Посещение в църква

Смятам, че можеш да си искрено вярващ без изобщо да познаваш някаква религия и дори без изобщо да влизаш в какъвто и да било храм.
Та нима аборигените и бушмените да са атеисти?
Религията е куп свободни съчинения, които едни хора поднасят на други хора. И тези свободни съчинения са причина маса хора да се избиват помежду си, все в името на правата вяра. Защото винаги твоята собствена вяра е права, а тази на комшията, ако е различна от твоята, е крива и погрешна.
Хората наричат Бог с най-различни имена. И използват това, за да градят прегради помежду си, да водят войни, да се мразят и да се избиват.
Твърдо вярвам, че Бог е този, който ме дари с щастието да стана майка, да намеря човек, който да ме обича и аз да го обичам. Той е този, който е могъщ и ни помага. И вярвам искрено в Него, без да ми се налага да го доказвам с ходене в човешките църкви.

Сигурно са много тези, които разсъждават като теб. Но това няма общо с православието и съответно прави ненужно посещението в църква. Тогава защо ходите?

Ходя на църква,когато имам вътрешната потребност да го направя.Не се интересувам празник ли е,делник ли е.Преди да вляза си изключвам телефона.Прекръствам се три пъти на входа на църквата,паля свещички,казвам мои си молитви и излизайки се кръстя три пъти ,не обръщайки гръб на олтара.

Не е точно така. Апостол Яков пише "Вяра без дела е мъртва вяра." По принцип ние сме слаби хора и винаги грешим ако не едно то в друго, но постоянното повтаряне на един и същи грях е да правиш Бог на глупак. Бог ни е дал Святия си Дух и чрез него можем да имаме сила да се справим, ако го помолим и най-вече искаме силно да се променим.

temida, истинските вярващи не водят войни. Войните се водят от едни общества масони, илюминати и др. пред хората се представят за едни, а всъщност целите им са различни.
Не мога да се съглася, че Бог е един с много имена. Ако беше така то дефинициите за добро и зло щяха да са едни и същи във всички религии, но не е така. В никоя друга религия освен в християнството Бог не е пряко заинтересован от твоята личност, от това което чувстваш, мислиш, преживяваш. В останалите ти се мъчиш със собствени сили да се извисиш до Бога. А в християнството Бог ти дава силата да го направиш, но преди това е платил цената за греховете ти.


Истински вярващ си в нещата които са ти в точно този момент в главата.

Интересно. Може ли малко по-подробно?

Поне едно "Отче наш" научете, като сте решили да влизате в църква.

http://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/molitvi/gospodnja.htm

Когато бях около 5 годишна се молех вечер така, за да разбирам всяка дума. Мисля, че е подходящо за деца, въпреки че не възпитавам своето в Православие.

Господи, благодаря Ти за добрия ден
И Те моля да ми простиш прегрешнията,
които извърших през него.
Моля Те, запази мен, мама, татко, Джими (морското свинче )
и всичките ни близки и роднини
в здраве и дълъг живот!

Да се свети Твоето име
както на небето, така и на земята!
Амин.

После тихо пеех една песен, но не си я спомням вече.

Аз се прекръствам навлизане в църквата, както и на излизане,но като се обръщам с лице. Това го знам от един поп. Свещички за живите се палят горе на високите поставки, а за умрелите долу. Моля се на ум пред някоя икона, обикновено Света Богородица, като се обръщам наум към нея.

Така и така не е по темата, хайде и аз да се обадя неподготвена
Познавам хора, който от вярващи протестанти за един миг станаха ревностни православни без някой да ги убеждава в това. Човеци отхвърлящи всякави догми на църквата, а сега стриктно  спазващи, не /пак казвам/ заради хорски убеждения, а доброволно- съзнавайки същноста /смисъла/ на всичко това. Разбира се аз ги попитах, защо и как се случи всичко? Нали бе достатъчно да си вярват от къщи, та нали Бог е на всякъде, защо си правят толкова труд?
За съжаление отговора не може да се събере в няколко изречения.  
Но това което изпитали е истинско съкрушено сърце, т.е приели вярата първо със сърце, а после с ум. Преди това гордостта и човешките разсъждения са им пречели да схванат ползата и необходимостта от това да се почитат иконите, кръста и т.н. Говорихме си и за външната показност и за съблазънта на хората не разбиращи догмите, за недобросъвестните свещеници, бабите и т.н.
Извода, който аз си направих е, че всеки сам носи отговорност за постъпките си и че човек не трябва да гледа в чуждата паница. Ако иска някой да е лицемерен с Бога или хората, негова си работа .Аз не трябва да се съблазнявам, а да си гледам моите дела и да държа в изправност съвестта си. Ако целуна ръка на свещеник или му се поклоня, в същност оказвам почит на благодатта която е получил свише при ръкополагането. Друг е въпроса, ако той изпитва задоволство от това. Но негов си проблем.
Сега се сещам за един монах от Атон/починал вече/ известен с балгоугодния си живот. Той се покланял на миряните идващи при него да търсят помощ. Някои от тях изпитвали гордост от това, но на други им е пределно ясно, че той се покланял на благодатта носеща всеки кръстен поклоник. Нали разбирате, че и той като нас можеше да си каже/ както ние съдим свещеницте/ от какъв зор да се покланям на този грешник, до вчера блудствал и крал, цял в грехове лежи... А в место това, най-смирено им се покланял независимо от огромната разликата в духовното израстване.

Ох, много дълго стана. Дано сте схванали какво искам да кажа...

Духовно израстващия човек не забелязва напредъка си и колкото повече се извисява, толкова по-критичен става към себе си и за толкова по-недостоен се счита.....Затова, един истински духовно израсъл човек добре съзнава колко е незнаещ, неможещ и безпомощен в действителност.....
Аз пък изгубих Бога, зарязах го, разсърдих му се.....Отдавна и сега не мога да си го върна - всичко ми се вижда безмислено, а това христианите наричат отчаяние.

kragovrat, Господ е навсякъде, не е нужно да чакаш времето и мястото да отидеш на църква за да Те чуе!Не ме разбирай погрешно, не съм против църквите.
Просто остани сама и дай воля на това, което е в теб.
Момичета, не гледайте догмите, вярата е една!

Без да съм някакъв религиозен експерт, мога да ти гарантирам, че болдираното НЕ е вярно. Във всички религии дефинициите за добро и зло са напълно еднакви. Не лъжи, не кради, не прелюбодействай и т.н. са правила в абсолютно всички религии. Ако някъде си чела или чула, че например исляма проповядва нещо лошо, излъгали са те.
А разликите между православие и католизъм са толкова символични...И въпреки това са били напълно достатъчни, за да се избият стотици хора помежду си само за една нощ. А за инквицизията и избиването на нарочените от църквата за вещици няма нужда да споменаваме.

О, мила, всеки има тежки периоди. След лошото винаги идва добро. А след доброто - лошо. Китайските мъдреци казват "И това ще мине" и в добрите, и в лошите периоди.

Споровете на религиознна тематика са напълно излишни.
Това, което е в сърцето на човек, няма как да го наложиш или промениш.
Всеки има своята истина.
Ако някой ме пита  Моята Истина, ще му Я споделя.
Но самия начин, по който нещата се обърнаха в моя живот, ми показа,че вярата идва от сърцето и няма как човек да ти я наложи .

temida, дръж настрана китайците.  В Библията пише, че след 7 гладни години идват 7 сити.

Харесва ми предпоследният ти пост, но ако завием в тази посока ще заключат темата.