За класическата литература

Моите роднини имат изключително богати библиотеки. Много от малка започнах да прелиствам тези книги, а дядо ми е с енциклопедични познания и той някак ме въведе в творчеството на класиците, а също и в живота им. Знаеше биографиите на абсолютно всички автори от библиотеката си. Съхранил е книги, много стари издания и изобщо в нашата фамилия класиците са много уважавани. Аз обичам предимно френските автори, също и американски. От българските  най-близък до моето светоусещане е Димитър Димов. Но има и такива класици, които аз не понасям. Например руските. Големи селяндури и някак са ми чужди с драмите си. В някаква степен мога да понеса единствено Анна Каренина на Толстой. Но толкова са тягостни описанията му за руското село...

Харесвам класиците най-общо казано. Някои не чак толкова разбира се. Като цяло обаче това, което всъщност ми харесва повече от съвременната литература (пак да кажа, че много общо говоря и със сигурност пропускам много свестни автори) е, че не се натрапени идеите и са някак недоизказани. Оставени са за всеки да си ги открие сам и да им се наслади. А съвременниците като почнат да изпадат в едни крайности да пишат възможно най-просто, чак аз почвам да се чувствам проста...Не, че ми пречи, ама ми е леко дразнещо.

Богиня, аз също виждам Разколников като "свръх човек" или поне мислещ се за такъв. И то не без основания. Всъщност не съм много убедена, че наистина може да съществува такъв човек. В смисъл толкова нравствен, умен, самолюбив и т.н. , който да убие за пари или защото смята някого за по-низш. Тази част  от книгата, т.е. убийството, за мен е малко неестествена, някак неочаквана дори. Всичко останало, обаче ми е много живо. В крайна сметка наказанието за Разколников беше сякаш осъзнаването му, че не е този свръх-човек. Страхът от наказанието бе по-голямото наказание. Мъките на Разколников бяха докато се предаде, душевният му ад беше по-страшен от физическите мъки, които го очакваха. В такъв смисъл има и някаква идея за единството на душата и тялото.
Не знам, на мен Разколников ми беше много симпатичен някак, може би точно защото не можах да приема някак това убийство в началото. От там нататък - избухливия нрав, склонностите към "изстъпления", крайностите и все пак високата нравственост...типично, типично за Достоевски и основната му идея, че идеалът върви ръка за ръка с низостта. Сигурно се е опитвал сам да се утеши за пороците си.
Много неща могат да ти хрумнат, докато четеш Достоевски.

Честно, радвам се, че има такава тема.

Доста съм се чудила и аз защо във форума се обсъжда предимно по - лека литература. Чела съм чик-лит, ама ако сега някой ме пита какво - що, изобщо не мога да кажа.

Обичам Дюма, Юго, Балзак, Мопасан, Талев, Димов... всъщност много малко са авторите, до които съм се докоснала и съм отрекла сред класиците. Всеки ме е обогатил.

Чета и харесвам и класическа литература.
От българските Талев, Йовков, Караславов, Елин Пелин, Димов.
Харесвам и руските класици Гогол, Чехов, Толстой, Илф и Петров.
Харесвам и Дикенс, Марк Твен, О`Хенри, Уйълд, Стайнбек най-вече (ако се счита за класик)

Не ми харесва Шекспир.

Много хубава тема  

Ще изброявам конкретни любими произведения, не ми се редят имена на автори лексиконно.
Харесвам "Капитанската дъщеря" на Пушкин; харесвам "Краят на любовната история" на Греъм Грийн; "Мостът на Сан Луис Рей" на Уайлдър; "Улица Консервна" и "На изток от роя" на Стайнбек; "Саламбо" на Флобер; "Кентавърът" на Ъпдайк; "Пастири на нощта" на Жоржи Амаду"; "Любов по време на холера"; "Червено и черно"; всичко, без изключение, което съм чела от Балзак; същото с Томас Харди; "Портретът на Дориан Грей"; "Доктор Фаустус" на Ман; "Сенки в рая" и "Триумфалната арка" на Ремарк;  и стига толкова засега .

... и не съм чела "Идиот", това като черна или червена точка да се брои ?

Списъкът на Джо май за пореден път повдига въпроса кое прави един автор класик. Не е достатъчно да е умрял преди минимум сто години. Да се харесва от максимално голяма публика? Пак не става, щото така Стефани Майър ще се окаже жив класик. Та, кое е класика? Нещо толкова общовалидно, че е надживяло времето? Май последното е широко възприет критерий, но пък някой днес смее ли се на комедиите на Шекспир?  

Да.

Шекспир е истинско чудо. Винаги като чета пиесите му имам чувството, че ги е писал мой съвременник, който по някакви си негови причини използва много странен език. 

Верно? Определено съм изненадана. 

Защо? Смяташ, че ако нещо не ти харесва или ти е скучно, то и с всички други е така?  

Между другото, забелязала съм, че много хора харесват и четат класическа литература /поне по собствените им думи/, но когато задълбочим разговора, се оказва, че я осмислят на ниво чик-лит.

Пуци, нямам отговор на въпроса ти, моите критерии за класическа литература са абсолютно персонални .

Съвсем не, Вселена. Харесвам комедиите на Шекспир, които съм чела и гледала, но не им се смея така, както се смея на други неща. Имах предвид, че хумора в тях е твърде... хм, ако кажа детински, ще обидя някого. Моля, не се засягайте. Да перифразирам - плачете ли като четете/гледате Хамлет? Изобщо не става въпрос за скучно, а за разликата в епохите, колкото и да е велик въпросният драматург.

Към мен ли е забележката за осмислянето на ниво чик-лит?  Ако да - покорно благодаря, очаквам твоят задълбочен анализ върху "Както ви се харесва".

Ако ти се разпознаваш в моите думи, проблемът не е мой.  Нали не мислиш, че тук някой ще анализира класическо произведение, за да доказва...каквото и да било на друг.    Тук съм за да споделя мнението и наблюденията си, както правят и другите, и ако някой се разпознава и засяга, по- добре да помисли защо е така.   

А защо пък трябва да се задълбочаваме толкова много в "класическата" литература. Всеки има право да я осмисля както му харесва. Сори за Шекспир, ама не желая да се вдълбавам в произведенията му. Ще продължа да си ги осмислям на ниво чик лит (каквото и да означава това), не съм литературен критик.

О, веднага помислих защо ли съм се разпознала. Може би недостатъчно курсови работи съм писала върху Шекспир? Не знам. Ти заговори за задълбоченост - бъди задълбочена, тогава. Я виж Разколников как хубаво и подробно го анализира.