Показаха ни простичкото човешко щастие в семейството/прекрасно/,усилията на Харун да притъпи болката в Еда по загубата на баща й/ чудесно/,цветя с бележки,че любовта им е все така силна/ върховно/!
И паралелно вървяха трагедиите в сем.Гюлер.

Ферда - все още недоумявам как една жена, 2 пъти забременявала и раждала, да не усети или заподозре поне, че е бременна и да вземе мерки овреме?!

Мелда - този образ още не го избистрят, не ми е ясна! Уж най-силна, с комбинативен ум, а все търси мъжко одобрение и опора/ Джемил, Феяз, Харун, сега пък Бату/.
Горката Тюркян, не знае къде да огрее по-напред! Направо забравиха за рака и предстоящата й операция!
Хареса ми Едже как отново изгони Бату, как прие Назан- като майка, каквато не е имала.
Самата сложна и объркана ситуация при жените, ме навежда на мисълта, че сценаристите ни показват как ние-жените, вземаме грешни решения без мъжка помощ и че не сме способни да се оправим сами в този живот.
Извинете, дълъг ми стана поста!
