряваше ме, дори шегите му по едно време започнаха да ми идват в повече. Слагаше ми компреси на челото, носеше ми вода да си наквася устата, ей такива дребнички неща, но споделени. Накрая, когато бях вече зверски изтощена, почна наред с лекарите да ми вика и да ми обеснява как да напъвам Crazy. По стечение на обстоятелствата се оказа фронтално, лице в лице със събитието, но в този момент не ми дремеше кой какво вижда.
Ако видех, че не му е комфортно, веднага бих го отпратила, за да раждам на спокойствие.
Моят човек има опит с израждане на животни, така че не съм се притеснявала, че ще припада. Много хубав спомен имам от раждането...

# 2
  • Мнения: 468
 Където се разберете там ще стои Simple Smile. Не го подреждаха, той сам си намираше място. Много спокойна бях с него и да се е притеснявал не му личеше- това като стигнахме в болницата. Докато пътувахме  малко се беше стресирал, че ще започна да раждам в колата Laughing. Нямаше време много да помага- много бързо родих, но след това ни оставиха за два часа и беше много приятно да си имам компания.

# 3
  • Мнения: 4 784
Секцио раждах. До главата ми стоеше, държеше ми ръката.
Присъствието му беше неизменна подкрепа за мен и незабравимо преживяване за него. Вече минаха 4г. от тогава, но ако и сега го питаш, сигурно като почне да ти разказва как е минало всичко, как пръв го е видял, чул и т.н. ще се разплаче от вълнение все едно той го е раждал.

# 4
  • Мнения: 3 794
Здравейте!
Ние с бъдещият татко също сме говорили и двамата имаме голямо желание той да присъства. Дано да е позволено, но предстои да се разбере.
Абсолютно съм сигурна, че неговото присъствие до мен ще е огромна подкрепа и знам, че ще се чувствам по-сигурна и уверена.
Силно се надявам в Майчин Дом да има подобна опция  Praynig
  bouquet

# 5
  • Мнения: 4 496
В болницата, в коята смятам да раждам ми казаха, че ще пуснат таткото само ако е посещавал курсове за раждане. Предполагам ще седи до главата ми, защото там ще е по-необходим. В последствие ако реши да види как излиза бебо сам ще се измести.

# 6
  • Мнения: 27 523
Важното е да се разберете за две неща - дали той наистина иска да присъства или го прави, защото ти искаш. И дали ти искаш. А иначе може да стои където се разберете, вие решавате. Моят мъж седеше до главата ми и отстрани. Няма нужда от чак толкова натурализъм, че да е фронтално. Все пак се предполага, че още секс ще правим  Laughing

# 7
  • Мнения: X
deskatta, коя е тази болница, ако не е тайна?

# 8
  • Мнения: 52
Мен ме приеха в болницата от предната вечер, защото лекарят ми беше сигурен, че рано сутринта ще родя. Бяхме се разбрали, като почне шоуто, да се обадя на таткото да идва. Някъде към 7ч сутринта бях достигнала 7-8см разкритие и докторът каза "хайде, звъни му вече да идва". Мъжът ми пристигна след около 40 мин, облякоха го в смешните зелени одежди и го пуснаха в стаята при мен. Тогава тъкмо ми слагаха система с окситоцин, за да може по-бързо контракциите да преминат в напъни и мъжът ми си щъкаше свободно из стаята. Държа ме за ръката, развежда ме из стаята, казваше на акушерките да ми дават малко вода, когато съвсем прежаднеех и това, за което съм му най-благодарна - при първите напъни лекарят ни обясни как иска да напъвам и после ни остави сами да потренираме, за да налучкам начина. Тогава мъжът ми ми отброяваше секундите, следеше ме внимателно дали правя хубави напъни и ми казваше, когато не напъвах правилно, а само си дуех бузите. Това много ми помогна да свикна да напъвам ефективно. Когато вече лекарят се върна и започна същинската част, мило казаха на мъжа ми, че трябва да стои до главата ми и да не им се пречка Simple Smile Така че можеше само да ме гали по главата и да ми държи ръката (или аз да стискам неговата Wink ) На него дадоха после да пререже пъпната връв и му показаха плацентата.

# 9
  • Мнения: 4 496
deskatta, коя е тази болница, ако не е тайна?

Алексче, не е тайна. Това е болницата в Тутракан.

# 10
  • Мнения: X
Стана ми интересно, защото за пръв път чувам някоя болница да има такова изискване. Simple Smile

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 2 748
Важното е да се разберете за две неща - дали той наистина иска да присъства или го прави, защото ти искаш. И дали ти искаш. А иначе може да стои където се разберете, вие решавате. Моят мъж седеше до главата ми и отстрани. Няма нужда от чак толкова натурализъм, че да е фронтално. Все пак се предполага, че още секс ще правим  Laughing

Да, определено той иска. И аз бих искала, но за да ми е по-скоро морална подкрепа, предпочитам да е зад мен. От фронталното стоене леко се притеснявам дали случайно няма да го шокира гледката и после как стои въпросът със секса, дали няма да го травмирам Wink

# 12
  • Мнения: 4 496
Стана ми интересно, защото за пръв път чувам някоя болница да има такова изискване. Simple Smile

Ами и ние останахме малко изненадани. Другото, което ме изненада е че не искат да се плаща такса за присъствието му.

# 13
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Стана ми интересно, защото за пръв път чувам някоя болница да има такова изискване. Simple Smile

Ами и ние останахме малко изненадани. Другото, което ме изненада е че не искат да се плаща такса за присъствието му.
smile3501 Браво на тутраканската болница и човека, взел тези решения!

# 14
  • Мнения: 1 472
Мъжът ми присъства през цялото време на раждането и дори на операционната маса докато бях, седеше до главата ми. Там му казаха къде да седне. Беше облечен в стерилна престилка и с шапка, които получи на место от сестрите.

Той сам реши да остане по време на операцията, за което му се възхитих, защото той по принцип става ли дума за болници и тн. направо припада.
Но се държа геройски и ме подкрепяше през всичките часове.

 

Общи условия

Активация на акаунт