Дух, браво за старанието, ще ги изпишем, да знаеш



с приблизителни часове 
откачих, забравила съм как се седи продължително време на такова нещо.
та накрая с подтик от наша страна се спря на гризни бизу(говори доста време за тях)...та каката и тя с такова се разписа.


Задоволиха се с батутите, замъците, сладолед и пуканки, като казах тръгваме си, въобще не възразиха. По труден ми беше за обуздаване нашия дядо - баща ми, който реши, че ще изпусне програмата, на моменти вместо да следи поне едно от децата изчезваше на някъде и само ме засилваше ела насам ела натам. Аз с корема деца ли да пазя, с баща ми ли да се разправям изтрещях. Добре, че беше малкото киселаче на сестра ми за да му намерим занимание. Големите деца определено са за предпочитане.