SUPERNATURAL – Expect the unexpected

O, Хербьорг май ще я наказват?! Amore, стягай ... се!

Диййн... ближе... захарна... пръчкааа... Край, готова съм .

За малко да забравя  Тук има един man in black, който държи лично, дълго, няколко пъти да благодари на Дейна за труда.



Мон Амур, ти откъде знаеш, че с твоето дишане не започва продължаването на епизода 


  Импалко, сега кой пъш...диша   

Ах, лелеее! Доживотен доброволец за такива "жертви" съм, ако този лично ще представя благодарностите под някаква специфична форма.... :shy:, че и няколко пъти! )
Мерси, it wasn't a problem за мен, ама никЪк!

В подредената й до педантичност квартира, в подреденото и до сиво ежедневие, в подреденото и до болка легло...няколко часа по-късно Гунгинир се събуди, простенвайки. Изпотена, задъхана и усмихната. След това се ядоса на себе си и на глупавия сън, който й напомняше за нещата, които пропускаше, преследвайки другите. До кога женската й природа щеше да вика така силно и да я отклонява? Колко усилия положи през годините да укроти русите си къдрици и плътските си пориви? Как да притъпи първичното, което пречеше на плановете й, и заплашваше да сложи край на шеметната й кариера! Знаеше, че не трябва да се поддава, знаеше, че точно по тази наклонена плоскост не бива да се спуска, раните от последното сгромолясване още боляха, но пък споменът често се връщаше и й докарваше подобни сънища, от които никак не искаше да се събужда. Изрита с ярост завивката, скочи и отиде към бягащата пътечка. Нагласи я на максимална трудност и затича по нея, сякаш да избяга от този, който видя днес за първи път, но който бе чакала цял живот. Час и половина по-късно, десетки пробягани километри и сърце, което заплашваше да изкочи от гърдите. Очите и се затваряха от умора, но тя полагаше усилия да гледа през прозореца. Затвореше ли ги и за секунда виждаше други очи. Очи, които я гледаха отвисоко, леко присвити от интерес, срамежливи, но и надяващи се. И едно засмяно лице, толкова слънчево и открито, че малката й мръсна тайна лъсваше като локва на припек.  

Горката Хербьорг
Галче, имай малко милост към женицата...

Аз ще имам, но Сам дали ще има  

Току-що гледах епизода за не знам кой път за да правя компания на милото, и получих няколко просветления, ни в клин, ни в ръкав. Може би защото като съм с него не мога да се цъкля и да точа лиги напълно безсрамно, и ми остават няколко мозъчни клетчици ресурс. Та:

Всички тук (и по света) стискаме палци Крипке да престане да се прави и да се върне на шефското кресло. Нищо не е обявено официално, но се носят все по-упорити слухове, а и намесата на неговата ръчичка се усеща от няколко епизода насам, оставете че седна да напише финала. Наскоро прочетох една новинка за него: от Уорнър са искали да го вземат да прави ТВ адаптация по Sandman на Нийл Геймън; на Paley fest той е обявил, че тази година няма да го бъде, по "редица причини". Бях прекалено нещастна, че няма да видя Sandman тази година, за да ми светне, че най логичната причина да не го бъде е че Крипке се връща при нас. Все пак точно по времето на това му изказване сезона взе да се пооправя и безумните сюжетни линии на Гембъл започнаха да загиват безславно. Естествено, че може да има и други причини, но Крипке е луд фен на Геймън и според мен би обърнал света за да може да подкара проекта веднага. Искарено се надявам да го е отложил, защото има недовършена работа, защото няма да издържа още една година от простотиите на Сера Гембъл...


Другото ми, малко смешно просветление: чак сега се усетих колко безумно много реплики има Кас в този епизод, и си представих как Миша е прекарал следващата седмица прегракнал, наливащ се с чайчета с мед. Мирка, ти носи ли му чайчета, я си признай веднага?

A! "Гунгинир"?! Che? Гушдвамин?

Ооо, искам Крипки!

Дано Крипке да се върне, ако има и най-бледият намек за това! Серчето, не че нещо, но "пона*ка" сезона и се присъединявам към мнението на Еми, че в последните 2 епизода си личи, че пипа по-ориентираната ръчица на Ерик.
Иначе и аз съм луд фен на Геймън, но предпочитам лудият гений на Крипке да се вложи в сценария и заснемането на Сезон 7 на любимото ми сериалче, пък Геймън ще почака - него си го имаме и на книжки, за да му се радваме.


Мерсаж, я да върна жеста:

Скъпи мои, прелестни момичета,
днес минавам набързо за да ви поднеса кафе

и торта (сладкишите/ курабийките) по късно  , бомбони и , че днес моята принцеса стана (по нейни думи) голяма, на цели 3 години.

Относно Крипке, и аз искренно се надявам да седне той на голямо кресло и от там да пръчкомаха с режисьорската палка ... Ако ли не, се отказвам от него (не от сериала) чрез държавен вестник 
Желая ви лек и слънчев ден, изпълнен с много усмивки   

Би, да ти е жива и здрава малката (вече голяма) принцеска! Да слушка, но ти повече да я слушкаш  , да расте усмихнато и щастливо дете!  

Би, честита ти рожденичка, много да те радва и да расте все по-голяма

Аз, не че ще учудя някого, ама пак да си кажа, че изобщо не мога да се съглася с критиките към Сара и изобщо не смятам, че Крипке е стоял в миманса и изведнъж като е видял накъде отива любимия му сериал, е тропнал с крак, скръцнал със зъби, бил един шамар на Сара и запретнал ръкави сам да пише
Абсолютно всеки един последен епизод досега е писан от Крипке, няма никаква логика сега точно да не е написан от него.
Да не говорим, че съм убедена, че историята е съгласувана между двамата, няма как да е оставил Сара да си прави каквото си иска. Още повече, че в последните епизоди стана ясно, че историята си има концепция, просто сега ни я разкриха. И пак да напомня, че на практика това е една нова история, която започва да се развива от начало, по същия начин в първи сезон началото беше абсолютно хаотично и в последните епизод-два се заплетоха нещата и добиха някакъв свързан вид.
Извинете за лиричното отклонение, обещавам, че за последно досаждам с защитна пледоария за Сарчето

Хербьорг отиде по-рано на работа. Тя обичаше музея, в който работеше, обичаше да обикаля покрай витрините с експонатите, те й разказваха за историята на страната й, за отдавнашни битки, за смели викинги. Този път обаче отиде по-рано заради друго. Когато остави връхната си дреха в малката стаичка за персонала един силует застана в рамката на вратата, постоя там известно време и след това я приближи.
- Какво искаш – попита го ядосано тя, - не приключихме ли още вчера?
Силуетът я приближи. Беше мъж с длга къдрава коса и брада. Изглеждаше млад, а в очите му гореше странен пламък.
- Да кажем просто, че ми е приятно да се видим отново – провлачи той.
- Спести си сладникавите приказки – сряза го Хербьорг. – Дадох ти каквото искаше...
- А аз ти дадох каквото ти трябваше – прекъсна я той. – Сделката си е сделка.
Тя се извъртя рязко към него.
- Заради теб предадох приятел. Добър приятел. Не ми се навирай в очите, върви си!
Мъжът я изгледа с насмешка.
- Не съм те карал да правиш нищо насила, сестро.
- Нима! – Гневът я обхвана като внезапна приливна вълна. – Ти взе нещо от мен и го изтъргува обратно по най-долния начин!
Той мълчеше.
- Кажи ми, Локи, ти ли открадна копието? – продължи тя.
- Не, скъпа, не съм аз. Знаеш, че предпочитам чука на Тор.
- Защо да ти вярвам?
- Защото нямаш друг избор.
С тези думи той се обърна и си тръгна.
Хербьорг остана сама. Беше едновременно ядосана и тъжна.
В това време Сам чукаше на вратата на Дийн, за да го извика за закуска. Брат му отвори чак на шестото почукване при това изглеждаше доста отпаднал и с тъмни кръгове под очите.
- Нека позная – започна едва ли не с досада Сам, - руса и синеока...
- Де да беше – промърмори Дийн и гласът му прозвуча грапаво.
Сам се изненада.
- Какво ти е? – попита той.
- Не знам. Нещо не ми е добре.
- Да не е от снощната сьомга? Доста прекали с нея...Или от панираната целина? Що за извратено ястие!
- Сякаш някой е забил нож в стомаха ми – оплака се Дийн.
Сам влезе при него в стаята. Брат му наистина не изглеждаше никак добре. Държеше се за стомаха и беше очевидно, че изпитва болка.
- Имаш нужда от лекар, Дийн. Веднага.
Когато таксито ги откара в болницата Сам застана пред сестрата на регистратурата, извади някакъв разговорник от джоба си и се опита да обясни ситуацията.
- My...bror…syk…hans mave… - той ядосано заразлиства страниците. – По дяволите този език!
- Говоря английски – каза му сестрата.
Сякаш камък се смъкна от плещите му.
- Брат ми е зле. Има проблем със стомаха.
Наложи се Дийн да остане в болницата за изследвания. Сам никак не искаше да оставя брат си самичък, но се налагаше. Нямаше с какво да му помогне, а и имаше задача за вършене. Той взе такси и отиде в музея. Искаше да говори с Хербьорг. Трябваше да се съсредоточи, а му беше трудно. Мислеше само за Дийн.
Когато след двадесетина минути отново се изправи пред нея усети как нещо в него трепва. С неохота призна пред себе си, че тази жена го вълнува при това много. Насили се да си придаде неутрален вид. Имаше работа за вършене.
- Къде е брат ти? – попита тя. Сърцето й се беше свило, защото много добре знаеше какво е станало.
- Не се чувства добре. В болницата е за изследвания – отвърна сухо Сам. – Не получихме документите, които трябваше. Ти каза, че ще ги изпратиш в хотела.
Тя се изчерви.
- Бях малко ангажирана, съжалявам. Ела, ще ти ги дам.
Той я последва до малкия офис, откъдето тя му даде тънка жълта папка.
Сам беше готов да си тръгне. Хербьорг го гледаше как се отдалечава и всичко в нея се свиваше. Вътрешната й борба щеше да я разкъса. Направи кръчка след него, но се спря. Това беше лудост, не можеше да му каже истината.
Сам се прибра в хотела и след кратък разговор с Дийн, който го увери, че лекарите правят най-доброто за него, се зае да разучава информацията от папката. Гунгнир, копието на Один, било изработено от две джуджета под надзора на ковача Двалин, за да покажат на бога майсторството на подземния народ. То било толкова здраво, че можело да разбие най-здравата броня и да счупи най-твърдия меч. Никога не пропускало целта си. На върха му имало издълбани руни. Според преданието Один щял да се появи на Рагнарьок, последната битката на земята, след която щял да настъпи потоп и светът да започне своята история наново, яздейки коня си Слейпнир и с Гунгнир в ръката, нападайки с него вълка Фенрир. Смятало се, че по време на Рагнарьок ще загинат много богове, включително и Один, а когато...
Тихо почукване на вратата го откъсна от текста, който четеше.
Сам отиде да отвори и дъхът му се върна в гърлото. На прага стоеше Хербьорг. Изглеждаше притеснена, пристъпваше нервно от крак на крак и стискаше ръцете си една в друга.
- Здравей – успя да каже той. – Какво има, още информация ли носиш?
Тя го погледна и изведнъж в погледа й се появи твърдост.
- Дойдох да ти кажа за брат ти. И да ти помогна да го излекуваш.
Сам се стъписа.
- Какво общо има брат ми?...
Десетина минути по-късно той беше готов да скочи и да убие младата жена.
- ...бях принудена, разбираш ли – обясняваше тя. – Локи открадна част от душата ми. За да си я върна трябваше да му дам каквото иска.
- Което се оказа част от душата на ловец, така ли? – Едва скриваше гнева си. Силните му юмруци се стискаха и разпускаха ритмично, а на врата му пилсираше една вена.
- Ще ти помогна да спасиш брат си. Не е късно за това.
- Кажи ми нещо – погледна я гневно Сам, - изчезването на копието измислица ли беше? Само за примамка?
- Не, то наистина изчезна – поклати глава Хербьорг, - но ще се занимаем с него по-късно. Сега трябва да помогнем на Дийн. Ще бъде трудно. Ще се възстановява дълго...Нужно е...

Дейна благодарство за труда       

Най-после в Европа са нашите момчета  Розе,Галче      

Би честит рожден ден на малката пораснала принцеса,само поводи за радост да ти поднася

bichi,
Честит празник ! Да ви е жива и здрава сладурката, весела и непослушна .

Хм, как ме карате да съгреша с шведа, за да има кой да ми обясни подробно и нагледно (Оh, ja!) скандинавската митология . Обща е за тези народи, нали? Да не се мина нещо с онзи, 'щото не е точно висок, рус, синеок и мускулест като клиширания образ .