Прочела съм преведените книги на Толстой и "Цар Петър" ми е любимата. След нея "Война и мир". За "Цар Петър" не се говори много. Повече се шуми за "Ана Каренина" и "Война и мир". "Възкресение" също е въздействаща. "Цар Петър" е за мен в категория мъжки книги. Такива книги ме карат да обичам да чета. Наситена е с истински исторически събития и факти. Разкрива откровено руската действителност и душевност. Силна е като водката. На места е жестока като студът по тези земи, но е прекрасна. Само като пиша за Толстой се вълнувам. Щастлива съм, че има хора, с които да го обсъждам. В моето ежедневие са малко.
- Публикувана: 2 май 2011, 17:23 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2014, 02:47 ч.
За класическата литература
"Цар Петър" на Толстой е великолепна.
Много я харесвам тая книга. Винаги съм съжалявала, че е недовършена.
Тъй ли, не знаех, че са я преиздавали. Аз имам едно старо-старо издание...
Иначе, те Толстоите са няколко. В случая, автора е Алексей Николаевич(че има и Константинович, също писател) Толстой, също граф и далечен роднина на Лев Толстой по бащина линия. По майчина също е от сой - родА е на Тургенев. А за всички нас известен като баща на Буратино
Като съветски писател има една доста добра трилогия за революцията - Ходене по мъките, разказва се за две красиви сестри, много е приятна за четене. Има и други интересни неща за него по сталинистките времена... Внучка му, Татяна също е много добра писателка.
Книгата му за Петър се смята за най доброто му произведение, за жалост, както казахме, недовършено.
Нее, старо издание, с твърди корици е.
)
Аз от него съм чела Буратино и едно малко книжле от издавана навремето фантастична поредица-Аелита. Още трябва да я имам някъде по кашоните със старите си книги.
Много ми хареса постът ти, знаех, че има и друг Толстой, освен Карениния, но за третия даже и не подозирах. Както и за точните роднински връзки между тях. 
)Аз от него съм чела Буратино и едно малко книжле от издавана навремето фантастична поредица-Аелита. Още трябва да я имам някъде по кашоните със старите си книги.
Много ми хареса постът ти, знаех, че има и друг Толстой, освен Карениния, но за третия даже и не подозирах. Както и за точните роднински връзки между тях.
"Цар Петър" на Толстой е великолепна.
Много я харесвам тая книга. Винаги съм съжалявала, че е недовършена.
Тъй ли, не знаех, че са я преиздавали. Аз имам едно старо-старо издание...
Иначе, те Толстоите са няколко. В случая, автора е Алексей Николаевич(че има и Константинович, също писател) Толстой, също граф и далечен роднина на Лев Толстой по бащина линия. По майчина също е от сой - родА е на Тургенев. А за всички нас известен като баща на Буратино
Като съветски писател има една доста добра трилогия за революцията - Ходене по мъките, разказва се за две красиви сестри, много е приятна за четене. Има и други интересни неща за него по сталинистките времена... Внучка му, Татяна също е много добра писателка.
Книгата му за Петър се смята за най доброто му произведение, за жалост, както казахме, недовършено.
Добре, че уточни, защото от горните постове аз останах с впечатление, че е от Лев Т. и доста се почудих как не знам за тази книга, а съм прочела всичко по- известно от него.
Вината е моя, защото съм смесила произведенията.
Ами то е съвсем нормално, трудно е да ги оправи човек, чувала съм че и студенти ги бъркат по изпитите
.Третия Толстой, или по скоро първия хронологично, всъщност май е най интересен от всичките. Той също е граф, земевладелец и от дете приятел на царя, доста нестандартен като човек и пише фантастика с етноелементи - за едни вампири и самодиви, това става 19 век още. И също е поет и сатирик, но най интересното е, че още с трима юнака, братя, създава една литературна мистификация - Козма Прутков, измислен писател, с измислена биография от името на който публикуват безброй епиграми, хумористични стихове и всякакви мисли и афоризми, необятно количество дивотии, изключително забавни. Цялата тая работа е страхотно известна в Русия за радост на читателите, та чак и до днес се използват в ежедневната реч, измислят се и се приписват нови, има цели сайтове... Нещо като Трендафил Акациев.
Та този Толстой понякога също го бъркат, че е написал "Петър I", понеже той пише исторически романи - за Иван Грозни, за Борис и забравила съм още за кого.
.
Iris04, много благодаря за интересните факти. Днес ходих до родителите ми и обърнах цялата библиотека за пропуснати книги. Намерих "Ходене по мъките" на Алексей Толстой, която се оказа, че не съм чела. Най - накрая ще прочета и Тургенев - " В навечерието" и Бащи и деца". Това са все книги, които не са ме привличали в младежките години 
Iris04, много благодаря за интересните факти. Днес ходих до родителите ми и обърнах цялата библиотека за пропуснати книги. Намерих "Ходене по мъките" на Алексей Толстой, която се оказа, че не съм чела. Най - накрая ще прочета и Тургенев - " В навечерието" и Бащи и деца". Това са все книги, които не са ме привличали в младежките години
Мисля, че ще ти хареса, усещам че не си от хората дето обема на една книга ще ги възпре... защото е трилогия все пак. Но според мен е приятна за четене, има много за Русия в началото на двадесети век, революциите, декадентството, гражданската война и цялата атмосфера... лъха и социалистически патос в края, разбира се, но си личи че е пришит като кръпка, съобразно с конюнктурата.
Интересно, че когато някой реши да заяви претенция за интелигентност, задължително пише, че ляга и става с идиот, т.е. с "Идиот" Това си е устойчиво клише, нещо като класическата музика, която всички чалгари слушат "освен това"
Не чета класика. Смятам, че общочовешките истини не са се променили кой знае колко във времето и не виждам смисъл да чета нещо само за да си кажа "Гледай ти, и преди 100 години са мислели по същия начин". Истината си е истина, независимо от формата, и я предпочитам, когато говори на моя език. Милър пред Балзак.
Това си е устойчиво клише, нещо като класическата музика, която всички чалгари слушат "освен това" Не чета класика. Смятам, че общочовешките истини не са се променили кой знае колко във времето и не виждам смисъл да чета нещо само за да си кажа "Гледай ти, и преди 100 години са мислели по същия начин". Истината си е истина, независимо от формата, и я предпочитам, когато говори на моя език. Милър пред Балзак.
Странни са ми хора, които твърдят, че харесват само класическа литература. Това е или признак на снобизъм, или на литературна неграмотност. Това е като да харесваш само пейзажите на Ван Гог, защото нямаш достатъчно познания и натрупвания да оцениш съвременните абстракционисти. Обичам Достоевски, но никога не бих го чела за разтуха отново и отново при условие, че има куп качествени съвременни книги, написани на днешния много по-динамичен и точно толкова красив език. Мишкин? Моля ви! Днешните руснаци се вълнуват много повече от сватбите на Ала Пугачова, отколкото от душевността на 19-ти век. Добре, че Достоевски стана модерен сред нюйоркските интелектуалци, че да го признаят и съвременните българи. Но е по-лесно да се криеш зад заучени фрази за "Идиот", отколкото да откриеш новите руски автори като Акунин и Пелевин. Първият, между другото, вече е обявен за класик. 
Аз не харесвам само класическа литература.Нито познавам такива хора,които се ограничават до някакъв тип литература.
Не съм забелязала ,но може и да е вярно......Аз харесвам езика на повечето класици,зaтова ги чета и препрочитам.Но харесвам и съвременни автори.Въобще няма смисъл на делене на изкуството.
Цитат
Вмъкни Цитат
Интересно, че когато някой реши да заяви претенция за интелигентност, задължително пише, че ляга и става с идиот, т.е. с "Идиот"
Интересно, че когато някой реши да заяви претенция за интелигентност, задължително пише, че ляга и става с идиот, т.е. с "Идиот"
Не съм забелязала ,но може и да е вярно......
Аз харесвам езика на повечето класици,зaтова ги чета и препрочитам.Но харесвам и съвременни автори.Въобще няма смисъл на делене на изкуството.
Темата е за класическата литература и за това коментираме нея. Не мога да крия предпочитанията си, защото даден автор бил мерило за интелект. Тук сме анонимни и нищо не печелим от тезите си. Харесвам и купувам нови писатели непрекъснато, но за тях има достатъчно теми във форума. Приятно ми е, че има място за обсъждане и за по - старата литература. Да, харесвам Достоевски и не ме интересува кой го използва за изграждане на авторитет. Истината е, че е имало и ще има добри книги.
Навремето в библиотеката на родителите ми имаше само такава литература. Предимно руски, френски и български автори. От книгите които прочетох тогава и до сега понякога препрочитам някои, не всички. Защото ми е интересна книгата, пък и се улавям, че с всяко препрочитане я усещам по друг начин. Иначе чета трилъри и тук-таме съвременна проза. Не съм чела ''Идиот'' и не ми се чете тепърва.
Пък и да я прочета, ако ми е безинтересна нищо няма да запомня и все едно не съм я чела..веднага ще ме хванат в разговор за идиот, колко съм я разбрала.
Пък и да я прочета, ако ми е безинтересна нищо няма да запомня и все едно не съм я чела..веднага ще ме хванат в разговор за идиот, колко съм я разбрала.
Харесвам класика, която звучи модерно и днес. Затова руските класици ме приспиват, с адски нефункционалните души на героите си.
Обаче Моби-Дик можеше да е написана и преди пет години с прозренията за жива човешка енергия, с личностите и вижданията за психиката, живота, вселената и всичко останало.
Получавам уртикария от стила на 19 век, пресилен и патетичен на моменти.
Няма нужда да чета Uncle Tom's Cabin, за да разбера идеите против робството. Но Том Сойер, както и Моби-Дик, не е за човека през 19 век, а за човека изобщо.
Обаче Моби-Дик можеше да е написана и преди пет години с прозренията за жива човешка енергия, с личностите и вижданията за психиката, живота, вселената и всичко останало.
Получавам уртикария от стила на 19 век, пресилен и патетичен на моменти.
Няма нужда да чета Uncle Tom's Cabin, за да разбера идеите против робството. Но Том Сойер, както и Моби-Дик, не е за човека през 19 век, а за човека изобщо.
Препоръчани теми