Не знам дали темата ми е за тук, но ще се пръсна вече и споделям...
Бременна съм въпреки моето желание. Още от сега съм настроена негативно към бебето и към баща му. Имаме вече едно дете на годинка и 8 месеца. Поради трудната бременност не мога да му обръщам внимание, а си давам сметка, че и занапред ще е още по трудно. Единственото което си мечтая е най-сетне да приключи тази бременност, за да мога да се изправя на крака и да се грижа за сина си. Ужасявам се, че след това пак няма да ми се отдаде тази възможност.
Някак си имам чувството, че никога няма да обичам бебето, най-малкото никога няма да обичам двете си деца еднакво. Знам че звучи ужасно
Кажете ми че съм луда, критикувайте ме, ако някой може да ми помогне как да измъкна тези мисли от главата си.. Останалите - дайте ми малко позитивизъм от вашия, за да мога да се пренастроя, ако това въобще е възможно...
Благодаря