Хърватия

Здравейте!
Има ли някой, който да е пътувал с куче до Хърватска? Все още правя планове за малка екскурзия в началото на юли, но може да няма на кой да оставя кучето. То има бг паспорт и чуждестранен също и сме ходими с него в Гърция, но не знам как стои въпроса с това в Сърбия и Хърватска. Аз ще потърся квартири, които позволяват разбира се, но всякаква информация ще ми е от полза.

         Кучето задължително трябва да е с чип, независимо от паспорта. Санитарния паспорт също е задължителен за извършените ваксинации и времето, в което са извършени. Малко са обаче квартирите, които се съгласяват на прием на домашни любимци. Значително по-скъпи са. Отделно от това, ако е едра порода, намордникът е задължителен. За лайната Вие си знаете - торбички, ръкавички и др. п. Можете да го разхождате /само на каишка/, но и посещението на масовите плажове вече е по-трудно. Не можете да влизате в морето с куче, ако има и други плажуващи. Преди време беше свободно, но от две години обособиха специални плажове за кучета, обикновено най-забутаните и сенчести. Явно възраженията са били повече. Така че, ако можете, по-добре без него. В заведения и магазини е абсурд да влезете с куче.

Да, но само в Загреб. На границата проверяват паспорта, ако им обърнеш внимание, че има куче. Сърбите са по- ларж, даже му се радваха, хърватите могат да се заядат, и то неоснователно. Най- добре си мълчи, ако го видят и поискат паспорта, тогава го покажи. Но задължително си сложете печата 24 часа преди тръгване. Иначе се разхождахме на каишка, чат-пат я пускахме, но тя е много послушна, без намордник, чистехме си акитата. Имаше доста кученца със стопани, но всичките са някакви дръпнати и строго дресирани, дори не идват да се подушат /сравнявам с кучета от пет националности/. Изобщо тези ми бяха най- странните, според мъжа ми били като леко дрогирани. Може и просто на такива да сме попадали, след месец пак ще минаваме през Загреб и ще имам втори поглед. В заведение сме сядали навън с косматката, не са ни правили забележка, но тя е много спокойна и си лежи до нас или под масата.

      Права е Вселена, че кучетата на чужденците са строго дресирани, независимо от породата. Дори да искате да се зарадвате на чуждо животно, няма да го пуснат до вас. Много заведения са толерантни, но само извън покритите площи. Дори и там, ако някой възрази, моментално си обирате крушите. Зависи от управителя, сервитьорите и другите клиенти. Не е много разумно да зависите от случайни настроения. Тъкмо сте се отпуснали и добили настроение и някой да дойде и ви каже: "Хайде, или кучето, или вие." Не е най удобния начин за посещение.
      Ние не сме любители на кучета. Не, че не ги харесвам, харесвам ги колкото и като всички животни, но откак се помня съм имал само котки, породисти или "улична превъзходна". Само веднъж нямаше на кого да оставим котарака и решихме да го оставим на познати на около 50 км. Беше чистокръвна сиамка, роден и отрасъл в дома ни. Не зная от какво се стресира, но беше бясно мяукане и мятане в колата, пътувахме два часа. Освен това, като пристигнахме, окапа му цялата козина за един час от стреса. Добре поне, че свикна с къщата и хората, пък и те с него. Като се върнахме, не пожела да тръгне с нас и го оставихме на хората, а и те го искаха. Оттогава не водя животно никъде и при никого.
      Познавам своенравието на котката и затова никога не съм си помислял дори да я нося в Хърватия. А не и хареса къщата ... и "хваща гората". А когато влезете с животно, трябва и да излезете с него.
      Два случая обаче ще си спомням.
      Един австриец беше дошъл с един великолепен лабрадор. Като ходят на плаж го оставяха в колата. Беше оборудвана с голяма клетка, те оставяха вратата на багажника отворена и то си седеше кротичко цял ден. Явно беше свикнало. Нито да излае, нито да погледне хората, които минаваха край него. Но и никой не си позволи да доближи колата, камо ли да го дразни или да му се радва. А си беше за радост.
      Вторият случай беше малко по-особен и необичаен за Хърватия. Там куче свободно не съм виждал. Безстопанствени няма. Затова е въведено изискването да са с чип, който да се чете с електронен четец. Преди няколко години, всяка сутрин, в 6,30 ч., когато влизам да плувам, минути преди или след като вляза във водата, от същото място идваше да се къпе един огромен мъжки мастиф. Сам, без стопанин. Кучето беше явно дресирано, влиза във водата, плува с десетина минути, излиза и си хваща пътя. Не ме е доближавал, но плува около мен. Два, три дни имаше известно напрежение, защото по това време само аз и една доста възрастна жена плувахме, но после му свикнахме, та чак го очаквахме.
      Заради това пътуването с животно си е риск, който в много случаи зависи от непредвидими обстоятелства. Може да ви направи пътуването незабравимо, но може да стане и кошмарно, особено ако зависите от случайни обстоятелства.

Ние бяхме с куче, нямахме проблем по границите. Виж за квартири се консултирах с букинг, защото масово се мръщеха при личен контакт и се наложи да гледам там за дог-френдли.

Не се притеснявай, всичко ще е ОК!

От поне 10 години си пътуваме с куче и никой, дори в България, не си е позволявал такова нещо. Щом имаме разрешението на заведението, ние сме пълноправни клиенти като всички останали и няма как да ни изгонят. Все едно аз да възразя срещу някой друг клиент или компания, че са твърде шумни и ми пречат. Представям си как сме поръчали и трябва да си обирам крушите. Направо искам да видя как ще стане. Както и да е, за толкова години никъде не ми се е случвало. Хотели/апартаменти винаги наемаме чрез букинг, "пет френдли". 

Търся подходяща близка дестинация за празниците около 24 и се чудех 1 седмица дали е достатъчна за обиколка на Хърватия 

Ще пътуваме организирано до Опатия другия месец. Искам да попитам дали има там туристически фирми, предлагащи допълнителни екскурзии.Защото ако няма желаещи, ще трябва сами да си търсим вариант.

Здравейте! Много благодаря за споделената информация относно любимците! Нашето куче е голямо - голдън ретвивър, но дресирано (ходи на училище), има чип, платени данъци и т.н. При всички случаи бих предпочела да я оставя в БГ, защото все пак трябва много да се съобразяваме, не само по квартири и заведения, но и някой да я държи пред забележителностите и т.н. Но в случай, че все пак няма как да я оставим, ще ми е много полезна вашата информация. Благодаря!

          Навсякъде има туристически фирми предлагащи екскурзии. От тях повече няма. Предлагат се екскурзии докъдето искате и доколкото искате.

Благодаря много, Туриста!

Здравейте ! Нахлувам в темичката, но имам нужда от съвети.Дъщеря ми тази година е абитуриентка и имат планувана шест дневна почивка в Хърватия в град Пореч. Имат осигурени закуска и вечеря в хотела.Колебаем се колко джобни да си вземе. Ако можете да ме ориентирате за цените на сувенирите, храната или каквото се сетите. Едва ли ще си купува дрехи или обувки, но просто ми е любопитно какви са цените 
Благодаря предварително !

Едни от последните ми хърватски впечатления са от Пореч.
Но да не пиша аз виж в https://www.numbeo.com/cost-of-living/in/Porec-Croatia?displayCurrency=EUR
Сравнително са верни от мое наблюдение.
Сувенири дребни 1-2-3 евро. Едри над 10 евро. Обърнах ги от куни за по-лесно.

Този сайт е много полезен,не го знаех
Сравних цените с български град,за да добия представа.
Сигурно вече е коментирано тук,ама тия хървати да не би да са мултимилиардери?
Какъв е този стандарт а ла Дания - с по 300-400% отгоре
Много са ми странни тия цени за балканска държава.
Обиколил съм половин Европа,ама това е направо смешно

   Не, Форестер 69!
   Не са мултимилиардери!
   Обратно, живеят изключително бедно и пестят всяка куна, и се борят за нея. Връщам се към една от темите, които мислех да обсъждам тази година. За богатството и бедността, за съзиданието и разрухата. Изоставих я, защото виждам, че няма интерес. Благодарение на теб, отчасти ще я засегна. Видимо темата е актуална, но виждам, че участниците във форума не се интересуват от нея. По-голям е интереса към други, бих казал – ежедневни неща. Те също са важни, но ето, идва такъв момент, в който изниква въпроса: как всъщност живеят.
   Казах го – БЕДНО. Високият стандарт не е адекватен на индивидуалните доходи.
   Не че съм си го поставил като задача, но ще дам няколко примера.
   Дето рекла една тъща на зет си: „Хапвай зетко, хапвай и да ти е сладко! Не че ти ги броя, ама седемнадесето кюфте ядеш вече!”
   Та, къщата в която отсядаме има четири апартамента и две единични стаи. Ние ползваме целия последен етаж, но плащаме за единична стая. Не че сме привилегировани, но такава е ситуацията. Просто не може другояче.
   За единична стая, цената е 35 евро. За апартамент – 70 евро средно.
   Дори при пълна натовареност това означава 350 евро дневно или около 10000 евро месечно. Активния сезон е три месеца. Дори без пропуснат ден, това означава около 30 000 евро. Двадесет процента е ДДС /порезни данък/. Остават 24 000 евро. Около 3000 евро са туристическите такси. Не зная колко е подоходния данък, но … да речем, че е колкото при нас – 10%. Ама не е. Там има етажна прогресия. Но смятам 10%. Още около 2000 евро.
   Остават 19 000 евро. Разпределени на дванадесет месеца, означава около 1400-1500 евро на месец. От тях се издържат четири човека. Ако нещо падне извън сезона, долу – горе остават по около 400 евро на човек на месец. В Хърватия минималната заплата е 400 евро.
   Не включвам консумативите като ток, вода, перилни препарати, дезинфектанти и др. п., а те не са евтини, но се включват в цените на нощувките. При това ние отсядаме на кея /дето се вика на „първа линия”/ и сме постоянни посетители, заедно с доста други почиващи, но от други националности. Свидетел бях преди няколко години, когато при един наш съсед дойдоха първите туристи. Неговата къща е около двадесет метра зад нашата. Първите туристи дойдоха при него в средата на август. Човека беше готов банкет да даде.
   А, не включвам банковите заеми, писах за тях по-напред. Не включвам и задължителните ремонти и смяна на обзавеждането. При това смятам само туристи, които остават повече от две седмици. Туристи за един или два-три дни са си жива загуба. Но и тях не връщат. Заради това крият от нощувките, писах и за това.
   При това, семейството, при което оставаме е едно от основателите на селото. Дето се вика, стара, утвърдена фамилия. Имат още две къщи и ресторант.
   ВЪПРЕКИ ТОВА, ЖИВЕЯТ БЕДНО!
   Виждам го!
   Дето вика Чудомир: то сиромашия и кашлица не могат да се скрият. Заради това работят и поне на още едно място. Не могат да си позволят почивка. Ние сме доста по-богати от тях. Нямам предвид себе си, а българите изобщо. Можем да си позволим доста повече неща от тях. За тях това е непосилно. Пропуснах и емиграцията. Убийствена е. Почти цялото младо и активно поколение е извън страната. Далеч по-голяма е емиграцията от българската.
   Добавям, че това се отнася само за крайбрежието.
   Във вътрешността на Хърватия няма поминък. Заради това Хърватия е единствената страна, която при влизането си в Европейския съюз си запази забраната за внос на картофи. Защото, ако ги залеят евтини полски и египетски картофи, ще се срине селското им стопанство. Няма природни богатства, няма местни суровини, няма селско стопанство. Риболовът е по-скоро екзотика.
   Хайде още един пример.
   На пристанището има две риболовни корабчета. Излизат вечер и се връщат сутрин. Вадят по десетина касетки мешана риба и скариди. Най-скъпо се харчат скаридите. На курс изкарват около 4000-5000 куни /около 700 евро/. Не излизат всеки ден. Събота и неделя задължително почиват, а в другото време, ами зависи от времето. Средно работни около 15 дни в месеца, при добро време. Зимата не работят, защото няма пазар. Обслужват ги шест души екипаж. Сложете горива, данъци, пристанищни такси, заплати, ремонти, оборудване. Ами то остава само подутите очи от безсънните нощи.
   За продавачите на сергии изобщо не искам да говоря. Едвам изкарват за хляба. Не си мислете, че туристите се редят на опашка за китайски боклуци. Дето казват турците: „Сеирджи-чок, алъш-вериш-йок!”
   НО ИМА МУЛТИМИЛИОНЕРИ. По българската схема, това са свързаните с властта олигарси. Изобщо, нищо ново под слънцето.
   Заради това, Форестер, не съди по цените за благосъстоянието.
   Специално за илюстрация на това, което сега казвам, направих тези снимки през 2015 г.
   
   
   Но, няма друго!
   Няма живеещи в нищета. Няма просещи по улиците. Смята се за унизително. Казах по-напред за ролята на семейството. Ценностите на хърватите не позволяват изоставяне на немощните. Ролята на църквата, обществените нагласи и ценностите на обществото преграждат пътя на крайната нужда и озверяването на  индивида. Казах, нямат и цигани. Тези, които имат са концентрирани главно в Загреб. Една година /не помня коя/, като се връщахме, спряхме на първата бензиностанция след околовръстната магистрала на Загреб, малко да починем и да пием по кафе. Като се върнахме един циганин и една циганка се гласяха да ми мият стъклата на колата. Озверях! Толкова, че започнах да ги псувам на български. Те ме гледат неразбиращо и чак тогава жена ми се сети, а и аз вдянах, че не съм в България, а в Хърватия. Изобщо, същия манталитет, същото поведение. Ами какво да е друго. Нямам нищо против циганите, но ненавиждам циганията.
   Но, няма и друго!
   Олигархията не парадира с богатството си. НЯМА ПАРВЕНЮЩИНА. Впрочем собственика на тази яхта го познавам. Запознахме се съвсем случайно, там, където беше акостирала. Дошъл човека да се разходи по брега инкогнито. Поздравихме се, както е редно и се заприказвахме. Общи, човешки неща. Никой не си позволява да наруши добрия тон, уважението и достойнството на другия, НЕЗАВИСИМО ОТ БОГАТСТВОТО СИ. То не дава право на превъзходство и на демонстрация на благосъстояние.
   Вярно е обаче, че ножицата между богатството и бедността се отваря все повече. Това ще генерира обществено напрежение. Все още обществото има достатъчно резервни механизми, за да го преодолее. Не зная обаче докога и колко ще действат тези механизми.