Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

Виж какво - не знам дали осъзнаваш колко вредни, ужасни и лишени от логика са тия твои мисли, които си описала. Не вярвам някой да ти пречи да гушкаш, целуваш детето си, да говориш с него, да му четеш и така нататък. Ако не го мъкнеш насам- натам постоянно не си майка ли? Че има хора които като проходят децата им и ги дават на ясли, по цял ден там ги отглеждат, пак не изпитват такова чувство за вина като твоето. Като се налага - налага се, съобразяваме се с обстоятелствата и толкова.
Доколкото схващам аз ти си се оставила да те убеди мъжът ти да пробвате за дете, а сега му се сърдиш. Забременяла си, решила си да родиш - трябва да приемеш решението си и да направиш всичко възможно да го родиш когато трябва, защото това значи да е здраво, нещото което е от най-съществено значение в момента. Сигурна съм че голямото дете е обгрижвано и обичано достатъчно и вината която изпитваш е съвсем не на място.

И аз бях в подобно положение, И....?

Това изобщо не е вярно.
Съвсем логични са емоциите, които изпитва.

Azzy - прекрасно казано, просълзих се.. Дано! А майка ти е силна жена явно, не е хленчила като мен по форумите
Niki1 , точно така е, дразня се от всичко което той прави, за хубавите неща съм вече сляпа.
Парци, братле, гледам да се държа, но щом и до форумите стигнах..)) В днешния си пост си уцелила десятката - нещата са тооочно така..
Dana, диагнозата ми е белодробна емболия, която получих след спонтанен аборт/раждане/ в 6месец. Да, видях смъртта с очите си, но и се измъкнах 
Богиня, благодаря, наистина опитвам се да се мобилизирам, с ваша помощ))
narcis, втората бременност, след аборта завърши успешно, при строг лекарски контрол в болница.  Наблюдаващата ме лекарка едва сега ми сподели, че е изпитвала страх по време на раждането.
Izma , в случаи на тромбози обичайните противозачатъчни са абсолютно забранени. Оставаха презервативите и доверието в съпруга ми
Ina 22, напипа точно болното място.. Не не сме говорили открито и ясно  Ще споделя подробности  за тези отношения.
miss piggy, нещата са тооочно така. Помагат ми роднини. Примерите които си дала ще ми помогнат да се настроя позитивно. Благодаря!
Албена13, давам си сметка за това. И аз се надяввам да се справя, затова съм тук, да попия малко позитив и сила.

Hari75, ако само стоиш и се ядосваш, без да разговаряш със съпруга си какво точно очакваш, искаш и т.н. не виждам как ще станат нещата.
Стоиш, трупаш си гнева, болката в теб, а никъде не видях да си спомпенала да сте обсъждали въпроса, това как ти се чувстваш и всичко останало.
Относно детето - а защо трябва да го вдигаш? Както казаха и преди мен, можеш да четеш приказки, да го гушкаш, целуваш и т.н. Едва ли все пак стоиш нон стоп, вързана за леглото. А и детето също може да ляга до теб и да се гушка.

Хари75, майка ми съвсем целенасочено и в пълно съзнание е взела тези си решения.
Никой не  ги е налагал.
Аз, обаче, оставам с убеждението, че при теб това не е съвсем така.
Имам чувството, че решението за второ дете, при твоят здравен статус, ти е наложено.
Много възпитано и любезно отговаряш и сякакш подминаваш този, толкова съществен въпрос.

Можеш ли да ми отговориш в прав текст, изпитваш ли гняв?
Към съпруга си, например.
Или разочарование?

В това няма нищо нередно, разбери го.
Минала си пред един ад, за да се пребориш за сина си.
Аз прочетох публикациите ти.
Прочетох и за разказа ти за аборта в 6-ти месец.
Ти си много силна жена! Да изпитваш гняв не е срамно!
Нормално е! Но гневът трябва да излиза навън, това е много саморазрушителна емоция, която насочваш в неправилна посока, разбираш ли!
Ако не успееш да го излееш навън, заплашваш детето си, двете си деца.
Децата, за които ще бъдеш два пъти майка, за които си платила толкова висока цена, за да ги има.

Ако искаш, пиши ми на лични.

Всички бременни ли ги избива на лудост или само някои.

Само тези със сериозен здравословен проблем, предполагам. Но ако мозъчето ти можеше да смели думата "сериозен", нямаше да задаваш тъпи въпроси в такава тема.

хари, аз също мисля, че е повече от нормално да изпитваш гняв. Трудно ми е да си осмисля през какво си минала за първото си дете и през какво минаваш сега, но разбирам защо се чувстваш ограбена - откъм младост, свобода, избор и много други неща. Но това са емоции, които трябва да овладдееш заради децата - и двете деца. Съпругът ти е отделна тема и не мога да дам съвет как трябва да се държиш с него, след като си натупала толкова гняв и обида, но не позволявай да изпитваш това към децата. И те, както и ти, просто са се оказали жертва на обстоятелствата.

Mirama, да, не разговаряме, това е проблемът.
Малчо не иска да стои в спалнята, това е. Идва до леглото и ме дърпа да ставам, иска си игрите човечето. Откраднато гушкане няколко минути на ден не ми е достатъчно. Аз наистина само лежа, ставам до wc и душ, дори се храня в леглото.
Вдигане се налага постоянно, за обличане, слагане в легълцето, също и така обича да играе - с електрическите ключове, на кухненския плот се храни. Обича да го дърпат с едно конче, да играе с топка.. Малък е за приказки, не могат да му хванат вниманието, опитвала съм.
 Arizona, опитвам се да приема ситуацията. До убеждение, диалог не се е стигало за съжаление. Вината ми е че останах пасивна, мъчейки се да спестя драми и скандали. Надявайки се на съдбата да ме пощади, след като никой друг не го направи. Но ето че се случи, дано да е за добро.
Разликата при теб е че си го искала.
Вики, тресат ме хормоните да, това придава допълнителна нотка на драматизъм така да се каже ))

Детето ще го заобичаш,бъди сигурна,имам три,чувствам ги всичките като третинките на сърцето си,първата ми бременност беше патологична,втората лека,третата-след година от второто ми раждане,беше пак тежка,бях изхабена,уморена,гадеше ми се ,изравнявах граници на кръвното налягане и т.н.......децата са нещо "странно",може да не обичаш периода ,през който ги "носиш",може дори да го чакаш да мине с нетърпение,но самото дете е извор на любов-ФАКТ,и това ти го казва човек,минал през депресия-5 месечна след първото раждане,поради изчерпване на серотонин,човек,който не харесваше живота през тези 5 месеца.....И това минава.....пази себе си,не изпитвай вина,че не можеш да си пълноценна през оставащите до раждането месеци,погледни от тази страна,че можеше да си в патология,овързана със системи и прикована на легло......И това ще мине.....и тогава ще се преродиш за новото начало.......  

Бременността, раждането и всяка оперативна интервенция създават повишен риск за емболия, просто се е случило на теб. Какво казват лекарите, имаш ли повишен риск и в момента заради това че вече ти се е случвало веднъж?
Дали го искаш или не искаш разсъждаваш първите няколко седмици. След това трябва да приемеш и да заживееш с решението си, и да мислиш положително. Това което ти си мислиш и което правиш не ти помага в никакъв случай, може и да разруши семейството, помисли за това.

Хари75, ти имаш сериозен проблем.
Старателно ми заобикаляш постовете, които са поне няколко и маркира само един- за майка ми.
Отказваш да отговориш. Правиш се, че не забелязваш какво пиша. И Флип ти го написа.
По същия начин, по който постъпаш чисто житейски.
Аз мога да ти кажа какво се случва с теб.

Минала си през един ад.
Борила си се, страдала си, чакала си и накрая се ражда синът ти, след години наред ходене по мъките. Чакан, желан, страдан, боледуван, жадуван, рискувала си дори и живота си за него.
И ето, той е факт. Жив, здрав, силен, жизнен.
И в един момент, обаче, съпругът ти те поставя в нова ситуация. Иска още едно дете.

Не само го иска. Налага го. В момент, в който ти не си достатъчно силна да окажеш съпротива. Не си се възстановила от ходенето по мъките и изобщо болката от борбата за първото ти дете.
Не си здрава. Физическият ти статус е много нестабилен. Съпругът ти, обаче го пренебрегва.
Втората бременност също е тежка, проблемна и много рискова.
До степен да отнеме възможността да се грижиш пълноценно за сина си, да го прегърнеш, той те търси, иска те, протяга ръчички към теб, а ти не можеш да му отвърнеш и те обхваща безсилен гняв. Заради това бебе, не можеш да прегърнеш толкова жадуваното си и чакано дете! И трябва да наблюдаваш безпомощно как ходи бос, пада, удря се и ти не можеш да се погрижиш за него! Заради това бебе! Бебето е виновно! Ако не беше то, щеше да можеш да дадеш на сина си цялата любов и грижа!...
АКо нещо се случи с теб, заради тва бебе, кой ще отгледа сина ти? Ще остане сирак!

Това е, нали? Това изпитваш?

Мила .Съчувствам ти за сутиацията,в която си изпаднала.Но наистина няма смисъл да се гневиш,знам,че ти е трудно да спреш,но повярвай ми няма смисъл на този етап.Хубаво е ,че си намерила къде да излееш мъката и болката си,това ще ти помогне да се разтовариш.Но посмисли си,вече са минали 6 месеца,остава още малко,дръж се!Ужасно е,че съпругът ти е постъпил така,но това не значи,че не те обича или не държи на теб.Нали знаеш поговорката -"на чужд гръб и сто тояги са малко".Просто не може да осъзнае какво ти коства това на теб.Помисли си и за сина ти-остава още малко и ще можеш да си го гушкаш,да му се радваш.Разбирам колко ти е трудно,но вярвам,че ще се справиш и ще заобичаш бебчето.Първо фактът,че не си направила аборт,означава не само,че не си искала да предизвикаш скандали и драми,но и нещо вътре в теб те е спряло,значи все пак изпитваш хубави чувства към бебето.Мисли по-положително,макар че е трудно.Представи си как отглеждаш две щастливи дечица,как се смеят заедно,как играят.Вярвам,че ще се справиш!Желая ти леко раждане и никакви проблеми .

Хари75, мислила ли си за психолог? Не бива да те плаши едно такова посещение, но мисля, че ще ти помогне...Опитай.

Миличка, абсолютно разбирам чувствата ти, четох те в другите теми, направо се просълзих като четох за аборта ти. Браво че си имала сили и за първото детенце. Аз изкарах в лежане малко повече от един месец и въпреки че тогава нямах никакви други ангажименти много ми тежеше, то и чисто физически, всичко ме болеше от лежане, главата почти постоянно ме цепеше, все едно ще се пръсне, а нищо не можех да пия за облекчаване на болката. Аз много искам второ детенце, исках ги с малка разлика, обаче и при мен надделява страхът че може да се наложи да лежа цялата бременност и няма да има кой да я гледа, така както аз я гледам, затова все си намирам причини да отлагам. Вероятно ще трябва да ми се прави серклаж и изпитвам ужас от пълната упойка и че няма да се събудя примерно.
Иначе съм абсолютно убедена че ще обичаш детенцето си. С мен лежеше едно момиче, от втория месец още, с един спонтанен аборт преди това, като разбра че ще трябва да лежи до края много плака, викаше че няма да издържи и по-добре да й направят аборт по желание и по-добре да няма деца, от колкото да полудее. Е после се успокои, сега си обича момченцето и казва че след 6-7 години може и на второ да се навие. Имаше и една друга мама много зле, тя беше и на памперси и до тоалетната не можеше да иде, че беше с напълно изгладена шийка. И на нея й беше много мъчно за голямото й дете(първата бременност й е била напълно безпроблемна) и казваше че ако е знаела никога не би се навила да забременее. Изкара до края на осми месец и малкият сега е любимеца в къщи.
Пожелавам ти всичко да мине възможно най-леко и едно здраво и поспаливо бебче, за да можеш да обръщаш внимание и на баткото. Моята кукла до три месеца и половина беше много кротка, имах много свободно време. Децата ти ще имат чудесна разлика, ще могат да си бъдат близки, да си играят и да си споделят.
Виж тази тема, тук си споделят лежащи мами, аз надниквам от време навреме да събирам кураж за в бъдеще.http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=578649.135
Много си изкарала, остава още мъничко, по-трудната част от пътя вече си го изминала.

Определено има нужда от психолог.
Това момиче има нужда от помощ.
Обаче се страхува да я поиска. Хем някак си инстинктивно усеща, че има нужда от това, хем се страхува.
Изключително е лабилна.
Била е толкова изтощена и психически и физически след раждането на сина си, че не е успяла да възстанови до степен, за да взима решения от подобно естество.
И тогава се случва тази бременност.