- Публикувана: 10 апр. 2011, 14:25 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2011, 08:14 ч.
Бебето само си избра момента ...или просто се получи?Как беше при вас?
pilleto съгласна съм и с теб за положителните дейности които ще ни донесат радост а оттам и очакваното щастие и бебче....
В този дух споделете -вие с какви дейности се разсевате за да не мислите и вманиачавате?Мисля че ще бъдете много полезни!Аз лично гледам да правя повече разходки и да си говоря с приятелки и познати за други неща а не за бебета!
В този дух споделете -вие с какви дейности се разсевате за да не мислите и вманиачавате?Мисля че ще бъдете много полезни!Аз лично гледам да правя повече разходки и да си говоря с приятелки и познати за други неща а не за бебета!
pilleto това "нашето бебе е специално" -ми хареса страшно много!!!!!чудесно е човек да мисли и да подхожда така към важните неща в живота!аз също не споделям с близки и приятели какво се случва и какво правими или не по въпроса за второ дете -и тук да вметна че хорските подмятания никога не стихват та дори и за второ....та аз също вече не обръщам внимание на хорските думи и гледам да си разнообразявам ежедневието-и за мен съм разбрала лично че най-помагат разходките навън и ако е възможно далеч от града в който живеем -така времето минава неусетно....! 
ХЕРА наистина и аз като теб смятам че не е толкова досамото избиране на момента в който то е "решило да се появи" а е резултат от много наши действия във времето!
РАДОСТЧЕ как ще ти се сърдя
:hug.Заниманията с фотошоп са ми любими и на мене и също са страхотен метод за справяне с непрестанното бебемислене ако мога така да го нарека!
ХЕРА наистина и аз като теб смятам че не е толкова досамото избиране на момента в който то е "решило да се появи" а е резултат от много наши действия във времето!
РАДОСТЧЕ как ще ти се сърдя
:hug.Заниманията с фотошоп са ми любими и на мене и също са страхотен метод за справяне с непрестанното бебемислене ако мога така да го нарека!
Ехе Близначе , а от скоро ли се развличаш така ? Фотошопът е страхотно хоби - не изисква никакъв финансов ресурс , само много въображение и страхотно отвлича от тежките мисли ... Ще се радвам да покажеш твои работи
Предлагам ти да пуснеш тема "Как се справям с мислите за бебе , преди то да се появи" - мисля ,че ще е много полезна за много бъдещои мами , които се чудят как да се спасят от тягостните мисли . там няма да си говорим за тестове и лелки и изследвания , а само за това кой как се справя с песимистичните мисли, които неизбежно ни нападат
, а от скоро ли се развличаш така ? Фотошопът е страхотно хоби - не изисква никакъв финансов ресурс , само много въображение и страхотно отвлича от тежките мисли ... Ще се радвам да покажеш твои работи Предлагам ти да пуснеш тема "Как се справям с мислите за бебе , преди то да се появи" - мисля ,че ще е много полезна за много бъдещои мами , които се чудят как да се спасят от тягостните мисли . там няма да си говорим за тестове и лелки и изследвания , а само за това кой как се справя с песимистичните мисли, които неизбежно ни нападат
РАДОСТЧЕ и на мен ми хрумна такава тема защото това вманячване в мислите за бебе може да те подлуди!Ще пусна една такава тема и ще използвам заглавието което си предложила ако нямаш нищо против!Фотошопа ми е отдавнашна страст-правила съм си какви ли не рамки надписи но най-много ме кефи че за секунди можеш да се гушкаш с някой готин музикант примерно или да си на корицата на световно списание!
А иначе по тази тема-пишете за момента който си избра вашето бебче -хайде споделете-в подходящ момент ли си избра да дойде то?
А иначе по тази тема-пишете за момента който си избра вашето бебче -хайде споделете-в подходящ момент ли си избра да дойде то?
Момичета, аз мисля, че не когато бебето реши, а когато Бог реши ни го изпраща! Някои ще кажат: как могат да се обяснят случаите, в които жената забременява от първия път. Да не би нейното решение за бебе да съвпада с Божието? Аз мисля, че Бог може да ни накара да пожелаем бебе, защото все пак, за да се появи то са нужни определени действия от страна на родителите. Аз така преди 12 години се събудих с мисълта, че искам бебе при положение, че бях на 21 и, че само до миналата година треперех за всеки 2 часа закъснение на цикъла, и че не можех да си представя подно нещо за момента. Тогава забременях от първия месец. Сега-12 години по-късно след много изчакване и нерешителност от години за второ, отново се събудих една сутрин и реших, че го искам, независимо от всички ежедневни спънки. Цяла седмица мислих за това, опитвах се да си припомня тежката бременност и раждене, буйното дете, нестабилното ни финансово положение, но въпреки всичко не можех да си го избия от главата. Накрая го споделих с мъжа ми и той каза, че същото си мислел от известно време. Сега се надявам да стане факт скоро време. Диагностицирах Хашимото, заради, което явно първият ни месец опити завърши с положителен тест и цикъл 3 дни по-късно. Надявам се, след като съм отстранила тази спънка Бог да ни дари с още едно 
, но първо 
пък да видим... Успех на всички!
, но първо пък да видим... Успех на всички!
Според мен то само си избира момента! Иначе как да си обясня защо първия път трябваше да чакам 8 месеца, да правя ову тестове, да стоя в поза свещ и не знам още какво, а втория път тъкмо ми дойде цикъла след раждането и имахме само два контакта през месеца и хоп ей го на нашето второ бебе 
Все едно е стояло и чакало да ми дойде, за да ме опровергае - мен която изнасях речи, че бебета от раз не стават 
Лошото е, че и аз една сутрин се събудих и си казах, че не съм толкова дърта (на 30 съм), че да не мога да имам още едно дете
(А преди няколко години заявих, че каквото раждам ще го раждам докато стана на 30 
) И сега стоя и чакам да видим има ли още едно бебе определено за мен от онзи там горе, или не 
Ясно стана, че не иска да се ражда 2011 г, да го видим 2012 дали по му харесва
А, иначе, двете черти са силна емоция, без значение, чакани ли са, дълго чакани ли са, изненада ли са ...
Все едно е стояло и чакало да ми дойде, за да ме опровергае - мен която изнасях речи, че бебета от раз не стават Лошото е, че и аз една сутрин се събудих и си казах, че не съм толкова дърта (на 30 съм), че да не мога да имам още едно дете
(А преди няколко години заявих, че каквото раждам ще го раждам докато стана на 30 ) И сега стоя и чакам да видим има ли още едно бебе определено за мен от онзи там горе, или не Ясно стана, че не иска да се ражда 2011 г, да го видим 2012 дали по му харесва А, иначе, двете черти са силна емоция, без значение, чакани ли са, дълго чакани ли са, изненада ли са ...
Лошото е, че и аз една сутрин се събудих и си казах, че не съм толкова дърта (на 30 съм), че да не мога да имам още едно дете
(А преди няколко години заявих, че каквото раждам ще го раждам докато стана на 30 ) И сега стоя и чакам да видим има ли още едно бебе определено за мен от онзи там горе, или не Ясно стана, че не иска да се ражда 2011 г, да го видим 2012 дали по му харесва А, иначе, двете черти са силна емоция, без значение, чакани ли са, дълго чакани ли са, изненада ли са ...
Не са много жените, готови за 3-то дете в България. На мен ми трябваха 12 години, за да се реша за второ. Поздравления за решението! Дано скоро видиш 
Това, което аз научих от живота е, че човек НИКОГА не трябва да се зарича. И аз си мислех, че на 34 тепърва да раждаш дете е малко късничко, но ето ме в отбора на опитващите.
, ще те дари , Гиге , и още как . Възхищавам ти се - няма начин да не стане . И аз мечтая за тринки , но колкото повече време минава толкова повече ми избледнява мечтата. marrdata,
много хубаво ни учи животът никога да не казваме никога, да не съдим и да не се заричаме... Но това не значи ,че тя няма да ни дари с най-прекрасна изненада в крайна сметка. Който търси намира и който чака ще дочака - така мисля . Още малко търпение и ще дойде и твоят момент 
Вярвам в нещо такова, да.
Решихме да правим бебе, когато каката беше на годинка. Исках да са с малка разлика. Е, почти три години го чакахме и не идваше. Вече нито цикъл следях, нито мислех за това, бях се отчаяла, когато се появи! Сега знам, че е дошло в точното време- разликата им е повече от прекрасна
Решихме да правим бебе, когато каката беше на годинка. Исках да са с малка разлика. Е, почти три години го чакахме и не идваше. Вече нито цикъл следях, нито мислех за това, бях се отчаяла, когато се появи! Сега знам, че е дошло в точното време- разликата им е повече от прекрасна