Тема Незабравима ( Unutulmaz ) 187

Превод на 77 епизод.

Началото на епизода

Б-всички,които обичаш един по един ще убия,един по един.Много скоро ще се срещнем отново Харун Арсланлъ
А-Харун заедно с полицаите много скоро ще бъдат тук.Да речем че сега избягаш,колко ще можеш да се криеш?Всички те преследват,как ще живееш?Без пари си никой,не осъзнаваш ли?Нямаш приятели,нито любима.В този живот си съвсем сам.Жал ми е за теб.
Б-Не разбра ли преди малко коя е майка ти?Караш ме да се смея,приятелю.Ако всичко в моя  живот е лъжовно и ти си толкова лъган



Мелда и Еда говорят с децата на Ферда

Зейнеп-Значи никога повече няма да виждаме дядо,така ли?Но това е несправедливо..
Мелда-всички много съжаляваме скъпа.Вашият дядо,нашият баща загубихме.Знам че да се понесе това е много трудно,но ще издържим.Принудени сме,нямаме друг избор.
Мурат-защо моя дядо?
Еда-Всеки си има съдба.За дядо ти е дошъл момента да спре(момента на края).
Мелда-На това място отиваме всички  някой ден,Мурат
Еда-Но все пак той беше много щастлив,знаете ли?Защото ни показа правдивостта, честността, достойнството, изпълнения ни с любов баща,ваш дядо.Това ще остане в сърцата ни,ще ни напомя какво значи семейството за нас.Той ни научи че най-ценното нещо в живота  е любовта.
Мелда-вие сте красивите внуци на този човек.Това никога да не ви излиза от ума.Той не иска да сте   тъжни,не иска да плачете.Сигурна съм,че ще се сещате за него с усмивка.Не плачете.
Мурат-мама къде е?Тя защо не е дошла?



Семейна идилия

Я-усмихнете се.Хайде мамо.Моля те малко се засмей
Е-от къде се появи сега това със снимката
Я-хайде,мамичко,въпросите после
Е-добре
Я-хайде тате приближи се,приближи се.
Х-стига вече не ти ли омръзна,едничката ми.Не си спирала да правиш снимки от няколко дни.
Я-може ли да ми омръзне   човешкото щастие,тате?Да видим как са се получили?

Х-днес как си?
Е-Не мога да повярвам стана една седмица.Баща ми го няма от една седмица.Все още не мога да го приема Харун.
Х-хората,любимите ни,когато загубим,някак си не искаме да повярваме на това.Много добре те разбирам.Но не можем да избягаме от истината.Нямаме друг избор освен да свикнем с това,едничката ми.Не се изгубват красивите спомени,припомнят ни  и намираме утеха в тях.Въпреки че не са до нас,ние винаги мислим как да защитим близките си.
Е-писмото е постоянно в ума ми.Написал е независимо какво ще стане в живота,баща ти винаги ще е с теб дъще.
Х-В очите на Ямур ще виждаш радостта(смеха).не искам вече да се разстройваш за баща ти.
Е-Харун,остани до мен още малко



Разговора между Харун и Арас,в дома на Арас

А:Колко пъти ще ви разказвам,господин полицай,казвам ви,че влязъл в къщи ,заплашил май....(майка ми)...помощницата ми и после дойде при мен и поиска да потърся Харун Арсланлъ.
(влиза Харун) Х:Какво става,къде е Бату?
А:Избяга.
Х:Как?
А:Опитах се да му попреча ,тогава гръмна пистолета ми..
Х:Ранен ли е?
А:Не знам,не забелязах,стана внезапно.
Х (към полицая):Как е възможно всеки път да се измъква?
П:Рано или късно ще го хванем.
А(към Назан):Върви си в стаята.
Х:Има ли нещо ,което не си казвал на полицаите?
А:Не,от къде ти хрумна?Още не ми вярваш ,нали?Да ти кажа ли нещо,Харун Арсланлъ,въобще не ми пука дали ми вярваш или не...
(звъни телефона на Харун) Х:Моля,Еда?
Е:Харун,Керем и Ферда при теб ли са? И те вече са много изморени,прати ги вкъщи.
Х:Аз не съм в болницата.
Е:А къде си?
Х:По телефона не мога да говоря,скъпа,като дойда ще говорим.Сега се налага да затварям.
(към Арас) :Благодаря ти ,че ме предупреди.
А:Бату е враг и на двама ни.



Писмото на Джемил до Еда

На моята скъпа Еда,която не можах да задържа в ръцете си....

Един черен облак премина над нас...Задухаха люти ветрове,всичко се обви в прахоляк...С месеци, с години тези черни облаци не се разпръснаха...Очите ми вперени в прозореца,очакваха идването на слънцето...Животът сякаш беше леден...До мене ги нямаше тези,които обичах-семейството ми,ти...Бях самотен.животът за мен беше закътан в толкова малко пространство,колкото да си поема глътка въздух.Жив в гроба бях в този живот...Копнеех много за вас.За малко щях да отнема живота на най-скъпоценната ми и внучето ми,чието лице още не бях виждал..Срамувам се от себе си.Обаче никога не забравяй ,детето ми ,аз не съм баща ,който би искал да ви навреди...Аз не съм ви изхвърлил от живота си,ако не съм си изправил пред вас,то е защото съм бил с наведена глава пред децата си.Моята любов към семейството и децата ми е извън пределите на страстта...Аз ви създадох,но вие бяхте тези които ме свързахте с живота...Това което искам да ви кажа е,че когато умра,ще е пак заради борбата ми за вас.Аз съм баща,отдавна съм ти простил.Надявам се и ти някога да ми простиш.Не забравяй...ти си ми скъпоценната.Нямаш представа колко много те обичам.Не ме забравяй.
Баща ти.





Еда-Харун(разговора по телефона)



Е-Харун,какво има?
Х-Ферда не си ли дойде в къщи?
Е-не няма я.Къде са?И Керем го няма.
Х-Еда,имам за теб лоша новина.
Е-Харун какво става?
Х-Керем...
Е-да
Х-Керем е застрелял Уур.
Е-Какво?
М-какво има,защо изкрещя?
Е-Керем...застрелял е Уур.
М-какво?




Ямур гледа снимките

Я-ееее,няма никакво място.Дали да не се преместим в по-голяма къща,аааа?

В моята стая няма място.Тези ще бъдат във вашата стая.
Х-Така да бъде.(към Еда) Животът продължава,любима.Ямур е като ангел в живота ни.Само да я погледнем,това е достатъчно нали?
Е-тя е всичко за нас.


Разговора между Харун и Еда,когато се връщаха в къщи

Е-Как е майка, како?Не съм спокойна, когато не съм при вас.
М-Не се притеснявай,ти бъди до Яамур.
Е-Ако се случи нещо, веднага ме потърси.
М-Добре, ще те потърся....
Еда (към Харун)- Дали да не вземем Яамур и да  се върнем при майка?
Х-Както искаш..
Е-Незнам дали ще е добре за Яамур, даже още не сме и казали.До преди няколко дни и тя преживя много лоши неща..Ох, не знам..Не се  чувствам добре, Харун моля те спри за малко.
слизат от колата...Харун към Еда
-Добре ли си едничката ми? Да отидем в болница?
Е-Ако и на вас ви се случи нещо?А, мама? Видя я, и ако  на нея и се случи нещо? А, Керем как ще издържи там?
Х-За Керем не се притеснявай...Ще намеря начин да го изкарам от там
Е-Знам, че ще го изкараш..Само, че заради мен, заради Яамур, искам да ми обещаеш нещо.Не позволявай да ти се случи нещо.
Х-Не се притеснявай, нищо няма да ми се случи.
Е-Няма да мога да  издържа на друга мъка..Не искам да изживявам мъката от загубата на любимите си хора...Не е по силите ми, да загубиш е толкова лесно..Страхувам се от всичко...




Разговора между Харун и Керем

Х: Керем..
К: Виж тази, която е обичал най-много – Ямур…Най-отгоре беше снимката на Ямур…При отварянето на портфейла е искал първо нея да види.. Ние заслужаваме ли тази обич? Заслужаваме ли? С какво му отвърнахме на тази обич, която ни даде? С едно голямо нищо…
Х: Много малко бащи познавам, които да обичат така силно децата си…Така прощаващи като него… Преживяното от теб е голяма мъка… И аз загубих баща си…Мислиш, че смъртта е най-трудното, което преживяваш… Но, най-трудното е за тези, които остават след нея…Само този, който го преживее знае това…. Да го оставиш там…Със собствените си ръце да го положиш в гроба… Когато го засипват с пръст, не можеш да отидеш при него… Натъжаваш се при мисълта, че ще го оставиш там… Да го оставиш и да се върнеш към живота също не можеш… Не знаеш как ще продължиш да живееш нататък….Но, нямаш друг избор… Принуден си да се върнеш….Мъката в сърцето никога не стихва….Само се научаваш да живееш с нея…Непрекъснато мислиш за него…Каквото и да правиш е напразно…Ако искаш с дни можеш да чакаш тука…Да му казваш, както никога досега, колко много си го обичал…Да му обещаеш всичко, свързано с бъдещето….Обаче вече не можеш да го върнеш назад…. Всичко, което можеш да направиш е отсега нататък да бъдеш достоен за него… А сега ела, да си отидем в къщи…
К: Аз не мога да се върна вкъщи…
Х: Защо?
К: Аз направих нещо лошо…
Х: Какво направи, Керем? Какво направи?
К: Аз застрелях някого…





Ямур-Ядосана съм ти
Еда-защо,бебчето ми
Ямур-ами така,като наказание ще спиш при мен.
Еда-добре,скъпа,приемам с удоволствие това наказание.
Харун-трябва да поговоря с Ниса.
Еда-не закъснявай,става ли?Притеснявам се ,бързо си ела.
Харун-бързо ще се върна,единствената ми




Харун се прибира след разговора с Ниса

E-къде си?
Х-станало ли е нещо?
Е-притесних се.Каза че ще си дойдеш рано.
Х-добре съм,добре съм,не се тревожи.Нали ти казах,че  всички ще сме добре
Е-знаеш ли колко се страхувам да не ти се случи нещо.
Х-дойдох си,едничката ми,до теб съм.


Арас-Назан (след заминаването на полицията)

A-утре се махаме оттук.
Н-защо?
А-причината не е ли ясна?Предполагам че и ти можеш да разбереш какво се случи през последните часове.
Н-но..
А-какво но?Дори и ако истината не ми принадлежи,мисля че не може да останеш в този дом.И ти си събери багажа.
Н-Никъде няма да ходя,няма да те оставя.
А-Не исках да те задържам до мен(да оставаш до мен),но за съжаление бях принуден.
Н-Няма ли да ми простиш?
А-ти ме излъга.
Н-бях принудена
А-Принудена да изоставиш детето си,ааа?Правдиво ли е  да  майка да обърне гръб на бебето си,мислиш ли че може да е майка?Такава ли е майката,може ли да се нарече майка?Никога няма да ти простя.



Еда-Харун-Ферда (в полицията)

Е-това вече е твърде много.Болката е над това,вече не мога да премахна болката.Как ще обясним това на майка ми?Сутринта тръгвам при Ямур,не ми повярва на това,което казвам.Не е нещо което да разбере.Попита защо и двамата не сме си дошли през нощта.Какво ще правим незнам.Днес е погребението на баща ми.Казвам го макра и да ме боли отвътре(душата).Казвайки това изобщо ума ми не може да го осъзнае.Каква болка от един въпрос(дума)... ‘погребението на баща ни’.Татко го няма вече.
Х-Добре,едничката ми.Трудно е за всички,всички заедно ще преодолеем болката.Обещавам ти да направя необходимото,Керем да бъде получи най-малкото наказание.
Е-какичко
Ф-Еда
Е-Защо направи такова нещо?Имаш деца.Не си извършила престъпление.
Ф-Керем не го е направил,аз го направих.Мой грях е.Баща ми плати цената на болката.
Е-добре,како
Ф-Не исках брат ми да отива в затвора.Ама не стана.Никой не убедих.Уур е дал името на Керем.
Адвокат-много настоявах,много думи изприказвах,но прокурорът не склони.Керем няма да присъства на погребението.
Х-Трябва да намерим друг начин



Разговора между Тюркян и Мелда

М:Какво правиш ,мамо?
Т:Изживявам най-трудната и мъчителна раздяла в живота си.
М(вдига обувките на баща си от земята):Не,мамо....Такова сбогуване много ме наранява...Нещата на татко ,спомените му-по такъв начин да ги изхвърлим пред вратата
Т:Остави ги...Казах ти да ги оставиш ,Мелда...Да бяхте показвали обичта си и уважението си към баща ви ,докато беше жив...Сега от едни обувки ли очакваш нещо?Ние погазихме всичко ,което той уважаваше-ценностите му,обичаите му ,традициите му....Поне сега след смъртта му,всичко което е редно да се направи,да го направим достойно...А сега сложи обувките на мястото си...
М:Всичко е толкова напразно,безмислено....Ние сме те накарали да изживееш толкова много болка ,татко...Изневерихме ти....И най-накрая те убихме..
(идва Еда)Е:Како,всички сме толкова разкаяни,но не можем да върнем татко.
М:Ние какво сме направили,Еда?..Убили сме го докато е бил още жив...Каква разлика имаме от истинските убийци?..Баща ни е берял душа с години,боляло го е...Какви деца сме били!!!Какви егоисти!!!Колко неразсъдливи сме били!!!
Е:Никога няма да си простя....За това ,че не го разбрах,за това ,че го накарах да страда,за тава ,че не можах да го направя щастлив...
М:Ние сме убийците на баща ни....Ние...



Арас и Едже

А:Пожелавам ти скорошно оздравяване.
Е:Ти защо дойде?За да ме видиш в това състояние ли?
А:Не,разбира се...
Е:Еее  защо тогава си тук?
А:За болничните разходи недей да мислиш.Всичко от което имаш нужда ще ти бъде предоставено...А ти само трябва да положиш усилия за по-бързото ти оздравяване...
Е:Какво искаш да кажеш,нищо не разбрах от това ,което ми говориш?Има нов план,ли?
А:План няма.Помагам на сестрата на съдружника си.Всеки би направил същото на мое място,какво лошо има в това не разбрах.
Е:Тогава кажи на онзи Бату,че не искам нито неговата,нито твоята помощ....От сега нататък даже и лицето му не искам да виждам.....И тоето също....А сега моля те върви си...



Харун,Бурак и Арас на гробището

Б:Смъртта е голяма мъка,моите съболезнования.
Х:Благодари се ,че си баща на племенницата ми,защото иначе щях да те погреба в един от тези гробове.Обаче от сега нататък няма да се доближаваш нито до Ъшъл ,нито до Синем.Това няма да го позволя...Не искам да те виждам вече....
Б:Това не е толкова лесно.Ако намериш парите да изкупиш "Армарине",ще станем съдружници...Ааа ако не искаш да ме виждаш ,ти си знаеш ... (и си тръгва)
А:Моите съболезнования.Г-н Джемил беше един от редките добри хора,които познавах...
Х:Благодаря...
А:Отидох да видя Едже.Исках...исках да изкопча нещо от нея,за да разбера къде е Бату....Обаче и тя му е сърдита колкото нас....Не иска да го вижда.
Х:Бату известно време ще се спотайва,в момента когато го издирват навсякъде ,няма да се излезе.
А:А ти какво ще правиш?
Х:Нищо ,ще чакам .Рано или късно ще се домогне до Едже...

Момичета мили, откъде мога да видя тази песен, но не чрез фейсбук.

http://www.facebook.com/video/video.php?v=172518962796842&oi … 1420&comments

Мокси,благодаря ти за новата тема!

Благодаря за новата тема     

Мокси,благодаря за новата тема!

Мокси, прекрасна Нова тема! Благодаря!

http://www.youtube.com/watch?v=ZB0zBCC7cSA
Заповядай!

Добре сме дошли в новата прекрасна тема!
Моксито, благодаря ти!

Мокси,за теб и новата ни тема   

Прекрасната ни ....фея пак на пук
На мрачното ....дъждовоно време
Разшетала се е и ето на......
Красива тема пак спретна
Елате тука ...бързо всички
Големи ,средни и мънички
Тук ....топло е.....
Мирише ми на.....на захарен памук
Любовни ....тръпки пак ще лазят
И обич.....ще прелива на талази
Благодарим ти фею.....всеотдайна
За твоя труд ,прекрасен ,лъчезарен
 

Мокси,благодаря за новата прекрасна тема