Еркан Петеккайа в Öyle Bir Geçer Zaman ki # 14

А и тези колажи с Осман? 

Тогава е извоюван суверинетът на Турция, демек съвременна ...кога е станала с Кемал Ататюрк!
И се посвещава на....новите хора, децата на нацията!
Края на ....военниото господство!
Това разбрах, аз!

Мен ме занимава и един друг въпрос - за Джемиле. Видяхме, че Джемиле е водила много затворен живот - в смисъл ограничени контакти. Тя е поддържала контакти със свекърва си, с етърва си, приятелката си и съседите продавачи. Джемиле и Нериман са коренно различни по отношение на живот и светоусещане. Поддържат привидно любезни роднински взаимоотношения и нищо повече. Хасефе не скрива обичта си към Джемиле и винаги я подкрепя. Видяхме, че Джемиле без всякакво притеснение обсъжда със свекърва си прегрешенията на съпруга си. Приятелката й ако съм разбрала правилно е сама жена - без семейство. Това са хората с които Джемиле контактува. За нея мнението на Нериман е без значение. Така че кръга на контактите й е много стеснен. Всички около нея я възхваляват като майка героиня и така Джемиле оформя своя култ към личността - тя е безгрешна.....Това до голяма степен е повлияло при оформяне на  характера й.....
Джемиле вижда пъстротата на света едва след като започва работа и след като имаше контакти с балъкчъ......Тогава тя възнегудува срещу всички които й задаваха въпроси.....Джемиле не е свикнала така. Тя искаше да запази този свой култ който сама си е създала......

Аз пък не мога да забравя отношението на Али към нея, преди....и досега! Едва при бунтарското й решение да му се опълчи, с решението си да пристъпи онези....култови норми, за да се омъжи...повторно, въпреки....околните да не одобряваха това, ми се струва....Али, тогава видя....онази другата, пробудилата се Джемиле!
Сега обаче, разбрала...това, за което ти говориш....съгласна съм, Джемиле не иска....старият си затворен и ограничен....живот! Затова говори така на Али, при последната им...среща! Значи дори, прозира нещо като обвинение, че животът й с него е бил...като един "затвор" и затова, трябва той естествено да е виновен, нищо че го е нямало.....при нея толкова време! Но има една подробност, тя Джемиле сама си е мислела, че такъв живот е.....праведния такъв, ако бе като сегашния....ми се струва, че би си помислила....че прави нещо, едва ли не греховно!
Нериман е нахална, хитра и клюкарка....има много контакти, именно заради тези си качества.....за Джемиле не е пример за подражание, не одобрява такива жени, чувствата им са взаимни...Нериман, също я мисле пък...за ограничена и не много умна жена, тук се опасявам ..че е права! Поне, че умее да го завърти този нейн Кемал, че чак е заприличал...на приятелките й! Дъщерята, същата стока...само не  знам Сонер й взе страха, сега как ще я превъзпита....майката ще е там, ще го сбъркат....с хитрините и номерата си! Да не дават господ никому, такава баба и кандидат- булка....
 

 

Той Али навремето още в болницата се изненада от Джемиле - разговора им в коридора. А сега видя Друга Джемиле - права си.
Но защо тя обвинява Али за този й живот. Той не й е пречил тя да води нормален живот. Защото силната Джемиле търси винаги вина в Али. Защото няма силата да признае, че тя така си е подредила нейния свят.......
Промяната настъпи у Джемиле още от затвора. Тя сигурно си мисли и до сега, че Тя сама се е справила с двете жени, които й причиниха много злини. Може би и до днес не знае, че за това се погрижи Сонер. Другата промяна в Джемиле идва от Каролин. Това са факторите за промяната в Джемиле.......След като излезе от затвора тя вече имаше друго самочувствие......

Лека и спокойна нощ  

Мерси лека и спокойна нощ и на теб 

     Здравейте!

Кралева как е времето във Варна??
Аз пак съм на морето, обаче много много на юг, почти до границата със съседката..
Най-страхотния, слънчев топъл ден от много време насам е тук!
Желая Ви да си изкарате весело празниците!

Няма ли почивка за Вас? Вчера Разпети Петък, аз решех само с пожелание да мина, а и тук и в другата тема, всичко сте написали, оставили сте ме само да се съгласявам с вас. Мама Ан пак я влече Хасефе, сега обаче със съвсем нова за мен теория, свекървата върши мечешка услуга на Джемиле с безукорното си държание към нея. Браво, аз не ги разбирам тези работи така добре като теб Мамче. Мислила съм си, че се страхува и затова не говори с Джемиле, заради властния й характер, но и Кралева е права, че сега може да поговори поне със сина си, преди не ставаше, защото не можеше да гледа Каролин, камо ли да си представи, че сина й живее с това чудо. Много е тежък момента за този разговор обаче. Въобще..интересно ще е.
Видях и че си ме бъзикнала, за тази лупа, с която ще разглеждам Али в следващия епизод, но че трябва да се нагласи добре (лупата) и за останалите грешни люде. Нагласям я ..обаче няма угризение и разкаяние за никой, защото всеки си намираше виновник за постъпките си. Джемиле изкарва Али виновен за трудния си живот, и през ум не й минава да потърси вина в себе си, тя не знае, че всъщност дереджето на един човек най-вече зависи от самия него.
Същото е и с Мете, за всичко бе виновен баща му.. И неговата Инжи, не я „пратиха” в друг град или поне в друго училище, а решиха да я „разболеят”, може би за да подскаже на Мете, че живота не е това, което са ти „сервирали” мама и тате, и че не винаги можеш да „разчиташ” на обвиняването или отричането на баща си.
Същото се отнася и за Берин и нейният Ахмет. Аз дълбоко се съмнявам, че сценаристите ще накажат Берин, само заради това, че е имала връзка с женен състудент, макар и фиктивно женен, защото Берин има много по-големи грехове от този.. Почти изцяло смятам, че е нейната заслугата за разпадането на семейството й.
Като разкаял се човек ни показаха рибаря, макар, че и той залитна да се бори срещу „неправдата”. Аз продължавам да мисля, че се светна малко рибаря относно Али, смятам, че започна да го разбира донякъде, въпреки че го „остави”  без имот.
И останаха Сонер и Айлин... Мурат-Като най-невинен ще умре, нали така..а другите ще останат да си оправят борчовете. Айлин в момента не ми е интересен образ, върши неща, които сме виждали и в други филми, и са до болка познати. Обаче Сонер е интересна птица. Сонерчо, като мъж живеещ без собствено семейство, посветил се на брат си и работата си, смятам още не си дава сметка какво изпитва към Айлин, Не може да се определи Сонер, не може да се влюби така както на всички ни се иска, наясно е само с обичта си към братчето, и затова предпочита да следва този път, да „ощастливява” брат си, по някакъв много странен и необясним начин. Та той даже не се замисли върху факта, че Айлин все още не е била жена на Мурат, не се замисли върху нейната драма, чувства и страхове, а напротив, реши да я накаже затова че не е била „добра”съпруга на брат си. Знам, че можете да ме опонирате, обаче на прима виста точно така изглежда. С предложението си към Месуде не иска ли точно това да подскаже на Айлин, разбра, че се е изтървал малко с Айлин, разбра, че брат му може да е болен, но не и глупав, и лош се оказа че не е. И реши да сложи в ред нещата, така както само делови човек като него може да се справя - генерално, радикално, без емоции.

Имаш ли желание намираш начин,нямаш ли желание намираш оправдание!

Здравейте на обяд на Велика събота. Форума се грижи за нас, да свършим някоя и друга домашна работа, а не да стоим по цял ден пред компа 
Сани почивките ни ги дават от централата, но когато имаме възможност си пишем и продължаваме да се вълнуваме от съдбите на героите. Хасефе ханъм винаги сме я пренебрегвали, но голямата актриса заслужава нашето внимание. По много автентичен начин пресъздава образа на обикновената жена - майка, свекърва и баба, но до този момент сценариста Гошкун нещо май я е позабравил. А както вече казах тя можеше да направи така, че  двамата Али и Джемиле да се опознаят, защото те на практика не се познават, и в това е голямата им беда.
Хубав ден на всички и нека Великденските празници бъдат изпълнени с радост и много щастливи изненади!Нека този Великден бъде специален за всеки един! 

Почитаме Велика събота
Събота
на Великата седмица.
Слизането на Иисуса Христа в ада

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в нова плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици,Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.
Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.


Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.
Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.

Според преданията на този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота.



На Велика събота в полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа “Христос воскресе” и богомолците трикратно му отговарят “во истину воскресе”. Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара:
“Христос възкръсна
от мъртвите,
със смъртта си победи смъртта
и на тия, които са в гробовете, живот подари”.    

 
Как се празнува Великден по света…

 

По традиция у нас на този толкова хубав пролетен празник, трапезата е отрупана с вкусни ястия от агнешко месо, свежи салати и козунаци. Все пак един от най-веселите за възрастни и деца ритуали си остава боядисването на великденските яйца, което се прави сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота. Първото яйце задължително е червено – с него се рисува кръст върху челата на малките деца, за да са здрави и силни. То се пази до следващия Великден, когато се чупи – ако вътрешността му е пълна, то и къщата на стопанката ще е пълна.
Второто яйце също е червено. То се оставя църквата след литургията в нощта срещу празника. С останалите яйца, украсени според вкуса на домакинята, семейството и близките се чукат, като си пожелават късмет и здраве.
Интересното е, че по българските земи дори мюсюлманите роми боядисват яйца. На празника Къзъл емурта (Аленото яйце) децата се чукат се боядисани яйца, а най-възрастната жена събира черупките и ги хвърля в огъня с пожелания за здраве.
В Родопите в района на Чепинско, християните раздават боядисани яйца на съседите си мюсюлмани. А в с.Драгиново българите, изповядващи исляма, боядисват яйца, но на Гергьовден.

Великденските традиции по света са не по-малко разнообразни от тези в България. В Русия, например, не напразно Великден е наричан още и „Цар на дните“. Това за руснаците е най-обичания и тачен празник и по традиция на празничната трапеза ястията са толкова на брой, колкото са и дните на най-продължителния пост. Най-яркият символ на празника са разноцветни яйца в кошнички със свежа зеленина, които служат за украса на празничната трапеза. Още на сутринта на Велики четвъртък се пекат кулики – разновидност на познатия у нас козунак, а вечерта се приготвя и традиционната „пасха“ от извара, сметана, стафиди, много яйца и захар. От великденската трапеза не отсъстват и традиционните за руската кухня печива с мая – пироги, млини и медени питки. Разнообразието от блюда е направо поразително: печено свинско, шунка, агнешко, пълнени патици, пуйки и гъски, млечни прасенца, домашни колбаси, сьомга, сирена и т.н. Истинският пир, който започва в късното неделно утро на Великден.

Изрисуваните великденски яйца от Украйна са известни вече по цял сват с името „писанки“. Изписват се сурови яйца, вътрешността на които е изкарана през фини дупчици в двата края на яйцето. Рисунките се правят с разтопен пчелен восък с помощта на специален инструмент наречен „писачок“. Всеки елемент изрисуван върху писанките има свое значение. Изобилието от символи обхваща няколко хиляди, които могат да бъдат обединени в следните групи: геометрични фигури, християнски символи, цветя, животни и птици, риби.
 
В Полша на красиво украсената великденска трапеза се слагат студени месни закуски, сред които най-тачен е белият колбас, подправен със сол, пипер, индийско орехче, чесън и майорана, и поднесен с цвекло. Не липсват и домашни печива и сладкиши, от които най-вкусни са маковите щрудели и направеното от разтопена захар агне (в памет на Христовото възкресение). Само на Великден поляците поднасят специалния хляб „пасха“, замесен от ръжено брашно и мая. Хлябът задължително се украсява с кръст от тесто.

За Великден шведите украсяват домовете си в жълто, зелено и бяло. На трапезата им има ястия, които не се отличават особено от коледните. Може би за това по-особено внимание се обръща на бонбоните и сладкишите. Великденските яйца се правят от картон, като във всяко се поставя голям, красив бонбон.

Финландците посрещат Великден с традиционния хляб „пасха“, който при тях е вид чийзкейк от извара и сметана, които се пресоват в специален съд с формата на пресечена пирамида. Друго много старо и специфично финландско сладко печиво е мямми. То се прави от ръжено брашно с препечен до кафяво малц и се пече в картонени кутийки, напомнящи кора на дърво. Готовото мямми се поднася като десерт със сметана и захар.

В Германия за Великден се пекат сладкиши от брашно, мляко, яйца и стафиди, които се сплитат подобно на нашите козунаци. Закуската непременно е семейна. За радост на децата из целия дом се скриват великденски кошнички, пълни със сладкиши, шоколадови зайчета и малки подаръци.

На големия празник италианците непременно се гощават и с агнешко. Пекат се и великденски козунаци – „коломба“, които както подсказва и името им са във формата на гълъб.

В Австралия много популярни са шоколадовите и захарни яйца, които се предлагат във всевъзможни големини. Продават се и лакомства във формата на зайчета и билби – торбесто животинче, подобно на мишка, което за австралийците е великденският символ на страната им. Празничното меню включва печено агнешко, телешко или пилешко със зеленчуци на скара. За десерт се поднася традиционният великденски сладкиш „Павлова“ от целувчено тесто, украсено с плодове. Много популярни са горещите кифлички, с които австралийците закусват преди църква.

В САЩ ходенето на църква в неделната великденска сутрин също е традиция за много семейства. След това всички се събират на обяд, а на децата се раздават кошнички, които „Великденският заек“ е напълнил с шарени яйца, шоколади и бонбони. Много популярна там е и играта, при която децата се надпреварват да търкалят боядисани яйца по наклонена ливада. Най-голямото такова състезание се устройва на поляната до Белия дом, където се събират стотици деца.