Koй е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 5

 

Ние с Гогата сме експериментатори. Нещо като Амундсен и Скот по полюсите или като професор Кох по коките. Аз съм по-идейния обаче. Дори обичам да го потискам като перефразирам една култова фраза на Еминем от "Bleed, bitch, bleed!" на "Бледней, пич, бледней!". Казах му :

- Гога, имам зла идея. Искам да си ми дясната ръка.

- Като д-р Уотсън за Холмс?

- Не, като икономката му.

- Като Годжи за Слави?

- Хм...по-скоро Ванката

- Добре де, кажи за какво става дума?

- Виж сега! Ние с теб като сме правили секс с жени не сме употребявали лубриканти, нали? Не сме! Та питам те няма ли да си отидеш от този свят с отворени очи ако не опиташ това? Дай да вземем едно момиче и много лубриканти пък да видим какво е. А?

- Е, добре, а аз какво да правя?

- Ти вземи лубрикантите, а аз ще се погрижа за момиче!!!


...След 3 часа...

- Гога, момичето е в другата стая...50 лв на час...направо я сложих в леглото да легне и да ни чака...Аз ще съм първи...Абе каква е тази кофа?!?!

- Лубрикант, майна. Сещаш ли се за онзи киргизки професор дето живее в гръцката махала? До военноморския музей? Е, той на времето забегнал от Съюза с някаква тайна смазка. С нея нямало грам съпротивление. Та ми даде малко. Трябва да сме осторожни, така се изрази той.

- Една кофа ли е малко?!?

- Той има още много. Така. Виждам, че си вече гол. Ами....мажи се...

- Ще взема да се намажа целия...струва ми се секси...

Влизам при нея, тя се кокори все едно гледа ходещ декор от Пришълеца или Джеф Голдблъм преди да стане Мухата. Посмя се. После й казах, че е лубрикант и да застане стойка партер. Успокоих я, че лубриканта е толкова добър, че нито любовна игра нито нищо трябва. Реших да го направя красиво. Все пак съм гледал "Кънки с остър връх". Засилих се и скочих върху нея. Няколко килограма смазка продължиха да летят след мен и се размазаха на стената. За миг влязох, но никой не е по-силен от законите на физиката. Предадох инерцията си на нейното тяло, а аз зарих нос в чаршафите и след това в стената. Болка. 3 секунди кома. Свестих се. Стая? Checked! Aз? Checked! Ерекция? Checked! Лубрикант? Checked! Момиче? Липсва!!!!

- Ехо? Госпожице?

Няма я. Така ми пулсираше челото от болка, че не бих я търсил ако не трябваше да я връщаме и всеки час не ни струваше още 50 лв. Имаше обилна следа от смазка по земята. По нея си личеше, че не е ходела, а се е плъзнала на някъде. Тръгнах по нея. Грешен ход. В момента, в който стъпих и направих троен аксел. Падайки направих карамбол с няколко ръба в стаята и в устата си усетих вкус на сол. Ревеше ми се.

Не можех да стана. Протегнах се, докопах прахосмукачката, махнах тръбата и около нея увих един потник. Почнах да бърша земята за да мога да стъпя. Показа се Гогата.

- Майна, аз те пратих да таковаш, а ти репетираш кърлинг на паркет? А къде е ...?

- Гога, не мога да стана, вним...

ТРАС!!! Гогата, който преди това се беше съблякъл гол за да не губи време и само мобилния му телефон с вибрираща батерия беше единственото нещо с което не го бе родила майка му, се сгромоляса. Присвих съчувстващо очи...

-Ооох, майна, баси смазката...Ще се претрепем..А? Къде ми е телефона...?

-Ще звънна от моя и ще разберем..

Доплувах някакси до нощното шкафче и го набрах..чу се съъъъвсем глухо.. А Гогата се опули. После се усмихна. После лицето му придоби много меки черти. Стана ми ясно. Беше паднал по дупе върху мобилния си и смазката е улеснила съвсем проникването на телефона...Но защо е толкова доволен? Включи се гласова поща. Лицето му изтрезня. Аха.... Трябваше да потърся момичето. Почнах да лазя по следата. Водеше към банята. Вече я виждах. Беше се спряла в коша за пране и припаднала в него. Станах радостно и се опитах да прекрача Гогата. Миг невнимание и ...

- Майна? Извинявай, но...може ли да те помоля нещо?

- Да, Гога?

- Би ли си изкарал члена от ухото ми?

- Оу, без да искам, смазката...просто..извинявай...

- Няма проблеми, човешко е. Но защо всичко днес? Толкова зор, приготовления, а накрая...тази гласова поща..

Оставих го и продължих да лазя към банята. Напълних кофи, легени с вода и ги люснах. Действаха. Смазката е на биооснова и се разтваря. Изкарах кофата със смазката пред апартамента. Измих момичето преди да се е свестила и се обадих на фирмата й да я приеберат. Когато се свести ме изгледа с такива очи като кончето на другоселеца след като си му търкал корема с плява след преяждане. Звънна се. Някакъв мачо. Взе си я. Аз на изпроводяк:

- И внимавайте да не ритнете коф....

ТРЯС...

Понесоха се двамата по стъпалата.

Чу се тътен.

Счупени буркани с компоти. Стана ми ясно къде са акустирали.

Представям си какво им е.

А ние двамата с Гогата си пием кафе.

 

 Отива самотна жена при личния си лекар и се оплаква:
- Докторе, много ме сърби между пръстите на краката!
- Не може да бъде! Та, ти си в отлично здраве! Къде по-точно?
- Между палците, докторе...
    
Един българин е на екскурзия в Амстердам. Вижда витрина, в която има проститутка, чука няколко пъти на стъклото и я пита:
- Колко струва?
- 50 евро.
- Aаа, ми не е скъпо, бе, такива здрави стъкла при нас под 200 евро не можеш да намериш..
       
Между приятелки:
- Мъжът ми е ужасен! Все говори за майка си - мама това, мама онова...
- Трябва да го накараш да ти обърне внимание. Сложи си нещо секси и го изненадай.
Вечерта мъжът се прибира, а жена му го чака с черно, еротично бельо.
Мъжът учуден:
- Боже! Цялата си в черно! Да не е станало нещо с мама?

Отляво ме задмина едно чисто ново БМВ с над 130 км/ч. Караше го жена, лицето съвсем близко до огледалото и си слагаше сенки…
За момент се разсеях и когато отново й обърнах внимание, тя беше вече наполовина в моето платно, все още занимавайки се с грима си.
Въпреки, че съм мъжко момче, се стреснах толкова, че си изпуснах електрическата самобръсначка и тя ми изби сандвича от другата ръка…
Като се опитах да върна колата на платното с коляно, ми падна GSM-а от ухото директно в горещото кафе между краката ми. Кафето се разля, изгори най-ценните ми части, прекъсна важен разговор и ми скапа GSM-а.
Фаса в устата успях да задържа с последни усилия…
О, как мразя жени зад волана!!!

 



   

 

Мара Отварачката разказва на приятелка:

- Седя си вчера, значи вкъщи, изведнъж – на вратата се звъни. Отварям, гледам – един младеж. Той пита дали съпругът ми си е вкъщи. Аз отговарям, че го няма. Тогава той ме хвърли на леглото и ме …, а след това си замина. Представяш ли си – и досега не мога да разбера, какво искаше тоя от съпруга ми?!

Две блондинки си говорели: Едната:
- Рождения ден на милото наближава. Какво да му взема?
- Как какво?! Вземи му джипа!

И в този ред на мисил 

Две блондинки пътували в морето на моторна лодка. По една време тя изгаснала и те останали по средата на нищото и се чудели какво да правят. След малко едната казала ...
Ааа... дай да слезаме да бутаме, че иначе тук ше си останем 

Мъж към жена си:
- Моля те за малко тишина! Не мога да разбера дали успях да запаля двигателя.

Чужда кола спира пред двама полицаи. Шофьорът пита:
- Ду ю спийк инглиш?
Полицаите се споглеждат и с почуда вдигат рамене.
- Парле ву франсе?
Те пак вдигат рамене
- Шпрехен зи дойч?
- Пак без отговор.
Шофьорът пали колата и си заминава.
- Е, явно трябва да учим повече езици, че да можем да се оправяме - казва единият полицай.
Другият скептично казва:
- Че този като знаеше, оправи ли се?!

 

- Ще ми помогнеш ли да нацепя дървата?
 - Бих ти помогнал, комшу, ама ми пречи тежка венерическа болест.
 - Каква болест, бе?
 - Боли ме к*ра, че имаш дърва за цепене!

Президентът Росен Плевнелиев приема военен парад. Минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети. След войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета.
- Какви са тия? - пита шашнат Плевнелиев.
- Най-страшното ни оръжие! - отговарят генералите. - Чиновниците от министерството на Дянков. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.