КГБ = Клуб на Готините Баби - 109

Яне, майка ми беше като твоята. Как веднъж не каза, че иска нещо. Ние я питаме, а тя - не, да не ни притеснява. Е, сега вече я няма .............

Дидия, вземи се в ръце. Теб те чака къщата, но гледай и себе си. Престани да се раздаваш толкова, помни ми думата - за да помагаш, трябва ти самата да си добре.

                    Танче,благодаря за съвета,ама татко пет години и е угаждал на всичко и сега трудно се борим.Слагам и нещо за ядене ,ако е топло трябвало по-студено,ако е студено трябвало по-топло.И още такива колкото щеш.Добре,че Мери и каза,че ако не слуша да и звъня и сега като и кажа,че звъня на сестра ми бързо-бързо се съгласява.Та ще се учим на нови навици и тя ,и аз!Не знам какво ще правим като тръгна на работа от понеделник.
                    Римарче,сега отпускам и нервите ми изневеряват.Ама трябва да се взема в ръце - знам си го.
                    Яне,дано бързо се възстанови майка ти.Свекър ми след месец вече тичаше.

Това време е отврат. Така ми действа ужасно подтискащо, пък и студено. Абе ще има ли пролет тази година? Кое време стана, а ние още сме с якета.

Ние вкъщи се премятаме от диван на диван, отказахме се да ходим някъде, то и къде ли да идем в този дъжд? Владко щурее и не спира за миг.

Дидия, Римар е много, ама много права. За да си полезна за близките си трябва да бъдеш и ти добре. Така, че обърни си внимание, винаги, когато можеш си почивай, вземай мултивитамини и не се отпускай.
Казвам ти го от собствен опит - след  смъртта на зет ми и баща ми, след поредица неблагополучия, свързано със здравето на близките ми аз рухнах. И това е една от причините за честите ми  боледувания напоследък.  Имунната ми система е отслабнала, следствие на преживения стрес.

Хайде, мили мои, дано скоро слънцето изгрее и стопли душичките и телата ни.

Лека вечер!

Добър вечер.
Чета тук за проблеми - ние с Ани тази част от сериала вече я играхме.
Ще пробвам да дам малко непоискани съвети. Ако засегна някого с нещо - предварително се извинявам.
Неспазения съвет на Танита е много важен - изпълнявайте го.
Запомнете, че за всички около болния е трудно. Затова обикновенно на болната жена мъжа и я изпреварва. Но живота продължава и ние сме нужни на децата ни. За да се улесните ползвайте всички модни новости - памперси, чаршаф-памперс, полуготови храни. Направете график кой кога да помага. Дидиа, предполагам майка ти няма да се чувства удобно от Драго, затова впрягаш дъщерите. Баба им е - ще помагат. Ао може да ви носят храна от соц. грижи ще е улеснение.
Също там от време на време има и програми за помощ на инвалиди. На нас ни бяха пратили 1 жена - идваше да чисти 2 пъти седмично. Позамиташе като лисица с опашка, но все беше помощ.
И постепенно започва изменения в мозъка, говорят разни неща - обвиняват ни. Не обръщайте внимание. Ние с Ани издържахме 2 месеца докато се уредим в частния старчески дом. Че и там много не ги искат. Но психическото ни здраве с  дъщеря ми беше по-важно и предпочетох да плащам и да съм сигурна, че там я гледат. Е, отнесох доста приказки от техни познати старци - как съм била длъжна да си я държа у дома и да напусна работа. Как без тях съм щяла да съм безпризорна, метяща мангалка. Но реших, че детето ми е по-важно и трябва да се улесня заради нас двете.

Айша, и аз си дадох мнението без да ме питат, ама нали затова сме тук да споделяме. А съветите, които даваш са много ценни и уви, верни.

Добра вечер!
Денят е много дълъг вече и само работа да си търси човек,все я намира.Сега се чувствам уморена,че и на работата чистим след ремонт,а тази вечер се занимавах с градина и двор.
Айша,Римар,Марина,давайте съвети и не се притеснявайте,че не са поискани-те просто са желани.Чета съветите на Танита и разбирам,че с баща ми направихме огромна грешка. Направихме точно това,което не е трябвало.Допълнително смъртта на брат ми,помогна положението да се влоши.Сега всеки ден се моля,"Майка ми да е добре и да издържи".Вярвайте ми,не оплаквам болния,а майка,защото незнам милата докога ще издържи.Просто я прави луда в пълния смисъл.Сега и с тази счупена ръка е просто бедствие.
Дидиа,добре че имаш подкрепата на Мери.Спокойно,ще се подредят нещата.Другите са ти дали добри съвети.
Танита, смях се много на това:"Да ама, като съм стъпила веднъж на улицата, прибира ли ми се директно, не естествено!" Възхищавам ти се искрено,за всичко.
Янче имаш златна майка.
Римар,твоята също.

Съгласна съм с Ася относно съветите.
Наистина най-трудно е на този, който е най-близо до болния.
Тъй като майка е нереализиран артист в живота, пак ще си повторя съвета към Дидия - като няма публика и не е интересно да правиш спектакли.
Янче, и моята свекърва е като твоята майка.Все да не ни притеснява и само в краен случай ни търси помощта. Много сериозна и жилава жена,без глезотии и превземки.
На доста години е , но не се спира. Дано да е така до края.

Като чета за майките на Янчето и Римар, просто още повече се съжалявам, и себе си и сестра ми!
Как веднъж нашата майка не ни призна труда, грижите, притесненията които ни създава.....никога!
Дори леля ми, на баща ми сестра му, като ни хвалеше колко хубаво я гледаме, тя й се скара, да не говори така пред нас, ще я гледаме разбира се, нали нас е гледала, че и децата ни..............
Не си спомням като дете или по някакъв повод да ме е целунала, погалила, похвалила, все сърдита, все недоволна, все мърмореща.....
А наистина я гледаме добре, но признание, благодарност или неудобство, че четиринайсет години я гледам и няма нито раничка, нито пъпчица.............ох не ми се мисли изобщо!
Като беше по-добре непрекъснато тормозеше сестра ми да я вземе у тях, че у нас цял ден стояла сама, а ние на работа.
Сестра ми и обясняваше, че няма свободна стая в апартамента за да я гледа, а майка ми предлагаше свекърва й да отидела да живее на лозе, а тя да лежи в нейната стая!
Мисли само за себе си, други не съществуват!
Ох, и да се оплаквам файда няма!

Фурийче, така си е миличка, изляза ли "не, не ми се прибира!", ама има защо да не ми се стои в къщи!


Л   Е   К   А         Н   О   Щ !

              Момичета,давайте съвети без да се притеснявате!Нужни са ми.
              Фурия,подкрепата на Мери си я имам и благодарение на нея успявам да се справя.Или поне знам как да действам когато имам проблем.За сега бавно бавно се учим взаимно.
               Айша,Драго изобщо не дава да занимавам дъщерите си с нашия проблем.Даже ми се кара постоянно /нещо дето не го е правил никога/ ,че понякога викам голямата.Малката е на работа до 9 вечерта та и да искам не става.Така,че остава на мен да се оправям.Ползваме всичко ,за което се сетим и даже съм решила тоалетния стол дето е ползван само за баня да го включа в действие и за други дейности.За храната проблем няма.Три къщи сме и има поне три менюта та което си харесва може да яде от него.Чистенето също не е проблем.В момента разместваме и е пълен хаус,ама дедито тук е добър.Така,че се надявам постепенно да пренаредим.То бяхме решили лятото да правим основен ремонт,ама сега се чудя как точно ще стане.Живи и здрави да сме ще се справим.Благодаря ви за подкрепата!
               PS.Мери и Танчето са ме изпреварили  ама аз помня съветите им.Днес цял ден тичахме по задачки и я оставяхме сама та 100 пъти ми повтори да не я забравя,но пък се връщах да я нахраня или почистя и пак излизах.Надявам се да свикне,че не можем  /дори да искаме/ по цял ден да сме край леглото.Днес говорих с една рехабилитаторка от старческия дом да дойде и да я масажира ,ама....като чу за какво става думи направо ме отряза.            

Здравейте и от мен!
И аз съм минала по тоя път.Само аз и съпруга се грижехме за свекърва ми.Той е единствето дете и грижите бяха само от нас.Свекър ми и угаждаше във всичко и тя ни командореше наред.Отначало свекърва ми непрекъснато  капризнеше и много буйстваше.Костваше ни много нерви в началото,но после започнахме да се държим към нея като дете на годинка две.И така лека полека се кротна и само се усмихваше.После престана дори да говори свързано и все си се смееше,но беше спокойна.
Танче,Янче Дидия,здравето е над всичко!Сега ми е лесно да давам съвети и осъзнавам,че не е трябвало да приемам нещата така,че да си увредя и нерви и здраве.

Днес бях втора смяна.След работа имах среща с приятелки,та се прибрах към 21ч.Прибрах се измокрена,само се преоблякох и след малко си лягам,че утре съм първа смяна.
Лека нощ!

В такива болни се развива старчески егоизъм. Свикнали са, че са центъра на света и си искат вниманието.
Дидиа, включвай дъщерите наравно с тебе. След като се прибира вечер късно, значи сутрин може да помогне за тоалета на баба си. И  запомни, че ние живеем само сега - няма да загинем заради старците. Не за друго, а защто децата ни нас чакат, а всичко е с времето си.
Мими е права, грижи като за бебе - да е сито и почистено. И максимално улесняване с помощ от всички роднини.
Ремонт няма смисъл да правите това лято.
Рехабилитаторката ви е била честна и затова е отказала, браво на нея.
Ние голям проблем си имахме с един рехабилитатор от Пирогов. Като я изписаха с изкуствена става и се цани да я раздвижва у дома. Идваше, сяда в кухнята, Ани му прави кафе и той си го пие с цигарка. През това време майка ми се движи с проходилката по коридора. Като мине край него я плясва по дупето - "Браво, бабо Иванке!". Като изпие кафето прибира 20 лв/2002 год/ и си тръгва. Така 15 дни месечно - 5 месеца. Накрая едвам се отървах от него - обадих му се и казах, че парите за рехабилитация са свършили. Пак не се отказа - бил съгласен да му платя като се опарича. Обясних му, че знам за проходимостта на командите от мозъка до крайниците при подобна болест и няма да се опарича никога.

               Забравих да ви кажа какво ми стопли сърчицето в тези дни! Момичетата от декупажа ме зарадваха като са класирали моята чиния на първо място в конкурса ни за месец април.Бях решила да не участвам защото нямах време,ама на Великдена когато разбиха асансьора и пощенските кутии не можах да заспя и като пълно куку посред нощта в 3 часа грабнах първата попаднала ми чиния и салфетка и сътворих това:
http://media.snimka.bg/8530/023316093.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8530/023316088.jpg?r=0
              След това забравих  всичко и когато влязох в темата бях приятно изненадана!Май ще ползвам за успокоение същата терапия!
               Айша,може и да е била права,ама се надявах ,че като са близо ще прескочи като излезе от работа.Още в началото когато се разболя ми отказаха познати рехабилитатори /нали ги ползвахме за ръчичката на Мимето/.С детето работят без проблем,ама с бабата не искат.Един съсед се нервеше,че дава 1000 лв за да гледат тъста му и никой не иска.Все викаше нали е безработица що не искат.Явно си искат лекото.Гледах детето на една рехабилитаторка 4 години и когато я помолих тя ми каза в прав текст - че ще си вземе двойно повече пари от някоя мадама дето ще и масажира целулита и резултата не се вижда особено,докато аз ще искам майка ми поне да стане.Та май ще ида при тази от дома поне да ме понаучи нещо.

Дидиа, честито първо място. Златни са ти ръцете.
За масажи - според мене не си усложнявай живота. Ако не сте ги правили от когато се е разболяла или ако сте ги правили без успех и раздвижване - няма смисъл. Минало е много време и вече няма какво да се направи. При децата е друго - там нервните клетки и влакна се развиват.
Просто я повдигайте, сменяйте позата на седене/лежане/ за да не получи рани от залежаване/Декубитус/. питайте и в аптеката - има мокри кърпички, разни мазила и подобни за обтриване против залежаване.
Не се паникьосвай - постепенно ще се наредят нещата. Само си повтаряй, че ти си на първо място. Трябва да си здрава за да я обслужваш. Сега не си свикнала - едно е да ходиш като те извикат, друго е постоянно заедно.

Привет, дами!


Добро утро и добър да е денят ви!

Пожелавам в този, пък и в предстоящите дъждовни дни да бъде слънчево и светло в душите ви.

Дидия, прекрасна е чинията. Да ти е честита наградата!

Хайде, появявайте се, скрите да слизат долу да пием кафе и на раздумка. 

                Добър да е денят ви ,момичета!
                При мен нощта беше истински ужас!Тъкмо бях заспала към 12 и ....не ми се разказва.Дано съседите не започнат да се сърдят,че спалнята им е точно до моита.На края дедито не издържа и избухна та млъкна за малко.Ами трябва да разбере,че не мога да стоя все в стаята.Сега чакам тия от кабелната да ми вкарат и втория телевизор,че преди не искахме да се включва и излитам по задачки до обяд.Ядене има та ще използвам да посвърша нещо джапайки из дъжда.
                Цвети заминава командировка в Пловдив за два дни та трябва и за малките да помисля.Лили отива на стаж в адвокатурата. Остана и само това и следва изпита та хич и няма да я занимавам с бабата каквото и да става.
                Отново лек и успешен ден на всички!