Истанбул 4

Здравейте момичета,и аз се завърнах в неделя от Истамбул,но от гости които искат да знаят как сме искарали не ми остава време да напиша отчет.Обещавам тези дни да го направя,а иначе съм много впечатлена от града и със сигурност ще го посетя отново.

Deva , angelina.bgk , pina златни сте момичета   
аз съм била в Долма Бахче и е нещо уникално (сега ще водя и една приятелка)

Анджи, разбира се, че искам! На принципа "На снимка да е - Истанбул да е!"
А как ти завиждам за концерта!!!

Deva, благодаря за снимките! Последната (снимана от Топкапъ) е много хубава!

Моето първо пътуване също беше през октомври и времето беше чудно, ходихме си по къс ръкав и беше изключително приятно.

Deva, за разказа и снимките!  

Сега се замислих за месеците. Миналата година бяхме в последните на август. Офертата за апартамента беше супер изгодна, а 2 седмици по-късно цените бяха двойни. Опашки пред забележителностите почти нямаше. Същевременно беше пълно с хора, но повечето бяха местни, които са дошли заради Байряма. Може би жегите или религиозният празник плашат туристите?    Топличко беше, но не ми е направило впечатление. Ние се бяхме настроили предварително, особено за Кападокия, но бяхме сломени по-късно по морето, защото там жегата беше съчетана с влага и наистина беше нетърпима  . В Истанбул топлото не се различаваше от това в Пловдив например, а и доста подухваше от Босфора. Определено ми беше по-приятно от студа и дъжда през април тази година.

pina, angelina.bgk, благодаря за отговорите. Аз имах желание този път да отидем през май, да погледам лалетата (и не само  ), но ми се размина. Но ако есента е мека, както казва DELTA_DELTA, ще бъде златно  Иначе тълпите от туристи там не ме притесняват, единствено чакането по границите е отегчаващо.

Внимание!      Тези снимки  е много вероятно да ви доведат до раздяла с едни 11 лири и  да ви качат на кулата Галата !

От там да гледате покриви , Маслак/Левент и да пиете еспресо над един от най-фотогеничните градове!
 

Ее, джанъм, много си гадна с тия снимки, да знаеш 

И аз имам такива снимки от събота:))), да взема да ви ги покажа ли  
добре изхарчени 11 лири бяха  

Здравейте момичета,намерих време и аз да ви се отчета.И така с голямо нетърпение дочакахме 09.06.2011г,вечерта тръгнахме за Истамбул с много ведро настроение.Пътувахме с Глобус тур,много доб сме доволни от фирмата.На границата бяхме от тези които имат шанса да попаднат на изключително прецизна проверка от страна на турските граничари,тъи като предстояха избори.Подържаха ни три часа на границата и след това доста поизнервени продължихме към Итамбул.Още щом наближихме града настроението ни се пооправи и бързо забравихме за граничната проверка.ПРистигнахме в хотела към 9:30,настаниха ни веднага.Настанихме се в хотел Далан,много приличен и чист хотел.Към 10:00 тръгнахме на първата си обиколка на града,нашият симпатичен екскурзовод Халил ни заведе на хиподрума,видяхме трите обелиска,немската чешма,посетихме Синята джамия,след което минахме по моста над Босфора и се отправихме към азиатската част искачихме се на хълма Иеди тепе,но преди това посетихме желязната църква свети Стефан.На хълма пихме чаи и направихме много снимки с изглед към босфора,от там гледката е невероятна.Прибрахме се след обед в хотела взехме си по душ и се отправихме към Капалъ чарши,но от нея не бях никак очарована,издържах вътре около 15 мин. и излезнах,разхождахме се с мъжът ми около капалъто,пихме кафе,ядохме печени кестени и така докато излезнаха приятелките ми които останаха да пазаруват,след което седнахме в едно от многота заведения които приканваха туристите и вечеряхме.Прибрахме се в хотела ,за да оставим покупките и тръгнахме с автобуса на нощна разходка из града.Много красиво изглеждаше целият град окъпан в светлина,ходихме на лифта с които се искачихме до кафето на Пиер Люти,от където градът изглежда очарователен,след което ни заведоха на площад Таксим,целиятогрян в светлина и след кратка разходка по него ,където хапнахме миди се върнахме в хотела.На следващият ден след закуска тръгнахме на разходка по босфора с корабче.След като се поразходихме посетихме и двореца Долмабахче,които много ме впечатли.Накрая завършихме с Египетският пазар,и тук вече ми хареса,купих си чаи ,кафе и кашкавал на конци/много вкусно нещо/,от тук купих и сувенири за подаръци.Прибрахме се в хотела за кратка почивка,но ние с мъжъ ми решихме да се разхождаме,ядохме риба,ходихме на сладкарница.Вечерта посетихме заведението АРКАТ,там се намира кафенцето което е снимано в филма 1001 нощ/там Бурхан си пиеше чая и играеше табла/.Прекарахме си супер ,имаше шоопрограма и дискотека ,стояхме до 1:30 и си тръгнахме към хотела.На следващата сутрин след закуска се отправихме за България,като преди това се отбихме ваквариума Туркоазо,това беше неповторимо преживяване,струва си да го посети човек.Взехме си довиждане с Истамбул и потеглихме към Одрин,там посетихме българсата църква и джамията след което потеглихме към границата,където този път бяха благосклонни към нас и бързо ни пуснаха.Така завърши нашето пътешествие ,но си обещахме отново да се върнем,защото не посетихме толкова много места които искаме да видим.
Тези дни ще кача и снимков материал.

Аааа, Донеее,
Що шЪЙ гадна бе Душееее......напратиФФФ, напротиФФФФ. Бута ни фитилите скоро да сЪ мятамИ по автобусите и да нападамИ Станбул. Аз имам покана вече, и сЪ  дали да не взема да нападам лииииииииии Става въпрос за 7 Юли

АСТРА,
Есента е много приятна във Истанбул. Аз много пъти съм писала, че Истанбул мирише на Варна....няма как, то идва от морето или по точно от Босфора

Байрамите никога не са ме плашили, много пъти съм била там по това време. А и който е по шопинга, големи намаления има шЪ знаЙтИ Точно по Шекер Байрама мога да си хапвам Гюлляч...обожавам гоооооо. То е сладкиш точно правен по това време. ей това е. Със оризови листи, мляко и захар и отгоре виждате украсата ама тя си влиза във вкуса

Делта, аз съм от 8-ми до 10-ти Юли там  
Надявам се да не е някаква канска жега само  
Миналата година бяхме края на май и беше много горещо.
За Юли не ми се мисли, но ще го преживея ... щом е за Станбула,
всичко ще преживея  
Иначе начертах маршрута за единия ден. Как мислите, дали
ще се вместим във времето  
Лалели - Таксим - Истиклял - Кулата Галата - Египетски пазар - Пиер Лоти - Миниатюр парк -
Света София - Водохранилището - Долмабахче - обратно с трамвая до Капълъто - Лалели.
Това ще бъде втория ден, който е пълен.
Първия е ограничен, защото в 17.00 потегляме за стадиона.
В него искам да вместя Чамлъджъ, Бейлербей и след това Форум агейн,
защото мъж ми миналия път не видя аквариума, а аз ще обиколя Икеа и
музея на ледените фигури /за последния днес разбрах, но щом е там,
защо да не видим и него/.
Исках и Джевахир, но май остава за следващия път.
Много кофти, защото на практика имаме ден и половина,
а миналия път сякаш имахме повече време - 2 дни и половина,
но здраве да е. Поводи за връщане да има  

Публикувам пътепис от съфорумката Шебек, която поради малък брой публикации не може да го помести тук лично, но участва в темата наравно с нас:




Истанбул [28.04 – 01.05. 2011]

Понеже се влюбих в тази тема, и не спирах да я чета от декември та до днес, и намерих всичко необходимо и полезно за едно само-организирано посещение в Истанбул, ще се опитам да разкажа какво преживяхме и ние в този любим ми вече град.

Четейки темите всичко ми се струваше страшно объркано, всички казвахте град огромен, стръмен, а на мен на картата ми се струваше малък и равен. Е темите тук ми дадоха пълната информация,  набелязах целите и съставих програма по дни, която изпълнихме на 85 процента. Какво пропуснахме ще оставим за следващия път, сега да кажа какво се случи в това първо ходене.

Тръгнахме с ваучери за Караджъ турс, стандартната им програма – не се записвали нищо от програмите им, и бяхме единствените в автобуса. Всички останали, освен че си бяха платили пълната цена на екскурзия бяха писали по минимум 4-5 мероприятия и вечери дори. Ние използвахме само безплатната пешеходна обиколка на Историческия център – и съжалихме за това. Но да стигнем до там.

Кервана се състоеше от 6 автобуса, ние бяхме в най-лошия и пътуването беше кошмарно. Тръгнахме в 21 от София, към 12:30 бяхме на границата, 2 :10 я минахме. Не са ни преглеждали багажа, митничарите само се качиха да ни проверят паспортите (от българска страна), а турския митничар ни ги събра. Малко след това имахме пак почивка на комплекс Хаджията, и към 3:15 тръгнахме по магистралата за Истанбул. Аз лично успях някъде към 5 да заспя и в 5:40 вече се събудих, бяхме навлезли в града. Та спането ми беше точно 40 минути. Първи впечатления – много се строи, много се развива, и то с мисъл и план. Общо взето по пътя се ориентирах къде сме и на къде ще вървим, защото тука е обсъждано многократно и имах подготовката.

Автобуса ни остави на Орду джадесъ, точно на спирка Лалели – бяхме в хотел Ейфел, който беше на 4 минути от спирката, между джамията Лалели и университета. Много хубав хотел, ремонтиран. Часът е 6:10.



Наоколо е пусто, няма хора, града все още спи. Тук-там се мярка някой бързащ, движението е много слабо, а трамвая Т1 е почти празен. Но не спира да се появява на  всеки 3 минути.




Понеже беше много рано седнахме в лобито и зачакахме да стане 8:30, когато почваше пешеходната обиколка. Вече ни се спеше страшно много, наоколо никъде не предлагаха кафе…за това решихме да се разходим по квартала да добием първи впечатления.





Отидохме на спирката на трамвая, разучихме каква е системата за пропуск, запознахме се с трамвая ( лично аз много го харесвам и в последствие го снимах почти непрекъснато) и минахме в долната част на Лалели, по посока морето. Стръмни улички, много складове и нямаше жива душа. Много интересно и екзотично, обиколихме няколко улици и се върнахме в хотела. На рецепцията имаше доволно количество карти на града – взехме си няколок и вече всичко беше наред.



Стана време за пешеходната обиколка, дойде екскурзоводката ни – българка, изселила се в Истанбул през 70 години. Говореше много приятна, отрупа ни с информация, която не асимилирахме заради недостига на сън. Времето е приятно, за по тънко яке, но е облачно и слънце и небе не се виждат.



Тръгнахме към университета, по Орду, край библиотеката и джамията Баязид Втори и се гмурнахме в Капалъ чаршъ, съвсем транзитно излязохме през първия страничен изход и се озовахме на един площад, където се намира огромна колона, непосредствено до спирка Чемберлиташ.










 Колоната не разбрах какво-що, че се опитвах да снимам, да си пазя нещата, да следя да не изпусна другарчето и да догонваме екскурзовода. От там пак на Орду, кратка справка за джамията Султан Махмуд Втори, пресичане и на площад Мехмед Акъф.

















Представях си площада съвсем различен, голям и равен – оказа се доста раздвижен и по-малък. Текат ремонти, ще стане чудесна пешеходна зона. Първи впечатления от лалетата, някои са прецъфтели – други пък тeпърва цъфтят.




 Кратко препускане край единия обелиск (признавам другия не го и забелязах), змиевидната колона и хоп в джамията Султан Ахмед.



Разгледахме джамията, колкото бе възможно от стотиците хора мътре и прекрасната миризма, донесена от всички краища на Европата и в 10 без нещо се разделяме с екскурзовода ни и започва моя „Станбул трип – Бгмама вершън”.












Кратко объркване и към площад султан Ахмед, където беше пълно с туристи и огромна навалица. Тълпи от гръцки и испански туристи, нахални продавачи на всичко. Ние минавахме за туристи или от Италия или Испания – винаги пробваха първо с италияно?, после минаваха на еспаньол? Аз повтарях само НО! С твърд тон и отминавах, че иначе се лепяха и досаждаха, вървят с теб и не те оставят.



Смътни са ми спомените за този култов площад с фонтана заради многото хора и различната представа в главата ми.



Добрахме се до света София, нямахме планирано влизане, и по една странична уличка се озовахме на улица Соук чешме.






 Хем пътуване във времето, хем Света София от друг ъгъл – през цъфналите магнолии. Имаше ремонти на къщите по улицата, майсторите се отдръпваха и чакаха да снимаме. Много романтична улица, определено пак искам да я видя.








От там директно на долу, покрай една крепостна (вероятно) стена, покрай която има кафенца, галерия – изобщо артистична среда. И хоп на равното в дясно – входа на Парка Гюлхане (нашата цел) и Топ Капъ. Последния го пропускаме, искахме само входа му да видим, ама се улисахме и направо в парка, който е приказен!



Лалета, теменужки, игличета – изобщо блаженство. През парка прекосяваха организирани групи от ученици, отиващи към Света София. На тълпи.


















Минахме през парка и открихме нещо интересно – в лявата част на главната алея има макет на Галата кулесъ и странна инсталация със земното кълбо и преплетени арки.





Увековечихме ги и тях, и продължихме към долния изход, който се оказа до казарма и крайбрежния булевард и пристанището. Свихме  на ляво с идеята ад се върнем към гара Сиркеджъ – защото спеееееешно се нуждаех от тувалет.



Почти на бегом, а то разстоянието не е малко - снимки разни и хоп на гарата. Тя пък пълна с мъже, които се карат и викат нещо тълпа срещу тълпа. Влязохме, използвах тувалета, снимахме.

На самата гара има туристическо инфо бюро, в което няма нищо полезно освен няколко брошури за музей на електричеството. Пред гарата имаше спирка, и понеже вече беше 12 и нещо решихме да се върнем към хотела, където стаите трябваше да са готови. Опитахме се да се справим с автомата за жетони, ама нещо нъц. Един човек до нас си купуваше жетон, натисна каквото трябваше и машинката изплю жетончетата. Добре че го гледахме в ръцете, та след това всичко беше лесно. Качихме се на любимия ми Т1, невероятно приятно изживяване е това чудо.



 Пътьом снимка на Великата порта и отново в хотела.



Оказа се, че стаите още се почистват, да дойдем към 14. Бяхме много уморени, ама хайде пак на разходка – отидохме към плащада пред джамията Баязид и край арката на университета.








В джамията имаше молитва, свърши и хората се втурнаха някъде в ляво от джамията и ние по тях.



Озовахме се в малко дворче пълно с книжарници и различни османски книги, сувенири и ръкописи.




Невероятно спокойна атмосфера, отново пътуване във времето.





От там през изхода от дворчето се озовахме пред входа на Капалъто, наслуки свихме в ляво и по една странична улица – направо.
Озовахме се на улица подобна на бул Скобелев, с мноооого магазини за копчета, камъни, мъниста, пайети…

На първата пряка пак наслуки свърнахме пак в ляво и се озовахме на една леко стръмна калдъръмена улица с много туристи. Бяхме се озовали в задната част на джамията Сюлеймание.





Влязохме, безумна красота и спокойствие. Имаше около 30тина туристи.








Седнахме на пода, отпочинахме си малко и излязохме – да търсим аквадукта. Направо, някакви улички, лутане, питане – всеки казва различно или не знае въобще за подобно съоръжение…някак случайно се озовахме на Шехзадебашъ джадесъ и джамията Шехзаде.



Срещу нея се намира Истанбулската община



Красива сграда – много различна от всичко видяно до сега. И тук вече изгубихме ориентир и картата вече не помагаше.



 Другарчето ми, обаче е много оправен и успя някак да нацели посоката и улицата, вървяхме ама пак се изгубихме.
Упътиха ни и се озовахме в средата на една кал, прекосихме я и се озовахме в долния край на уличката, където ни беше хотела.



Обръщайки се назад – кълна се сутринта улицата беше павирана, видях я като се настанявахме. Часът е 16 и 20, стаята е готова. Кратка почивка за похапване, душ, преобличане и в 18 и 30 – на бойна нога отново.

Заради умората, се прежалих и  програмата беше по-лежерна – с трамвая до Кабаташ, там на тюнела до Таксим и после, като за почивка Истиклял пеша, Галата кулесъ и на Каракьой пак на трамвая.





 Всичко изпълнихме – Таксим ми се стори много обикновен, беше пълен с полиция, правеха ремонти за 1 май, че нали име  голям празник.












Истиклял пък беше натъпкан с народ, почти нищо не можеше да се види от хора. Видяхме случайно новия мол, влязохме да го разгледаме и да ползваме тоалетната.

Има огромен магазин на Сатур със страхотни промоции на електроуреди и домашни потреби – цял Истанбул носеше комплекти тигани, исках и аз ама ги пропуснах някъде. Е, намазах и аз от електроуредите, ама си държах на тигана за палачинки, но уви…



Чичек пасажъ го пропуснах някъде в тъмното и навалицата, после на снимикте се изненадах, че сме го снимали без да усетим, френския сокак го забравих хептен.



 По едно време видяхме метростанция и решихме да надзърнем, да видим как е устроена. След 11 абсолютно стръмни ескалатори надолу и никакъв шанс да стигнем метро станцията се отказахме.




Толкова дълбоко изкопано съоръжение за пръв път виждах, ама беше забавно да откриваме следващия и следващ ескалатор…Излязохме от другата страна и се озовахме непосредствено при Галата кулесъ, снимахме я разбира се.



 Малко объркване в тъмното на къде да вървим, намерихме разкопаната уличка и по нея, по нея та на Каракьой. Часът е 23:30, а героите са страаашно уморени. Трамвая, хотела и към 1 вече бях в леглото и май щях да заспя мигновенно…



7:30, време е за ставане и за закуска. В 10, готови с нови сили, недоспали и с ентусиазъм се отправяме към Т1, слизаме на Кабаташ и по улицата, та на Долмабахче.





Вечерта предстоеше мач на стадиона на Бешикташ, и полицаите отцепваха района и ограждаха тротоарите. Пред Долмабахче вече се виеше огромна опашка, ние разгледахме само отпред, тъй като ни предстоеше доооста дълъг ден.










 
Улучихме смяна на почетния караул, изгледахме и него.



 След надлежно снимане на всяко камъче и тревичка, се върнахме на спирката на Кабаташ в чакане на автобус за Ортакьой. Трябваше да слезем по-рано и да посетим и парка Йълдъз, но понеже автобуса беше претъпкан, а аз забравих слязохме на Ортакьой, непосредствено под моста.






От другата страна на улицата има страхотно заведение с панорамна гледка, но се оказа само за служители на полицията и ни върнаха.





Върнахме се в посоката, от която бяхме дошли и попаднахме на пазарчето на района, където продаваха кумпири, сувенири, бижута и прочие типични неща.








По посока морето открихме джамията, която беше и нашата цел.




Влязохме в нея, до сега не знаех как изглежда – оказа се много светла, много малка и някак различна от останалите джамии.







По нас дойдоха семейство италианци, които май останаха по-впечатлени и от нас. Опитахме се да минем отзад, но двора беше затворен и това ми изясни защо всички снимки на моста и джамията са от една  съща точка – площадчето до нея.




За съжаление имаше мараня ли беше, смог ли беше – какво беше не разбрахме, но нищо почти не се виждаше.





По антените успях да позная следващата ни цел – парка Чамлъджа.



Върнахме се на главния булевард, намерихме спирката и с автобус се върнахме пак на Кабаташ, от където хванахме трамвая за да слезем на Еминьоню.







За пръв път ни беше да попаднем пешеходно около моста Галата, така че определено голяма емоция беше. Минахме по надлеза, попивахме всеки момент от глъчката, хората, глъчката…лесно успяхме да намерим точно „къщичката” на пристанището преди моста, от която тръгваше нашия ферибот и се оказа, че има 20 минути до тръгването му.



 Платихме си пак с Истанбул кард и влязохме. Имаше 2-3 човека, които чакаха а след минути чакалнята се напълни до пръсване.



Ферибота дойде, и докато паркираше скроихме плана от къде влизаме, къде минаваме и къде сядаме.



Отвориха вратите и юрууууш – пролича си, че сме си от изтока всички, защото падаха, препъваха се и жени и мъже, ама тичаха да се качат първи.



Голям смях, докато за малко тълпата да прегази една жена на стълбите към втория етаж на ферито.



Настанихме се, ферито заплашително беше наклонено в нашата посока и като първо качване на водоплавателен съд беше маалко страшничко, ама бързо се свиква, че и кратко ни се стори пътуването.





 Видяхме гара Хайдарпаша, която продължава да функционира без покрив.

Слязохме на пристанището на Кадъкьой, което в околността си е разкопано заради метрото и малко различно изглежда от картата която имах, която пък беше забравена в хотела…








Та опита за търсене на крайбрежната алея с детските площадки и пейките се провали, това опъна нервите на половината част от екипа (не моята) и се върнахме на изходна позиция, за да търсим „квартал мода с бика и улицата със стълбичките” както обясних дословно.




По спомен намерихме главната диагонална на пристанището, ама то - народ, блъсканица, все пак съботен ден, вървяхме ама нищо не се вижда от народ.
Ако сме на прав път на края на тая отсечка трябва да има бик – и той бика изскочи, което ме зарадва определено.





Района е невероятен и се превърна в любимото ми място в Истанбул, макар на снимките да не личи, мястото е невероятно.







Атмосфера, архитектура – изобщо ми се напълни душата. Разходихме се, свърнахме по една пресечка и обратно на пристанището да търсим автобуса за Чамлъджа.
Това се оказа непосилна задача, когато човек не си чете съветите от форума, като мен. Чета, ама не до края. Лутахме се половин час, питахме кого ли не, ядосвахме се, карахме се – докато прочетем, че имало 2 перона на тая спирка. Отидохме на втория, ама и там едвам открихме един от автобусите, автобуса пък дойде веднага. Питахме шофьора той човека не говори английски, аз питам той мълчи или говори на турски нещо…Накрая му предложих с yes и no да пробваме, та Чамлъджа туристик беше с yes!







Автобуса по-стар от българските, прашен и леко пълен със съмнителни пътници.



Аз понеже нямах описани спирките, гледахме през прозореца. Пътува се около 25 минути, ама по едно време автобуса се препълни и не се виждаха въобще прозорците, а ние седяхме от другата страна на спирките. Човека спря на Чамлъджа, ама ние искахме да слезем на  Чамлъджа туристик, та едно момче натисна звънеца да ни спре там. Слязохме в нищото общо взето и не знаем на къде да вървим. Имах спомен от картите, че трябва да сме в подножието на хълм, както бяхме и да се катерим – ама от къде. Няма обещаните табели, няма нищо. Питахме едно момче на спирката, къде е Чамлъджа и той сочи отсрещния баир и вика – там е. Ама по моите спомени не беше там. Неговия автобус дойде, извини се и ние останахме и без неговите инструкции. За това тръгнахме по пътя, по който продължи и автобуса, тоест по улицата на която бяхме слезли. Пресякохме отсрещния тротоар, и на първата пряка в ляво свихме на горе. Излязохме на успореден главен и доста натоварен път. Пресякохме го и по улицата която се виждаше нагоре тръгнахме. От дясно има къщи, от ляво ограда и високи дървета, абсолютна гора. Оказахме се на прав път, ама то стръмно и с много завои.




Изкачихме се, разгеле и аха до входа и нова изненада – то имало още стръмно и със завои нагоре.



Е, поне стигнахме до парка, то една красота, пълно с народ и младоженци. Както казах обаче, времето не беше с нас и от гледката йок.



Иначе парка беше невероятен, определено си заслужаваше.